№ 74
гр. Русе , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Юлиян Стаменов
Милена Пейчева
при участието на секретаря Недялка Неделчева
в присъствието на прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600167 по описа за 2021 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 760009/18.01.2021г. по НОХД № 1249/20 на РРС е
постановено следното:
Подсъдимият ХР. Г. К. е признат за виновен, в това, че на 02.03.2020 г.,
в град Русе, в съучастие като съизвършител с М. Ш. Ф., чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи - 1
бр. велосипед марка „Topbike“, с 18 скорости, 24 цола гуми и 1 бр. велосипед
марка „Raleigh“, с 6 скорости, всичко на обща стойност 240,00 лева,
собственост и от владението на Д. С. Д., без неговото съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т.
3, пр. l, вр. чл. 194, ал. l, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл.54 от НК е осъден на ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е
ОТЛОЖЕНО за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият М. Ш. Ф. е признат за виновен, в това, че на 02.03.2020
година, в град Русе, в съучастие като съизвършител с ХР. Г. К., чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. велосипед марка „Topbike“, с 18 скорости, 24 цола гуми
и 1 бр. велосипед марка „Raleigh“, с 6 скорости, всичко на обща стойност
240,00 лева, собственост и от владението на Д. С. Д., без неговото съгласие с
1
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.
195, ал. 1, т. 3, пр. l, вр. чл. 194, ал. l, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл.54 от НК е
осъден на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е
ОТЛОЖЕНО за изпитателен срок от три години.
Всеки един от подсъдимите е осъден и да заплати разноските по делото.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия М.Ф., чрез упълномощения му
защитник адв.С.С. от РАК, с доводи за нарушение на материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на
наказанието. Твърди се, че не е доказано наличието на квалифициращото
обстоятелство по т.3 на чл.195 ал.1 от НК и се иска преквалифициране на
престъплението като такова по чл.194 ал.3, вр.218б от НК и налагане
наказание от вида глоба. Алтернативно се навеждат доводи за явна
несправедливост на наказанието, иска се изменение на присъдата с
приложение на чл.55 от НК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
твърденията и исканията.
Представителят на РОП изразява становище, че жалбата е
неоснователна и атакуваната присъда следва да бъде потвърдена, като
законосъобразна и правилна, по подробно изложените съображения.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата,Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е частично основателна, само досежно явната
несправедливост на наложените на подсъдимите наказания.
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подсъдимият Х.К. е български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан.
Подсъдимият М.Ф. е български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан.
В ранните сутрешни часове на 02.03.2020г. двамата подсъдими били в
близост до закритото футболно игрище „Грийн Арена“. Двамата взели
2
решение да извършат кражба на вещи, които след това да заложат, за да си
набавят парични средства.
В изпълнение на това свое решение, същите влезли в намиращия се в
непосредствена близост жилищен ******* и започнали да се качват пеша по
стълбите като оглеждали за вещи, които могат да откраднат. Когато се качили
на втория етаж, подсъдимите забелязали на междуетажната площадка два
велосипеда - велосипед марка „Topbike“, с 18 скорости, 24 цола гуми и
велосипед марка „Raleigh“, с 6 скорости, които били заключени със
заключващо устройство за тръбите на парното.
Подсъдимите взломили заключващото устройство и всеки един от тях взел по
един от велосипедите и напуснали жилищния блок.
Заедно с откраднатите от тях велосипеди, двамата подсъдими посетили
заложна къща „Монарх“, където поискали да заложат велосипедите, но им
било отказано. След това единият велосипед бил изоставен в района на
спирка „Оборище“, бл. „Оборище“, а другият бил скрит в храстите до
блоковете на космонавтите.
Същата сутрин свидетелят Д. Д., когато излязъл от дома си, установил,
че велосипедите ги няма, а на място било само заключващото устройство,
което не е било отключено, а разбито.
Свидетелят Д. уведомил за случилото се органите на МВР като на
същите бил предоставен и диск от охранителните камери във входа.
В резултат на проведени ОИМ било установено, че извършители на
Д.ието са именно двамата подсъдими.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебна техническа експертиза на оптични дискове от входа на блока от
02.03.2020г., съдържаща действия на подсъдимите, която свалила кадрите на
хартиен носител.
От назначената в хода на досъдебното производство съдебно-ценова
икономическа експертиза, било установено, че общата стойност на двата
велосипеда възлиза на 240 лева.
Отнетите вещи са върнати на собственика им още в хода на ДП.
Районният съд е прел, че гореописаната фактическа обстановка се
установява от показанията на разпитаните свидетели: Д. Д., О. О., от
писмените доказателства и експертните заключения, на двете неоспорени от
страните експертизи.
Събраните по делото доказателства правилно са кредитирани от
първата инстанция като обективни, последователни и кореспондиращи
помежду си, а експертните заключения като обосновани и компетентни.
По делото няма спор, относно авторството на Д.ието, времето и
3
мястото на извършването му, няма спор относно това, че двамата велосипеда
са върнати на собственика им, още в хода на ДП.
Спорният по делото въпрос е били ли са двата велосипеда заключени за
тръбите на парното на етажната площадка или не и дали при кражбата е
взломено това заключващо устройство или не. Спорен е и въпросът какво е
участието на всеки един от подсъдимите в кражбата.
Възраженията на защитата относно квалификацията на Д.ието са
неоснователни:
Законосъобразно и правилно първата инстанция е приела, че двата
велосипеда са били заключени с гъвкаво заключващо устройство за тръбите
на парното на етажната площадка, тъй като в тази насока са показанията на
св.Д.- собственик на велосипедите, който е категоричен, че те са били
заключени, като описва точно кога, къде, как, с какво ги е заключил. Неговите
показания се потвърждават и показанията на св.О., който пресъздава казаното
му за това обстоятелство, както от собственика на велосипедите, така и от
двамата подсъдими.
С оглед на това е налице разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на отнетите вещи, по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 от НПК, тъй като за
да открадват двата велосипеда подсъдимите са въздействали върху това
заключващо устройство. Заключващото устройство е отделно от
велосипедите, то е имало за цел да ограничи достъпа на лица, различни от
техния собственик до велосипедите и съответно от кражба на същите.
Въздействайки върху това устройство подсъдимите са го преодолели и са го
направили негодно за употреба. В случая, за квалификацията на Д.ието по
този текст е без значение как точно е въздействано върху устройството и кой
от двамата подсъдими го е извършил.
Законосъобразни и правилни са изводите на районния съд и относно
участието на всеки един от двамата подсъдими в кражбата. В тази насока е
отразеното в техническата експертиза, от кадрите на която е видно, как
двамата подсъдими влизат във входа на блока и се качват нагоре по стълбите.
Видно е и как малко по-късно излизат от там, като всеки един от двамата
изнася по един велосипед. В тази насока са и собственоръчните обяснения от
всеки един от подсъдимите, отразени в протоколите за доброволно предаване
4
на велосипедите, които имат характера на признания от тяхна страна.
С оглед на това е правилен изводът на съда, че кражбата е извършена
от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители, при квалификацията
на престъплението във връзка с чл.20 ал.2 от НК. Това е така, тъй като дори
да се приеме, че само единият от подсъдимите е взломил заключващото
велосипедите устройство, то и двамата са взели участие във втората фаза на
изпълнителното Д.ие- в установяването на владение върху отнетите вещи,
отдалечавайки се от местопрестъплението. Така всеки един от подсъдимите е
установил трайна фактическа власт върху велосипедите, опитвайки се по-
късно да се разпореди с тях и укривайки същите.
Районният съд правилно мотивирано е
кредитирал
посочените доказателства, които е съобразил в тяхната съвкупност и е
достигнал до единствения възможен извод относно авторството на Д.ието,
времето и начина на извършването му и участието на подсъдимите в него.
Първоинстанционният съд е направил анализ на доказателствения материал,
като е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящата
инстанция. Обсъдена е обективната и субективна страна на престъплението
извършено от всеки един от подсъдимите, което правилно е квалифицирано
по чл.195 ал.1 т.3,вр.чл.20 ал.2 от НК. Настоящият състав споделя изцяло
съображенията на първата инстанция в тази насока.
Неоснователни са възраженията на защитата за приложение на чл.194
ал.3, вр.чл.218б от НК.
Действително размерът на отнетите вещи е нисък и е до две
минимални работни заплати към датата на Д.ието, което принципно
позволява приложение на чл.218б от НК. Но с оглед изложеното по-горе,
относно наличието на квалифициращото обстоятелство по т.3 на чл.195 ал.1
от НК, не може да намери приложение основният състав на кражбата- чл.194
от НК, нито в хипотезата на ал.1, нито в хипотезата на ал.3 от текста. Предвид
това не може да бъде квалифицирано Д.ието във връзка с чл.218б от НК,
който текст намира приложение само във връзка с чл.194 ал.3 от НК или във
връзка с чл.195 ал.4 от НК. Не е налице възможност за приложение и на
разпоредбата на чл.195 ал.4 от НК, тъй като случаят би могъл да бъде
5
преценен като маловажен само при кражба извършено в хипотезите на чл.195
ал.1 т.2 и т.6 от НК, но не и при наличието на хипотезата взлом по т.3 от
текста, какъвто е настоящия случай.
Основателни са възраженията на жалбоподателя относно явната
несправедливост на наложеното наказание.
За извършеното престъпление районният съд е наложил на подс.Ф.
наказание в размер на една година лишаване от свобода с приложение на
чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването на което е отложил за изпитателен срок от
три години.
Това наказание е индивидуализирано при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, към минимума, предвиден в текста. Като
смекчаващи такива са взети предвид: чистото му съдебно минало; ниската
стойност на отнетото имущество; младата му възраст; оказаното съдействие в
хода на ДП, довело до връщане на велосипедите. Като отегчаващо такова е
отчетена: по-високата степен на обществена опасност, която разкрива Д.ието,
с оглед, че същото е извършено в съучастие.
Настоящият състав намира, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, не са налице отегчаващи такива и наказанието
на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от
НК, под предвидения в текста на чл.195 ал.1 от НК минимум.
В тази насока въззивният съд намира, че първата инстанция правилно е
отчела смекчаващите отговорността обстоятелства, но е подценила същите.
Те са следните: чистото съдебно минало на подсъдимия; младата му възраст-
към датата на Д.ието не е бил навършил 20 години. Полагането на труд- по
трудов договор като *******. Ниската стойност на отнетите вещи- 240 лева,
при минимална работна заплата за страната, към датата на Д.ието в размер на
610 лева, което сочи, че общата стойност на двата отнети велосипеда е три
пъти под минималната работна заплата. Оказаното от подсъдимия съдействие,
което е допринесло за разкриване на извършеното и за своевременното
връщане на отнетото на собственика му. В тази насока съдът отчете факта, че
още на датата на кражбата с протокол за доброволно предаване от
подсъдимия е върнат единия от велосипедите, а другия е върнат също с такъв
протокол от другия подсъдим, като и двете отнети вещи са върнати на
собственика им на 13.03.2020г., така собственикът на вещите е бил лишен от
тях само в продължение на 10 дни. Липсата на невъзстановени щети за
пострадалия от кражбата.
Не може да се приеме, че конкретното Д.ие е с по-висока обществена
опасност, напротив касае се за типична кражба от този вид, поради което не е
налице това отегчаващо отговорността обстоятелство. Съдът намира, че не са
налице други отегчаващи такива. Посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства се явяват многобройни и със значителна тежест, което налага
6
определяне на наказание под минималното предвиденото в текста на чл.195
ал.1 от НК. Доброволното връщане на отнетите вещи не налага приложение
на чл.197 от НК, но то има значителна тежест и мотивира съдът да определи
наказанието именно по реда на чл.55 от НК.
С оглед изложеното и предвид ниската обществена опасност на
подсъдимия, наказанието му следва да бъде определено при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което
съответства на тежестта на извършеното, на личността на подсъдимия и с
него ще се постигнат целите на личната и генерална превенция.
Законосъобразен и правилен е извода на първата инстанция, относно
приложението на чл.66 ал.1 от НК и размера на определения минимален
изпитателен срок.
При извършената служебна проверка, въпреки липсата на въззивна
жалба от подс.Х. К., настоящият състав намира, че и неговото наказание се
явява явно несправедливо.
За извършеното престъпление районният съд е наложил на подс.К.
наказание в размер на една година лишаване от свобода с приложение на
чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването на което е отложил за изпитателен срок от
три години.
Това наказание е индивидуализирано при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, към минимума, предвиден в текста. Като
смекчаващи такива са взети предвид: чистото му съдебно минало; ниската
стойност на отнетото имущество; младата му възраст; оказаното съдействие в
хода на ДП, довело до връщане на велосипедите. Като отегчаващо такова е
отчетена: по-високата степен на обществена опасност, която разкрива Д.ието,
с оглед, че същото е извършено в съучастие.
Настоящият състав намира, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, не са налице отегчаващи такива и наказанието
на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от
НК, под предвидения в текста на чл.195 ал.1 от НК минимум.
В тази насока въззивният съд намира, че първата инстанция правилно е
отчела смекчаващите отговорността обстоятелства, но е подценила същите.
Те са следните: чистото съдебно минало на подсъдимия; младата му възраст-
към датата на Д.ието е бил на 22 години. Полагането на труд, с оглед
отразеното в декларацията на същия от ДП. Ниската стойност на отнетите
вещи- 240 лева, при минимална работна заплата за страната, към датата на
Д.ието в размер на 610 лева, което сочи, че общата стойност на двата отнети
велосипеда е три пъти под минималната работна заплата. Оказаното от
подсъдимия съдействие, което е допринесло за разкриване на извършеното и
за своевременното връщане на отнетото на собственика му. В тази насока
съдът отчете факта, че още на датата на кражбата с протокол за доброволно
предаване от подсъдимия е върнат единия от велосипедите, а другия е върнат
7
също с такъв протокол от другия подсъдим, като и двете отнети вещи са
върнати на собственика им на 13.03.2020г., така собственикът на вещите е бил
лишен от тях само в продължение на 10 дни. Липсата на невъзстановени щети
за пострадалия от кражбата.
Не може да се приеме, че конкретното Д.ие е с по-висока обществена
опасност, напротив касае се за типична кражба от този вид, поради което не е
налице това отегчаващо отговорността обстоятелство. Съдът намира, че не са
налице други отегчаващи такива. Посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства се явяват многобройни и със значителна тежест, което налага
определяне на наказание под минималното предвиденото в текста на чл.195
ал.1 от НК. Доброволното връщане на отнетите вещи не налага приложение
на чл.197 от НК, но то има значителна тежест и мотивира съдът да определи
наказанието именно по реда на чл.55 от НК.
С оглед изложеното и предвид ниската обществена опасност на
подсъдимия, наказанието му следва да бъде определено при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което
съответства на тежестта на извършеното, на личността на подсъдимия и с
него ще се постигнат целите на личната и генерална превенция.
Законосъобразен и правилен е извода на първата инстанция, относно
приложението на чл.66 ал.1 от НК и размера на определения минимален
изпитателен срок.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на
обжалвания съдебен акт. Предвид изложеното наказанията на двамата
подсъдими следва да бъдат намалени и присъдата изменена в тези й части. В
останалите й части присъдата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран така и на осн.чл.337 ал.1 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 760009/18.012021г. на Русенския районен съд,
постановена по НОХД № 1249/20 на РРС, в ЧАСТИТЕ Й, в които на
подсъдимия М. Ш. Ф. и на подсъдимия ХР. Г. К. е определено наказание по
реда на чл.54 от НК в размер на една година лишаване от свобода и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ наказанието на подсъдимия М. Ш. Ф. и на подсъдимия ХР.
Г. К. при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като го НАМАЛЯВА от една
година лишаване от свобода на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
8
СВОБОДА, за всеки един от двамата подсъдими.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9