Р Е Ш Е Н И Е  №

 

              гр. София, 05.02.2020г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на  пети февруари  две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 1427 по описа за 2020г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

            Производството е по реда  чл. 435, ал. 2 от ГПК.

 

 Образувано е по жалба вх. № 2951/20.01.2020г. на „Ч.Е.Б.“ АД, длъжник по изпълнително дело № 20198600402109 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ,  срещу  разпореждане  от 07.01.2020г. на частния съдебен изпълнител за отказ да се намалят приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя до размер от 200 лева, при пълни приети за дължими 357. 19 лева, съгласно възражение с вх. № 923/07.01.2020г. на жалбоподателя. 

Оплакванията на „Ч.Е.Б.“ АД са, че незаконосъобразно разноските за адвокат не са били намалени до размер от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – само разноски за образуване на делото. Не е дължима сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като не са били извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Дължимата от жалбоподателя сума е била събрана при налагането на запор, но при публично известни поне четири банкови сметки на дружеството, по което винаги има наличности. Жалбоподателят се позовава на практика на съдебни състави на Софийски градски съд в този смисъл. 

Жалбоподателят иска да бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ – до размер от 139. 73 лева с ДДС, при приети като дължими от частния съдебен изпълнител 174. 02 лева с ДДС, при допълнително изложени оплаквания, че при определяне на размера на пропорционалната такса следва да се включат единствено вземанията по изпълнителния лист – 1 205. 53 лева.

 

Взискателят И.П.А.оспорва жалбата като неоснователна поради правилното определяне на разноските. Разноските за адвокат са определени в размерите по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Длъжникът отговаря за всички тези разноски, защото не е платил преди предявяване на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото и предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. И към момента на подаване на отговора по жалбата не е имало постъпило плащане в резултат на наложения запор.  

 И.П.А.претендира разноски за адвокат в частното въззивно производство по приложен договор за правна защита и съдействие от 20.01.2020г. – 200 лева.

 

 Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви също намира жалбата  неоснователна. Съображенията са сходни с тези на взискателя – за дължимост на адвокатско възнаграждение от 357. 19 лева и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 174. 02 лева, въз основа на вземането по изпълнителния лист от  1 205. 53 лева и адвокатското възнаграждение  от 357. 19 лева, но се потвърждава получаването на сума в изпълнителното производство в резултат на наложения запор на 20.01.2020г. – 2 031. 15 лева, достатъчни за пълно погасяване на дълга.  

 

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20198600402109 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ е било образувано по молба вх. № 70010/16.12.2019г. на И.П.А.,  чрез адвокат П.Х., като пълномощник,  въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.12.2019г. от Софийски районен  съд, Първо гражданско отделение, 125 състав,  по гр. дело № 67473/2017г.

Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да заплати на И.П.А.сумата от общо 1 205. 53 лева разноски в исковото първоинстанционно и въззивно производство.

С молбата от 16.12.2019г. е било поискано още, частният съдебен изпълнител да определи начина и предмета на изпълнението по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.  

Към молбата за образуване на изпълнително дело е бил приложен договор за правна защита и съдействие от 12.12.2019г., сключен между И.П.А.и адвокат П.И.Х.. Съгласно договора, негов предмет е било оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в завеждане и водене на изпълнително дело въз основа на издадения по делото на Софийския районен съд, 125 състав, изпълнителен лист. Уговореното възнаграждение е било в размер на 357. 19 лева, за които в договора е било отбелязано, че са платени в брой.

Разноските за адвокат са били приети от частния съдебен изпълнител като дължими и са били посочени в изготвената покана за доброволно изпълнение изх. № 105513/16.12.2019г., изпратена до „Ч.Е.Б.“ АД.

Поканата е била получена на 19.12.2020г. и на 07.01.2020г. от длъжника е било подадено възражение с вх. № 923/07.01.2020г. с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно до размер от 200 лева, както и таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ до размер от 139. 73 лева по съображения, сходни с тези по жалбата по делото.

На същата дата това е било отказано от частния съдебен изпълнител.

Междувременно в резултат на запор по изпълнителното дело е постъпила сума от 2 031. 15 лева, достатъчни за погасяване на сумата по изпълнителния лист, адвокатското възнаграждение, както и таксите и разноските на частния съдебен изпълнител. 

Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е била определена от частния съдебен изпълнител  на 174. 02 лева с ДДС въз основа на вземането по изпълнителния лист от 1 205. 53 лева и адвокатското възнаграждение от 357. 19 лева.

 

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

 

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът, в мнозинството на съдебния състав,   намира жалбата на „Ч.Е.Б.“ АД основателна.

В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат  по сключения договор за правна защита и съдействие.

Сключването на договора и уговарянето на  адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземане в полза на взискателя в съдебно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист.   Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните,  е било за образуване на изпълнително дело  и воденето му – общо 357. 19  лева. Съгласно посоченото в договора, възнаграждението е било и платено.

За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му,  са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие,  минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в размер на 200 лева -  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  както и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000 лева – 157. 19 лева (изм. ДВ, бр. 7/2019г.). 

В случая жалбоподателят не се позовава на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.  по размер, а възразява, че такова не е изобщо дължимо.

Възражението е основателно.

Имало е образуване  на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство с посочен начин на изпълнение (по същество възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ), част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК).

Така на взискателя е дължимо  възнаграждение  за образуване на изпълнителното дело, така както е било уговорено в минимален размер - 200 лева,  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  но не и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като такова водене няма. Извършеното изпълнително действие запор е от частния съдебен изпълнител по възлагане.

Адвокатското възнаграждение за взискателя е следвало да бъде намалено до размера от 200 лева.  

Оплаквания на жалбоподателя по подадената жалба за дължимо възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.  са основателни.

При намаляване на размера на разноските за адвокат следва да бъде намален и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като съответно на материалния интерес от 1 205. 53 лева плюс 200 лева адвокатско възнаграждение, общо 1 405. 53 лева – 158. 93 лева  пропорционална такса с ДДС. Няма основание такса да не бъде определяна върху сумата на адвокатското възнаграждение. Тя е била предявена за събиране и събрана от частния съдебен изпълнител.   

С оглед изхода на делото, на основание  чл. 78, ал. 3 от ГПК,  вр. чл. 81 от ГПК, на ответника по жалбата – взискателя в изпълнително производство са дължими разноски от 20. 05 лева  от общо установените такива от 200 лева за адвокат - на основата на интереса по делото от 191. 48 лева – обжалвана сума по разноските, и намалените с решението с 172. 28 лева разноски, или 19. 20 лева разлика, за която жалбата по делото е била отхвърлена. 

Воден от горното съдът    

 

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ,  по жалба вх. № 2951/20.01.2020г. на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, „Бенч Марк Бизнес Център“, разпореждане от 07.01.2020г.  на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20198600402109, с което е отказано  да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на  взискателя И.П.А.над размера от 200 лева (двеста  лева)  - за образуване на изпълнителното производство, при пълни приети като дължими 357. 19 лева, както и определената за плащане такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители над размера от  158. 93 лева с ДДС (сто петдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), при  приети за дължими 174. 02 лева с ДДС, като ОТХВЪРЛЯ подадената жалба в останалата част – за намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ над размера от 139. 73 лева с ДДС.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, „Бенч Марк Бизнес Център“, да заплати на И.П.А., с ЕГН ********** и съдебен адресат адв. П.Х., гр. София, ж.к.“******,  сумата от 20. 05 лева (двадесет лева и пет стотинки) разноски по делото на основание  чл. 78, ал. 3 от ГПК,  вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                   

 

                                                                                    Членове:1.

 

                                                                                                        2.

Особено мнение по ч.гр.д. № 1 427 по описа за 2020г. в частта, в която не са приети разноски за адвокат за водене на изпълнителното производство.

 

Намирам, че следваше да бъде приета като дължима и сума за разноски за адвокат за водене на изпълнителното производство, тъй като такива разноски са били уговорени и  направени от взискателя, допълнително, че сумата по изпълнителния лист е събрана след налагане на запор от частния съдебен изпълнител.  Подадената жалба следваше да бъде оставена без уважение.

 

 

                                                                  Съдия (Анна Ненова)