Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 14. 01. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ЗАМФИРОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.д. № 5987 по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Делото е олразувано по искова молба от
Т. П. ЕАД, *** , представляван от ***,
пълномощник юрк. В.В., против Е.Т.Т., с
ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415
и цена на иска 935, 65 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че
дружеството е депозирало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, против длъжника. С определение,
постановено по ч. гр. дело № 5014 / 2018 г. по описа на ПРС е уважено искането
на ищеца и е издадена заповед за изпълнение против длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК, същият е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, с оглед на което,
съдът е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск за установяване на съществуването на вземането за
консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ против Е.Т.Т., за топлоснабден
имот - апартамент, находящ в гр.
ПЛЕВЕН, с аб. № ***.
Съгласно чл. 150,
ал. 1 от
ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от Топлофикация
- Плевен ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен, които се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от
ОУ от 2007 г. -„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази
сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Ответникът, видно от приложеното в ч. гр. дело № 5014 /
2018 г. извлечение от сметка за абонатен
№ 3773 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения
период от и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови
съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на Е.Т.Т., с ЕГН
**********,***, че дължи на Топлофикация
– Плевен ЕАД сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на главница
- 834, 84 лв. - главница за периода - 01. 06. 2015 г. – 31. 05. 2018 г .
и 100, 81 лв. за периода 04. 08. 2015
г. – 04. 07. 2018 г, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5014 / 2018
г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Претендират се
и направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната
страна. ИЩЕЦЪТ, Т.П. ЕАД, редовно призовани, представляват се
от юрк. В., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Е. Т. Т., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.Х.В., се явява.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с.з. и не
изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид, че на
ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и неявяването му в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.
Твърдението, че
претендираната сума от 935,65 лв.
не е изплатена от ответника, също е
вероятно основателно, както с оглед липсата на представени доказателства от
ответника за заплащане или друг вид погасяване на задълженията, така и поради
това, че доказателствената тежест за това обстоятелство е върху ответника,
който не е предприел никакви процесуални действия за опровергаване на това
твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на основание чл. 239 от ГПК, следва
да бъде уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
разноските по делото, съобразно представения списък от ищеца.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр.
422 от ГПК, по отношение на Е.Т.Т., с ЕГН **********,***, че
дължи на Т. П. ЕАД, *** ,
представляван от ***, пълномощник юрк. В.В.,
сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на главница - 834, 84 лв. - главница за периода - 01. 06.
2015 г. – 31. 05. 2018 г . и 100, 81 лв. за периода 04. 08. 2015 г. – 04. 07. 2018 г, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5014 / 2018
г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. както и
направените деловодни разноски в размер на 190,54 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена
Заповед за изпълнение № 3088 / 11. 07.
2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
5014 / 2018 / г.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78 от ГПК, Е.Т.Т., с ЕГН **********,***, да заплати
на Т.
П. ЕАД, *** , представляван от ***, пълномощник юрк. В.В., разноските по делото, в размер на 50 лв. за
държавна такса и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: