РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1075/8.7.2020г.
гр.Пловдив, 08 . 07. 2020г.
Административен
съд - Пловдив, VI състав, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1126/2020г.,
взе предвид следното :
„Холсим кариерни материали Пловдив”
АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителен директор Я.Р., с пълномощник адв.А.Т. обжалва мълчалив отказ на Министъра на
енергетиката по искане вх.№ Е-26-Х-75/09.03.2020г. за издаване на
административен акт по чл.68 ал.4 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ – „Разрешение
или концесия, спрени по реда на ал. 1, се подновяват, ако титулярят на
разрешение или концесионерът отстрани причините в срока по ал. 2.“. В жалбата е заявено, че на 09.03.2020г.
оспорващото дружество е подало искане да Министъра на енергетиката за подновяване
действието на договора от 01.02.2001г. за предоставяне на концесия за добив на
подземни богатства – строителни материали, чрез добив от находище „Белащица“, обл.Пловдив /договор за концесия/, на основание чл.68 ал.4
ЗПБ, което представлява искане за издаване на индивидуален административен акт,
като според чл.25 ал.1 АПК – датата на започване на производството е датата на
постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е
подадено – 09.03.2020г. С позоваване на чл.57 ал.1 АПК е посочено, че
административният акт е следвало да бъде издаден до 23.03.2020г., но към дата
на подаване на жалбата – 02.04.2020г., заявителят не е получил уведомление от министъра на енергетиката за отстраняване
на евентуални недостатъци в искането, нито е издаден исканият индивидуален
административен акт. Тези данни мотивирали жалбоподателя да приеме, че е налице
мълчалив отказ, обжалван пред съда на основание чл.149 ал.2 АПК. Изложени са
доводи по всяко от основанията за спиране действието на договора за концесия,
направено с писмо изх.№ Е-26-Х-75 от 27.02.2020г. на министъра на енергетиката.
Ответникът Министър на енергетиката
заяви в писмен отговор от 18.06.2020г., че към момента няма издаден изричен акт
– отказ или благоприятен към заявителя-жалбоподател.
1. Според данните от преписката : Договор
за предоставяне на концесия за ползване на подземни богатства – строителни
материали – мрамори, чрез добив от находище „Белащица“, обл.Пловдив
съдържа : предмет и срок на концесията; права и задължения на концесионера и на
концедента; условия за осъществяване на концесията; гаранции
за изпълнение на задълженията по договора; изисквания, свързани с опазване на
околната среда, защитени със закон територии и обекти, националната сигурност,
отбраната на страната и обществения ред; концесионно възнаграждение; условия и
ред за осъществяване на контрол по изпълнение задълженията на страните по
договора; отговорности по неизпълнение на задълженията на страните по договора;
основания за спиране действието на договора, основания и ред за прекратяване на
договора, права на изправната страна; начини за уреждане на спорове между
страните, приложимо право. Спорове между страните е регламентирано да се
уреждат доброволно или по реда на ГПК /чл.42 ал.2 от договора/. Според договорените
клаузи и съдържание, по правен характер договорът представлява съглашение,
споразумение между две равнопоставени страни, тоест
налице е гражданскоправен договор, а не
административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК - /нов, ДВ, бр. 74/2016г.;
изм. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г./ :“ В производство пред административните
органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим
обществен интерес само когато е предвидено в специален закон.“. Понятието
"административен договор" не е съществувало към момента на
сключването на договора през 2001г. В Закона за концесиите са регулирани
правоотношенията при сключване на концесионен договор, а не административен
такъв. Нормата на чл.66 от Закона за подземните богатства регламентира договора
във вр. с концесията.
Действието на Договор от 01.02.2001г.
за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2 ал.1 т.5 ЗПБ
– строителни материали – мрамори от находище „Белащица“, обл.
Пловдив, е спряно от Министъра на енергетиката с писмено уведомление изх.№
Е-26-Х-75/27.02.2020г. /л.143, адм.д.№ 4053 от
2020г., ВАС/. Договорът влиза в сила от дата на подписването му – чл.54, срок –
20 години, считано от дата на влизане в сила на договора /чл.3 ал.1/. Срокът на
договора е до 01.02.2021г. /не е променян с двете допълнителни споразумения от
08.07.2008г. и от 13.10.2008г. /л.183 и
сл., дело ВАС/. Съгл. чл.68 ал.1 ЗПБ : „Министърът на енергетиката има право да
спре действието на разрешението за търсене и проучване или за проучване или на
концесията, когато титулярят на разрешението или концесионерът извършва
дейности, които са в противоречие с действащото законодателство или нарушават
клаузите на сключения договор.“. Договорът съдържа раздел VIII . „Изисквания,
свързани с опазването на околната среда, защитните със закон територии и
обекти, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред“. Приемайки,
че е отстранил причините за спиране действието на договора, концесионерът
отправил искане с вх.№ Е-26-Х-75/09.03.2020г. /л.82 и сл., дело ВАС/ до Министъра
на енергетиката, основано на чл.68 ал.4 ЗПБ, ведно с приложени доказателства
относно твърдението за отстранени нарушения във вр. с
писменото уведомление за спиране. Съгл. чл.68 ал.4 ЗПБ : „Разрешение или концесия,
спрени по реда на ал. 1, се подновяват, ако титулярят на разрешение или
концесионерът отстрани причините в срока по ал. 2.“. В Констативен протокол от 10.07.2019г.
са отразени констатации на представител на Министерството на енергетиката от
проверка на посочената дата относно изпълнение на концесионния договор /л.48 и
сл./, като са вписани и данни от проверки на РИОСВ и ДИТ-Пловдив – л.51 и сл.
2. Спиране действието
на концесионния договор и искането за подновяването му, респект. отказ за
подновяване действието на договора /мълчалив или изричен/ са изявления на
страните по концесионен договор във вр. с
изпълнението му, съответно – спиране при неизпълнения на част или всички
задължения на концесионера, и подновяване при отстраняване на причините за
спиране. Съгл. чл. 71 /изм. - ДВ, бр. 70 от 2008г., бр. 96 от 2017г., в сила от
1.01.2018г./ от Закона за подземните богатства /ЗПБ/: „ За неуредените случаи
по сключването, изпълнението и прекратяването на договорите се прилагат
разпоредбите на част трета от Търговския закон и на Закона за задълженията и
договорите.“. Съставът се позовава на възприетото от ВАС по отношение споровете
по договор за концесия, възникнали след провеждане на процедура за
предоставяне на концесия – след този момент взаимоотношенията между субектите
вече не са в административната фаза, която се характеризира с отношения на
власт и подчинение между субектите на правоотношението, а са навлезли в гражданскоправната / при равнопоставеност
на субектите / сфера, която е извън обсега на административно производство.
След сключване на договора административният етап се превръща в граждански. В
тази вр., според чл.154 ал.1 ал.2 от Закона за
концесиите /ЗК/ : „За неуредените въпроси по сключването, изпълнението,
изменението и прекратяването на концесионния договор се прилагат съответно
разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.;
Споровете относно сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на
концесионен договор се решават от съда по реда на Гражданския процесуален
кодекс освен в случаите по ал. 3.“. Случаите по ал. 3 касаят арбитражен съд. В
тази насока съдебната практика приема, че споровете по изпълнението,
респект. прекратяването на концесионен договор – чл.69 от Закона за подземните
богатства, са извън обсега на административното правосъдие. Въпросът дали някоя
клауза е нарушена, изпълнена със закъснение или е налице неточно изпълнение не
може да бъде разрешен в административното производство /ВАС - Определение № 5091/2015г. по адм.№ 3564/2015г.; Определение № 8250/11.06.2012г. по адм дело №
6936/2012г.; Определение № 11554/20.09.2012г. по адм.д.
№ 9964/2012г.; Определение № 9649/2015г.
по адм.
д. № 9417/2015г./. ЗПБ е специален по отношение на ЗК и - препращането на
прилагането на единия закон към другия е само по отношение на изпълнението и
прекратяването на концесията за добив, т.е. след избора на концесионер :
Препратката с чл. 71 ЗПБ за прилагане на част трета от Търговския закон, на
Закона за задълженията и договорите и на ЗК, касае само неуредените случаи по
сключването, изпълнението и прекратяването на договорите. Цитираната норма се
намира в раздел втори на глава четвърта "Договори, прекратяване, арбитраж
и експертизи", а раздел втори е озаглавен "Прекратяване". От
това следва, че препращането в ЗПБ към ЗК е за неуредените случаи по сключване,
изпълнение и прекратяване на договор или след като има избран концесионер за
добив на подземни богатства – какъвто е разглеждания случай.
Договорните правоотношения имат
граждански характер и страните действат в качеството си на контрагенти по
облигационното правоотношение, при което всички спорове във връзка с
неизпълнението и прекратяването му са от гражданскоправен
характер. Редът за защита относно евентуални пороци на волеизявлението за спиране
действието на договора, за отсъствие или наличие на предпоставки за отказ по
искане за подновяване действието на договора и за прекратяване на договора е гражданскоправният - при спор за изпълнението на
договорните задължения като основание за спиране, подновяване действието и прекратяване
на договора. В реда
на изложеното следва да бъде прието, че актовете, респект. изявленията и
отказите във вр. със спиране действието на договора и
отказ за подновяване действието му – не попадат в обхвата на дефиницията за индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който да подлежи на оспорване
по административен ред. Спирането и отказът за подновяване действието на
договора, постановени от страна на концедента имат
гражданско-правна природа, поради което и ЗК императивно сочи в чл. 154 ал.1 и
ал.2, че на първо място за неуредените въпроси по сключването, изпълнението,
изменението и прекратяването на концесионния договор се прилагат съответно
разпоредбите на ТЗ на ЗЗД, а на следващо, че споровете относно сключването,
изпълнението, изменението и прекратяването на концесионен договор се решават по
реда на ГПК.
Според чл. 135 ал.1, ал.2 АПК :
„Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери,
че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай
делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд,
като извършените от последния действия запазват силата си.“. Определението не
прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се
препраща по компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност
има приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.135 ал.2 АПК , съдът
О
П Р Е Д Е
Л И :
Прекратява производството по адм.дело № 1126 по описа за 2020г. на Административен
съд-Пловдив, VI състав.
Изпраща по подсъдност на Окръжен съд
– Пловдив жалбата на „Холсим кариерни материали Пловдив” АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителен директор Я.Р., с пълномощник адв.А.Т.
– против мълчалив отказ на Министъра на енергетиката по искане вх.№
Е-26-Х-75/09.03.2020г. за подновяване действието на концесионен договор за
добив на подземни богатства – строителни материали – мрамори, чрез добив от
находище „Белащица“, обл.Пловдив.
Заличава дата на съдебно заседание,
насрочено за 14.07.2020г. – 15.30ч.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на
страните по делото – вкл. по факс и/или телефон.
Административен съдия :