Р Е Ш Е Н И Е № 183
гр. Пловдив, 05.06.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав в открито съдебно заседание на седемнадесети май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа
докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 224/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“
– Р.“ ЕООД – гр. Р., ул. „Г.Д.“ №** против решение №463/18.10.2018г.,
постановено по т.д. №69/2018г. по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА с която
е осъдено „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД – гр. Р., ул. „Г.Д.“ №** да заплати на Д.И.Д.
ЕГН ********** *** сумата 17 223 лева – обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за периода от 2013г. до 2017г., през който е бил управител на
дружеството по договор за възлагане на управлението на еднолично дружество с
ограничена отговорност – лечебно заведение по ЗЛЗ от **********г., ведно със
законната лихва, считано от 14.03.2018г. до окончателното и изплащане, сумата
325.97 лева – мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за периода **********г. – 20.02.2018г. и 1703.33 лева – разноски
по делото. Жалбоподателят счита
решението в обжалваната му част за незаконосъобразно. Моли то да бъде отменено
в посочената част, а по същество – постановено друго, с което предявените искове
бъдат отхвърлени изцяло.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
от Д.И.Д. ЕГН ********** ***, с който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното решение в частта,
уважаваща исковите му претенции да бъде потвърдено.
Постъпила е въззивна жалба и от Д.И.Д. ЕГН
********** *** против същото първоинстанционно решение, но В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от Д.И.Д. ЕГН ********** *** против „МБАЛ„Д-р
Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД – гр. Р. иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 147
от ТЗ за РАЗЛИКАТА над присъдения размер 17 223 лева до пълния предявен
размер 33189 лева, която сума представлява дължимото обезщетение съответстващо
на неизползваните към датата на прекратяване на договора платени неприсъствени 150
дни за календарните 2013г. – 2017г. /по 30 дни за календарна година/, в който период
ищецът е изпълнявал по сключен договор за управление от **********г. длъжността
управител при ответното дружество и с което е отхвърлен е като неоснователен
предявеният от Д.И.Д. ЕГН ********** *** против „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД –
гр. Р. иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва
върху сумата за обезщетение съответстващо на неизползваните към датата на
прекратяване на договора платени неприсъствени 150 дни за календарните 2013г. –
2017г. за РАЗЛИКАТА над присъдения размер 325.97 лева до пълния претендиран
размер 583.41 лева.
Жалбоподателят моли обжалваното решение в
отхвърлителната му част да бъде отменено, а по същество – постановено друго, с
което предявеният иск бъде уважен като му се присъди претендираната сума,
представляваща обезщетение съответстващо на неизползваните към датата на
прекратяване на договора платени неприсъствени 150 дни за календарните 2013г. –
2017г. /по 30 дни за календарна година/, в който период ищецът е изпълнявал по
сключен договор за управление от **********г. длъжността управител при
ответното дружество, както и обезщетение за забава неговото изплащане. Изложени
са подробни съображения за необоснованост на обжалвания акт и за нарушение на
материалния закон при постановяването му.
Въззиваемото дружество „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“
ЕООД – гр. Р. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното
решение в отхвърлителната му част да бъде потвърдено.
П. Апелативен съд
като взе предвид събраните
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79,
ал.1 във вр. с чл.147 от ТЗ.
Ищецът Д.И.Д. ЕГН ********** *** твърди,
че на **********г. между него и Кмета на Община Р. – последният действащ
като упълномощен представител на ОС– Р. е сключен договор за управление на „МБАЛ„Д-р
Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД – гр. Р. за срок от три години. Същият е вписан в търговския
регистър на 03.01.2013г. Твърди, че с допълнително споразумение №* от **********г.
срокът на договора за управление е удължен с още три години – до 10.12.2018г. Твърди,
че преди изтичане на посочения срок, със заявление вх. №**************г. е
поискал прекратяване на договора по взаимно съгласие. То е било разгледано от ОС–
Р. и с Решение от **********г., взето с Протокол №** договорът за управление е
прекратен, считано от **********г. Твърди, че с покана вх. 208 от 09.02.2018г.
е поканил ответника да му заплати обезщетение съответстващо на неизползваните
към датата на прекратяване на договора платени неприсъствени дни /отпуск/ за
календарните 2013г. – 2017г. /по 30 дни за календарна година/, в който период
ищецът е изпълнявал по сключен договор за управление от **********г. длъжността
управител при ответното дружество, но не е получил плащане.
Твърди, че с договора за управление /чл.14
от същия/ е било уговорено правото му да ползва 30 работни дни платен отпуск за
една календарна година. Твърди, че в допълнително споразумение от **********г.
чл.15 от основния договор е допълнен като е предвидено, че при невъзможност
отпускът да бъде ползван в рамките на календарната година, същият се прехвърля
за следващата календарна година, за което се уведомява доверителя. С това
допълнително споразумение договорът е допълнен и с клаузата на чл.15 ал.3 като
е предвидено при прекратяване на договора на управителя да се изплати
обезщетение за неизползваните дни от платения годишен отпуск в размер на
среднодневното брутно възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
прекратяване на договора. Твърди, че за
периода 2013г. – 2017г. има неизползвани общо 150 дни, за които ответното
дружество му дължи обезщетение. След допуснато изменение на иска с определение
от 18.09.2018г. претендира осъждане на ответното дружество да му заплати сумата
33 189 лева, която сума представлява дължимото обезщетение съответстващо
на неизползваните към датата на прекратяване на договора платени неприсъствени 150 дни /отпуск/ в периода 10.12.2012г. до **********г.,
в който период ищецът е изпълнявал по сключен договор за управление от **********г.
длъжността управител при ответника „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД – гр. Р., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска - 14.03.2018г. до
окончателното и изплащане, сумата 583.41 лева – мораторна лихва върху дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода **********г. –
20.02.2018г., както и разноските по делото.
Ответникът – „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД – гр. Р., ул. „Г.Д.“
№** с писмен
отговор оспорва предявения иск по основание и по размер и настоява за
отхвърлянето му. Признава обстоятелството, че ищецът е изпълнявал функциите на управител на „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“
– Р.“ ЕООД – гр. Р., като в тази връзка между него и Кмета на Община Р., въз
основа на решение на ОС– Р., е сключен договор за възлагане на управлението на
лечебното заведение от **********г. Признава се и обстоятелството, че с решение
на ОС– Р. договорът за управление е прекратен, считано от **********г. Твърди, че ОС– Р. не
е приемал решение за изменение на сключения на **********г. договор за
управление, нито е възлагал на Кмета на Общината подписването на допълнителни
споразумения във връзка с този договор. Твърди нищожност на Допълнително
споразумение от **********г., поради противоречието му със закона – чл.14 вр.
чл.3 ал.3 от Наредба 09/26.06.2000г. Оспорва действителността и на допълнително
споразумение от **********г. относно изменение на чл.9 от договора. Тъй като
допълнителните споразумения не са породили целените правни последици, те не
обвързват „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД – гр. Р. със задължение за заплащане на
претендираното обезщетение.
С допълнителна искова молба ищецът
изразява становище за неоснователност на възраженията за нищожност на
сключените допълнителни споразумения към договор от **********г. Посочва, че ОС
е бил уведомен за всички споразумения, касаещи отношенията по сключения договор
за управление. Извод за това прави от решението договорът да бъде продължен за
още три години.
С допълнителния отговор се оспорва
твърдението, че Кметът има право да изменя и допълва сключения договор за
възлагане на управление без санкцията на ОС.
Не се спори между страните, че на **********г. между Д.И.Д. *** – последният действащ като
упълномощен представител на ОС– Р. е сключен договор за управление на „МБАЛ„Д-р
Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД – гр. Р. за срок от три години. Същият е вписан в търговския
регистър на 03.01.2013г. Договорът е сключен след като въз основа на Решение на
ОС– Р., взето с Протокол №** от заседание на **********г. е обявен конкурс за
избор на управител на „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“
ЕООД. С решение от същата дата – № *** от заседание на **********г. Общински
съвет- Р. е утвърдил проект на договор за възлагане на управлението на МБАЛ „Д-р
Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД, като е разпоредено той да се предостави на кандидатите за
участие в конкурса. С решение №***, взето с Протокол №** от заседание,
проведено на 29.11.2012г. е утвърдено предложеното класиране и е одобрено
предложеното решение за определяне на кандидата, спечелил конкурса и ищеца е
избран за управител за срок от три години.
С решение №*** от 29.11.2012г. ОС– Р. е определил размера на месечното
възнаграждение на управителя. С допълнително споразумение №* от **********г. –
след решение на ОС– Р. №**, взето с Протокол №* от 26.11.2015г. - срокът на
договора за управление е удължен с още три години – до 10.12.2018г. Със
заявление вх. №**************г. Д. е поискал прекратяване на договора по
взаимно съгласие. По тази молба ОС– Р. е приел Решение от **********г., взето с
Протокол №** относно прекратяване на договора за управление на лечебното
заведение, считано от **********г.
По делото са представени и две
допълнителни споразумения – от **********г. относно изменение на чл.9 ал.4 от
договора, касаещ възнаграждение на управителя за извършвана от него медицинска
дейност и от **********г. – за изменение
и допълнение на чл.15 от договора като се предвижда, че при невъзможност да
бъде ползван в рамките на календарната година, платеният отпуск се прехвърля за
следващата календарна година, като управителят писмено уведомява доверителя за
причините, поради които отпускът е неизползван. Предвидена е и ал.3, съгласно
която при прекратяване на договора на управителя се изплаща обезщетение за
неизползвания платен отпуск по чл.14, в размер на среднодневното брутно
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяване на договора,
за всеки ден неизползван отпуск. Възразява се по действителността на тези
споразумения, тъй като същите са подписани от Кмета на Община Р., без санкцията
на ОС. Съгласно чл.34 от Наредбата за условията и реда, при които Община Р.
упражнява правата си на собственик в общинските еднолични търговски дружества и
върху общинската част от капитала в търговските дружества, в които е съдружник
или акционер, /приета през 2004г., но действаща към момента на сключване на
договора/условията по проекто – договора за възлагане на управлението и
контрола на членовете на СД и контролните органи се одобрява от ОС. Това
означава, че не е в правомощията на Кмета на общината да сключва договор за
управление, както и да го допълва и изменя, без да е изрично упълномощен за
това от ОС. С Решение №***, взето с Протокол №** от заседание, проведено на
29.11.2012г., ОС е възложил на Кмета да сключи договор за възлагане на
управлението на „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“
ЕООД с д-р Д.И.Д. за срок от три години.
Когато с Решение на ОС– Р. №**, взето с Протокол №* от 26.11.2015г. -
срокът на договора за управление е удължен с още три години – до 10.12.2018г.,
отново се възлага изрично на Кмета на Община Р. да сключи допълнително
споразумение, с което да се удължи срока на договора с още три години /стр.63
от делото/. Това са единствените две представени по делото решения на ОС, касаещи
сключването на договора за възлагане на управлението на лечебното заведение,
както и неговото изменение, при които да е възложено на Кмета на общината
фактическото сключване на такива. И в двата случая възлагането е изрично и
конкретно. Ето защо със сключването на допълнителните
споразумения – от **********г. относно изменение на чл.9 ал.4 от договора
и от **********г. – за изменение и
допълнение на чл.15 от договора за възлагане на управлението на „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД, Кметът на Община Р.
е излязъл извън своите правомощия и е договорил клаузи, различни от одобрените
от ОС, гласувал проекто-договора. Те се явяват недействителни. Като такива
същите не пораждат правни последици.
Независимо от недействителността на
допълнителните споразумения, дължи ли в този случай ответното дружество
обезщетение на управителя за съответстващо на неизползваните към датата на
прекратяване на договора платени неприсъствени 150 дни за календарните 2013г. –
2017г. /по 30 дни за календарна година/, в който период ищецът е изпълнявал по
сключен договор за управление от **********г. длъжността управител при
ответното дружество?
Съгласно чл.14 от сключения договор
управителят има право на 30 работни дни платен отпуск за една календарна
година, извън празничните и почивни дни. Той обаче не е упражнил това свое
право и своевременно за всяка календарна година е уведомявал доверителя за
причините, поради които не може да стори това. Заявленията в този смисъл са
приложени по делото. Докато е изпълнявал длъжността управител, Д. не е
реализирал своето право, уговорено с чл.14 от договора за управление, а
доверителят – въпреки получените уведомления за невъзможността - не е взел
никакви мерки за осъществяване на това негово право. Между страните липсва
уговорка дали при прекратяване на договора довереникът има право да получи
парично обезщетение, съответстващо на неизползваните към датата на прекратяване
на договора платени неприсъствени дни /отпуск/, съответно не е уговорен и метод
за определяне на обезщетението при неползването им. Според настоящата инстанция
тази непълнота в договорните правоотношения следва да се отстрани чрез
прилагане по аналогия на разпоредбите на КТ и по-специално клаузата на чл.177
от същия. В този смисъл е и възприетото разрешение в съдебната практика - Решение по т.д. №1127/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.
Видно от заключението на вещото лице В.Е.Н.по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /стр.89 - 98 от т.д.№ 69/2018г. на ОС/
за периода от 2013г. до 2017г. общо полагаемите се на Д.Д. платени
неприсъствени дни /отпуск/ са 150 дни. При проверка в счетоводството за
процесния период вещото лице констатира, че на Д. не са изплащани суми като
обезщетение за неползван отпуск. Общо за периода му се полагат 150 дни.
Изчисленото обезщетение от експертизата за тези 150 дни е 17 223 лева /ако
за база се вземе предвид основното трудово възнаграждение/ или 33 189 лева –
ако за база се вземе предвид основното плюс допълнителните възнаграждения.
Настоящата инстанция счита, че следва да се възприеме точно този вариант от
заключението /основно и допълнително/ на вещото лице, тъй като това е
механизма, предвиден в чл.177 от КТ за определяне на обезщетението като се
вземат предвид основното възнаграждение, но и допълнителните такива, които са с
постоянен характер.
По
изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и
доказан в пълния му предявен размер от 33 189
лева, представляваща дължимото обезщетение съответстващо на неизползваните към
датата на прекратяване на договора платени неприсъствени дни / неползван платен
годишен отпуск/ за периода от 2013г. до 2017г., през който ищецът е бил
управител на ответното дружество по договор за възлагане на управлението на
еднолично дружество с ограничена отговорност – лечебно заведение по ЗЛЗ „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД, сключен от **********г.
Сумата се дължи ведно със законната
лихва, считано от 14.03.2018г. до окончателното и изплащане.
Не до същите правни изводи е достигнал
първоинстанционния съд, поради което решението му, В ЧАСТТА отхвърляща исковата
претенция като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено. В
останалата част следва да се потвърди.
Същото се отнася и за частта от решението,
отхвърляща претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху сумата за
обезщетение, съответстващо на неизползваните към датата на прекратяване на
договора платени неприсъствени 150 дни за календарните 2013г. – 2017г. за за
разликата над присъдения размер 325.97 лева до пълния претендиран размер 583.41
лева за периода **********г. – 20.02.2018г. Касае се за неизпълнение на парично
задължение, за изпълнението на което ответникът е бил поканен. В тази част
решението следва да се отмени и претенцията да се уважи в пълния и предявен
размер.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 824.46 лева – разноски по делото пред въззивната инстанция.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК съдът:
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №463/18.10.2018г., постановено по т.д.
№69/2018г. по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Д.И.Д. ЕГН ********** *** против „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ –
Р.“ ЕООД – гр. Р. иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 147 от ТЗ за
РАЗЛИКАТА над присъдения размер 17 223 лева до пълния предявен размер
33189 лева, която сума представлява дължимото обезщетение съответстващо на
неизползваните към датата на прекратяване на договора платени неприсъствени 150
дни за календарните 2013г. – 2017г. /по 30 дни за календарна година/, в който
период ищецът е изпълнявал по сключен договор за управление от **********г.
длъжността управител при ответното дружество и с което е отхвърлен е като
неоснователен предявеният от Д.И.Д. ЕГН ********** *** против „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ –
Р.“ ЕООД – гр. Р. иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва върху сумата за обезщетение съответстващо на неизползваните към датата на
прекратяване на договора платени неприсъствени 150 дни за календарните 2013г. –
2017г. за РАЗЛИКАТА над присъдения размер 325.97 лева до пълния претендиран
размер 583.41 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД – гр. Р.,
ул. „Г.Д.“ № да заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** *** сумата 15 966 лева,
представляваща РАЗЛИКАТА над присъдения от първоинстанционния съд размер
17 223 лева до пълния предявен размер 33189 лева, която сума представлява
дължимото обезщетение съответстващо на неизползваните към датата на
прекратяване на договора платени неприсъствени 150 дни за календарните 2013г. –
2017г. /по 30 дни за календарна година/, в който период ищецът е изпълнявал по
сключен договор за управление от **********г. длъжността управител при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2018г. до окончателното
и изплащане, както и сумата 257.44 лева, представляваща РАЗЛИКАТА над
присъдения размер 325.97 лева до пълния претендиран размер 583.41 лева, която
сумата представлява обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД върху сумата за
обезщетение съответстващо на неизползваните към датата на прекратяване на
договора платени неприсъствени 150 дни за календарните 2013г. – 2017г., дължимо
за периода **********г. – 20.02.2018г.
ОСЪЖДА „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД – гр. Р.,
ул. „Г.Д.“ №** да заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** *** сумата 824.46 лева – разноски пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение №463/18.10.2018г.,
постановено по т.д. №69/2018г. по описа на Окръжен съд – С.З. в останалата
част, с която е осъдено „МБАЛ„Д-р Д.Ч.“ – Р.“ ЕООД – гр. Р., ул. „Г.Д.“ №** да
заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** *** сумата 17 223 лева – обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за периода от 2013г. до 2017г., през който е
бил управител на дружеството по договор за възлагане на управлението на
еднолично дружество с ограничена отговорност – лечебно заведение по ЗЛЗ от **********г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.03.2018г. до окончателното и
изплащане, сумата 325.97 лева – мораторна лихва върху дължимото обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за периода **********г. – 20.02.2018г. и
1703.33 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при наличието на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: