Р Е
Ш Е Н
И Е
No 55
гр. Б., 28.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 699 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Кодекса
за застраховане /отм./ и чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./.
Ищецът- Застрахователна компания “Л. И.”
АД, гр. С. че по подадено от него заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника е образувано ч. гр. д. No 2208/2018 г. по описа на РС- Б. и е издадена заповед
за изпълнение, като е дружеството е уведомено от съда, че срещу така издадената
заповед може да предяви установителен иск. Твърди, че на 31.08.2014 г. около
20.40 часа на околовръстен път с. С. ответникът Д.Ц.Н., управлявайки л.а. “Рено 19” с рег. No ********, собственост на Т. Д. В., без свидетелство за правоуправление и след употреба
на алкохол - 1.7 промила, при движение с несъобразена скорост навлиза в лентата на насрещното движение и се удря в
л.а. “Пежо Боксер” с рег. No ********,
управляван от Д. Н. Г. и собственост на П. М. И., като нанася имуществени
вреди. Поддържа, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен
протокол No 133 от 31.08.2014 г. Срещу ответника е образувано НОХД No */2015 г.
на Районен съд- Б., приключило със споразумение, като ответникът е признал
вината си, и в което изрично е посочено, че ответникът е бил с алкохолно
съдържание на кръвта 1.7 промила. На основание сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” - полица
No * със срок от 31.05.2014 г. до 30.05.2015 г. на л.а. “Рено 19” с рег. No ******** със Застрахователна компания “Л. И.” АД, собственикът на увреденото
МПС “Пежо Боксер” е подал
уведомление в ЗК “Л. И.”АД, където е образувана
щета No *-*-*-*. Извършен е оглед на автомобила и е определено обезщетение за
имуществени вреди в размер на 3075.00 лв., която сума е преведена на
съсобственика на 25.08.2015 г., като щетата е тотална. Направени са и ликвидационни
разноски в размер на 20.00 лв. или общо 3095.00 лв. Сочи, че във връзка с
изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и по силата на чл. 274, ал. 1, т.
1 и ал. 2 от КЗ за “Л. И.” АД се поражда правният интерес от предявяване на
претенция срещу ответника. Моли съда да постанови решение, с което признае за
установено вземането му срещу ответника за сумата от 3095.00 лв., произтичащо
от застраховка “Гражданска отговорност” на л.а. “Рено 19” с рег. No ******** със застрахователна
полица No 22114001486005, и представляваща изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 3075.00 лв. и 20.00 лв. ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът- Д.Ц. *** в депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител адв. И.Н.
оспорва иска като неоснователен по основание и размер. Сочи, че искът е
предявен в пет- годишния срок от плащането на имуществените вреди на 25.08.2015
г., но доказателства в тази насока не са представени. Заявява, е искът не се
подкрепя от събраните по делото доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 2208/2018
г. по описа на РС- Б., по заявление на ищеца от 26.11.2018 г., подадено по поща
с клеймо от 22.11.2018 г., съдът е издал заповед No 6470/27.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Д.Ц.Н.. С
разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото сумата-главница от 3095.00 лв., представляваща парично вземане за изплатено застрахователно
обезщетение на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането
/отм./ във връзка с чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите,
въз основа на сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователна
полица No * със срок от 31.05.2014 г. до
30.05.2015 г. на ЗК “Л. И.” АД във връзка с Констативен протокол
No 133 от 31.08.2014 г. на РУП Б., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от 22.11.2018 г. /датата на подаване
на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както да
заплати и сумата от 61.90 лв. за направени разноски за платена държавна такса,
както да заплати и сумата от 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От заверено копие на Застрахователна
полица “Гражданска отговорност” на автомобилистите No * от 30.05.2014 г. се
установява, че между Т. Д. В. и ищеца ЗК “Л. И.”, АД гр. С. е сключен договор
за задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, с който при
ищцовото дружество е застрахован лек автомобил марка “Рено” модел “19” с рег. No ********,
със срок на застраховката от 31.05.2014 г. до 30.05.2015 г.
Видно от
заверено копие на Констативен протокол No
133 от 31.08.2014 г. на полицай при РУП- Б., на 31.08.2014 г. в 20.40 часа на път
околовръстен с. С., е настъпило ПТП с участници лек автомобил “Рено” модел “19” с рег. No ********,
собственост на Т. Д. В. и управляван от ответника Д.Ц.Н., и лек автомобил “Пежо Боксер”, с рег. No ********,
собственост на Д. Н. Г. и управляван от П. М. И.. Като причина за
произшествието е отбелязано, че водачът на лек автомобил “Рено 19” при движение с
несъобразена скорост навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в лек
автомобил “Пежо Боксер”. В протокола са описани видимите щети на лек
автомобил “Пежо Боксер” – деформирана предна част. Отбелязано е, че водачът
на лек автомобил “Рено 19” - ответникът Д.Ц.Н.,
е неправоспособен, както и че не е изпробван за алкохол с техническо средство,
а ще се извърши експертиза. Видно от отбелязването в протокола, същият е
съставен след посещение на мястото на произшествието.
От приложеното НОХД No */2015 г. по описа на Районен съд Б. се установява, че
с протоколно определение от 13.03.2015 г. съдът е одобрил постигнатото
споразумение за решаване на производството по НОХД No */2015 г. на БРС, с което подсъдимият Д.Ц.Н. е признат
за виновен за това, че на 31.08.2014 г. в с. С., общ. Б., на ул. “О.”, е управлявал
лек автомобил марка “Рено” с рег. No ********,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,7 на
хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза No 1669 от 01.09.2014 г. на МБАЛ “Света Анна” гр. С.,
за което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК му е
наложено наказание пробация за срок от 1 година и 6 месеца. Споразумението е
влязло в сила на 13.03.2015 г.
Видно от заверени копия на Уведомление
за настъпило застрахователно събитие от 18.06.2014 г., Опис-заключение от
06.07.2015 г. и от 07.07.2015 г.,
Сравнителна експертиза по щета No *-*-*-*,
Експертиза по щета No *-*-*-*, и Доклад по щета No *-*-*-*, по уведомление от П. М. И., управлявал застрахования
лек автомобил “Пежо Боксер”, с рег. No ********, в ищцовото дружество е
образувана щета No *-*-*-* за настъпилото на 31.08.2014 г. застрахователно
събитие, като причинените щети на лек автомобил “Пежо Боксер” при
процесното ПТП са оценени на обща стойност 4529.64 лв., като е определена
заплащане на обезщетение в размер на 3075.00 лв., изчислено при тотална загуба
в размер на 75% от застрахователната стойност, което да се изплати на
собственика на лек автомобил “Пежо Боксер” – Д. Н. Г.-И..
От приетото по делото заключение на вещото лице М.Б.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 25.08.2015 г.
с BORDERO01801239 ищецът е превел на Десислава Георгиева сума в
размер на 3075.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение /**********/
2211-5060-15-302850. Съгласно същото заключение банковата сметка на Десислава
Георгиева е заверена със сумата от 3075.00 лв. на 25.08.2015 г., преведена от
ищеца, с посоченото основание. Съдът приема заключението като обективно и
компетентно.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице В.П. по назначената съдебно-автотехническа експертиза,
от което се установяват механизмът на настъпване на пътното произшествие,
стойността на причинените щети на т.а. “Пежо Боксер” и
стойността на автомобила. Съгласно
заключението, на 31.08.2014 г., около 20.40 ч. на околовръстния път в с. С. е станало
ПТП, при което лекият автомобил марка “Рено” модел “19” с рег. No ********, управляван от Д.Ц.Н. ***, без
свидетелство за управление и след употреба на алкохол, е навлязъл с автомобила
в лентата за насрещно движение в посока към гр. В. и е блъснал челно товарния
автомобил марка “Пежо” модел “Боксер” с рег. No ********, собственост на Д. Н. Г. от гр. Б.,
а управляван от П. М. И. от гр. Б.. Ударът е реализиран в предните части на
двата автомобила, като в резултат на станалото ПТП автомобилите са получили
повреди и големи деформации. Посочено е, че лекият автомобил “Рено 19” с рег. No ********
се е движил с несъобразена скорост, а причина за настъпване на произшествието е
водачът на лекия автомобил “Рено 19” с рег. No ********
– Д.Ц.Н., който е управлявал автомобила след употреба на алкохол и без да
притежава свидетелство за управление на МПС. Съгласно заключението, анализът на
механизма на ПТП и нанесените материални щети на товарния автомобил “Пежо Боксер” с рег.
No ******** от техническа гледна точка водят до извода, че описаните в
опис-заключение по щета No *-*-*-* на ЗК “Л. И.” АД щети могат
да се получат при станалото на 31.08.2014 г. ПТП, както и че от техническа
гледна точка съществува причинно-следствена връзка между установения механизъм
на ПТП и вредите, които са нанесени на товарния автомобил “Пежо Боксер” с рег.
No ********. От заключението се установява, че действителната стойност на
щетата на товарния автомобил “Пежо Боксер” с рег. No ******** при процесното ПТП възлиза на
4485.73 лв., а действителната стойност на автомобила към датата на ПТП
31.08.2014 г. е 4100.00 лв., като е налице тотална щета. При това размерът на
обезщетението за имуществените щети на товарния автомобил “Пежо Боксер” с рег.
No ******** се определя както следва: 4100 х 0,075 = 3075.00 лв. Заключението
не е оспорено от страните и прието от съда като компетентно и безпристрастно.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1 от КЗ /отм./, застрахователят по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите има право да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство
за управление при настъпване на пътнотранспортното произшествие, а съгласно чл.
274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ /отм./, застрахователят по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпване на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма. Последната е определена в чл. 174, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, регламентираща размера на административното
наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух. По силата на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс
управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда е въздигнато в престъпление.
За да бъде уважен
така предявеният иск, ищецът следва да докаже наличие на сключена застраховка “Гражданска отговорност” за управлявания от ответника лек автомобил, по който
ищецът е страна (застраховател), наличие на застрахователно събитие в рамките
на покритите рискове, причинено от ответника, причинените от него вреди и
причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на вредите и
претърпените вреди, обстоятелството, че ответникът при настъпването на ПТП-то е
управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма /по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ /отм./, респ. че ответникът при настъпването на ПТП-то е управлявал
моторното превозно средство без свидетелство за управление /по чл. 274, ал. 2
във вр. ал. 1 от КЗ /отм./, както и
факта на извършено плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца на
пострадалото лице. В случая по делото се установиха всички посочени
обстоятелства- елементи от пораждащия регресното
право на ищеца фактически състав.
Безспорно се установява, че управляваният от ответника
лек автомобил “Рено” с рег. No ******** е бил застрахован по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ищцовото дружество за срок от 31.05.2014 г.
до 30.05.2015 г.
В срока на действие на застраховката – на 31.08.2014 г., и в рамките на
покритите рискове, ответникът е причинил имуществени щети на товарен автомобил “Пежо Боксер” с рег.
No ******** вследствие на ПТП, настъпило по вина на ответника при управление от
негова страна на лек автомобил “Рено 19” с рег. No ********,
за който е била сключена застраховка “Гражданска отговорност” при ищцовото
дружество. Ответникът, като водач на МПС, е нарушил правилата за движение по
пътищата и конкретно правилата, предвидени в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, както и на забраната за управление на пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, предвидена в чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, като
е управлявал автомобила с несъобразена скорост и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, при което е реализираното процесното пътно-транспортно
произшествие с материални щети. При извършване на деянието ответникът е
управлявал автомобила след употреба на алкохол - деянието е извършено в пияно
състояние, а именно с 1,7 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта, като
същият е бил неправоспособен водач.
Противоправното поведение на ответника и фактът, че същият е управлявал
застрахования автомобил при настъпване на процесното ПТП след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма - с
1,7 на хиляда, са установени с одобрено от съда
споразумение за решаване на наказателното дело срещу него, имащо силата на
влязла в сила присъда, поради което и съгласно чл. 300 от ГПК гражданският съд
е задължен да ги приеме за доказани.
Същевременно от Констативния протокола за ПТП, неоспорен от ответника,
се установяват и обстоятелствата, че както ответникът е управлявал лекия
автомобил без да е правоспособен водач, както и че от процесното ПТП са
реализирани материални щети по другия участващ в ПТП-то автомобил - товарен
автомобил “Пежо Боксер” с рег. No ********. Между неправомерното поведение на
ответника и настъпилите вредни последици за товарния автомобил “Пежо Боксер” с рег.
No ******** е налице пряка и непосредствена причинна връзка съгласно събраните
по делото писмени доказателства и приетата съдебно-автотехническа експертиза.
От ответника е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.
45 от ЗЗД, като по силата на ал. 2 от същия вината в тези случаи се предполага
до доказване на противното, а в случая вината категорично се установява от
одобреното от съда споразумение за решаване на наказателното дело.
Установено е на следващо място от заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, че ищцовото дружество, като застраховател по
договора за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобил “Рено 19” с рег. No ********,
управляван от ответника, е изплатило на собственика на автомобил “Пежо Боксер” с рег. No ******** – Д. Н. Г., обезщетение за
причинените от застрахователното събитие вреди на обща стойност 3075.00 лв. С
оглед извършеното плащане и на основание и на основание чл. 274, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от КЗ /отм./ и чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ платилият обезщетението
застраховател по застраховка “Гражданска
отговорност” има право да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и без
свидетелство за управление при настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Предвид обстоятелството, че при настъпване на ПТП-то ответникът е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма от 0,5 на хиляда, а именно 1,7 на
хиляда, както и че е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за
управление, то са налице посочените предпоставки по чл. 274, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от КЗ /отм./ и чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ за възникване на регресното
право на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за платеното от него обезщетение срещу причинителя на
вредата. Регресното право на застрахователя срещу застрахования възниква в
момента, в който той е изплатил застрахователното обезщетение на увреденото
лице, респ. неговия застраховател, и тогава същото става изискуемо. Няма твърдения и данни ответникът да е
възстановил платената сума на застрахователя- ищец. При това съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца изплатеното от него обезщетение на увреденото при
ПТП-то лице в размер на 3075.00 лв., за която сума предявеният иск се явява
основателен.
Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца над този размер от
3075.00 лв. до пълния предявен такъв от 3095.00 лв., тъй като направените от него ликвидационни разноски в
размер на 20.00 лв. са извън обхвата на регресното му право по чл. 274 от КЗ
/отм./. Регресно право на платилия обезщетение застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” възниква по силата на закона в предвидените случаи на
виновно поведение на застрахования по тази застраховка. Съгласно разпоредбата
на чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./ застрахователят, освен в случаите на чл. 227,
има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение и
в посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от КЗ /отм./ случаи. Право
да се получат и направените ликвидационни разноски не е предвидено като част от
това регресно право на застрахователя, поради което и претенцията за същите се
явява неоснователна.
С оглед изхода
на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото
производство съобразно уважената част от иска в размер на 952.34 лв., от които 61.50
лв. за държавна такса, 443.76 лв. за адвокатско възнаграждение за особен
представител на ответника, 99.35 лв.
за юрисконсултско възнаграждение (изчислено
при основа 100.00 лв. съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ), и 99.35 лв. за възнаграждение за
вещо лице по ССчЕ и 248.38 лв. за
възнаграждение за вещо лице по САТЕ.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство,
които се явяват дължими от ответника съразмерно с уважената част от иска, са за държавна такса в размер на 61.50
лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 49.67 лв., или общо разноски по заповедното
производство в размер на 111.17 лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от КЗ /отм./ и чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ съществуването на вземането
на Застрахователна компания “Л. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ч. в.” No *,
представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д., към Д.Ц.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, за което е издадена
Заповед No 6470/27.11.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2208/2018 г. по описа
на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 3075.00 лв. /три хиляди
и седемдесет и пет лева/, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета No *-*-*-* по договор за
застраховка “Гражданска отговорност”-
застрахователна полица No * от 30.05.2014 г., със срок на валидност от 31.05.2014
г. до 30.05.2015 г. на ЗК “Л. И.”, за причинени щети при ПТП от 31.08.2014 г., за което
е съставен Констативен протокол No 133 от 31.08.2014 г. на РУП- Б., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 22.11.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над сумата от 3075.00 лв. до пълния му предявен размер от 3095.00 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Ц.Н., с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Застрахователна
компания “Л. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „Ч.
в.” No *, представлявано от М. С. М.-Г. и
П. В. Д., сумата от 952.34 лв. /деветстотин петдесет и два лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 111.17 лв. /сто и единадесет
лева и седемнадесет стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. No 2208/2018 г. по описа на РС-Б..
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :