Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 27.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на двадесет и седми септември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 11201 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от Я.Д.А., в качеството му на ипотекарен длъжник в производството по изп.д. № 20168380407195
по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, срещу
разпределение от 27.06.2019 г. на суми от проведена публична продан на недвижим
имот, притежаван от ипотекарния длъжник Я.Д.А..
Жалбоподателят счита, че
разпределението е незаконосъобразно извършено, тъй като с него е определено да
се удовлетворява вземането на взискателя за разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер, който е прекомерен. Твърди, че вземането на общината
за неплатена такса битови отпадъци за имота, който е продаден, подлежи на
удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 2 ГПК, което не е съобразено от съдебния
изпълнител.
Взискателят „А.Е.Е.С.Д.С.СИ“ СД,
Италия оспорва подадената жалба.
В изложените мотиви по подадената
жалба частният съдебен изпълнител посочва, че тя е недопустима и неоснователна.
Счита, че при разпределение на постъпилите суми са спазени всички правила за
поредността на удовлетворяване на вземанията на взискателите, предвидени в чл.
136, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 462, ал. 2 и чл. 463 ГПК и от лице, което има право и интерес от
обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на ипотекарен длъжник в производството по изп.д. № 20168380407195
по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ. В т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от
11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че доколкото ипотекарният
длъжник е обвързан от субективните предели на издадения срещу длъжника
изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК, то той е страна
в принудителното изпълнение и има идентични на длъжника в изпълнителното производство
права и задължения, сред които съгласно чл. 463, ал. 1 ГПК е и правото да
обжалва изготвеното от съдебния изпълнител разпределение.
Поради изложеното подадената от Я.Д.А.
жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.
Разпределението на събраните в
хода на изпълнителното дело суми е акт на съдебния изпълнител, с който той
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях при съобразяване на установените
в закона правила за погасяване на парични задължения, които са тези, предвидени
в чл. 136 ЗЗД, с която норма се уреждат привилегии, с които се ползват някои
вземания в производството по принудително изпълнение, както и тези, предвидени
в чл. 76 ЗЗД.
От материалите по изп.д. № 20168380407195
по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, се установява,
че в хода на изпълнителното производство е проведена публична продан на
недвижим имот, представляващ апартамент № 93, находящ се на първи етаж във вход
Д на жилищна сграда – блок 227 на ж.к. „Младост 2“, гр. София, притежаван от ипотекарния
длъжник Я.Д.А., по която на основание чл. 492, ал. 2 ГПК за купувач на имота е
обявен взискателя „А.Е.Е.С.Д.С.СИ“ СД, Италия, при цена на имота в размер на 157 393,
46 лв.
В случаите, в които взискателят е
обявен за купувач на имота, който се продава на публична продан, редът, по
който се извършва разпределение на сумите, получени в резултат на проведения
изпълнителен способ е уреден в чл. 495 ГПК и той е различен от реда, по който
се процедира, когато за купувач на имота е обявено трето за изпълнителното
производство лице. Съгласно чл. 495 ГПК в тази хипотеза съдебният изпълнител първо
изготвя разпределение на събраната сума, с което определя реда за погасяване на
вземанията на отделните взискатели и изчислява сумата, която взискателят,
обявен за купувач, следва да заплати за погасяване на вземанията на другите взискатели, ползващи
се с привилегии преди неговите или такива, удовлетворяващи се съразмерно с
неговите, както и сумата, с която цената на имота надминава неговото вземане,
когато няма други взискатели, която сума този взискател е длъжен да внесе след
влизане в сила на разпределението в определен в закона срок.
Установява се, че от съдебния
изпълнител в изпълнение на задължението му по чл. 495 ГПК след приключване на
публичната продан на собствения на ипотекарния длъжник недвижим имот е
изготвено разпределение на сумата от 157 393, 46 лв., която представлява
цената, на която е извършена проданта. В разпределението съдебният изпълнител е определил реда за погасяване на
вземанията на отделните взискатели и е изчислил сумата, която взискателят,
обявен за купувач, следва да заплати за погасяване на вземанията на другите взискатели, ползващи
се с привилегии преди неговите.
На следващо място, съдът следва
да провери дали при изготвяне на разпределението на сумата от 157 393, 46
лв. съдебният изпълнител е спазил установените в закона правила за погасяване
на отделните парични вземания на различните взискатели, които, както беше
посочено, са тези, предвидени в чл. 136 ЗЗД и чл. 76 ЗЗД, като проверява изцяло
дали тези норми са спазени, независимо от конкретните оплаквания, изложени в
жалбата, тъй като в производството по разглеждане на частни жалби, към което
препраща нормата на чл. 463, ал. 1 ГПК, съдът действа при условията на пълен
въззив.
В случая се установява, че
изпълнителното производство е образувано по искане на взискателя „А.Е.Е.С.Д.С.СИ“
СД, Италия. От
материалите по изпълнителното дело е видно, че в производството не са
конституирани други лица като присъединени взискатели. На основание чл. 458 ГПК
в производството като присъединен по право взискател е конституирана държавата за
дължимите ѝ от длъжника публични вземания, размерът на които е бил
съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.
На първо място, съдът трябва да
отговори на въпроса, кои вземания за разноски се ползват с привилегия по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и подлежат на удовлетворяване от първи ред със сумата,
събрана от публичната продан на собствения на длъжника недвижим имот. В тази
връзка съдът съобразява както нормата на чл. 136, т. 1 ЗЗД, така и
задължителните указания, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.,
постановено по тълк.д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 136 ЗЗД с право на
предпочитaтелно
удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 ЗЗД - от
стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски. В цитираното тълкувателно решение са дадени
задължителни указания за това какви точно вземания за разноски се ползват от
тази специална привилегия, като е прието, че в първия ред на специалните
привилегии по чл. 136 ЗЗД влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния
взискател по осъществяването на съответния изпълнителен способ, постъпленията
от който се разпределят, които са такси за налагането на запор върху вещта или
вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и
публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне
на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за
събиране на възложеното за събиране вземане и др.
В случая изпълнителният способ, постъпленията
от който се разпределят, представлява изпълнението върху недвижим имот – апартамент
№ 93, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, собственост на ипотекарния
длъжник Я.Д.А., и разноските, които са направени за неговото осъществяване от
първоначалния взискател са всички такси, които са заплатени за налагане на
възбрана на имота, за издаване на документи, необходими за вписване на
наложената възбрана и за уточняване на актуален регулационен статут и описание
на имота, който се продава, за издаване на данъчна оценка, за извършване на
опис на този недвижим имот, за заплащане на депозити за назначаване на вещо
лице, такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, дължима върху сумата, събрана при осребряването
на апартамента в резултат на осъществената публична продан, за изготвяне и връчване
от съдебния изпълнител на уведомления на страните за отделните действия, които
се извършват в рамките на процедурата по публична продан на продавания апартамент.
От посочените от съдебния
изпълнител в т. I.2.Б, т. I.2.В, т. I.2.Г, т. I.2.Д, т. I.2.Е и т. I.3. от разпределението разноски,
които се удовлетворяват в първи ред е видно, че са включени само такива, които
представляват такси, както платени авансово от взискателя, така и незаплатени
авансово от него и следователно дължими направо от длъжника по сметка на
съдебния изпълнител, които са от вида на посочените в предходния абзац и са
начислени за действия, които са във връзка или са част от предприетото
изпълнение точно към недвижимия имот в гр. София, ж.к. „Младост 2“. С оглед на
това съдът счита, че всички вземания, които са описани в т. I.2.Б, т. I.2.В, т. I.2.Г, т. I.2.Д, т. I.2.Е, и т. I.3. от разпределението, извършено
на 27.06.2019 г., са правилно определени от съдебния изпълнител като такива, които
подлежат на удовлетворяване от първи ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
В т. 6 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС е
посочено и това, че ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на
други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата
вещ или най-голямото вземане на длъжника, с ред по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се удовлетворяват
и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на
един адвокат. Ако в изпълнителното производство е поискано извършването и на
други изпълнителни способи за изпълнение върху други имущества на значителна
стойност, в този ред се включва само съответна част от таксите по образуването
на изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат.
В случая се установява, че по изп.д.
№ 20168380407195 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие
СГС изпълнението е насочено освен към продадения апартамент и към още шест
недвижими имоти, които са собственост на длъжника „ГМ Р.“ ЕООД – магазини
М2-48, М2-50, М2-52, М2-53 и М2-54, находящи се в гр. София, ж.к. „Левски – Г“.
Изпълнението върху тези имоти все още не е реализирано, като то не би било
невъзможно дори и да се установи, че те са преустроени в офис, каквито данни
има събрани в изпълнителното производство. Доколкото тези имоти са собственост
на длъжника, то трябва да бъде установено само какъв е техния статут към
момента – дали представляват отделни вещи или само един недвижим имот, получен
в резултат на преустройство, и тяхната принудителна продан би могла да бъде
осъществена. Съдът като съобрази данъчната оценка на тези недвижими имоти
счита, че те са на значителна стойност, поради което и при прилагане на
правилото, въведено с т. 6 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.,
постановено по тълк.д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, счита, че вземанията
на взискателя за направени разноски за такса за образуване на изпълнителното
дело и за адвокатско възнаграждение за зашита по това изпълнително дело не
могат да се удовлетворят изцяло с ред по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД с настоящото
разпределение, както неправилно е
направил съдебният изпълнител. По този ред ще се удовлетворят само част от тези
вземания, която е съответна на данъчната оценка на продадения апартамент спрямо
данъчната оценка на останалите шест недвижими имота. Това означава, че в първи
ред с обжалваното разпределение трябва да се удовлетворят част от вземането за
платена такса за образуването на изпълнителното дело в размер от 6, 15 лв. и
част от вземането на взискателя за възнаграждението на един адвокат в размер от
3 227, 12 лв., в каквато насока следва да бъде изменено обжалваното
разпределение в частта по т. I.1. и т. I.2.А.
Във връзка с оплакванията на
жалбоподателя за неправилно определяне на размера на направените от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
длъжника, трябва да се посочи, че в настоящото производство съдът не може да се
произнася по този въпрос. Това е така, тъй като ако страната, в тежест на която
са възложени разноските, направени от насрещната страна, е имала възражения за
това, че те са неправилно определени от съдебния изпълнител, тя е можела и е
трябвало да заяви тези свои възражения пред съда чрез подаване на жалба срещу
постановените актове за тяхното определяне в хода на производството по реда на
чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, каквато не се установява да е подавана.
Със специалната
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД съгласно
съдържанието на тази норма се ползват съществуващите публични държавни вземания
за данъци върху имота, който е предмет на публичната продан. От постъпилите по
изпълнителното дело данни за съществуващи публични държавни вземания се
установява, че ипотекарният длъжник има неплатено задължение за данък точно
върху имота, от продажбата на който са постъпили сумите, което е в размер на
35, 90 лв. Ето защо и вземането на държавата за публични задължения в размер от
35, 90 лв. подлежи на удовлетворяване от втори ред, каквато поредност е определена
и от съдебния изпълнител.
От справката, предоставена от
Столична община, се установява, че собственикът на продадения недвижим имот - Я.Д.А.,
има и други неплатени публични задължения, които са тези за дължими такси
битови отпадъци в размер на 61, 27 лв. и начислена лихва за забава върху тях в
размер на 0, 15 лв. Тези задължения не са такива за данъци върху имота, предмет
на осъществената публична продан, поради което и те се ползват с общата
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, а не със специалната такава по чл. 136,
ал. 1, т. 2 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е изрична и
предвижда, че във втори ред се удовлетворяват вземанията на държавата конкретно
за данъци върху определен имот, а не вземания за каквито и да е местни данъци и
такси, които се дължат от собственика на един недвижим имот. Доколкото тази
норма по своята същност създава една специална привилегия за определена
категория вземания, то нейното разширително тълкуване и прилагането и към
непосочени в нея вземания е недопустимо. Ето защо и вземанията за такси битови
отпадъци и лихви за забавеното им плащане подлежат на удовлетворяване чак след
погасяване на вземанията с привилегии по чл. 136, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗЗД,
ако остане сума за това, каквато в случая няма.
След вземанията за разноски и
публичните вземания за неплатени данъци върху имота, на удовлетворяване със
събраната сума с ред по чл. 136, ал. 1, т. 3
ЗЗД подлежи вземането на взискателя по
изпълнителен лист, издаден на 25.04.2016 г., по т.д. № 9367/2012 г. по описа на
СГС,
VI-10 състав, което
е обезпечено с договорна ипотека, учредена в полза на взискателя, върху имота, върху
който е насочено изпълнението, представляващ апартамент № 93, находящ се в гр.
София, ж.к. „Младост 2“, блок 227, ет. 1
В чл. 174 ЗЗД е предвидено, че
ипотеката обезпечава вземането до размера на сумата, за която тя е вписана,
лихвите върху него, ако то е лихвоносно, за двете години, които предшестват
годината на връчването на призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата
година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота, както и вземането
на кредитора за разноските за учредяването и за подновяването й, за съдебните
разноски и разноските по изпълнението. С оглед на това в случая следва да се
приеме, че ипотеката, учредена от Я.Д.А., върху апартамент № 93, находящ се в
гр. София, ж.к. „Младост 2“, обезпечава както всички вземания на „А.Е.Е.С.Д.С.СИ“
СД, Италия, описани в договора за учредяването й, т.е. тези, възникнали по сделката
за продажба от 09.07.2010 г., които са присъдени с изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело, а също така и вземанията на
този кредитор за съдебни разноски, които са тези разноски, които са направени в
исковото производство, което е образувано за събиране на непогасените на падежа
вземания на взискателя към длъжника. Ето защо и всички вземания на „А.Е.Е.С.Д.С.СИ“
СД, Италия, за които е издаден изпълнителния лист подлежат на удовлетворяване с
ред по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД от получената сума при реализация на ипотеката,
която ги обезпечава. Погасената част от тези вземания възлиза на 142 627,
69 лв., в каквато насока следва да бъде изменено обжалваното разпределение по
т. III.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба, подадена от
ипотекарния длъжник Я.Д.А., разпределение на суми от проведена публична продан
на недвижим имот, собственост на Я.Д.А., изготвено на 27.06.2019 г., в производството по изп.д. № 20168380407195
по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, в частта по т. I.1., по т. I.2.А и по т. III от разпределението, КАТО ПОСТАНОВЯВА, че сумата разпределена за погасяване
на вземането
на „А.Е.Е.С.Д.С.СИ“
СД, Италия, по т. I.1. от разпределението, за разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, ползващо се с привилегията по
чл. 136, т. 1 ЗЗД, възлиза на 3 227, 17 лв., че сумата разпределена за
погасяване на вземането на „А.Е.Е.С.Д.С.СИ“ СД, Италия, по т. I.2.А от разпределението, за разноски за
заплатена такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ и ДДС, ползващо се с привилегията по
чл. 136, т. 1 ЗЗД, възлиза на 6, 15 лв., както и че сумата разпределена
за погасяване на вземането на „А.Е.Е.С.Д.С.СИ“ СД, Италия, по т. III от разпределението, ползващо се с привилегията по
чл. 136, т. 3 ЗЗД, възлиза
на 142 627, 69 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от ипотекарния
длъжник Я.Д.А., срещу разпределение на суми от проведена публична продан на
недвижим имот, собственост на Я.Д.А.,
изготвено на 27.06.2019 г., в производството по изп.д. № 20168380407195 по
описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, в останалата й
част.
Решението
подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.