Определение по дело №1203/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Образувано е във връзка с „частна жалба“ вх.№ 8909/21.11.2023г. от ОИК-Димитровград, с характер на искане за изменение на Определение № 1032/10.11.2023г., постановено по ч.адм. дело № 1203/2023г. на АдмС – Хасково в частта му на разноските.

Счита се, че определението в посочената му част е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се изтъква, че при прекратяване на производството поради липса на правен интерес, не била предвидена хипотеза, при която на оспорващия да се дължат разноски, вкл. и в производството по чл.250 и сл. от АПК. Липсата на действие или прекратяването му, не можело да бъдат приравнени на оттегляне на административния акт по смисъла на чл.159, т.3 от АПК. В случая не намирали приложение разпоредбите на чл.143, ал.1 - ал.4 от АПК, както и тези на чл.78 от ГПК, ал.1 и ал.4 от ГПК. Освен това, не било отчетено, че е налице злоупотреба с право от страна на оспорващия, предвид множеството идентични дела, заведени от последния срещу различни административни органи за период по-малко от два месеца. В тази връзка се посочват номера на дела по описа на Административен съд-Хасково като се прилагат разпечатки от ЕПЕП и протоколи за избор на съдия-докладчик, и се сочи, че жалбоподателят превръща в самоцел и основен спор отговорността за разноски. Прави се искане определението в частта му на разноските да се отмени, както и съдът да се произнесе по наличието на злоупотреба с право.

В указания едноседмичен срок чл.248, ал.2 от ГПК от П.Т.З. чрез пълномощник е постъпил отговор с вх.№9842/20.12.2023., в който се излагат съображения, за недопустимост, евентуално за неоснователност на искането.

Съдът намира искането за изменение на постановеното по делото определение в частта му за разноските за допустимо като подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от страна по делото. Не се споделят доводите на ищеца по делото за недопустимост на искането. Действително, съгласно чл.76, ал.2 от ИК, ОИК се представлява от нейния председател, като в случая Председателят на ОИК-Димитровград е подписал искането за изменение на постановеното по делото определение в частта му на разноските, наред със зам. председателя на ОИК – Димитровград.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Производството по настоящото дело е образувано по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, срещу незаконосъобразни действия на Общинска избирателна комисия - Димитровград, изразяващи се в публикуване на трите му имена на интернет страницата на ОИК-Димитровград, съдържащи се в Решение №145/02.10.2023г. , Решение №167/23.10.2023г. и в електронния регистър на ОИК-Димитроврад за жалби и сигнали по повод жалба с вх.№142/23.10.2023г.

С постановеното по делото Определение № 1032/10.11.2023г., поради преустановяване на оспорените действия и в тази връзка - отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес, жалбата е оставена без разглеждане, прекратено е производството по делото и е осъдена Централна избирателна комисия да заплати на П.Т.З. направените по делото разноски в размер от 1 210.00 лева, от които 1200 лева адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса.

Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за изменение на определението в частта му на разноските, респ. такива, по които присъденото адвокатско възнаграждение да бъде отречено. Адвокатският хонорар в случая е дължим, а освен това е присъден в поискания и доказан размер, при липса на възражения за прекомерността му.

За да възникне правото на разноски е необходимо да е налице висящо съдебно производство, постановен благоприятен за страната съдебен акт (респ. и постигане на търсения от оспорването ефект) и доказване на фактическо осъществяване на разноски. Тези предпоставки в случая са били налице към момента на постановяване на Определение № 1032/10.11.2023г. по настоящото дело.

Безспорно в случая е било наличието на висящо съдебно производство, постановено е прекратяване на делото – до което се е стигнало след преустановяване на оспорените действия, доказано е извършването на разноски по делото – заплащането на адвокатски хонорар в размер на 1200.00 лева от П.Т.З. на адв. Б.Б. и заплащането на държавна такса от 10.00 лв.

Неотносим в случая се явява доводът, че прекратяването на оспореното по реда на чл.250 от АПК действие не може да бъде приравнено на оттегляне на административния акт по смисъла на чл.159, т.3 от АПК. Следва да се има предвид, че в случая производството по делото не е прекратено на основание чл.159, т.3 от АПК , а поради липса на предмет и в тази връзка, поради наличие на основанието по чл.159, т.4 от АПК като не е налице изначална липса на правен интерес, а отпаднал такъв в хода на производството, т.е. след подаване на жалбата.

От доказателствата по главния спор несъмнено се установява, че към датата на сезиране на съда правният интерес от оспорване е бил налице, като същият е отпаднал след като в хода на съдебното производство административният орган е преустановил оспорените по реда на чл.250 от АПК действия. От това следва и изводът, че административният орган е дал повод за завеждане на делото. Във връзка с последното и поради липса на уредба в чл.143 от АПК относно дължимостта на разноските при прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес от оспорването, е приложено общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, според което страната, дала повод за завеждане на делото, дължи направените разноски.

Относно твърдяната злоупотреба с право, с която се обосновава искането по чл.248 от ГПК, настоящият състав в Определение № 1032/10.11.2023г. е изложил съображения, че в случая не може да се приеме да е налице такава. Приложените към искането разпечатки от ЕПЕП и протоколи за избор на съдия-докладчик по конкретни административни дела по описа на Административен съд-Хасково не обосновават обратен извод, доколкото делата са заведени срещу различни административни органи.

При допустимо и своевременно заявено от оспорващия искане за присъждане на разноски, и при доказаност на тяхното осъществяване, съдът е длъжен да се произнесе, като присъди такива. Ето защо и в случая, отчитайки всички изложени по-горе обстоятелства, съдът с атакуваното определение е присъдил на П.З. претендираните от него деловодни разноски.

По изложените съображения искане с вх.№ 8909/21.11.2023г. за изменение на Определение № 1032/10.11.2023г., постановено по ч.адм. дело № 1203/2023г. на АдмС – Хасково в частта му на разноските се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх.№ 8909/21.11.2023г. от ОИК-Димитровград за изменение на Определение № 1032/10.11.2023г., постановено по ч.адм. дело № 1203/2023г. на АдмС – Хасково в частта му на разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: