Решение по дело №2253/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260017
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20193530102253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                             Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                          № 260017, гр.Търговище,08.07.2020год.

 

                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       Търговищкият районен съд, шести състав, в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар: Ж.И.,

 като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2253 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното :

 

         Предявен е иск, с правно основание чл.48, ал.7 от ЗУЕС за сумата от 405 лв.

 

         Ищецът твърди, че с ответника живеят на един адрес в гр.Търговище, в сграда на няколко етажа, като ищеца имал жилище на трети етаж, а ответника на първия етаж. Твърди в молбата си, че в неговото жилище имало голям теч на вода от покрива на блока и било взето решение от собствениците на жилища от трите етажа да бъде извършен ремонт, като се сменят улуците и капаците на покрива да се подмажат и ремонта бил извършен на 25.05.2019 год.. Ищеца твърди в исковата молба, че ответника отказал да заплати припадащата се част от сумата за ремонта в размер на 405 лв., поради което сумата била заплатена от ищеца, като въпреки отправените покана в последствие за доброволно уреждане на отношенията ответника отказвал да възстанови на ищеца сумата. Поради това  ищеца моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 405 лв., като претендира и разноски в производството. В съдебно заседание поддържа иска, чрез процесуалния си представител.

 

         В дадения месечен срок ответникът е упражнил правото на отговор. Предявения иск е оспорен изцяло, като в отговора ответника е заявил, че не е било взимано решение от общото събрание на собствениците на жилища в сградата да бъде извършван ремонт на покрива, а през месец май 2019 год. ищеца е предявил претенции да му бъде заплатена сума за ремонт, представяйки на ответника бележка, която се различавала от приложената към исковата молба. Ответника твърди, че през 2015 год. е бил извършен ремонт при което улуците са били изцяло подменени, не е имало проблеми след ремонта, както и че не било взимано решение от общото събрание на етажните собственици за извършване на ремонт през 2019 год., не е бил представян отчет за такъв ремонт и съответни документи, удостоверяващи извършените разходи, като ищеца по своя инициатива е извършил подмяна на улуците, в нарушение на разпоредбите на ЗУЕС, без това да е било необходимо, поради което и няма право да претендира възстановяване на разходи от останалите собственици. Ето защо ответника счита, че предявения иск е неоснователен и моли съда да постанови решение с което да го отхвърли, ведно с всички законни последици.

 

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното : Видно от представения по делото нот.акт № 121, том XI, дело № 2184/1998год. на СВ ищеца е собственик на жилище - апартамент с идентификатор 73626.506.320.1.10, на трети етаж (последен) в сграда с режим на етажна собственост, находяща се в гр.Търговище, ул.“А.“ № 2, като е безспорно по делото, че ответника е собственик на жилище в същата сграда, но на първи жилищен етаж. Безспорно е установено по делото, че освен страните има и други собственици на жилища, като сградата е на три етажа, с  по два апартамента на етаж. От показанията на всички свидетели се установи, че след като е придобила апартамента през 2018 год. ищцата е започнала да извършва ремонтни дейности на жилището, като през лятото на 2019 год. при един от ремонтите е решила самостоятелно, без да уведомява останалите собственици на жилища в сградата, без да е провеждано събрание на етажните собственици, да е взето решение за ремонт, съответно какви средства ще бъдат необходими и колко ще се възложи на съответния собственик в сградата, да извърши ремонт на покрива, като подмени улуците и подмазване на капаците. Установи се от показанията на свидетелите, че ремонта е извършен, но само в частта на покрива, където се намира жилището на ищцата.

        Твърденията на ищцата, че се е касаело за необходим ремонт не се доказаха. В показанията си св.С. – живеещ на втори жилищен етаж, между жилищата на страните изнася, че е имало течове от покрива, но това е било назад във времето, а от показанията на св.Й. и Х. се установи, че поради тези течове преди няколко години е правен ремонт на покрива и са подменени улуците, а теча в апартамента на ищцата бил не от покрива, а от козирката над нейната тераса, която обаче не била обща част. От изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установи, че по сградата няма следи от течове. От заключението на експертизата се установи, че на западната половина на сградата т.е. тази част където се намират жилищата на страните са сменени улуците, поставени са нови водосточни тръби и казанчета и са подмазани капаците по част от билото на покрива, като общата стойност на извършения ремонт възлиза на 1101.09 лв. От показанията на свидетелите се установи, че ищцата сама е търсила и наемала майстори, които да извършват ремонти в жилището и на покрива, а от показанията на св.С. се установи, че после е поискала от него, като собственик на жилище на втория етаж и от ответницата, собственик на жилище на първия етаж да заплатят част от средствата, които тя била изплатила на майсторите. В показанията им св.С. заяви, че е заплатил на ищцата това което е поискала като сума, без да му бъдат представени някакви разходни документи. Такива документи не са представени и по делото, като недоказани остават твърденията на ищцата, че е заплатила за ремонта със собствени средства, какво точно е заплатила и защо претендира от ищцата сумата точно от 405 лв., като следва да се отбележи , че представения списък на л.6 от делото не може да удостовери нито какви средства за платени за ремонта, нито на кого са платени, кой ги е платил, най –малкото защото не може да се установи авторството на този списък.

         В тежест на ищеца по делото беше да установи,че всеки един от ответниците е собственик в етажната собственост, да установи каква ид.част от общите части на сградата притежава, да докаже претенцията си по размер, като представи доказателства за вложените от него собствени средства в ремонта, но такива доказателства въпреки указанията на съда не са представени по делото.

 

              При така установеното съдът прави следните правни изводи: За успешното провеждане на предявения иск с правно основание  чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 от ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че страните са етажни собственици в процесната сграда, размера на припадащите им се идеални части от общите части на сградата, че е бил налице теч в обектите на етажната собственост от покрива, което е наложило спешен ремонт на покрива, че е извършил, със собствени средства, през лятото на 2019 г. необходим ремонт на покрива на сградата, и по точно на частта на покрива, намираща се над неговото жилище, каква е била стойността на ремонта, че извършеният ремонт е бил неотложен, както и че дължимата припадаща се част от ответника е равна на претендираната в исковата молба сума.

         Съгласно чл. 48 от ЗУЕС ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците, като според ал. 3 от този текст, разходите за тях се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Когато няма решение на общото събрание по чл. 48, ал. 1 от ЗУЕС, законът в ал. 5 и ал. 6 предвижда, че всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание, като сторените разходи могат да бъдат възстановени или прихванати с дължими вноски с решение на общото събрание. Ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици съгласно ал. 7 от същата разпоредба. В § 1, т. 8 ПР ЗУЕС е дадено легално определение на понятието "Необходим ремонт", използвано в нормативния акт, и това е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.

           Безспорно е по делото, ищеца без да има решение на общото събрание на ЕС, без дори да са били уведомени останалите собственици и извършил ремонт на част от покрива на сградата. Спорен е момента дали този ремонт е бил необходим, по смисъла на легалната дифиниция в § 1, т. 8 ПР ЗУЕС.  При преценка на всички събрани по делото доказателства съдът приема, че извършения ремонт не е бил „необходим“ по смисъла на закона. От показанията на всички свидетели и от изслушването на вещото лице се установи, че не е имало течове от покрива на сградата, които да създават пречки, или неудобства за нормалното ползване на сградата, или на обектите в нея, не се установи покрива да е имал такива повреди, които да го определят като несъответстващ на нормативните изисквания за техническа пригодност. Действително от показанията на свидетелите се установи, че тъй като жилището на ищеца е на последния трети етаж, там е имало теч, но не от покрива, който е обща част, а от козирката на терасата на ищеца, която част не е обща част по смисъла на закона. Установи се от показанията на свидетелите, че ищеца е извършил няколко ремонта именно на козирката, но тъй като не е останал доволен е взел самостоятелно решение да извърши и ремонт на покрива. Предвид всичко изложено съдът приема, че ремонта, извършен от ищеца не е бил необходим ремонт, който може да бъде извършен без решение на общо събрание и след това заплатен от останалите собственици, което обуславя неоснователност на иска.

            Съгласно чл.48, ал.3 от ЗУЕС  разходите по ремонт на общи части на сградата следва да се поемат от всички собствениците на жилища, съобразно притежаваните от тях ид.ч от общите части на сградата, а не само от тези за които ищеца е решил, че следва да заплатят разходите. Както беше посочено по-горе ищеца без да има решение на общото събрание на ЕС, без дори да са били уведомени останалите собственици, най-вероятно поради влошените междуличностни отношения между ищеца и останалите собственици, за което има данни по делото, е извършил ремонт на част от покрива на сградата. Дори и да се приеме, че е на лице хипотезата на чл.48, ал.6 от ЗУЕС и извършения ремонт от ищеца е бил необходим, то по делото не се събраха каквито и да било доказателства, че ищеца, със собствени средства е извършил ремонта. По делото не се събраха нито гласни, нито писмени доказателства от които да се установи, че само и единствено ищеца е заплащал разходите за ремонт, не се установи какви разходи точно е направил, за да може да се установи каква е припадащата се част от разходите за всеки един собственик в ЕС, а от там и да се установи основателността на претенцията на ищеца към конкретния собственик-ответник.

        Предвид всичко изложено, съдът счита, че предявения от ищеца иск е изцяло неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

        И двете страни са направили искане за присъждане на разноски, като съобразно изхода на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 400 лв. – възнаграждение за един адвокат, на осн. чл.78, ал.3 във вр. с чл.80 от ГПК.

 

                                             Водим от горното,съдът

 

                                                   Р    Е    Ш    И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявения от А.М.С., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Н.Ф. от ТАК, със съдебен адрес *** против Г.А.Х., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Д.М. от ТАК, със съдебен адрес *** -партер, иск за сумата от 405 лв., с правно основание чл.48, ал.7 ЗУЕС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

            ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Н.Ф. от ТАК, със съдебен адрес ***  да заплати на Г.А.Х., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Д.М. от ТАК, със съдебен адрес *** -партер направените по делото разноски в размер на  по 400 лв., на осн. чл.78 от ГПК.

 

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните ,пред Търговищкия окръжен съд.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :