РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. гр. Лом, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20241620100823 по описа за 2024 година
Иск за съдебна делба във фазата за допускане на делбата - чл. 341 и сл.
от ГПК.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. С. П. заявява, че с ищеца са
наследници на К. М. Л., поч. на 12.07.2007 г. Твърди още, че от наследодателя
са получили в наследство недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул.“С.“№
*****, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*********, с предназначение на сградата „жилищна многофамилна“,
построена в ПИ с идентификатор *******, с предназначение на самостоятелен
обект – жилище, апартамент с площ от 87,88 кв.м., ведно с прилежащите
части: мазе № **, както и 2,30% от общите части на сградата и с правото на
строеж, при граници и съседи на същият етаж: ********, под обекта
*********, над обекта **********.
Изтъква, че общият наследодател е имал двама сина - ответника и М. К.
М./ неин баща, който е разведен /като той е починал през 2012г./, а тя - ищцата
е единствен негов наследник. Навежда твърдения, че с ответника не могат
доброволно да си поделят процесния имот при равни права между тях, което
поражда правният й интерес от делба по съдебен ред.
В съдебно заседание поддържа предявената претенция.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. В. от АК София е депозирал
отговор в исковата молба, според който иска е неоснователен. Не оспорва
изложената фактическа обстановка от ищеца, но заявява, че имота не
1
е съсобствен между тях. Позовава се на изтекла в негова
полза придобивна давност, тъй като е владял имота непрекъснато,
необезпокоявано и явно в продължение на повече от 10 години. Сочи, че на
това основание идеална част от имота не е придобивана от ищцата, изтекла е
и придобивната давност спрямо ищеца. Счита себе си за единствен
собственик и моли съда да отхвърли ищцовата претенция, като
неоснователна. В съдебно заседание поддържа заявеното в отговора на
исковата молба и моли съда да отхвърли иска за делба. Аргументира се за тези
свои твърдения.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства намери за
установено следното:
Видно от представените по делото доказателства е установено по
безспорен начин следното:
Процесния имот е закупен през 1982г. чрез договор за покупко-продажба
на жилище по реда на чл.17 ЗТСУ, а собствеността е придобита от К. и Н. Л.,
по време на брака им т.е. в режим на СИО
Н. Л.е починала на 20.06.1996г.
К. Л. е починал на 12.07.2007г.
Наследници на Н. и К. Л. са синовете им: Д. и М. М.и
Още докато били живи наследодателите, живеели заедно със сина си Д. М./
ответник по настоящето дело/ и съпругата му Т. М.а.
Другият син М. М. /баща на ищцата/ е напуснал бащиния си дом, след
навършване на пълнолетие, тъй като злоупотребявал с алкохол и имал
хазартни зависимости. След смъртта на родителите си брата М. М. няколко
пъти се опитвал да иска пари назаем от брата си /ответника/, който отказвал.
Поради тези посещения и с цел гаранция и сигурност на семейството му се
наложила ответника да смени ключа на входната врата на жилището и по този
начин предотвратил контакта и влизането на М.М. в жилището. Това не се
харесало на М. М., който при следващото си посещение взломил входната
врата, опитвайки се да влезе в апартамента. За този инцидент съседите били
възмутени. След което ответника отново сменил ключа на входната врата,
изрично предупредил брата си, че при следващо такова посещение ще извика
полицията.
Веднага след смъртта на родителите си ответника поел цялостната грижа
по апартаменти-текущи разходи, ремонти, като пред съседи и близки казвал,
че е собственик на това жилище.това му поведение, кореспондирало от факта,
че брат му разбил ключалката на входната врата, което довело до отчуждение
между братята и факта, че не контактували. Нещо повече, влошените
отношения между братята давело до това, че М. М. никога не представил
своята съпруга и не я е водил в бащиния апартамент. Нито пък ответника знаел
за съществуването на неговата дъщеря - ищцата по делото. Не знаел
2
местожителството им и къде се намират.
За прецизност следва да се отбележи, че по възрастните съседи от блока
знаели и от родителите на ответника, че това е тяхната воля в дома им да
остане да живее ответника.
За периода от 2007г. до момента на предявяване на иска процесния имот се
обитавал от семейството на ответника, и той се е грижил като поел разходите
по поддръжка на същото.
При пътуванията си извън страната ответника и съпругата му и докато
отсъстват за имота се грижели тъста и тъщата на ответника.
Или още от 2007г./ след смъртта на родителите си/ ответника е поел
упражняването фактическата власт и с намерението да държи целия имот като
свой, манифестирал е това пред другият съсобственик – в случая пред своя
брат, не го е допускал в жилището, оспорвайки неговите права, сам е
упражнявал фактическата власт на процесното жилище, сам го е поддържал и
е извършвал подобрения в него и е владял жилището изключително и само за
себе си.
М. М. е имал дъщеря - ищцата по делото, но ответника не знае за нейното
съществуване, никога не я е виждал или пък осъществявал контакти с нея,
нито пък ту е посещавала гр. Л. или пък жилището.
Както ищцата, така и нейната майка никога и по никакъв повод не са
осъществявали контакт или пък посещавали ответника т.е. той нито ги
познава, нито е контактувал с тях, т.е. бил е в обективна невъзможност да
стори това.
Не се спори и относно факта, че за периода 2007- 2024г. процесния имот е
обитаван от семейството на ответника и той е полагал грижи за поддръжка и
ремонт, плащал е данъци и др. разходи за жилището.
От разпита на свидетелите кореспондира на изложената по-горе
фактическа обстановка,а именно, че след смъртта на родителите си ответника
е този който е живял в жилището е се е грижел, като е поел изцяло всички
разходи свързани с този имот. За прецизност следва да се отбележи, че и от
разпита на майката на ищцата, се установи, че е посещавала гр. Л. през
миналия век - 1998г., и не била допусната до жилището, на въпрос, касаещ
факта, че ищцата се е разпоредила с цялото си наследство по реда на чл. 212
ЗЗД , по силата на сключен договор между нея и трето лице, свидетелката
даде отрицателен отговор. А направеното искане за изискване и прилагане на
пълномощното, дадено за сделката по чл.212 ЗЗД, не се прие поради факта, че
е преклудирано. Това е така защото с отговора на ИМ е представен договора,
но в първото с.з. невзето становище от страна на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за съдебна делба е процесуално допустим. По
същество е неоснователен.
3
Доколкото правото на делба произтича от конкретна имуществена
общност и се обуславя от същата, за да уважи иск за съдебна делба съдът
следва да установи, че е налице съсобственост между страните
върху процесния имот, както и че същите не могат да го поделят
доброволно. В конкретния случай по безспорен начин се доказа, подробно
описаната фактическа обстановка.
Съгласно презумпцията на чл.69 от ЗС предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Тази презумпция се прилага и в отношенията между съсобствениците. Ако се
докаже, че един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическата
власт и върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на
останалите съсобственици то неговото намерение за своене се предполага. С
ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е даден отговор относно приложението на
презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността произтича от наследяване. Според ВКС тя следва да се счита
оборена, ако основанието, на което е установена първоначално фактическата
власт показва съвладение. В този случай, за да придобие по давност идеалните
части на останалите съвладелци, спрямо които упражняващият фактическа
власт се счита държател, той следва с едностранни действия да превърне
държането във владение. Действията трябва по ясен и недвусмислен начин да
отричат владението на останалите съсобственици , да показват неговото
намерение да държи идеалните части на останалите за себе си с намерение
за своене, като тези действия следва да се манифестират явно пред тях и да
стигнат до знанието им, освен когато това е обективно невъзможно.
Непротиворечиво в съдебната практика в редица решения, постановени по
реда на чл.290 от ГПК се приема, че когато съсобствеността върху един имот
произтича от наследяване, ползващият имота сънаследник, а впоследствие
неговите общи или частни правоприемници, е владелец на своите идеалните
части от имота и държател на идеалните части на всички останали
сънаследници. Поради това, за да установи владение върху целия имот,
владеещият сънаследник следва да демонстрира
пред невладеещите сънаследници промяна на намерението си за своене на
имота. / така Решение № 9 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5520/2014 г. на
първо г.о , Решение № 16 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5652/2014 г. на
първо г.о, Решение № 45/15.04.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 6619/2013 г. на второ
г.о., Решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1163/2013 г. на второ г.о,
Решение № 43 от 8.04.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 2292/2018 г. на първо г.о/.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че бе установено
настъпване на правните последици на придобивната давност.
Това е така защото не се събраха доказателства за периода от 2007, до
предявяването на настоящият иск – нито ищцата, нито нейният баща да
оспорвали по някакъв начин собствеността и владението на ответника.
За това съдът приема, че още през 2007год., след смъртта на родителите
4
си ответника, е демонстрирал намерението си за своене на целия имот.
Тази демонстрация е явна и недвусмислена. Не се установява ищцата, а
преди това нейният баща – поч. 2012г., да се е противопоставил по някакъв
начин на това засвояване.
От 2007год. до завеждането на иска са изминали повече от десет години,
през който период ответника упражнява фактическата власт върху имота явно,
необезпокоявано и непрекъснато.
Прекъсването на давността в подобна хипотеза се изразява в извършване
на действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по
съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия имот от трето
лице, в т.ч. и от ищцата като наследник на баща си самостоятелно или наред с
първоначалния владелец, т.е. във фактическо въздействие върху самия имот
или заявяване на права за имота. Такова прекъсване не се установи.
В отговора на ИМ ищецът прави възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност. Както бе прието по-горе доказано е, че ответникът
единствен е упражнявал фактическа власт върху имота, живеейки в него. Не
се твърди, а и от свидетелските показания се установява, че ищецът никога не
е живял в процесния имот. Същият е и извършвал ремонтни дейности, според
показанията на свидетели. Фактическите намерения са намерили израз чрез
смяната на ключа на входната врата, а собственическите си намерения ищецът
е демонстрирал след смъртта на родителите си .
Според ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. В случаите, при които
един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението
му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Законодателят е
установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за
доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея се
прави заключение за наличие на субективния признак на владението
/animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда
от обективния признак на владението /corpus/-упражняване на фактическа
власт върху вещта. Оборимата презумпция задължава съда да приеме, че щом
като е доказан установеният факт от хипотезата / обективния признак на
владението/ то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият
факт / субективния признак/. Според Решение № 219/31.10.2014 г. на ВКС по
гр.д. № 793/2014 г. на първо г.о. , постановено по реда на чл.290 от ГПК, тази
презумпция размества тежестта на доказване и при твърдение, че владелецът
не е владял за себе си, оспорващият следва да докаже това.
От горното съдът намира, че ищецът не опроверга презумпцията
по чл. 69 от ЗС и в полза на ответника е изтекъл десетгодишния срок по
5
чл.79,ал.1 от ЗС, считано от 2007 г., при което той, придобивайки по
давност 1/2 ид.част от имота, е станал изключителен собственик на целия
имот. Следователно не е налице съсобственост между страните и иска за
делба, като неоснователен подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото на основание чл. 9 от Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати ДТ
в размер на 50 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЛРС.
Ответникът е претендирал разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК,
които при отхвърляне на иска за делба му се дължат по общото правило на чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. М. К. ЕГН ********** против Д. К. М. с ЕГН
********** за делба на недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул.“С.“№ *****,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, с
предназначение на сградата „жилищна многофамилна“, построена в ПИ с
идентификатор **********, с предназначение на самостоятелен обект –
жилище, апартамент с площ от 87,88 кв.м., ведно с прилежащите части: мазе
№ **, както и 2,30% от общите части на сградата и с правото на строеж, при
граници и съседи на същият етаж: ********, под обекта 44238.506.1015.1.10,
над обекта *********при равни квоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. М. К., с ЕГН ********** с да заплати държавна такса в
размер на 50,00 /петдесет/ лева в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ЛРС, ведно с 5,00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А. М. К., с ЕГН ********** да заплати на Д. К. М. с ЕГН
********** сумата от 150,00 лева /сто и петдесет лева/ направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана, чрез
Районен съд Лом в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6