Р Е Ш Е Н И Е
№197
гр.Пирдоп, 05.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на единадесети декември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря П.
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 151 по описа
на съда
за
Производството
е по чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р.Т.Н., ЕГН: ********** чрез адв. В.Р. срещу С.Д.Г., ЕГН: **********, с
която са предявени два обективно съединени иска. Ищцата моли съда да постанови
решение, с което на осн. чл.109 ЗС, да осъди ответницата да предостави ключ от
патронника на входната врата на сградата откъм северната страна, водеща до
вътрешното стълбище на двуетажната жилищна сграда, находяща се в УПИ XIX-1026 в кв. 132 по утвърдения дворищно-регулационен
план на гр.Пирдоп, съсобствени между страните по делото и подмяна на патронника
и заключването на дворната северозападна врата. С другия иск, с правно основание чл.32 ЗС, ищцата желае съдът да
разпредели за реално ползване по ½ ид.ч. за С.Д.Г. и за Р.Т.Н. от УПИ XIX-1026 в кв.132, съгласно утвърдения
със заповед №302/1984г.
дворищно-регулационен план на гр.Пирдоп, с площ 435 кв.м., с адрес на имота:
ул. „Бяла Чешма“ №8, при граници и съседи на
УПИ: от изток – УПИ VI-1051 на Димитринка Д. ***, от север – УПИ XX-1025 на Васил Борисов Ганчев, от юг- УПИ XVIII-1027 на Пенка Недельова Райкова.
Ищцата твърди в исковата молба, че е собственик на
½ ид.ч. от УПИ XIX-1026 в кв.132, съгласно утвърдения със заповед №302/1984г.
дворищно-регулационен план на гр.Пирдоп, с площ 435 кв.м., с адрес на имота:
ул. „Бяла Чешма“ №8, при граници и съседи на УПИ: от изток – УПИ VI-1051 на Димитринка Д. ***, от север
– УПИ XX-1025 на Васил Борисов Ганчев, от юг- УПИ XVIII-1027 на Пенка Недельова Райкова,
заедно с целия втори етаж от построената върху гореописания поземлен имот
двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м.,
който етаж представлява самостоятелен жилищен обект и се състои от: кухня,
спалня, хол, коридор, баня с тоалетна, дрешник, вътрешно стълбище и тераса.
Твърди още, че собствеността на другата ½ ид.ч. от гореописания УПИ
принадлежи на ответницата С.Д.Г., както и първият жилищен етаж от сградата.
Ищцата заявява, че на 06.10.2018г. дъщеря и Антонина Станчева посетила имота,
но не могла да влезе през входната врата на сградата от северната страна, чрез
който вход се осъществява достъпът до вътрешното стълбище, посредством което се
стига до втория етаж на ищцата. В този момент ответницата излязла от първия
етаж и отключила входната врата, но казала, че отключва входната врата само
този път и отказала да предостави ключ от патронника на същата входна врата,
който самоволно била подменила. Ищцата сочи, че претенциите на ответницата са,
че с праводателя на ищцата Димитър Цеков имала споразумение по чл.32 ЗС за
разпределение на дворното място и то било разпределено по следния начин: С.Г.
да ползва 218 кв.м. в северозападната част на парцела при съседи на частта:
улица, УПИ XX-1025, а Димитър Цеков да ползва
231 кв.м. в източната и южната част на парцела, при съседи на частта: улица,
УПИ XX-1025. Сочи се, че дворното място на описания УПИ е оградено с ограда с плътна
част от тухлена зидария с височина от
Ищцата твърди още, че южно от двуетажната
двуфамилна жилищна сграда, на уличната регулационна граница има изграден
собствен на ответницата ламаринен гараж с площ от около 15 кв.м. и че начинът
на разпределение на дворното място между ответницата и праводателя на ищцата –
Димитър Цеков е нищожен поради противоречието му със закона – чл.31, ал.1 ЗС и
поради невъзможността да постигнат съгласие с ответницата за начина на
разпределение на реалното ползване на УПИ-то, така че ищцата да има достъп до
сградата, в която се намира притежавания от нея жилищен етаж. Поради това
ищцата сочи, че предявява и иск за разпределение на реалното ползване на
УПИ-то.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК ответницата С.Д.Г. чрез упълномощения адв.П.Н.
от САК, е взела становище по подадената искова молба, депозирайки писмен
отговор. Становището е за неоснователност на иска по чл.109 ЗС, тъй като
ответницата не извършва неоснователни действия и не създава състояния, които
пречат на ищцата да осъществява своето право на собственост. Ответницата
твърди, че през 2012г. прехвърлила в собственост на племенника си Димитър Цеков
част от своя недвижим имот в гр.Пирдоп, ул. „Бяла чешма“ 8 и двамата разпределили
по между си ползването на дворното място. На нея било определено ползването на
северозападната част от парцела с обособен вход до него, а на племенника и било
определено ползването на югоизточната част с обособен вход за достъп. От къщата
Цеков закупил втория етаж, а за достъп до него влизал през нейния вход и
преминавал през определеното за нейно ползване дворно място, като с оглед
роднинската им връзка тя не се противопоставяла дори на това, че Цеков
преминава през нейния етаж, за да достигне до своя, независимо че нямал
учредено право на преминаване, нито имало обособени общи части, обслужващи
двамата съсобственици. Ответницата твърди, че от началото на 2018г., в
отсъствие на Цеков, в имота започнали да идват и преминават много и различни,
непознати за нея хора, което чуждо, почти ежедневно присъствие я притеснявало,
тъй като е възрастна жена, трудноподвижна и живее сама. Заживяла в страх и
несигурност в собствения си дом, а шумът от постоянната музика и викове на
сбирките от младежи били нетърпими за нея. Цеков почти не посещавал имота, а
той започнал да се ползва от други хора – едни варели ракия в двора, други
правели непрекъснати купони и се веселили на втория етаж. Поради роднинските
отношения, а и поради незнание, че собствеността се е променила, търпяла всичко
описано, включително и заплащала изразходваната от другиго значително количество вода. Ответницата
твърди още, че през 2018г. решила да провери състоянието на покрива на
жилищната сграда поради проливните дъждове и установила, че без нейно знание и
съгласие е изградена стена, възпрепятстваща достъпа и до покрива. При появата
на Димитър Цеков в средата на лятото на 2018г. ответницата му заявила, че
следва да и заплати част от изразходваната и платена от нея вода и да си
постави самостоятелен водомер, както и че трябва да се поправи покрива, при
което той заявил, че не го интересува нищо, защото вече не е собственик. Това
накарало ответницата да посети службата по вписвания и поискала справка за
имота си и съсобственика си, от която разбрала, че още през месец октомври
2017г. Цеков е прехвърлил своята част от недвижимия имот на ищцата. Ответницата
твърди, че след като разбрала, че Цеков вече не е съсобственик решила, за да
опази съсобствеността – своята и на новия съсобственик - да постави на дворната
врата нов патронник. Тогава направила и опити да осъществи връзка с новия
съсобственик – ищцата /чрез писмо и нотариална покана/, за да се разберат за
налагащите се ремонти по поддръжката на сградата, заплащане на консумативи и
други въпроси, но отговор от нея нямало, включително и до момента на получаване
на исковата молба. В отговора на исковата молба се сочи, че ищцата не е
пребивавала, не е посещавала, не е ходила дори в имота от датата на придобиване
на собствеността, поради което няма как ответницата да осъществява спрямо нея
действия, с които да и пречи да упражнява правото си на собственост върху
недвижимия имот, предвид че искът по чл.109 ЗС е предоставен на собственика на
вещното право за защита на това свое право от неоснователни преки и косвени
въздействия върху имота, с които пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по неговото предназначение. С оглед на изложеното, от съда се
иска да отхвърли предявения иск като неоснователен и да се присъдят на
ответницата сторените разноски.
По отношение на другия предявен
иск, ответницата сочи, че видно от нотариалния акт за продажба на ½
ид.ч. от недвижимия имот №157, т.II, рег. №2133, дело
№338/24.10.2017г. ищцата категорично се е съгласила с разпределението на
ползването на поземления имот, обективирано в нотариален акт №153, т.2, рег.
№2299, дело №243/2012г. на нотариус Апостолова, което е удостоверила с подписа
си. Ответницата счита, че практиката приема, че прехвърлянето на притежаваните
идеални части от вещта от един съсобственик на друг или на трето лице не е
основание да се иска преразпределение на ползването ако не е налице друга
промяна на обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение,
тъй като разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността
на собственика, а за изменение на вече извършено разпределение следва да са се
променили съществените обстоятелства, относими към първоначалното
разпределение, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ
или такива, които са свързани с обема на правата на всички съсобственици, при
което извършеното преди това между съсобствениците реално разпределение става
несъответно на новото фактическо положение. В случая, с оглед приемането от
страна на ищцата още със сключването на нотариален акт, на установеното
разпределение на ползването на имота, било неоснователно искането за ново
такова между същите страни, без да са налице обстоятелства, обуславящи ново
преразпределение. С оглед на изложеното се иска отхвърляне и на иска с правно
основание чл.32, ал.2 ЗС. Претендират се разноски по делото.
В процеса ищцата Р.Н.
не се явява, но се представлява от упълномощения адв.В.Р. ***, който поддържа
исковата молба. В последното съдебно заседание адв.Р. не се явява поради
служебна ангажираност, но депозира молба, с която моли да бъдат уважени
предявените искове, като съдът при уважаване на иска по чл.32, ал.2 ЗС да
разпредели реалното ползване на процесния имот съгласно вариант №2 или №3 от заключението
на вещото лице.
Ответникът по исковете - С.Д.Г. се явява лично и се представлява от упълномощения адв.П.Н.
от САК, която оспорва исковата молба, а в хода по същество на делото моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск по чл.109 ЗС като
неоснователен и недоказан. Адв.Н. счита за установено, че ответницата не е
извършвала неоснователни действия и не е създавала състояния, които да пречат
на ищцата да осъществява своето право на собственост. Счита още, че ответницата
по никакъв начин не е осуетявала и смущавала правото на собственост на ищцата,
защото се установило, че последната не е пребивавала и не е посещавала
процесния имот от датата на придобиване на съсобствеността с ответницата, а
твърденията, че ответницата косвено и чрез други лица е препятствала правото на
собственост, не били доказани. Не се установило нейната доверителка да е
препятствала свидетелката Станчева да влезе и да осъществи надзор върху собствеността,
притежавана от нейната майка. Адв.Н. възразява срещу твърдението, че
ответницата е осуетила наемно отношение между ищцата и предишния собственик,
който е нейн племенник и за когото има доказателства, че дълго време, след като
вече не е бил собственик е пребивавал и ползвал имота. Твърди се, че
ответницата е правила опит да осъществи контакт с ищцата и да и предаде ключ,
за който признава, че е бил подменен. Според адв.Н. безспорно се е установило
какво е наложило тази промяна в заключването на дворното място. Изразява
озадачение защо ищцата претендира за ключа от жилищната сграда, предвид че там
няма промяна в заключването. Сочи се, че ответницата е имала желание да уреди
извънсъдебно нещата, каквито и да са отношенията и с ищцата за напред, но не е
била наясно на кого да предаде ключ, защото ищцата има три деца, а
процесуалният представител не е представил изрично пълномощно да получи ключа
от имота. По отношение на иска за ново разпределение на ползването адв.Н. не се
съгласява със становището, че подписаният между праводателя на ищцата и
ответницата договор е недействителен. Безспорно било, че до лятото на 2018г.
този разпределителен договор, материализиран в нотариалния акт от 2012г., е
действал нормално и процесуалният представител на ответницата не намира, че
въобще има основание за преразпределяне, но алтернативно предлага като вариант
на разпределението Вариант I от заключението по СТЕ, който да бъде отразен в решението с приподписване
на скица, тъй като с този вариант в най-голям обем се запазва старият статут и
определената площ за ползване е с най-малка квадратура. Адв.Н. сочи, че в
производството по чл.32 ЗС не се разпределят разноски, но претендира разноски
по иска по чл.109 ЗС.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа страна:
Видно от представения Протокол от
съдебно заседание от 6.08.1991г., проведено по гр.д. №216/1991г. на
Средногорски районен съд, в същото съдебно заседание е постигната спогодба, по
силата на която в дял на С.Д.Г. е поставен недвижим имот – ½ част от
дворно място – парцел XIX за имот 1026 в кв.132 по плана на гр.Средногорие, кв.Пирдоп, с общо
пространство от 435 кв.м. и построения в него 2-ри етаж от жилищна сграда,
заедно с паянтов навес и ½ част от подобренията на дворното място, като
е уговорено уравняване на дяловете и С.Г. е поела задължение за гледане и
издръжка на баща си Димитър Стоянов Гечев докато е жив. С нотариален акт № 246, т.
I, дело № 403/24.09.1991 г. на Пирдопски районен съдия е
сключен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължание за издръжка и гледане, по силата на който Стоян Димитров Стоянов е прехвърлил на сестра си С.Д.Г. своята
½ ид. част от дворно място, цялото с площ 435 кв.м., заедно с първия
етаж от двуетажна, двуфамилна, масивна жилищна сграда със застроена площ от 75
кв.м. и плевня със застроена площ от 25 кв.м., съставляващо парцел XIX-1026 в кв. 132 по плана на гр.Пирдоп срещу
задължението на С.Д.Г. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя, докато
е жив.
С нотариален акт №153, том 2, рег. №2299, дело №243/2012г. на
нотариус Донка Апостолова, с район на действие Районен съд-Пирдоп, С.Д.Г. е
продала на Димитър Тодоров Цеков ½ ид.част от процесния УПИ, целият с
площ от 435 кв.м., съставляващ парцел XIX-1026 в кв. 132 съгласно утвърдения със заповед №302/1984г.
дворищно-регулационен план на гр.Пирдоп, с адрес на имота: ул. „Бяла чешма“ №8, при граници и
съседи: от изток – УПИ VI-1051, от запад – улица, от север – УПИ XX-1025, от юг – УПИ XVIII-1027, заедно с целия втори етаж от
построената върху гореописания поземлен имот двуетажна, двуфамилна, масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 75 кв.м., който етаж представлява
самостоятелен жилищен обект. В нотариалния акт е инкорпорирана уговорка межди
страните, с която са се съгласили, съгласно разпоредбите на чл.32 ЗС, да
използват гореописания поземлен имот по следния начин: Купувачът Димитър
Тодоров Цеков ще ползва 231 кв.м. в източната и южната част на парцела, при
съседи на частта: улица, УПИ XVIII-1027, УПИ VI-1051 и УПИ XX-1025, а продавачът С.Д.Г. ще ползва 218 кв.м. в северозападната
част на парцела, при съседи на частта: улица, УПИ XX-1025, съобразно одобрена от страните
скица-проект за разпределение ползването на имота. Скицата-проект е приложена
към нотариалния акт.
Представен е по делото геодезическо заснемане – проект за
разпределение на ползването на идеалните части на процесния УПИ от 2012г.,
изготвен от ЕТ „Геомарк-Кирил Ефремов“, заедно с обяснителна записка и
скици-проекти. На база на това заснемане страните по договора на
покупко-продажба от 2012г., обективиран в НА №153, том 2, рег. №2299, дело №243/2012г. на
нотариус Донка Апостолова - С.Г. и Димитър Цеков, са извършили разпределение на
ползването на процесния имот.
С декларация с нотариална заверка на
подписа Димитър Тодоров Цеков е дал съгласие на съсобственика си – С.Д.Г. да
постави сглобяема конструкция-гараж в имота, какъвто гараж свидетелите и вещото
лице по СТЕ потвърдиха, че има в имота.
С нотариален акт №157, том 2, рег. №2133, дело №338/24.10.2017г.
на нотариус Донка Апостолова, с район на действие Районен съд-Пирдоп, същият
недвижим имот – ½ ид. част от УПИ XIX-1026, в кв.132 по плана на гр.Пирдоп,
заедно с целия втори етаж от построената върху имота жилищна сграда със
застроена площ от 75 кв.м., е прехвърлен чрез покупко-продажба от придобилия го
през 2012г. Димитър Цеков на ищцата Р.Т.Н.. В нотариалният акт е записано, че
купувачът Р.Н. е запозната с разпределението на ползването на имота,
обективирано в НА №153, том 2, рег. №2299, дело №243/2012г. на
нотариус Донка Апостолова.
И ищцата и ответницата са представили
като доказателство Нотариална покана от С.Г. до Р.Н., с която подателката на
поканата описва притесненията си по повод ползването на имота от непознати за
нея лица и факта, че през август 2018г. е разбрала, че Димитър Цеков и е
прехвърлил своята част от имота, поради което се обръща именно към нея с
определени искания – да се премахне незаконно изградена преграда между втория
етаж и тавана на жилищната сграда; да предприеме действия по разкриване на
собствена партида към ВиК и да предприеме действия по изграждане на собствен
вход за достъп до жилищната сграда. Видно от разписката към нотариалната покана
адресатът не е намерен на посочения адрес, който е именно адресът на процесния
имот и постоянен адрес на Р.Н.. Опит за връчване по настоящ адрес, който се
твърди, че е в Испания, няма данни да е правен, но видно от факта, че поканата
е представена от ищцата, то явно същата е достигнала до нея и нейното знание.
Твърдението си ответницата С.Г., че
нейната съсобственица не се е появявала лично в имота, за да проведат разговор,
е подкрепила със справка от Главна дирекция „Гранична полиция“, от която е
видно, че на 25.01.2018г. Р.Т.Н. е излязла от Република България, след което е
влязла на 10.02.2019г. и отново е напуснала пределите на държавата на
23.02.2019г., с която справка се цели да се докаже, че ищцата живее
преимуществено извън Република България, за което и не се спори от нейния
процесуален представител.
От представените писмени доказателства
е видно, че ответницата е имала спор с други лица, които твърдят че не са
допускани от нея в процесния имот, по повод на което са депозирали жалби до
компетентни институции. Според докладна записка от септември 2018г., изготвена
от полицейски експерт към РУ-Пирдоп – полицейски участък-Копривщица, е била
подадена жалба от Димитър Тодоров Цеков, живущ в гр.Копривщица, с твърдения, че
С.Г. възпрепятства свободния му достъп до наетия от него етаж от къща в
гр.Пирдоп, на ул. „Бяла чешма“ №8. Видно от материалите по
полицейската преписка е била извършена проверка и са снети обяснения от
участниците в спора, като докладната записка завършва с предложение до
началника на РУ-Пирдоп преписката да бъде прекратена поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер. Към преписката жалбоподателят Цеков е
предал за прилагане договор за наем от 25.01.2018г. между него като наемател и Р.Н.
като наемодател, който процесуалният представител на ответницата оспорва като
доказателство.
По делото е приобщено и постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 14.11.2018г. на прокурор от
РУ-Пирдоп, видно от съдържанието на което има образувана прокурорска преписка №557/2018г. по жалба на Антоанета Д. Станчева, в която тя
е посочила, че майка и Румяна Н., живееща понастоящем в чужбина, притежава
втори етаж от къща и част от двор в гр.Пирдоп, на ул. „Бяла чешма“ №8, като е навела
оплакване, че на 06.10.2018г. е посетила дома, като не могла да влезе, тъй като
собственичката на първия етаж - С.Г. подменила ключалката от входната врата и
отказала да даде ключ към нея. Сочи се в постановлението, че е извършена
проверка по случая, като прокурорът е достигнал до извод, че се касае за
гражданско-правни отношения във връзка със собствеността и ползването на имота,
отказал е да образува досъдебно производство и е прекратил преписката.
Подателката на жалбата пред РП-Пирдоп
и дъщеря на ищцата Р.Н. – Антонина Д. Станчева е разпитана като свидетел по
делото, както и нейният фактически съпруг – Илия Атанасов Маринов.
Антонина Станчева заявява, че познава С.Г.
от няколко години във връзка с отношенията, които имат с майка и, както и че
майка и притежава имот в гр. Пирдоп, на ул. „Бяла чешма“ №8 – втори етаж от
къща и дворно място, които ги притежава от две години. Твърди, че след като
майка и придобила имота живяла поне година там – в началото за кратко живеела с
друг човек – Димитър Цеков, а после заживяла сама. Не знае по времето когато
майка и е живяла в имота да е имало някакъв проблем с достъпа до жилищната
сграда и с ползването на същата. Понастоящем обаче твърди, че има проблем.
Разказва, че от известно време нейната майка е в чужбина и когато заминала и
предоставила ключовете, за да може да наглежда имота, но миналата година, през
есента, отивайки до имота с мъжа си и детето, установили, че са сменени
патроните на вратите и нямало достъп до жилището. Сменени били според нея
патроните и на външната врата - на двора и на вътрешната врата - на къщата.
Свидетелката обяснява, че от улицата се влиза през дворна врата, а към самото
жилище води входна врата на къщата, която води към стълбище, чрез което се
осъществява достъпът до втория етаж, като няма друг достъп освен това общо
стълбище. Все пак успели при отиването си да осъществят достъп, тъй като С.Г.
била на двора и ги посрещнала. Външната врата от улицата била отключена и
влезли от там без проблем, но тя ги предупредила, че патроните са сменени, а
вратата, която води към стълбището установили, че е заключена. Свидетелката
твърди, че не успяла да отключи вратата на къщата със своя ключ и затова С.Г.
им отключила, заявявайки че този път ги допуска, но за в бъдеще не е сигурно и
че нямат право да преминават през нейното дворно място. Свидетелката разяснява,
че това стълбище, което води до втория етаж, има вход и към жилището на С. – до
първия етаж, който тя обитава, като според нея първият етаж имал и друг вход,
който ползва само С. за достъп до първия етаж. Сочи, че за да се достигне до
втория етаж първо се влиза на първия етаж, където има антре, ползвано като
малко складово помещение. Според свидетелката Станчева, не са извършвани
действия на втория етаж, които осуетяват С.Г. да стига до покрива и не е
поставяна преграждаща стена, а преграда – тип „хармоника“, която се мести и
която прегражда малка площ, където е сложен бойлер и багаж. По отношение на
дворното място свидетелката Станчева заявява, че същото е разделено и едната
част се ползва от нейната майка, но от него няма достъп до втория етаж.
Разделено било с мрежа и през дворното място на майка и не могло да се стига до
къщата. Свидетелката твърди, че след посещението на имота, за което разказа,
идвали още веднъж и не могли да влязат, защото нямало никой и нямало кой да им
отключи, а те нямали ключове от сменените патрони. Твърди, че когато ходили
първия път, поискали от С.Г. да им даде ключ, но тя отказала и заявила, че
нямат право да преминават през нейното дворно място. Свидетелката заявява, че
доколкото и е известно, майка и е преотстъпила ползването на имота на друг
човек – на Димитър Цеков, от когото го е придобила и двамата имат договорни
отношения. Знае, че Димитър Цеков е племенник на С.Г.. Не знае обаче от кога той
го ползва и дали в момента го ползва. Ключовете, с които свидетелката се е
опитала да влезе в имота, твърди, че са и дадени от нейната майка, но не знае
майка и от кого ги е получила. Сочи, че е ходила на гости на майка си преди да
стане собственик на имота. Сочи още, че към дворното място, отредено за
ползване от майка и, има вход от към улицата, а тя самата има и ключ от
гаражната врата. Свидетелката не е сигурна дали С. не ползва и частта от
дворното място на майка и, тъй като между двете части имало малка дървена врата
с резе.
Свидетелят Илия Атанасов Маринов
твърди, че познава Р.Н. от около 8 години и процесният имот в гр.Пирдоп е
придобит по време на нейното пребиваване в Испания. Живеели съвместно с Димитър
Цеков. Свидетелят твърди, че имал 2 пребивавания в имота – преди да се завърнат
Р.Н. и Димитър Цеков от Испания, където живеели - докато той самият работел,
живял там 2 месеца и вторият етаж бил още в ремонт, след което е идвал и по
празниците. Първият път, когато идвал, собственик бил Димитър Цеков – преди
около 4-5 години, а Р. придобила имота преди около 2 години. Разказва, че с
Антонина и малкото им дете отишли до имота зимата, тъй като трябвало да се
вземат някакви вещи и да се изпратят в Испания, а и да го нагледат, тъй като зимата
трябва повече поддръжка. Спрели пред къщата. Дворната врата – пешеходната,
която не е предназначена за автомобили, била отворена и собственичката на
първия етаж била долу. Опитали се да отворят и да влязат в къщата, за да отидат
до техния етаж и да вземат багаж, но вратата била заключена и не се отключила с
ключа, който имали и който бил даден на Антонина от нейната майка Р.. Поискали
обяснение от С. и тя казала, че е сменила патрона. Попитали я дали ще може да
ги пусне и тя им казала, че ще ги пусне, за да си вземат каквото им е нужно, но
от там нататък трябвало да се мисли за някакъв друг вход, понеже тази врата
била в нейното място. Свидетелят Маринов знае, че в нотариалния акт има включен
договор за ползване, в който обаче не било видно от къде има пешеходен достъп
до къщата. Твърди, че в двора има преграда, която отделя това, което ползва
Румяна от това, което ползва С., като за Румяна входът е от другата врата,
която е за автомобили, но пък няма никакъв достъп до къщата. Твърди, че има
ограда с мрежа и няма как да се стигне до другата част от дворното място без да
се прескача мрежата. Според свидетеля Маринов къщата има две входни врати, като
едната се използва изцяло от първия етаж, а другата е обща – към стълбището,
което осигурява достъп и до общо таванско помещение и до втория етаж, който е
собственост на Румяна. Твърди, че горе на втория етаж има врата, която заключва
помещението на Румяна, но С. има достъп до общите тавански части, а в ляво от
стълбите има пластмасова врата тип „хармоника“, която се отваря и от там може
да се стигне до таванското помещение. На първия етаж в ляво твърди, че има
врата, която е за собствеността на С. и отделя цялото нейно жилище от стълбите,
като преди това има антре. Свидетелят заявява, че след като Р. заминала за
Испания предоставила своята част от имота за ползване на Димитър, който работел
наблизо, за да може и да наглежда имота и да се грижи за него. Твърди, че
когато те с Антонина ходили в имота и били пуснати от С., Димитър Цеков го
нямало и предполага, че той вече не ползва имота, като знае от социалните
мрежи, че той пребивава в гр.Копривщица и живее там с друга жена. Свидетелят
Маринов сочи, че по повод проблема с достъпа подали сигнал до полицията и са им
снемани показания.
Разпитана е като свидетел и Катя И.
Маринова – дъщеря на ответницата С.Г.. Тя заявява, че е наясно от самото начало
със спора и проблемите на нейната майка. Разказва, че когато майка и останала
на пенсия, разбрала че трудно ще се справя с разходите по къщата и решила да
продаде половината от имота си на много близък човек, за да могат да споделят
разходите и да си помагат взаимно. Човекът, на който майка и продала половината
от имота бил братовчедът на свидетелката – Димитър Цеков, а покупко-продажбата
била осъществена през 2012г. В началото майка и била доволна, че има човек при
нея и дори той в началото си подготвял етажа – живеел в Испания и с парите,
които изкарвал там си правел етажа за живеене. Впоследствие се прибрали от
Испания с Р.Т.Н. и дошли да живеят заедно, на семейни начала в къщата. Когато
започнали да съжителстват ежедневно майка и ги допускала да преминават през
нейния имот, като това било устно споразумение, че могат да преминават през
двора и през етажа, защото мястото, през което минават те първо е дворното
място, а на етажа, през който преминават, има коридор и склад. След
покупко-продажбата майка и разрешила това влизане, но уговорката била, че в
момента, в който те си подредят нещата, ще си направят собствено външно
стълбище. Според свидетелката, при преминаване през етажа на майка и, се
получавали злоупотреби. Сочи, че майка и е трудно подвижна, а те си оставяли
техен багаж там и когато се изисквало нещо да се махне, защото пречи, те не се
съобразявали с това. Свидетелката сочи, че към края на 2017г. връзката между
Румяна и Димитър прекъснала, като впоследствие разбрали, че Румяна е станала
собственик на частта от имота, притежавана от Димитър Цеков. Разбрали това,
когато Румяна се изнесла, а в къщата започнали да идват други лица. Пристигнала
друга жена. Дъщерята на тази жена идвала с компании и на етажа се вихрели
купони и се вдигал шум. Свидетелката сочи, че тя самата живее в Испания и
нейната майка – С. и е звъняла „посред
нощите“, за да я попита какво да направи. Знае от майка си, че видяла Димитър
да изнася багаж и му направила забележка за шума, а той казал, че не го
интересува и собствеността вече не е негова. Тогава разбрали за промяната в
собствеността и отишли да проверят в регистъра, като установили, че
прехвърлянето е било много по-рано. След като разбрала за смяната на собствеността,
майка и сменила патронника на външната порта, за да не могат непознати лица да
имат достъп до имота и да влизат вътре, тъй като се притеснявала. Споделяла, че
лицата, които влизат, са съвсем непознати за нея и на втория етаж се пие и
вика. Твърди, че не става въпрос за децата на Румяна, а за други лица. Сочи, че
след като разбрали, че Румяна е собственик, отишли с майка и при адвокат, за да
изготвят една покана и да я поканят да сподели разходите около къщата, защото
имало и теч от покрива. Твърди, че трудно я намерили, защото адресът, който
съществувал за нея, бил този на процесния имот, след което изпратили поканата
на адрес в гр.Пловдив и доколкото знае там поканата е получена от дъщеря и. От
2017г. до сега обаче Румяна не се свързала нито със С.Г., нито със
свидетелката. Свидетелката лично твърди, че е искала контакт и среща с нея, за
да стигнат до някакъв консенсус, но до момента нямало резултат и Р. не била
идвала в имота. Свидетелката Маринова знае от майка си още, че децата на Румяна
са идвали да взимат някакви неща и понеже на входната врата е сменен
патронника, тя им отворила, за да влязат и после затворила, за да не влезе
външен човек. Твърди, че не им е предоставяла ключ, защото не са те
собствениците. Майка и споделила, че Илия Маринов, при посещението си, е казал,
че е собственик и че искал да влезе, защото имал нотариален акт. Свидетелката
Маринова твърди, че при разпределението на дворното място- частта, от която се
влиза, е определена за майка и, а частта на Румяна е много по-голяма. Според
свидетелката майка и още в поканата е посочила, че е съгласна в рамките на
определено време да предостави възможност на Р. да влиза и излиза през нейната
част от имота, докато си изгради нейн самостоятелен вход за къщата. Твърди, че
до втория етаж на къщата може да се мине по същия начин, по който е минавала и
преди Р., а именно: по стълбите, но първо трябва да се влезе в дворното място
на майка и, след това в етажа на майка и и чак тогава се стига до нейния етаж.
Според свидетелката няма сложена врата, която да прегради първия етаж от
стълбището, въпреки че тя още в началото предложила този вариант. Сочи още, че
от дворното място, разпределено за ползване от Р., няма достъп до къщата, но в
другата част на имота има голяма порта, която е заключена от Р. и до нея има
достъп само тя. Според свидетелката Маринова с Димитър Цеков не са имали
проблеми, до момента, в който майка и разбрала, че Димитър вече не е собственик
и сменила патронника на външната порта, а Димитър претендирал да има ключ.
Отказан бил на Димитър достъп, защото той изнасял багаж и не знаели какво
изнася и не желаели в даден момент майка и да се окаже обвинена заради него.
Други проблеми с него обаче не били възниквали. Тази свидетелка твърди, че
Димитър Цеков е изградил стена, с която достъпът на майка и до тавана е
затворен.
Разпитана е като свидетел и съседка на
процесния имот и страните по спора – Е.И.Д.. Казва, че познава С.Г. „откакто се
помни“, а Р.Н. казва, че я е виждала, но не я познава лично. Последно била
виждала Р.Н. в имота през 2016г. Твърди, че на втория етаж живеел и Димитър,
който е племенник на леля Стефка, а впоследствие живял там и с друга жена.
Ответницата обаче и се е оплаквала, че идват хора в имота, а и самата
свидетелка твърди, че е виждала млади хора, шумни да идват в къщата, тъй като
има добра видимост на там. Впоследствие започнали и да изкарват някакви неща от
къщата. Това се случвало края на 2017г., а също и 2018г. Свидетелката заявява,
че не знае за някакви съществени проблеми, освен че идвали други лица в имота.
Свидетелката описва имота – къща на два етажа, с обособени вече две дворни
места, а преди било едно. Разделени били с мрежа, а имало и две входни врати.
Знае, че децата на Р.Н. имат претенции да влизат в жилището.
Приобщена е по делото актуална скица за процесния имот
/л.24 от делото/, издадена на 01.04.2019г., от която са видни
индивидуализиращите данни за имота и че в него според скицата има 3 сгради-
двуетажна масивна жилищна сграда и две паянтови сгради.
Допусната е
Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, като заключението е изготвено от вещо лица Н.П.Н.. Записано е в
заключението, че жилищната сграда се състои от два етажа, обособени като
отделни жилища и достъп до всяко от тях има от стълбище, разположено в
западната част на сградата от входа към УПИ в северозападната част. Посочено е,
че в УПИ са застроени и второстепенни сгради на допълващо застрояване, както и
лека прозирна ограда. Вещото лице първоначално е предложила два варианта за
разпределение, като сочи, че Вариант 1 е съобразен с приложеното разпределение
на място и разпределената прозирна ограда, като е предвидена обща площ за
достъп до входа на жилищната сграда, а достъпът до дял втори на УПИ е от
югозападната част през съществуваща метална врата, непосредствено до метален
гараж в дял първи. Посочено е, че във вариант 2 е направено разпределение на
свободната площ с достъп и до площта от УПИ на дял втори от северозападната
част на УПИ. Предвидена е обща площ, оцветена в кафяв цвят. Приложени са скици
на двата варианта, като с буквени означения и различен цвят са показани
разпределените площи за дял I и дял II и обща площ, необходима за достъп до
двата дяла и двата етажа на жилищната сграда. Върху скиците са показани
съществуващите на място прозирна ограда, изграден метален гараж, непосредствено
до жилищната сграда и допълващото застрояване в УПИ. Видно е от скицата за
вариант 1, че дял първи е 230 кв.м., дял втори е 195 кв.м., а общата площ е 24
кв.м. Видно е от скицата към вариант 2, че дял първи е 200 кв.м., дял втори е
195 кв.м., а общата част е 54 кв.м. Вещото лице е изслушано в съдебно
заседание. Заявява, че се е запознала с всички документи по делото, като и в
двата варианта съществуващата паянтова сграда остава в дела на страната, но в
единия вариант достъпът до другата част на имота е по пътека, която минава
покрай тази сграда. Вещото лице твърди, че е видяла паянтовата сграда,
поставена в дял I и тя се използва,
но другата не съществува и е разрушена. Сочи, че към момента на огледа, в имота
съществува ограда, която е ажурна със стоманобетонен фундамент. Вещото лице
пояснява, че предложените от нея варианти изцяло кореспондират с досегашния
вариант за ползване, като само е определила обща част за ползване с достъп и до
другата част на имота. Вещото лице е съобразило двата варианта с построените
сгради. Сочи, че входът на къщата е един и е от северната страна, а другото е
тераса с вход към всекидневната. Стълбищната клетка вещото лице заявява, че е в
тази част, която е определена за обща площ. Вещото лице показа пред съда, че
единият вход на двора е между букви „А“ и „Б“, другият е между букви „Л“ и „П“,
а между „М“ и „Л“ е металният гараж. Сочи, че от изток няма вход. Запитана дали
от техническа гледна точка е възможно по съгласие на страните да се изгради
втори вход, вещото лице заявява, че би могло, но не и откъм улицата, но в
общата част би могло да се помисли за втори вход на сградата. Сочи, че на
практика би могла да се направи и друга врата. Технически би могло и да се
изгради стена, която да отдели входа към първия етаж и стълбището към втория.
Впоследствие е допуснато допълване на СТЕ, като вещото лице е изготвило още два
варианта за разпределение, различни от досега прилагания. Във вариант 3 е
предвидена обща площ с достъп до жилищната сграда и двете паянтови сгради от
допълващото застрояване, а във вариант 4 двете паянтови сгради попадат в един и
същи дял, като е предвидена обща площ за достъп до жилищната сграда. Видно от
скицата към вариант 3 дял I и дял II са от по 192.50 кв.м., а общата площ е
64 кв.м. Видно от скицата към вариант 4, двата дяла са равни - от по 210 кв.м. и обща площ от 29 кв.м. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че след приключване на предишното заседание
е посетила отново имота и установила, че паянтовата сграда в източната част на
дворното място не съществува, а стои само като попълнена в регулационния план и
на практика такава сграда няма, но в съседство има кокошарник и някаква друга
сграда в много лошо състояние, които нямат никакъв статут.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са два кумулативно обективно съединени иска - единият с правно основание
чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/ - за осъждане на ответницата да
преустанови действия, създаващи пречка за ползване на съсобствен имот, а
другият по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/ - за изменение на
разпределеното ползване на съсобствен имот.
По иска с правно основание чл.32 ЗС:
Производството по чл.32 ал.2
ЗС е производство на спорна съдебна администрация. В
конкретния случай се установи, че съсобствениците С.Г. и Димитър Цеков са
постигнали съгласие в момента на възникване на съсобствеността и за начина на
разпределяне на ползването на съсобствения им имот. Установи се още, че през
2017г. се е сменил единият съсобственик, като Димитър Цеков е бил заместен в
съсобствеността от ищцата Р.Н.. Страните не спорят, а доказателствата в тази
връзка са безспорни, че ищцата и ответницата са съсобственици при равни права –
по ½ ид.ч. върху дворното място и че всяка от тях притежава по един етаж
от жилищната сграда. От всички доказателства - писмени и гласни - се установява
и невъзможността съсобствениците да формират общо решение за начина, по който
ще си служат с общата вещ - дворното място, обслужващо жилищната сграда. Спорът между
страните се съсредоточава върху въпроса налице ли е изобщо
основание за извършване на ново разпределение на ползването и ако да – кой от
предложените от СТЕ четири варианта за разпределение се явява
най-целесъобразен. В
действителност, когато съсобствениците са разпределили реалното ползване на
общия имот с договор помежду си, този договор ги обвързва докато трае
съсобствеността и
практиката налага, че страните могат да искат от съда да преуреди по реда на чл.32, ал.2 ЗС уговореното
разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които
е било постигнато споразумението. Съществени са обстоятелствата, свързани с
предназначението и състоянието на съсобствената вещ. В настоящия случай,
съсобствеността продължава да съществува, но вече между различни лица. В
нотариалния акт, в който е инкорпорирана разпоредителната сделка, посредством
която ищцата е придобила своята част от съсобствения имот, е записано, че
новият собственик е запознат с разпределението. Не е записано обаче, че се е съгласил
изрично с него или че този договор продължава да действа и при новия персонален
субстрат на съсобствеността. Дори да се приеме, че ищцата, придобивайки имота,
се е съгласила с разпределението, съдът намира, че тя не е лишена от
възможността да иска ново разпределение, тъй като предходното разпределение по
същността си не отговаря на изискванията за законосъобразност. Това според съда
е така, доколкото дяловете по предходното разпределение не са еднакви, т.е. не
съответстват на еднаквостта на правата на страните в съсобствеността и единият
съсобственик /в случая ищцата/ е лишен с уговореното разпределение от достъп до
единствения вход на жилищната сграда, който е общ за етажните собственици. В
този смисъл, съдът съзира съществен проблем в досегашното разпределение на
ползването. Необходимостта от обособяване на дял за общо ползване при
входа на сградата в настоящия случай е ясно откроима. Именно там според
експерта би могъл да се изгради и самостоятелен вход до втория етаж, което още
веднъж навежда на извода, че дори при преустройство, при което се изгражда нов
вход към горния етаж, наличието на обща част за ползване не може да бъде
избегната. В действителност съдът следва да съобрази актуалното състояние, а не
възможното бъдещо такова, като при сегашното състояние се налага обособяването
на обща част за ползване. Това налага да се преразгледа досегашният вариант на
разпределение, независимо че не са налице съществени промени в предназначението
и състоянието на вещта, като се запази обаче максимално близък начин на
ползване до действащия до момента. Следва ползването на дворното място да бъде
разпределено по начин, близък до досегашния, за да не се създават допълнителни
неудобства за страните, но е наложително отстраняване на т.нар. „проблеми“ в
разпределението - необходимостта от обособяване на обща част и изравняване на
дяловете.
В светлината на гореизложеното, настоящият състав
намира, че предложеният с приложение №2 от основното
заключение по СТЕ
вариант е законосъобразен и най-целесъобразен
от предложените варианти за осъществяване на индивидуално фактическо ползване на
реални части от поземления имот от съсобствениците съобразно дяловете им в
съсобствеността и предвид площта и разположението на имота и на построените в
него сгради.
Установи се, че паянтовата сграда в източната част не съществува /разрушена е/,
поради което няма пречка тази източна част да попадне в дял, различен от този,
в който е другата паянтова сграда. Установи се още, че в имота има поставена
ажурна ограда със стоманобетонен фундамент, т.е. преместването на оградата би
създало излишни затруднения за страните и би променило същностно досегашния
вариант на разпределение, което е нежелана правна последица в настоящия случай.
Поради това съдът приема вариант 3 и 4 за неподходящи. Във вариант №1 пък разликата в площта на двата дяла е твърде голяма,
поради което също се явява неподходящ от гледна точка на правата на
съсобствениците, макар при него частта за общо ползване да е най-малка. Във
вариант №2, който съдът намира за
най-целесъобразен, разлика в квадратурата на дяловете също има, но е
незначителна – 5 кв.м. в полза на дела на ответницата, което за ищцовата страна
не би следвало да е проблем, предвид че в другия дял са разположени постройки,
чиято площ пък намалява реалното свободно място за ползване от другия
съсобственик. Площта за общо ползване пък позволява достъп до къщата и на
двамата съсобственици и възможност за съсобственика, получаващ дял 2, който в
случая ще бъде ищцата /доколкото в другия дял има постройки, принадлежащи на ответницата/,
при необходимост да избегне заключването на входната врата на двора в
северозападната част, което е визирано по негаторния иск по чл.109 ЗС, който
съдът ще разгледа по-надолу в изложението. Частта, определена за общо ползване,
не е толкова голяма в сравнение с останалата площ – представлява около 1/9 част
от общата площ и освен това дава най-добър достъп до фасадата на жилищната
сграда, засягайки и част от източната страна на сградата. По тези съображения,
съдът намира, че следва да разпредели ползването съобразно вариант №2 от предложените
от СТЕ.
По иска с правно основание чл.109 ЗС:
Искът по чл.109 ЗС е вещен, негаторен,
осъдителен. Ищцата Р.Т.Н. желае ответницата С.Д.Г. да бъде осъдена да
предостави ключ от патронника на входната врата на сградата откъм северната
страна, водеща до вътрешното стълбище на двуетажната жилищна сграда, находяща се в УПИ XIX-1026 в кв. 132 по утвърдения
дворищно-регулационен план на гр.Пирдоп, съсобствени между страните по делото и
подмяна на патронника и заключването на дворната северозападна врата.
Две са предпоставките за уважаване на иска по
чл.109 ЗС: 1. Ищецът да е собственик на имота, чиято защита търси по съдебен
ред и 2. Да се докаже, че е извършено неоснователно действие върху вещта, което
пречи на собственика да упражнява собствеността си в пълен обем.
Първата предпоставка е безспорно доказана.
Писмените доказателства – нотариални актове, коментирани по-горе в изложението
и приложени по делото, доказват по несъмнен начин, че ответницата С.Г.
първоначално е придобила имота през
В доказателствена тежест на ищцата е и другият
правно релевантен факт – подмяната на патронниците на входната врата на двора и
на входната врата на къщата, който факт се твърди от ищцовата страна и се определя
като неоснователно въздействие, с което се пречи на другия собственик да упражнява правото си на собственост спокойно
и в пълен обем и което състояние трябва да съществува към
момента на предявяване на иска. Всъщност се касае за три елемента от
второто условие за уважаване на иска. Ответницата С.Г. признава сама, че е
подменила патронника на входната врата за двора, но отрича да е подменяла
патронника на вътрешната входна врата на сградата. Въпреки това, фактът, че
дъщерята на ответницата не е могла да отключи с ключа, предоставен и от нейната
майка и с който до момента е отключвана вратата на къщата, свидетелства че има
промяна в заключването и на тази врата. Следва да се прецени дали в конкретния
случай заключването на вратата на къщата и подмяната на патронниците
представлява „неоснователно въздействие“ и дали създава пречка на собственика
да упражнява правото си на собственост, които признаци са решаващи за извода
основателен ли е или не негаторният иск, тъй като според т.3 от Тълкувателно решение 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотеза на чл.109 ЗС. Преценката е конкретна за всеки един казус и
всяко едно дело.
Съдът установи от писмените доказателства по делото, че жилищната сграда е
построена като двуфамилна, а фактът, че ответницата е упражнявала собствеността
сама в определен период, не променя това. Към момента обаче, когато етажите са били
придоби от различни лица, е възникнала етажна собственост, при която възникват
и общи части, каквито са стълбището, мазето, таванът, входната врата. На практика жилището на
етаж втори е функционално обособено. Установи се от
гласните доказателства, че стълбището обслужва двата етажа, като и двете жилища
са отделени от преддверието и стълбището с врати. В случаите, когато с негаторния иск се брани правото на етажен собственик
за достъп до обща част на сградата от значение е дали ответникът е създал и
поддържа противоправното състояние, при което етажният собственик е лишен от
достъп до обща част. Именно такъв е настоящият случай.
Актуалната практика на ВКС прави разграничение според това дали сградата е
построена като еднофамилна или двуфамилна /вж. Решение №11/23.02.2018г. на ВКС по гр.д. №954/2017г., II-ро ГО, с
докладчик съдия Камелия Маринова./.
Върховният съд счита, че при еднофамилните сгради, когато етажната собственост
е възникнала впоследствие, е релевантно дали
ответникът е извършил действия, чрез които е преустановен достъп до обща част
или това състояние се дължи на начина на изграждане на сградата, при който
достъпът до обща част попада в разпореден при възникването на етажната собственост
самостоятелен обект. Приема още, че заключвайки
самостоятелния си обект при еднофамилните къщи съсобственикът упражнява правото
си да го владее, охранявайки го и ограничавайки достъпа на трети лица, в който
случай отказът да се даде свободен и неограничен достъп до самостоятелния обект на друг етажен собственик не може да бъде приет
за неоснователен, дори чрез него други етажни собственици да са лишени от достъп до обща
част, осъществяван през този обект при
построяването на сградата и преди възникване на етажната собственост.
Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като двата жилищни обекта се намират в
двуфамилна жилищна сграда, която още с построяването си е била предвидена за
две отделни жилища, като за достигане до жилището на втория етаж се преминава
през общи части на първия етаж. Не само, че сградата е била така проектирана,
но и продавайки собствеността на втория етаж на друго лице, ответницата Г. се е
съгласила с начина на ползване на този втори етаж. Освен това, нейното жилище се
установи, че е отделено с врата от стълбището, поради което няма пречка за нея
да заключи своята врата към преддверието, стълбището и външната врата, като по
този начин охрани собствеността си. В
настоящата хипотеза са налице свидетелски показания, подкрепящи оплакването на
ответницата, че в имота са идвали трети, непознати лица и са го ползвали, като
са демонстрирали неумереност в действията си, поради което у ответницата, която
се установи, че живее сама и е възрастен, трудно-подвижен човек, са се породили
страхове. Въпреки това, за своята безопасност ответницата е могла да се погрижи
като заключва своята вътрешна врата към етажа, а дори и да заключва външната
врата на сградата, то не може без съгласие на другия етажен собственик да
подменя патронника и да променя заключването, тъй като външната врата е обща
част на сградата в етажна собственост. Поради това ищцата - съсобственик е в правото си да
иска преодоляване на противоправното състояние чрез получаване на неограничен
достъп /в случая чрез предоставяне на ключ/ до своя самостоятелен обект, щом не
се стига до пряко преминаване през самостоятелния обект на ответницата. С Решение №283/2012г. от 07.03.2013г. на ВКС по гр.д.№387/2012г. на второ г.о. е прието, че по реда на чл.109 ЗС е допустимо да
се предяви иск за преустановяване на противоправното въздействие върху общите
части на сграда, която е в режим на етажна собственост, като не е необходимо непосредствено ползване на
общите части. В
настоящия случай непосредствено ползване на стълбището няма от страна на
ответницата Г., което да пречи на преминаването на ищцата или лица, на които тя
е позволила да използват втория етаж, но подмяната на заключването също е вид
въздействие, водещо до ограничен достъп до стълбището. Въздействието е от
такова естество, че да препятства възможността изобщо да се стигне до втория
етаж на къщата. Следователно преченето е в обем, по-голям от допустимия и
смущава съсобственика-ищец по недопустим начин. Без правно значение е фактът,
на който ответницата акцентира, че лично ищцата не е ползвала имота. Установи
се, че нейната дъщеря е опитала да осъществи достъп до имота на своята майка и
първия път, когато е отишла, неуспешно е опитала да си отключи входната врата
на сградата, а втория път, когато отишла, изобщо не успяла да влезе. Няма
пречка собственик да упражнява своите права чрез други лица – независимо дали
те са роднини или лица-наематели, щом ключовете от имота са им били
предоставени от собственика, заедно с разрешение да влизат в този имот. В
действителност беше заявена готовност от страна на ответницата Г. ключ от имота
да бъде предаден на ищцата Р.Н., но независимо от причините за това, до
настоящия момент това не се е случило, поради което правата на ищцата следва да
бъдат охранени по съдебен ред. Ищцата като етажен собственик е пълноправен съсобственик на общите части на сградата, вкл. на входната врата на сградата и
стълбището, водещо до втория етаж, поради което следва тя и лицата, на които е
предоставила разрешение, да имат безпрепятствен достъп до него по всяко време на
денонощието, без да искат разрешение за това от ответницата.
Достъпът следва да им бъде осигурен чрез незаключване на входната врата, от
която се влиза към
стълбището или чрез предоставяне на
ключ от тази врата, което
е по-уместният вариант, предвид че в преддверието се установи, че се държи
багаж и предвид, че вратата е поставена за охраняване собствеността на къщата и
обектите в нея и следва да може да се заключва с оглед функцията и.
Петитумът на иска, отнасящ се
до дворната северозападна врата е формулиран не съвсем ясно, като при тълкуване
волята на страната-ищец, съдът намира, че искането отново е да бъде предоставен
ключ от вратата, а не да се извършва подмяна на заключването, което всъщност
пак не би удовлетворило интересите на ищцата, ако ключ не и бъде предаден. Тук следва да се посочи обаче, че тази дворна врата
изобщо не е попадала в обхвата на площта от дворното място, което ищцата е
могла да ползва съобразно досегашния вариант за разпределение на ползването,
т.е. за нея не е било налице основание да преминава през този вход на двора,
независимо че от другия вход, ползван от ищцата, не е имало достъп до входа на
къщата. Това е проблем на разпределението, който беше обсъден и разрешен при
разглеждането на иска по чл.32, ал.2 ЗС, като при новото разпределение,
входната дворна врата в северозападната част вече попада в общата площ,
отредена за ползване и от двете страни, поради което е основателно искането
ответницата да бъде осъдена да предаде ключ и от тази врата, като разсъжденията
по-горе за неоснователност на действието „подмяна на патронник“ и създаване на
пречки за ползване на собствеността на ищцата в пълен обем, се запазват и са
аналогични.
Гореизложената фактическа обстановка, съотнесена към практика на ВКС по
подобни казуси /напр. Решение
№68/16.07.2018 по дело №2751/2017 на ВКС, ГК, I г.о. ; Решение №77/03.11.2017 по дело №3997/2016 на ВКС, ГК, I г.о.; Определение № 495/30.10.2019 г. по гр. д. № 1730/2019 г. на ВКС, 1-во г.о./, води до извод
за основателност на иска по чл. 109 ЗС.
За пълнота на изложението обаче
следва да се спомене, че експертът, изслушан по делото, макар и по друг въпрос,
даде становище, че безпроблемно би могло да се изгради самостоятелен вход до
горния втори етаж, собственост на ищцата, като според съда страните би следвало
да обмислят този вариант, за да могат по един окончателен начин да уредят споровете
си, като така всеки от съсобствениците безпрепятствено ще може да ползва
принадлежащия му обект и е резонно ищцата да приеме поканата за обсъждане на
конфликтните въпроси и да получи лично ключ от имота, вече на основание на
съдебното решение.
По разноските:
Разгледани
са два иска, като понесените разноски са както следва: Ищцата е заплатила 75
лв. държавна такса за иска по чл.109 ЗС и 350 лв. адвокатско възнаграждение за
същия иск. Ответницата по иска по чл.109 ЗС също е заплатила 350 лв. адвокатско
възнаграждение, което съдът приема, тъй като в договора за правна помощ не е
уговорено за защитата по всеки от двата иска каква част от сумата се дължи,
следователно тя се дължи по равно. Ищцата е заплатила 25 лв. държавна такса за
иска по чл.32, ал.2 ЗС, 200 лв. депозит за СТЕ експертиза по този иск и 350 лв.
адвокатско възнаграждение. Ответницата по иска по чл.32, ал.2 ЗС е заплатила
100 лв. депозит за СТЕ и 350 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид
горното и доколкото искът по чл.109 ЗС е изцяло уважен, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищцата Р.Н. има право да и бъде присъдена стойността на разноските, които
е сторила за защита по този иск, а именно – да и бъде присъдена сумата от 425
лв. за заплатен адвокатски хонорар и държавна такса.
Доколкото искът по чл.32, ал.2 ЗС е на спорна съдебна
администрация, в първоинстанционното производство страните понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските
за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата им в
съсобствеността /така Определение №384/04.08.2015 по дело №2776/2015
на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Дияна Ценева/. Следователно по
този иск заплатеното адвокатско възнаграждение си остава за всяка от страните,
а ответницата следва да заплати на ищцата 62.50 лв. за изравняване на
разноските за такси и експертизи, тъй като тя е внесла по-малка част от
депозита за експертиза и не е внасяла държавна такса.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.109 ЗС, С.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да преустанови
действията, с които пречи на Р.Т.Н., ЕГН: **********,
с настоящ адрес: ***, да упражнява
правото си на собственост върху
втори етаж на двуфамилната масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ XIX-1026 в кв.132, съгласно утвърдения със заповед №302/1984г.
дворищно-регулационен план на гр.Пирдоп, с площ 435 кв.м., с адрес на имота:
ул. „Бяла Чешма“ №8, при граници и съседи на УПИ: от изток – УПИ VI-1051 на Димитринка Д. ***, от север
– УПИ XX-1025 на Васил Борисов Ганчев, от юг- УПИ XVIII-1027 на Пенка Недельова Райкова,
като осигури безпрепятствен достъп до собствения на ищцата втори жилищен етаж и
общи части на сградата, чрез предоставяне на ищцата на ключ от входната врата
на сградата, водеща до вътрешното стълбище, както и от дворната врата, намираща
се в северозападната част на УПИ-то.
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на
основание чл.32, ал.2 ЗС на дворно място, представляващо УПИ XIX-1026 в кв.132, съгласно утвърдения със заповед №302/1984г.
дворищно-регулационен план на гр.Пирдоп, с площ 435 кв.м. по документ за
собственост, с адрес на имота: ул. „Бяла Чешма“ №8, при граници и съседи на
УПИ: от изток – УПИ VI-1051 на Димитринка Д. ***, от север – УПИ XX-1025 на Васил Борисов Ганчев, от
юг- УПИ XVIII-1027 на Пенка Недельова Райкова, както следва:
- на Р.Т.Н., ЕГН: ********** - част от имота, заключена в буквите Д-С-Р-П-Л-К-Й-И-Е-Ж-Д, с площ от 195 кв.м., дял II-ри по приложение-скица вариант № 2 на вещото лице Н.П.Н. от месец
- на С.Д.Г.,
ЕГН: ********** - части от имота, заключена в
буквите Д-Г-З-Ж-Д и О-Е-И-Й-К-Л-М-Н-О, с обща
площ
от 200 кв.м., дял I-ви по приложение-скица вариант № 2 на вещото лице Н.П.Н. от месец
- на Р.Т.Н., ЕГН: ********** и С.Д.Г., ЕГН: ********** за общо ползване от двете
-
част от имота, заключена в буквите А-Б-В-О-Е-Ж-З-Г-А, с площ съответно
54 кв.м.,
дял за общо ползване по приложение-скица вариант № 2 на вещото лице Н.П.Н. от месец
Скицата към
заключението, изготвено от вещо лице Н.П.Н. (л. 116 от гр. д.
№ 151/2019 г. на РС-Пирдоп),
подписана от настоящия съдебен състав, да се счита
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.Н.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** сторени от нея разноски по делото в размер на 487.50 лв. /четиристотин
осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
Решението подлежи
на обжалване в
2-седмичен
срок от връчването му пред
Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: