Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
28.04.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
двадесети и първи април две
хиляди и шестнадесета година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов
Монов
при участието на съдебен секретар М.А.,
разгледа
н.а.х.д.№ 1403 по описа на ДРС за 2015 г.
Производството
е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на
Сдружение „**** *** със седалище и адрес
на управление :гр.*** жк.”***”, ул.”****”*** и представляващ К.Д.С., ЕГН **********
срещу наказателно постановление №158329 от дата 30.07.2015 година на Зам.директора
на ТД на НАП-Варна.
С атакуваното наказателно
постановление за извършено административно нарушение по чл.7 ,ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 година на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 и чл.185, ал.2 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на жалбоподателя на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 / три
хиляди/ лева.
С депозираната пред съда жалба се
моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, за което се приема, че
е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат
се оплаквания за незаконосъобразно привличане отговорността на жалбоподателя,
при условие, че липсват доказателства за извършени фактически продажби в търговския
обект, а е налице дарение на парични средства в полза на сдружението. Изцяло се
оспорва и залегналата в НП фактическа обстановка на нарушението, за която се
приема, че не отразява действителната такава, съществуваща към момента на
извършване на проверката от дл.лица на ТД на НАП.
Редовно призован за съдебно
заседание въззивникът не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата
страна редовно призована за съдебното заседание се представлява от процесуален
представител - главен юрисконсулт Стоян Ж., който намира жалбата за
неоснователна. Пледира същата следва да се остави без уважение, доколкото
описаното в НП административно нарушение се явява доказано по безсъмнен начин от събраните в
хода на съд.следствие писмени и гласни доказателства. Застъпва становище, че
наказателното постановление като законосъобразно и обосновано, следва да бъде
потвърдено изцяло, включително и в частта му, отнасяща се до размера на
наложената имуществена санкция. По отношение на имуществената санкция приема,
че същата правилно е индивидуализирана в самия минимум на закона, както и че е съобразена с тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства за субекта.
След
като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав намери за
установено следното от фактическа страна:
На 21.05.2015 година, длъжностни лица от ТД
на НАП-Варна извършили нарочна проверка в търговски обект – импровизиран офис,
находящ се в комплекс „***” в гр.Добрич на жалбоподателя - сдружение „****”.
Проверката е осъществена във връзка с провеждано на това място международно киноложко
изложение, за което е имало предварително обявена програма с конкретни условия
за участие, публикувани в интернет, на сайта на сдружението. В хода на
извършената проверка, длъжностните лица на ТД на НАП – гр.Варна установили, че
в търговския обект, който всъщност съставлявал импровизиран офис, се приемат
суми от участниците за участие в киноложкото изложение, съобразно предварително
обявените условия, с минимални прагове на заплащане. Обявените за участие суми
за български граждани са били фиксирани в лева, а за чуждестранни граждани в
евро валута.
Процедурата и самото организиране
на киноложкото изложение по описания начин, мотивирали длъжностните лица да
осъществят по-продължително наблюдение върху импровизирания търговски обект. Постъпилите
в обекта суми, заплатени от участниците са оформяни под формата на „договори за
дарения” в два екземпляра. Въпросните договори се оформяли на предварително
попълнени бланки по образец, като в тях се вписвало единствено името на
съответния участник и дадената от него сума. Оригиналният екземпляр от договора
се предоставял на участника, вписан като ”дарител”, а вторият екземпляр оставал
за сдружението. Проверяващите органи констатирали, че в търговския обект е нямало
монтирано фискално устройство, чрез което да се отчитат постъпленията от отделните
участници, с оглед осъществяваната дейност по продажба на услуги от страна на
сдружението, което се явявало в нарушение на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 година
на МФ.
След като съобразили
обстоятелствата от извършената проверка, контролните органи стигнали до извода,
че жалбоподателят – сдружение „****”, в конкретния случай
осъществява стопанска дейност в търговския обект, изразяваща се предоставяне на
услуги - приемане на заявки за участие, плащане на такси за участие в
киноложкото изложение, заплащане на сертификати и др. Във връзка с изложените
обстоятелства е извършена проверка и направен опис на касовата наличност в търг.обект.
Установено било, че към момента на проверката в касата на сдружението са постъпили
общо във валута 3 280 /три хиляди двеста и осемдесет/евро и 4 570 /четири
хиляди петстотин и седемдесет/ лева. При проверката от проверяващите са иззети
копия от сключените „договори за дарения” от всеки един участник
,удостоверяващи обстоятелствата по „дарените” суми / представени във формата на
заверен препис по делото/.
Констатациите от проверката са обективирани в
съставения на място протокол за проверка срия „А” №0199002 от дата 21.05.2015
година.
Мотивиран от изложените фактически обстоятелства св.Ж.П.Ж., в качеството си
на компетентно дл.лице, притежаващо необходимите властнически правомощия
отправил покана по надлежния ред до жалбоподателя –сдружение „***” ООД, за
явяване на представляващия с оглед съставяне на АУАН , във връзка с
констатирано нарушение по текста на чл.7,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
година на МФ. Въпреки надлежното уведомяване на указаната дата представляващия
сдружението така и не се явил, което наложило актът да бъде съставен в негово
отсъствие. При тези обстоятелства, св.Ж.п.Ж., с оглед на предоставените му
правомощия съставил акт за установяване на адм.нарушение №F164605/29.05.2015 година, с който привлякъл административнонаказателната
отговорност на сдружение „****”, предвид осъществен състав на административно
нарушение по текста на чл.7,ал.1 от наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 и
чл.185, ал.2 от ЗДДС. С така съставения АУАН е
прието, че в търговския обект няма инсталиран и действащ ЕКАФП и че сдружението
е реализирало приходи от заплащане на суми за участие в киноложко изложение от
физически лица, като за извършеното заплащане
са им издавани „договори за дарения”. Актът е връчен по надлежния ред на
упълномощено лице, което не е релевирало обяснения или възражения във връзка с
описаната фактическа обстановка и констатации по адм.нарушение.
Описаната фактическа обстановка
на административното нарушение съдът намира за безспорно установена от
показанията на актосъставителя –св.Ж.п.Ж., и тези на свидетелите Д.Г. Костова и
В.Д. Р. / двамата са свидетели при установяване на нарушението и съставяне на
акта/, както и всички приложени по делото доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие и приобщени по предвидения процесуален ред от съда. По отношение на
показанията на актосъставителя Ж. свидетелите Д. Костова и В.В., съдът приема,
че същите по своята същност и насока се явяват еднопосочни, непротиворечащи и
взаимнодопълващи се. До този правен извод стигаме, след като съобразим
обстоятелството, че тези свидетели пресъздават в разпитите си пред съда
непосредствено възприети от тях обстоятелства във връзка с извършената
проверка, които не стоят изолирано, а намират опора в доказателствения материал по делото. С оглед на изложените обстоятелства,
съдът кредитира изцяло и безрезервно показанията на горепосочените свидетели,
които намери за правдиви и обективни.
Въз основа на така съставения АУАН в законоустановения срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № 158329/30.07.2015 година, с което за извършено нарушение по чл.7,ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ , във вр. с чл.118, ал.4, т.1 и чл.185,ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя , на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер от 3000 /три хиляди/ лева.
Съдът, при извършената проверка
на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК
констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила. При съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В този смисъл,
административно-наказателното производство е поставено с АУАН, съставен от компетентното длъжностно лице,
съобразно предоставените му правомощия по закон. Наказателното постановение е издадено в
кръга на делегираните властнически правомощия
на наказващия орган със Заповед ЗЦУ-28/06.01.2010 година на
Изпълнителния директор на НАП. Вмененото във вина адм.нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на субекта на нарушението да разбере за
какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Посочена е конкретно и нарушената
материално-правна норма.
Мястото и датата на инкриминираното нарушение, както и други релевантни за
административнонаказателния спор обстоятелства, отнасящи се до
административнонаказателния спор са
описани точно и ясно
от административнонаказващия орган. От
изложеното следва извода, че при издаване на НП, административно наказващия орган не е допуснал
съществени нарушения от
процесулано естество,
които водят до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Още повече, че административно-наказващия орган пълно и всестранно е
изяснил фактическата обстановка и е извършил необходимото за изпълнение на
задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН.
В законоустановеният преклузивен
срок по чл.59, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят, в качеството си на легитимирана
страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на
наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество обаче, съдът я намира за неоснователна.
/ По приложимия материален закон/
Действията
по привличане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя -Сдружение „****”, предвид осъществен състав
на административно нарушение по текста на чл.7, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 година на МФ , във вр. с чл.118, ал.4, т.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС съдът споделя изцяло, като намира за правилни и законосъобразни.
От
събраните доказателства по делото е видно, че процесното нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18, за което е
привлечен към административнонаказателна отговорност жалбоподателят се
установява по безспорен и несъмнен начин, доколкото при извършената проверка е констатирано,
че се осъществява
стопанска дейност от субекта в
търговски обект - по смисъла
на &1, т.41 от ДР на ЗДДС. Съгласно законовия текст, „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение, във или от които
се извършва продажба на стоки или услуги, независимо, че съоръжението може да
се използва и за други цели. От представените доказателства е видно, че на посочената
в НП дата е проведено
международно
киноложко
изложение в комплекс хиподрума в гр.Добрич, а жалоподателят е осъществявал точно такава търговска дейност по време на
изложението. Твърденията на жалбоподателя, поддържани като защитна теза и в жалбата, че набраните средства са изцяло от дарения, които участниците
са дарили доброволно, е изцяло несъстоятелно и неприемливо. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от ЗЮЛ с нестопанска цел, тези субекти
могат да извършват допълнителна стопанска дейност, само ако тя е свързана с
предмета на основната дейност, за която
са регистрирани и като използват прихода за постигане на определените в устава
или учредителния акт цели. Съдът приема, че с оглед възможността за такава
дейност, юридическото лице с нестопанска цел е данъчно задължено лице по ЗКПО в
случаите, когато извършва сделки по т.1 от Търговския закон. Жалбоподателят в разглеждания
случай е осъществявал именно стопанска дейност, тъй като организирайки
провеждането на международно киноложко изложение, е извършвал дейност по
занятие и тази дейност е съставлявала източник на приходи. Всъщност, организирането
на киноложки изложби е част от предмета на дейност на сдружението - жалбоподател.
В продължение на няколко дни /21.05.2015 година до -24.05.2015 година/,
жалбоподателят е набирал пари от такси за участие и такси за издаване на
сертификати за шампиони, с цел печалба, като цените за тези услуги са били
публикувани предварително в интернет сайта на сдружението. Предвид тези
обстоятелства се налага извода, че след като е осъществявал стопанска дейност
по продажба на услуги в обекта, жалбоподателят е бил длъжен да регистрира всички
продажби, посредством регистриран ЕКАФП от датата на започване на дейността.
Разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
на МФ със силата на императива вменява в задължение на „лицата”, посочени в
чл.3 да монтират, въведат в експлоатация
и използват регистрирани в НАП фискално устройство от датата на започване на
дейността на обекта. В настоящия случай обаче, жалбоподателят не е изпълнил това
задължение, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган е приел,
че е налице осъществен състав на адм. нарушение по посочения по-горе текст от
Наредба№Н-18/13.12.2006 на МФ и е е предприел действия по привличане
отговорността на субекта на нарушението.
С оглед тези правни съображения, съдът приема, че наведените
в жалбата правни доводи, поддържани като защитна теза, че на практика не е
осъществявана продажба на услуги, а участниците сами и доброволно дарили
посочените суми, при участието си в киноложката изложба, съдът намира за изцяло
несъстоятелни и правно неиздържани. Във връзка с изложеното, следва да се
поясни, че макар и да са налице сключени „договори за дарение” с участниците,
то намерението, с което последните сключват тези договори не може да бъде
определено като дарителство, доколкото дарителите са плащали суми по определен
ценоразпис, срещу което са получавали конкретно право за участие и за
притежаване на сертификат. От това се налага извода, че в случая не може да се
приеме, че е налице същинско дарение, тъй като срещу предоставените суми „дарителите”
получавали точно определена услуга - достъп до участие в изложбата, сертификат.
А съгласно разпоредбите на ЗЗД дарението е двустранен, безвъзмезден договор, по
силата на който дарителят се съгласява нещо да премине от неговата имуществена
сфера към имуществото на надарения без насрещен еквивалент. С оглед тези
съображения, съдът не възприема и отхвърля изцяло като несъстоятелна и правно
неиздържана застъпената в жалбата защитна теза, че не е налице „продажба на
услуга”- в каквато насока са и констатациите на длъжностните лица на ТД на НАП,
а в случая е извършено „дарение” от всеки участник в полза на сдружението, тъй
като осъществената дейност е с
нестопанска цел и за нея не се изисква издаване на фискален бон.
Предвид гореизложеното съдът
приема, че развита обвинителна теза от наказващия орган, за виновно осъществен
състав на административно нарушение по текста на чл.7 ,ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 година на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 и чл.185, ал.2 от
Закона за данък върху добавената стойност от страна на въззивника, се явява доказана по безсъмнен и категоричен
начин. От това следва, че атакуваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да се потвърди изцяло.
/ По отношение размера на наложената
имуществена санкция/
За извършеното от жалбоподателя
адм.нарушение по чл.7 , ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ, във вр.
с чл.118, ал.4, т.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС му
е било наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Така индивидуализирана по размер имуществената
санкция се явява в самия „специален минимум”, посочен от законодателя / съгласно
чл.185, ал.2 от ЗДДС за ЮЛ и ЕТ санкцията е от 3000 лева до 10 000 лева/,
което на практика изключва всякаква възможност за дискутиране и преразглеждане на
нейния размер. Независимо от това, съдът намира за необходимо да отбележи, че имуществената
санкция правилно и законосъобразно е определена в самия законов минимум от
наказващият орган, който е съобразил тежестта на адм.нарушение, подбудите за
неговото извършване и наличните смекчаващи обстоятелства. От друга страна следва
да се посочи, че макар и в минимума на закона, санкцията е с респектиращ размер
и ще съдейства за реализиране на посочените в чл.12 от ЗАНН цели.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление №158329
от дата 30.07.2015 година на Зам.директора на ТД на НАП- Варна, с което на Сдружение
„****”, БУЛСТАТ **** със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Суха река”, ул.”***”№ **** и представляващ К.Д.С.,
ЕГН ********** за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 година на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 и чл.185, ал.2 от
Закона за данък върху добавената стойност на жалбоподателя на основание чл.185,
ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :