РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 12.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 29 януари, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 366
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на П.Д.,
гражданин на Република Румъния, депозирана чрез адвокат-пълномощник М.К. ***,
против Решение № 770 от 07.11.2019 г., постановено по АНД № 1222/2019 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0000678 от 04.06.2019 г. на Началник на Областен отдел ”Автомобилна
администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което на касатора за нарушение на чл. 19, ал.1, т. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2 000 (две хиляди) лева.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон.
Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОО
АА - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по ЗАвПр както от обективна, така и от субективна
страна.
Решението на РС – Русе е правилно.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на касатора за нарушаване на правото му на защита, тъй като като
чужд гражданин, невладеещ български език не му е осигурен надлежен превод в
хода на административнонаказателното производство. Посоченото твърдение се
опровергава от наличните по административнонаказателната преписка
доказателства, а именно – акт за назначаване на преводач и декларация за
извършен превод, които не са оспорени и опровергани в производството пред
въззивния съд. От посочените документи безспорно се установява, че както АУАН,
така и НП са преведени на касатора на румънски език.
В случая безспорно е
осигурен устен превод на родния език на нарушителя. Дори да се приеме с оглед
на датата на съставяне на АУАН /и липсата на подпис от същата дата от страна на
нарушителя/ и датата на връчването и предяваването му в присъствието на
преводач, че е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, то това нарушение
е отстранено именно чрез предявяване на акта за запознаване и подпис в
присъствието на преводач, за което са налице достатъчно неоспорени и
неопровергани в производството пред първата съдебна инстанция доказателства.
Т.е. правата на нарушителя не са ограничени и то до степен да не разбере в
извършването на какви нарушения е обвинен.
Спазен е приложимия за случая основен
принцип на правната ни система, прогласен с нормата на чл. 31, ал. 4 от Конституцията, в която изрично е записано, че не се допускат ограничения в
правата на обвиненото лице, надхвърлящи необходимото за осъществяване на
правосъдието. Спазена е и разпоредбата от специалния закон - чл. 1 от ЗАНН, в
която законодателят е поставил като цел на нормативния акт да се осигурят
необходимите гаранции за защита правата и интересите на гражданите. Гарантиране
правото на защита е изрично посочено и в разпоредби на първичното общностно
право – чл. 6, § 1 и § 3 от ДЕС, във вр. с чл. 48, § 2 от Хартата на основните
права на Европейския съюз, а поради ретифицирането им по съответния ред те са
част от вътрешното законодателство.
В случая, гарантиране правото на
защита на наказаното лице, е задължение на административния орган, който
участва в административната фаза на производството. С оглед наличните по делото
доказателства, съдът приема, че това задължение в случая е било изпълнено. Налице
е надлежно документирано участие на преводач в производството, проведено спрямо
нарушител – чужд гражданин, с което е било гарантирано правото му на защита.
Допълнително против твърденията на защитата
на касатора за нарушено право на устен и/или писмен превод са изричните норми
/съображения/ в Директива 2010/64/ ЕС на ЕП и Съвета относно правото на устен и
писмен превод и Директива 2012/13 на ЕС относно правото на информация в
наказателното производство. Изрично в съображение 16 на преамбюла на Директива
2010/64 е изключено приложното й поле в случаите при които орган, различен от
съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага
санкции за относително леки нарушения: „Такъв е случаят например за пътнотранспортни
нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след
пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният
орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с
компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се
прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.” Налице е
изрична норма в чл. 1, т. 3 и в чл. 3 със същото съдържание. Същото съображение
и норми, изключващи изискването за правото на информираност в писмен вид на
подходящ език е налично и в съображение 17 и чл. 2, т. 2 на Директива 2012/13.
Двете директиви са транспонирани в България в създадената нова глава 30а в НПК
и съответно намират своето пряко приложение.
При извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие
с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 770
от 07.11.2019 г., постановено по АНД № 1222/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.