Р Е ШЕНИЕ
№…
гр.
Ловеч, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на девети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
адм.дело №234 по описа за 2021 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Производството е образувано въз основа на жалби с вх.№ 2308/07.07.2021
г. подадена от Г.С.С. ЕГН********** ***, чрез адв. С.Л., против Заповед № З-990/17.06.2021/16.12.2020
г. на Кмет на Община Ловеч, с която на жалбоподателя е наредено да премахне
незаконен строеж в сграда с идентификатор №43952.515.119.1 по КККР на гр.Ловеч,
находяща се в ПИ с идентификатор №43952.515.119 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ловеч.
Определен е срок за доброволно изпълнение 30 дни от
влизане в сила на заповедта, като е направено предупреждение, че, при
неспазване на срока за доброволно изпълнение, ще се извърши принудително
премахване на незаконният строеж.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Л.. Поддържа жалбата и претендира възстановяване на
сторените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата, представляван от ю.к. Н. в
заседанието по съществото на спора, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена по реда и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице, което е адресат на акта, има правен интерес от обжалване на
оспорения акт и за него е налице активна процесуална легитимация.
Следователно жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и
чл.151 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Актът е индивидуален административен акт по смисъла на
чл.214 т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно
законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.
Съдът,
след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален
административен акт с оглед разпоредбата на чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В жалбата
си жалбоподателят твърди, че процесната сграда не е съборена, а се е
самосрутила, като от нея са останали стени и дървена конструкция на първия
етаж, които според жалбоподателя не подлежат на премахване, тъй като са част от
съществувалата сграда със статут на архитектурно-строителна недвижима културна
ценност с категория „местно значение“ и не са незаконен строеж. Твърди се, че в
заповедта са описани самостоятелни обекти в сграда, а се разпорежда премахване
на цяла сграда.
Представени са писмени доказателства, приети са изготвени
заключения по допуснати съдебни експертизи и са събрани гласни доказателства
при разпит на допуснати по делото свидетели.
С жалбата
се иска отмяна на акта.
Строежът е описан в диспозитива на заповедта като „незаконния
строеж в сграда с идентификатор № 43952.515.199.1, находища се в ПИ с
идентификатор 43952.515.119 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Ловеч“.
На 01.06.2021 г. в гр.Ловеч е извършена проверка от
служители на Община Ловеч на къща на ул."Г. ***, разположена в УПИ IX-
2359, кв.216 по регулационния план на град Ловеч, Община Ловеч, попадаща в
поземлен имот с идентификатор 43952.515.119 по КККР на град Ловеч. Проверката е
извършена в отсъствие на извършителите на строежа.
В съставения Констативен акт №06/01.06.2021 г. комисията
е посочила на първо място, че къщата е съборена до основи. След това е
посочено, че е оставен каменен зид със сводест отвор в приземния етаж, оградният
каменен зид е подсилен със „ст.б.колони“, излети са и „ст.б. зидове“ в основите
и към източната граница на имота. Посочва се, че къщата е била в тежко аварийно състояние,
покривът е бил частично пропаднал, както и гредоредът на втори етаж, затова е
била издадена ПАМ от 26.06.2020 г., връчена на собственика, за ремонт на
покрива с подменяне на дървените елементи и запазване във същият вид и
материал. Установено е нарушение – започнат строеж в самостоятелни обекти в
сграда с №43952.515.119.1.4 и №43952.515.119.1.5,
без строителни книжа.
Въз основа на установеното от комисията и отразено в
констативния акт, е издадена оспорената заповед, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж в сграда с
№43952.515.119.1 по КККР на гр. Ловеч.
След анализ на доказателствата по делото, съдът стигна до
следните изводи:
В процесната сграда с идентификатор №43952.515.119.1
преди изменението на КККР от 04.04.2022 г. (лист 131) са нанесени самостоятелни
обекти в сграда, на част от които е собственик жалбоподателят – ПИ №43952.515.119.1.4 и №43952.515.119.1.5 (лист 17-20, 87,88).
При извършената проверка е установено, че в тази два СОС
е извършен строеж без строителни книжа. По тези факти не се спори по делото.
Спорно по делото е дали на премахване подлежи цялата
сграда, или само частите, извършените без строителни книжа.
Съгласно чл. 137, ал. 1 т. 5, б.“г“ от ЗУТ строеж от V
категория представлява и реконструкцията, преустройството и основния ремонт на жилищна
сграда с ниско застрояване. Т.е. и реконструкцията, и основният ремонт, и преустройството
на сградата, представляват строеж и на собствено основание за извършването им
са необходими строителни книжа.
Но така, както е описан строежът в заповедта,
премахването се отнася до цялата сграда, която към момента на издаване на акта
е била с идентификатор №43952.515.119.1, цялата с площ от 168 кв.м., в която
сграда жалбоподателят е притежавал два самостоятелни обекта с №43952.515.119.1.4
с площ 42,84 кв.м. и №43952.515.119.1.5
с площ 19,50 кв.м.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т.2, пр.второ от ЗУТ строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва без разрешение за строеж.
Законът разграничава изрично случаите, когато целият
строеж е незаконен, и когато само част от него е незаконна.
При незаконна част от строеж, на премахване подлежи само незаконната
част от строежа /арг. от чл. 225а, ал.1, пр.последно от ЗУТ/, която следва да е
ясно описана и посочена в заповедта.
Заповедта е издадена от кмет на община, който е
материално компетентния орган съгласно местонахождението а имота и разпоредбата
на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като строежът е от пета категория, което съдът
приема за безспорно установено съгласно характеристиките му и изложеното от вещите
лица по допуснатите съдебни експертизи при изслушването им от съда.
Заповедта
е валидна – издадена от материално компетентен орган и с възможен предмет.
При
преценката за законосъобразност на оспорения акт съдът установи следното:
По делото
са събрани всички относими писмени доказателства, приети са изготвените
експертизи по допуснатите по делото съдебно-технически експертизи и са
изслушани свидетелски показания.
От данните по делото – писмени доказателства, съдържащи
се в представената административна преписка, заключения на вещи лица и разпит
на свидетели, се установи, че процесният строеж е извършен в съществуваща сграда.
В течение на производството пред съда е издадена заповед
за изменението на КККР относно процесната сграда, като са премахнати
самостоятелните обекти в сградата с №43952.515.119.1 с предходни номера №43952.515.119.1.4
с площ 42,84 кв.м. и №43952.515.119.1.5 с площ 19,50 кв.м., и е създадена нова
самостоятелна сграда с №
№43952.515.119.2, отразена като собственост на жалбоподателя (лист 131).
Това изменение не се отразява на изводите на съда относно фактите към датата на
издаване на оспорената заповед.
От подробното описание на установеното при огледа на
място през м.06.2021 г. се установява, че в действителност частта от сградата
на ул."Г. ***, разположена в УПИ IX- 2359, кв.216 по регулационния план на
град Ловеч, притежавана от жалбоподателя, не е съборена до основи, въпреки
изричното посочване в КА.
От заключенията на вещите лица също се установява, че процесният
строеж не е изцяло новоизграден.
Вещите лица (лист 70, 71 и 107) сочат, че от сградата са
запазени околовръстните каменни носещи и ограждащи зидове на приземния етаж, от
запад със сводест отвор, от север с прозорец, дървени колони и дървени греди при входа,
едната от носещата конструкция, с тухлен зид над нея, и старо дървено
междуетажно стълбище.
Безспорно са установени изцяло нова конструкция преизграден
зид, бетонни фундаменти, стоманобетонни колони, стоманобетонна гредова плоча
върху тях и тухлена зидария на втория етаж. За тези елементи не са налице
строителни книжа, а същите представляващ строеж, за който ес изисква издаване
на разрешение за строеж.
Вещото лице архитект при разпита му пред съда посочва, че
от първия етаж на сградата реално съществуват в първоначалния си вид оградните
зидове, които са поддали, поради което, при премахване на изградените без
строителни книжа колони, според вещото лице съществува риск от срутване на
зидовете, част от които са общи със съседните къщи.
Въпреки, че от доказателствата по делото се установява,
че безспорно е извършен строеж в сградата, изградени са колони, плоча и стени
върху запазени зидове на първи етаж, със запазена част от дървена конструкция и
стълбище към втори етаж, при издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения,
които водят до незаконосъобразността ѝ.
Още преди издаването на заповедта са били налице
доказателства, от които по безспорен начин се е установявало, че не цялата
сграда представлява нов строеж, извършен без строителни книжа. Сградата освен
това е архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „местно
значение“ в границите на АИР „Вароша“ гр.Ловеч.
Но в заповедта строежът, който е наредено да се премахне,
е описан като „незаконния строеж в сграда с идентификатор № 43952.515.119.1, находища
се в ПИ с идентификатор 43952.515.119“. От начина, по който е описан строежът,
подлежащ на премахване, се прави извод, че на премахване подлежи изцяло
сградата.
Освен това като задължено лице в заповедта е посочен Г.С.
Г., а собственик на сградата реално е Г.С.С..
Събрани са доказателства за изцяло ново строителство само
на носещи колони, стоманобетонова гредова плоча и оградни стени на втори етаж.
Т.е. извършените без строителни книжа и разрешение части от строеж са били идентифицирани
още в административното производство, но заповедта за премахване не издадена за
цялата сграда, в която четирите самостоятелни обекта към онзи момент не са била
собственост само на С..
В случая административният орган е направил извод за незаконност на целия строеж и е разпоредил премахване на
целия строеж, без да направи разграничение между частите на строежа, представляващ
недвижима културна ценност, и частите, изпълнени от С..
Безспорно е установено, че на място съществуват старите
каменни зидове на първия етаж, части от старата дървена конструкция и стълбище
към втория етаж, които в този вид и предназначение не са подлежали на
премахване.
С оглед доказателствата по делото, съдът счита, че изводът
на административния орган за премахване изцяло на процесната сграда е
неправилен и незаконосъобразен.
В заповедта не са изложени мотиви защо, при наличие на
данни за запазена част от сградата - приземният етаж, който реално представляват
запазените стари каменни зидове на сградата, колони и дървено стълбище, и то в два
обекта от сградата с №43952.515.119.1.4 и №43952.515.119.1.5, без доказателства
за тяхната незаконност, административният орган е приел, че на премахване
подлежи изцяло жилищната сграда №43952.515.119.1, а не само частите, изградени
без строителни книжа от жалбоподателя в два обекта от сградата с №43952.515.119.1.4 и
№43952.515.119.1.5.
При издаване на заповед за премахване на незаконна част
от строеж следва ясно да се опише подлежащата на премахване част, за да не се
засегнат незаконосъобразно правата на задължените лица. В мотивите към
заповедта органът е изложил подробни мотиви, като е описал частите от строежа,
които са незаконни, но е разпоредил премахване на целия строеж.
С
оглед изложеното съдът счита, че заповедта е издадена в противоречие с
материалните норми.
По делото е направено искане за присъждане на
деловодни разноски от страна на жалбоподателя. При този изход от делото
претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от 1740 лв.
включващи депозит за вещи лица, държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Воден от горното,
Ловешки
административен съд, шести административен състав, на осн. чл.173 ал.2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № З-990/17.06.2021/16.12.2020 г. на Кмет на Община Ловеч, с която на
жалбоподателя Г.С.С. ЕГН********** *** е наредено да премахне незаконен строеж
в сграда с идентификатор №43952.515.119.1 по КККР на гр.Ловеч, находяща се в ПИ
с идентификатор №43952.515.119 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Ловеч.
ОСЪЖДА
Община Ловеч да заплати на Г.С.С. ЕГН********** ***, сумата от 1740 лв. /хиляда
седемстотин и четиридесет лв./, представляващи деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез АдмС- Ловеч
пред ВАС на РБ.
Препис от
решението да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: