МОТИВИ към Присъда № 104 от 29.05.2020 г. по
н.о.х.д. 2316/2020 г. по описа на РС-Пловдив, ХХ н.с.
РП-Пловдив е внесла в съда обвинителен акт
срещу Д.М.Д., адрес *** за това че на 14.01.2020 г. в
гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по
– малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, чрез използване на техническо средство – ножица за рязане на метал, е отнел
чужда движима вещ – велосипед марка Фетбайк 20 на стойност 240 лева от
владението на А.П.Д., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно
да я присвои - престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК.
В съдебно
заседание представителят на РП-Пловдив поддържа внесеното обвинение, като
счита, че същото е доказано по несъмнен начин.
Защитникът на подсъдимия адв. Г.В. се присъединява към казанато от
представителя на държавното обвинение и счита също, че автороството на
подзащитния му е доказано. При определяне наказанието, което следва да му бъде
наложено, моли съда да бъдат взети предвид съдействащото му поведение по време
на разследването и тежкото чу социално положение.
В дадената му възможност за лична защита
подсъдимият се присъединява към казаното от своя защитник и моли за минимално
наказание. В тази връзка подсъдимият прави и изрично искане
за протичане на съдебното производство по реда на гл.27 от НПК и по-точно при
прилагане нормата на чл.371 т.2 от НПК. Същият признава изцяло фактите,
така както са отразени от РП-Пловдив в Обвинителния акт, като е запознат преди
това с правните последици на това
диференцирано производство, заявява, че
не желае да се събират други доказателства по отношение на фактическата обстановка, изложена в него.
Посоченото в обвинителния
акт пострадало лице не се възползва от правото си да се конституира като частен обвинител и граждански ищец.
Съдът, след като установи, че
самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното
производство се проведе по реда на гл.27 от НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните,
прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият Д.М.Д. е роден на ***г***, ..., българско гражданство,
средно образование, неженен, неработещ, осъждан, адрес за призоваване - ...,
понастоящем в … – гр. Пловдив, ЕГН: **********.
Свидетелят А.П.Д. ***
втория етаж на жилищния блок живеел и свидетелят А.С.П.. Последният имал
изградена система за видеонаблюдение, като една от охранителните му камери
обхващала периметъра пред жилищния вход.
На 21.12.2019г. свидетелят А.П.Д.
закупил велосипед марка „Фетбайк 20“, който държал на междуетажната площадка
между първи и втори етаж във входа на блока, в който живеел. Велосипедът си той
обезопасявал с метална верига, която се заключвала с катинар.
Подсъдимият Д.М.Д. не бил
трудово ангажиран, а за да получава парични средства, извършвал кражби на
велосипеди, които набелязвал и отнемал от различни квартали и адреси в гр.
Пловдив. На 14.01.2020г. около 16.30 часа подсъдимият Д.Д. се намирал пред
входа на пострадалия Д.. В себе си той носел ножица за рязане на метал. Подсъдимият
проникнал в общите части – на стълбищното междуетажно пространство във входа на
ул. Скопие, № 37 в гр. Пловдив. На площадката между първи и втори етаж той
видял заключения с метална верига велосипед на свидетеля А.П.Д.. Подсъдимият Д.Д.
веднага решил да извърши кражба на вещта на пострадалия, без съгласието на
последния, за да си набави парични средства по неправомерен начин. Използвайки
ножицата за рязане на метал, подсъдимият срязал металната верига, с която бил
заключен велосипеда. След като си осигурил достъп и добил фактическа власт над
вещта на свидетеля Д., подсъдимият се насочил с велосипеда към изхода на
жилищния вход. Напускайки го, той се качил на велосипеда и се отдалечил с него.
След като имал трайна фактическа власт над отнетата вещ, подсъдимият Д. отишъл
с велосипеда в кв. Изгрев на гр. Пловдив. Там той се разпоредил с нея, като
продал велосипеда на неустановено в хода на досъдебното разследване лице.
На 14.01.2020 година около
19.00 часа пострадалият А.П.Д. се прибрал в дома си и установил извършената
кражба на вещта му. Той незабавно сигнализирал органите на 1 РУ – Пловдив,
вследствие на което било образувано настоящото наказателно производство по реда
на чл. 212, ал. 2 от НПК. В хода на разследването му като веществено
доказателство бил иззет диск със запис от охранителните камери на свидетеля А.П.,
който бил прегледан от него и пострадалия. На записа двамата свидетели ясно
възприели част от действията на подсъдимия.
В резултат на извършените
действия по установяването му подсъдимият бил задържан от органите на 3 РУ –
Пловдив във връзка с извършено от него друго престъпление от същия вид с почти
идентични характеристики на деянието. След задържането му било извършено
процесуално – следствено действие – разпознаване на лице от пострадалия.
В хода на разследването била назначена и
изготвена оценъчна експертиза. От заключението й се установило, че стойността на
инкриминираната вещ, предмет на престъплението била 240 лева.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз
основа на събраните устни, писмени доказателства и доказателствени средства-
показания на св. А.П.Д., Х.В.С., А.С.П., протокол за оглед на веществени
доказателства – диск „СD-R/Compact
disc velosidad-80min“; протокол за разпознаване на лице от
19.02.2020 г.; съдебна стоково-оценъчна експертиза; справка съдимост; обяснения
на подсъдимия.
Установява се от показанията на св. А.П.Д., че притежавал
велосипед марка „Фетбайк 20“. Същият велосипед свидетелят държал на междустълбищната
площадка, която била обща и ползвана и от св.А.С.П.. В съответствие с
показанията на св. Д. са и тези на св. П..
Отново от показанията на св.Д., дадени в хода на
досъдебното производство, се установява, че средата на месец януари –
14.01.2020 г. велосипедът изчезнал, веригата му била отрязана, преди това
същата била заключена с катинар. Свидетелят уточнява, че велосипедът бил
закупен за сумата от около 250 лв. При преглед на записа от видеокамерите,
които били собственост на съседа му - св. П., свидетелят Д. посочва, че двамата
свидетели видели, че на процесната дата около 16:16ч. мъж на сравнително млада
възраст излезнал от входа, карайки велосипеда.
Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели Д. и П.,
като намира същите за последователни, логични и непротиворечиви.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията и
на разпитания в качеството на свидетел в досъдебното производство полицейски
служител Х.В.С., който разяснява, че впоследствие били предприети действия по
установяване на подсъдимия и осигуряването му за нуждите на разследването.
В подкрепа на събраните устни доказателства са и
съставените протоколи - протокол за
оглед на веществени доказателства – диск „СD-R/Compact disc velosidad-80min“, съдържащ информация за начина, по който подсъдимият изнесъл велосипеда
от жилищната сграда, в която живеел и пострадалият и където бил оставен
велосипедът ; протокол за разпознаване на лице от 19.02.2020 г., според който
пострадалият Д. разпознава подсъдимия с оглед видяното преди това от
видеозаписа. Съставените протоколи са в съотвествие с изискванията на НПК и
представляват доказателствени средства за извършените действия, за реда, по
който са изършени и за събраните доказателства.
За изясняване стойността на вещта предмет на престъпление
допринася назначената съдебно-стокова експретиза, според която стойноста на
отнетия велосипед възлиза на 240,00 лв.
Съдът
кредитира изготвената експертиза и приема, че същата е изготвена от компетентни лица, в указаните срокове,
основава се на обективно, всестранно и пълно запознаване с всички останали
събрани по делото доказателства.
В
корелация със събрания доказателствен материал е и даденото от подсъдимия
самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съдът кредитира признанието на
подсъдимия и намира същото за кореспондиращо с останалия доказателствен
материал по делото.
С оглед
събраните доказателства съдът направи следните правни изводи : подсъдимият Д.М.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196 ал.
1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК, а именно : на 14.01.2020
г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по – малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.
66 от НК, чрез използване на техническо средство – ножица за рязане на метал, е
отнел чужда движима вещ – велосипед марка „Фетбайк 20“ на стойност 240 лева от владението на А.П.Д.,
ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано към дататата на извършване на
деянието лице.
Изпълнителното
деяние е осъществено и се изразява в отнемането на движима вещ - велосипед марка „Фетбайк 20“ на стойност 240 лева от
владението на нейния собственик.
От субективна страна деянието е изършено умишлено –
при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и ги е искал. Налице е съзнание у подсъдимия, че
вещта е била чужда, както и че подсъдимият установява фактическа власт върху нея
без съгласието на нейния собственик. Налице е и намерението за своене, което е
реализирано чрез продажбата на отнетата вещ, с което собственикът се е
лишил от нея окончателно и безвъзвратно.
Причини за извършване на деянието според
съда са незачитане на установения правов
ред и правото на собственост на гражданите.
Предмет на престъплението е чужда движима вещ-велосипед.
Налице е
квалифициращият признак, предвиден в чл.195, ал.1 т. пр. 2 от НК. Отнемането на
чуждата движима вещ подсъдимият е осъществил посредством техническо средство.
Доказателство за това е приобщеният в хода на разследването заключващ механизъм,
който бил срязан.
Налице е и
квалифициращият признак на деянието, осъществено от подсъдимия съгласно чл.196,
ал.1 т.2 от НК. Подсъдимият е осъждан
видно от справката за съдимост. С Определение № 69/01.02.2016 г., постановено
по н.о.х.д.№ 640/2016 г., влязло в законна сила на 01.02.2016 г. на РС-Пловдив,
XVIII-ти
н.с. подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл.196, ал.1 т.2, вр.
чл.195, ал.1 т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б.“б“ от НК
и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца, изпълнението на което не е било отложено. Предвид посоченото осъждане
налице е осъществен състав на престъпление при условията на една от хипотезите
на чл.29 от НК, а именно б. „а“ от НК. Видно от справката за съдимост към
датата на извършване на деянието по настоящото дело не са изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието по предходното осъждане – по н.о.х.д.№ 640/2016 г. на РС-Пловдив.
За извършеното от
подсъдимия по чл. 196 ал.
1, т. 2 вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК престъпление предвиденото наказание е от три до петнадесет
години.
При индивидуализиране на наказанието и с оглед правилата, предвидени в
чл.54 от НК съдът прие, че обществената опасност на деянието е висока с оглед значителния ръст на посегателствата против
собствеността.
Налице е и висока степен на обществена
опасност на самия деец предвид обремененото му съдебно минало.
От друга страна съдът взе предвид
ниската стойност на отнетото имущество, а също и съдействащото поведение на подсъдимия
в хода на разследването, поради което наложи наказание към минимума, предвиден
в закона.
При определяне на наказанието на подсъдимия Д. на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.54 от НК съдът приложи разпоредбата на чл.58А от НК, като намали така наложеното на подсъдимия наказание
от три години „лишаване от
свобода” с 1/3 и осъди подсъдимия на две години
„лишаване от свобода“
Съдът на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС определи
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от две години.
Съдът постанови вещественото доказателство – диск със запис от охранителни камери, да
остане по кориците на делото, а заключващият
механизъм, предаден на съхранение на
Домакина на 1 РУ – Пловдив, да се
унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по досъдебното
производство разноски в общ размер на 80,00 лв.
по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия
:……………………
Вярно с оригинала! МК