Решение по дело №453/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 362
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20217100700453
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

     Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                          362

18.11.2021 г., град Добрич

 

                                 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Добричкият административен съд, в открито заседание на втори ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

                                                              

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 453 по описа за 2021 г. на Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

          Образувано е по жалба на М.Ч.Д. ***, подадена чрез адв.Т.Г. ***,  срещу Решение № 33/27.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е изменено Разпореждане № **********/21.07.2021 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич, като е приет действителен осигурителен стаж от 13 г. 7 м. и 05 дни, а в останалата част, жалбата е отхвърлена.

          Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно като издадено при неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че следва да бъде зачетен за осигурителен стаж и периодът от 2 години и 3 дни, през който е отбивал редовната си военна служба. Изразява несъгласие с извода на административния орган, че периодът на наборната военна служба не попада в дефиницията за действителен стаж по § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. В съдебно заседание, чрез адв.Г., заявява, че поддържа жалбата и моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, като незаконосъобразни, а преписката да се върне на ответника за ново произнасяне. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си  представител,  оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че решението и потвърденото с него разпореждане, с което се отказва пенсия на жалбоподателя по реда на чл.68, ал.1,2 и 3 от КСО, са правилни и законосъобразни, предвид трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателят, който му е зачетен, с изключение за този който се спори за наборната военна служба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление за отпускане на пенсия с вх. № 42113-24-652 от 21.07.2021 г. М.Ч.Д., роден на *** г. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ръководителят на "Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич се е произнесъл по заявлението с Разпореждане № ********** от 21.07.2021г., с което е отказал  да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО. Длъжностното лице е зачело на жалбоподателя, Д., осигурителен стаж от втора категория труд – 1г., 1м. и 03 дни и осигурителен стаж от трета категория труд – 14 г., 6м. и 05 дни, или общ осигурителен стаж 15 г. 07 м. и 08 дни ( при приравняването на стажът от втора категория труд). Констатирано е, че възрастта на жалбоподателя към датата на подаване на заявлението за пенсиониране е 66 години 10 месеца и един ден.

Видно от разпореждането, прослуженият стаж от 2 г. и 16 дни не е зачетен към  действителния осигурителен стаж, за който е прието, че е 13 г. 06 м. и 22 дни.

Отказът е мотивиран с изводите, че заявителят отговаря на изискването за възраст по чл.68, ал.3 от КСО, което за мъжете през 2021г. 66 г. и 8 месеца, но не отговаря на изискването за най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, понеже му се признава 13 години 6 месеца и 22 дни, без военната служба.

В срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО разпореждането е обжалвано пред Директора на Териториално поделение на НОИ - Добрич с жалба вх. № 1012-24-170/29.07.2021 г.

Директорът на ТП на НОИ – Добрич се е произнесъл по жалбата с оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 33/27.08.2021 г., с което е изменил разпореждането в частта, с която е приет действителния осигурителен стаж на жалбоподателя  като е признал 13 г. 7 месеца и 5 дни действителен осигурителен стаж. В мотивите на решението са изложени съображения, че военната служба е била с продължителност 2 г. и 3 дни, а не както е посочено в разпореждането 2 години и 16 дни. Независимо от това, този период на отбиване на военната служба не е зачетен при определяне на действителния осигурителен стаж.  В мотивите на решението е тълкувано изискването за „действителен стаж“ по чл.68, ал.3  от КСО във връзка с § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Решението е връчено на 31.08.2021г., а жалбата срещу него е постъпила при ответника на 09.09.2021г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна.

Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи - ръководителя на териториалното поделение на НОИ в гр.Добрич и ръководителя на пенсионното осигуряване, които са определени като компетентни органи да се произнасят по искания за отпускане на пенсии и  по жалби срещу разпореждания, с които е отказано отпускане на пенсия с нормите на чл.98, ал.1, т.1 и  чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение на пенсиите се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.

Решението и потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма на административните актове.

Съдът не установи в административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението и потвърденото с него разпореждане са постановени в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Относима към спора е и разпоредбата на чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, съгласно която във всичките й редакции, вкл. и в процесния период, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед нормата на § 9, ал. 1 КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Съгласно цитираните норми този осигурителен стаж се признава за действителен по см. на чл.68, ал.3 от КСО.

В заключение съдът приема, че трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО вр. § 1, т. 12 от ДР на КСО и новата т. 12 в §1 от ДР на КСО не следва да се тълкува в смисъл, че отпада задължението на държавата да зачете времето на наборната военната служба за действително отработен осигурителен стаж.

При признаване на периода на наборна военна служба жалбоподателят има действителен осигурителен стаж от 15 години 7 месеца и 8 дни при навършена възраст към датата на подаване на заявлението за пенсиониране 66 г. 10 м. и 01 дни.

Нормата на чл.15, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя, че право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО се придобива при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст от 1 януари 2021 г. - 66 години и 8 месеца. Следователно, жалбоподателят  отговаря на условията на чл.68, ал.3 от КСО във връзка с чл.15, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж определя и следва да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По гореизложените съображения, съдът намира жалбата за основателна, а решението и потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни, постановени при неправилно прилагане на материалния закон. Решението следва да бъде отменено на основанието по чл.146, т.4 от АПК, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за издаване на нов административен акт при съобразяване на указанията, дадени в настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на сторените деловодни разноски. Те са своевременно предявени в размер на 700 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда и при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът намира възражението за допустимо и основателно. Съгласно цитираните норми, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая казусът не се характеризира с фактическа и правна сложност. С оглед на това съдът приема, че следва да се уважи възражението на ответника и адвокатското възнаграждение да се присъди в минималния размер от 350 лв., определен съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. 2 , чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд - Добрич, трети  състав

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на М.Ч.Д.  РЕШЕНИЕ № 33/27.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ Добрич като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА преписката на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Добрич за ново произнасяне по заявление за отпускане на пенсия с вх. № 42113-24-652 от 21.07.2021 г., подадено от М.Ч.Д., съобразно указанията в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 30 дневен срок за произнасяне по заявлението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на М.Ч.Д. с ЕГН ********** сумата от 350 лв. (триста и петдесет), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: