№ 4432
гр. Варна, 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100502077 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от „Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД, чрез юриск. Стелиян Симеонов, въззивна жалба срещу Решение № 2294 от
12.07.2022г., допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 2735/25.08.2022 г.,
постановени по гр.дело №15415/2021г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на „ТЪМ“ ООД сумата от 2212.80 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца лек автомобил марка „Рено Сценик“,
с рег. № В 5476 ВХ, рама VF1JMG4D636358715, двигател F9Q804C120659, в резултат на
пропадане на автомобила в дупка в асфалта, настъпило на 26.03.2021г., между 12:00-13:00ч.,
на адрес гр. Варна, бул. „Княз Борис I" № 332 (изложбена зала на пътя от Варна за „Златни
пясъци", в района на к.к. „Св.Св. Константин и Елена"), както и в частта относно
разноските, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които е присъдена сумата от 131.54 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
за периода от 26.03.2021г. до 24.10.2021г., включително, както и в частта за разноските, с
които въззивникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на насрещната
страна сумата от 576.22 лева.
В жалбата е изразено становище за неправилност на решението в обжалваната част,
тъй като неправилно първоинстанционният съд е приел, че вредите са причинени при или по
повод изпълнение на работа, възложена от „ВиК-Варна“ ООД, като се сочи, че служители на
дружеството са отстранили възникналата авария. Въззивникът излага твърдения още, че по
1
силата на Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, операторите на В и К системите извършва
водоснабдителни и канализационни услуги, като в кръга на тези услуги се включват
доставка на вода за питейно – битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и
дъждовни води, както и дейности по изграждане,поддържане и експлоатация на ВиК
системите. Твърди, че е технически невъзможно осъществяването на превантивна дейност за
изправност на водопроводната мрежа. В допълнение счита, че ищецът не установил в
условията на пълно и главно доказване, извършеното оператора неправомерно деяние, в
резултат на което на лицето са причинени вреди в посочения вид и размер. В заключение
въззивникът излага, че съобразно приетата по делото експертиза по процесното МПС са
налице повреди, които не са причинени с процесното събитие, а след възстановяване на
увредените части, същото би могло да бъде използвано безопасно както са лицето, което го
управлява, така и за останалите участници в движението. По посочените съображения моли
за отмяна на решението и отхвърляне на исковете с присъждане на сторените пред двете
съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „ТЪМ“ ООД, чрез адв. С. Д.,с
който въззивната жалба се оспорва по съображения, че е немотивирана, превратно
тълкуваща правните изводи на съда и в противоречие с приетите по делото писмени и
гласни доказателства. Сочи, че въззивникът не е направил оспорване в хода на
първоинстанционното производство, че на ищцовото дружество са били изплатени 1000
лева застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Каско", като счита, че фактът
на изплащане на сумата е достатъчно доказателство за вината на ответника. Възразява
срещу релевантността на въведеното от въззивното дружество твърдение, че негови
служители са отстранили аварията, както и твърденията за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва релевираното с жалбата възражение, че съдът е определил обезщетение на
база установени увреждания по автомобила, датиращи преди инцидента, като сочи, че
първоинстанционният съд не е съобразил оценката на оторизирания сервиз нито със
застрахователната стойност по тотална щета. По изложените съображения отправя искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част с присъждане на сторените разноски във
въззивното производство.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С въззивната жалба са представени разпечатки от две електронни съобщения,
изпратени от управителя на дружеството до процесуалният представител, ведно с
приложени към тях снимки, не следва да бъдат приобщени към делото, тъй като
представляват изявления на законен представител на страна в производството към
упълномощения му адвокат, поради което не се ползват с доказателствена стойност и са
неотносими към предмета на въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД, чрез юриск. Стелиян Симеонов, срещу Решение № 2294 от 12.07.2022г., допълнено по
реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 2735/25.08.2022 г., постановени по гр.дело
№15415/2021г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „ТЪМ“
ООД сумата от 2212.80 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, нанесени на собствения на ищеца лек автомобил марка „Рено Сценик“, с рег. № В
5476 ВХ, рама VF1JMG4D636358715, двигател F9Q804C120659, в резултат на пропадане на
автомобила в дупка в асфалта, настъпило на 26.03.2021г., между 12:00-13:00ч., на адрес гр.
Варна, бул. „Княз Борис I" № 332 (изложбена зала на пътя от Варна за „Златни пясъци", в
района на к.к. „Св.Св. Константин и Елена"), както и в частта относно разноските, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е присъдена
сумата от 131.54 лева (сто тридесет и един лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 26.03.2021г. до 24.10.2021г.,
включително, както и в частта за разноските, с които въззивникът е осъден на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплати на насрещната страна сумата от 576.22 лева.
НЕ ПРИЕМА разпечатки от две електронни съобщения, изпратени от управителя на
дружеството до процесуалният представител, ведно с приложени към тях снимки.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2077/2022г. на 20.12. 2022 г. от 9:30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4