№
…………05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на пети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Мария Ганева
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 261/2019 г. по описа на Административен съд
– гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „Никеа Корект“ ЕООД, ЕООД , ЕИК ********** ,със седалище и адрес
на управление гр. ///, ,ул. „////“ № ІІІ ет.// , офис /// , представлявано от
управителя Н С И, , срещу ревизионен акт
/РА/ № Р-03000318002192-091-001/12.09.2018 г. , издаден от органи по приходите
при ТД на НАП-Варна , потвърден с
решение № 328/06.12.2018 г. на директора на Дирекция „ ОДОП“ гр. Варна при ЦУ
на НАП, с който са установени
задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.
12/17 г., 03/18 г. и 05/18 г.
Релевира
се съществено нарушаване на административнопроизводствените правила поради
неспазване на принципа на законност по чл.2 от ДОПК. Подателят на жалбата счита
, че е нарушен и принципа на обективност по чл.3 от същия кодекс, тъй като ревизиращият екип е
установил всички факти за определяне на
неговите данъчни задължения , но не и относно
неговите права като данъкоплатец. Твърди се неспазена форма на рев.акт
поради „формалност“ на неговите мотиви.
Същите са преразказ на ревизионния доклад. Според оспорващото дружество не е
спазен и материалния закон , понеже са представени всички законово изискуеми
документи по доказване на вътреобщностна
доставка / ВОД /и въпреки това
органите по приходи не са
признали реално осъществени ВОД . Не
жалбоподателят е транспортирал стоката , а трето лице- превозвач и
недостатъците в международната
товарителница не следва да имат за последица възникване на
задължения за ДДС с адресат РЛ.
На
изложените основания се отправя искане за цялостна отмяна на атакувания рев.акт
.
Ответникът
в производството – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП ,
редовно призован, не се явява , но се представлява от ст. юриск.
И Й, която излага становище за неоснователност на оспорването поради законосъобразност на постановения рев.акт с позоваване на съдебна практика на
ВАС. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Подадената жалба от
„Никеа Корект „ЕООД е процесуално допустима . По съдебен ред се оспорва изцяло
рев. акт , който е обжалван изцяло и по реда на административен ред и потвърден
с решение № 328/06.12.2018 г. на д-ра на Дирекция „ ОДОП“-Варна. В тази връзка
е спазено е изискването на чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Решението на горестоящия
адм. орган е съобщено на оспорващото дружество на 09.01.2019 г. / л. 9 от
делото/ , а жалбата до териториално компетентния адм. съд е подадена на
21.01.2019 г./ л. 10/ , което обуславя
извод за срочно упражнено потестативно право на жалба. Оспорването изхожда от адресата на атакувания
рев. акт, за който този акт е неблагоприятен, понеже поражда правни задължения
. Поради тази причина е налице пряк и непосредствен правен интерес от неговото
оспорване по съдебен ред.
Разглеждайки по същество жалбата, съдът счита същата за неоснователна предвид
следното:
Началото на адм. производство е
поставено със издаването на Заповед за възлагане на ревизия'/ЗВР/ №
Р-ОЗОООЗ18002192-020-001/13.04.2018г.,изменена със Заповед за изменение на ЗВР
№ Р-03000318002192-020-002/25.06.2018г.. изменена със Заповед за изменение на
ЗВР № Р-03000318002192-020-003/26.06.2018г.. с обхват на ревизията ДДС за
периода от 01.12.2017г. до 28.02.2018г. и за периода от 01.03.2018г. до
31.05.2018г. /стр. 2-10 от преписката/.
За извършената ревизия на „Никеа
Корект" ЕООД е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000318002192-092-001
/15.08.2018г. /стр.221-234/, връчен по електронен път на задълженото лице на
21.08.2018г. /стр.219-220/. Срещу РД не е постъпило възражение в срока по чл.
117. ат. 5 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило с РА №
Р-03000318002192-091-001/12.09.2018г. /стр.240-243/, издаден по реда на чл.
119, ал.2 от ДОПК, който е връчен лично на представляващия дружеството Н С И на
19.09.2018г. /стр. 239/. Приходната администрация не е признала право на
данъчен кредит по представени фактури на ВОД с получател- регистрирано
дружество на територията на Р. Румъния / F INTERNET GLOBAL SRL с VIN
RO37343440/ , тъй като отчетени доставки
не могат да бъдат квалифицирани като
вътреобщностни по смисъла на чл. 7 от ЗДДС. Не са представени писмени договори между РЛ и
румънското дружество. Не са установени разплащания по процесните фактури.
.Приложените към фактурите ЧМР и писмени
потвърждения не обосновават реално
извършен транспорт , респективно
изпратено и превозена стока в Р Румъния . Във всички писмени
потвърждения липсват данни за имена и длъжност на подписалите ги лица. През
процесните периоди няма регистрирано
преминаване на МПС с рег. № В-83
EWS или
В83EWS през ГКПП на Р България.
Няма спор между страните, че
получателят по процесните фактури – „ F
INTERNET GLOBAL SRL „ има валиден VIN ,
регистриран по време на документираните доставки за целите на ДДС в
Румъния.
Процесните фактури , подробно
описани на стр. 15-18 от РД с доставчик „Никеа Корект“ ЕООД и получател F INTERNET GLOBAL SRL , са вписани в дневника за продажби на
жалбоподателя и във VIES-декларации по
чл. 125, ал.1 от ЗДДС за д.п. м. 12/17
г. и 03/18 г.
В хода на ревизионното производство
по доказване на ВОД „Никеа Корект“ ЕООД
е представило писмени документи на чужд език , непридружени от техен превод на български език – фактури и
ЧМР . С нарочно определение съдът задължи дружеството да представи техни четливи преписи или оригинали и преводи на
български език / л. 18 от делото/ с изрично указание, че при бездействие
същите няма да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото. Поради процесуалната пасивност на дружество с протоколно определение от 12.04.2019 г. съдът постанови
тяхното изключване / л. 33 от делото/.
С протоколно определение от
12.04.2019 г. съдът откри производство
по чл.193 от ГПК по оспорване автентичността на подписа на надлежен
представител на румънско дружество F INTERNET GLOBAL SRL по писмените потвърждения , придружаващи
процесните фактури . Въпреки даденото
изрично указание на оспорващото дружество за негова доказателствена
тежест относно автентичността на писмените документи , не бяха ангажирани никакви доказателства , че
писмените потвърждения са подписани от представител на F INTERNET GLOBAL SRL . Не се
направи искане за разпит на свидетели или за допускане на съдебна експертиза
съобразно предписанието на чл. 194, ал.1 от ГПК .
„Различаваме няколко вида съдебно доказване съобразно с неговата цел и
предмет, а именно пълно и непълно доказване. Пълно доказване е , което цели да
създаде сигурно убеждение в съда в истинността или неистинността на съответното
фактическо твърдение. Когато доказването има за предмет факти, за които
доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. За да постигне своята
цел, главното доказване трябва да бъде винаги пълно- иначе съдът не ще може да
приеме, че фактът предмет на главното доказване се е осъществил“ / Сталев
Ж., Гражданско процесуално право, Сиела, 2004 , стр.264 и 265/.
Жалбоподателят не се справи с тази доказателствена задача и поради тази причина съдът приема писмените потвърждения , придружаващи
процесните фактури , за неистински писмени документи. Същите не са подписани от представител на F INTERNET GLOBAL
SRL . В тази връзка след като тези частни
свидетелстващи документи са неавтентични , те нямат формална доказателствена
сила т.е. тези писмени документи не материализират изявление за получаване на стоки от
румънското дружество.
Съдът при извършена
проверка по реда на чл.184 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК на представен от
ответника електронен носител на съставени в хода на ревизията електронни
документи установи следното:
1.Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000318002192-020-001 / 13.04.2018 г. е подписана от М А Вна
13.04.2018 г. в 15:14:05 часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на М А В, както
и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от
28.02.2018 г. до 28.02.2019 г.
2. Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318002192-020-002 / 25.06.2018 г. е подписана от В Г Х на
25.06.2018 г. в 16:19:46 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния
подпис се установява, че това е електронният подпис на В Г Х, както и че
електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от
06.02.2018 г. до 06.02.2019 г.
3. Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318002192-020-003 / 26.06.2018 г. е
подписана от В Г Х на 26.06.2018 г. в 17:43:21 часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на В Г Х, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 06.02.2018 г. до 06.02.2019 г.
4. Ревизионен акт № Р-03000318002192-091-001 / 12.09.2018 г. е
подписан от Й Р Ана 12.09.2018 г. в 13:52:18 часа. При зареждане на
удостоверението към файла е електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на Й Р А, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” е валиден от 06.02.2018 г. до 06.02.2019 г.
Ревизионният акт е
подписан и от В Г Х на 12.09.2018 г. в 14:44:09 часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на В Г Х, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” е валиден от 06.02.2018 г. до 06.02.2019 г.
5. Ревизионен доклад № Р-03000318002192-092-001 / 15.08.2018 г. е
подписан от Й Р Ана 21.08.2018 г. в 09:32:28часа. При зареждане на удостоверението
към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Й
Р А, както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и
валиден от 06.02.2018 г. до 06.02.2019 г.
Ревизионният доклад
е подписан и от О Й Гна 15.08.2018г. в 16:06:33часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на О Й Г, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 07.06.2018 г. до 07.06.2019 г.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Ревизионният
акт е издаден от ръководителя на рев. екип и от органа по приходите , възложил
ревизията, на основание изрично овластяване по реда на чл.112 от ДОПК с нарочна
писмена заповед на директора на ТД на
НАП-Варна.
Според правилото на чл. 119, ал.2
от ДОПК рев. акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководител на
същата. Предвид изложените обстоятелства съдът счита , че това нормативно
изискване е спазено . Авторите на
РА са част от териториалната
дирекция на НАП-Варна , която е компетентната териториална структура на НАП по седалище и адрес на управление на РЛ.
В обобщение издателите на
оспорения индивидуален адм. акт са разполагали с материална, териториална
компетентност и такава по степен , поради което постановения от тях рев. акт не
страда от порока „ липса на
некомпетентност“ . В подкрепа на този и извод е тълкувателно решение
5/13.12.2016 г по тълк. дело № 10/2016 г. на ВАС.
Атакуваният
ревизионен акт , чиято неразделна част е РД,
се обективира в изискуемата писмена форма . Съдържа както фактическите
основания на определеното данъчно задължение , така и правните
аргументация на произнасянето на
приходните органи. В разпоредителната част на акта се съдържа информация не
само за адресата на установените данъчни задължения , но е посочен техния вид и
размер.
Несъстоятелно е
обективираното в жалбата оплакването за неспазена форма на акта поради формални мотиви с довод
, че административният орган в РА е „преразказал“ ревизионния доклад.
Първо, видно от
обстоятелствена част на акта няма подробно възпроизвеждане на съдържанието на
ревизионния доклад
Второ, след като
ревизионния доклад е неразделна част от РА съобразно чл. 120, ал.2 от ДОПК , е
ненужно в акта да се повтарят фактическите установявания и правни изводи на
предложението за установяване на данъчни задължения на доклада.
Видно от материални
по рев. преписка ревизионният доклад и ревизионният
акт са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с
квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен
съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, като документите са
подписани в срока на действие на удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕП..
По определението на
чл.13,ал.1 от Закона за електронния подпис и електронния документ, електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление , за установяване на неговото авторство. Квалифициран
електронен подпис съгласно чл.13,ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е усъвършенстван
електронен подпис, който отговаря на изискването на чл.16 от Закона и той има
значение на саморъчен подпис. За установяване на наличието на квалифициран
електронен подпис е необходимо съгласно изискването на чл.16,ал.1 от ЗЕДЕП да е
придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за
квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл.24
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и
да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа.
Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна идентификация и
потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден документ /файл/ .
Удостоверението за електронен подпис е законово признато за еквивалент на
саморъчен подпис за лицата, които притежават такова удостоверение. От
представените удостоверения , като прикачен файл към актовете е видно, че
подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на
удостоверението. В тази връзка се установи, че РА и РД и ЗВР създадени като електронни документи са
подписани с електронен подпис от лицата посочени като техни издатели , с КЕП и
в периода на действие на удостоверението. В контекста на изложеното съдът приема оспорения по съдебен
ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на адм. акт по чл. 120
от ДОПК.
В подадената до съда
жалба се заявява оплакване за съществено
нарушаване на административнопроизводствените правила поради неспазване на принципа на законност , разписан в чл.2 от ДОПК . Това
оплакване е бланкетно и поради тази
причина неоснователно.
Заявява се оплакване
за неспазен принцип на обективност по чл. 3 от ДОПК с аргумент, че приходната администрация е
изяснила всички факти относно
установяване на задълженията на РЛ , но не и относно неговите права като
данъкоплатец. Това възражение е лишено от основание предвид неговата обосновка.
В настоящото производство съдът следва да провери обосноваността и
законосъобразността на обжалван ревизионен акт. Според правилото на чл. чл.118
от ДОПК с ревизионен акт се установят задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски. В тази връзка след като
„Никеа Корект“ ЕООД не твърди, че няма неизяснени факти относно определените му
данъчни задължения , не е налице допуснато съществено процесуално нарушение в
ревизионното производство . Освен това не се посочва точно и ясно кои юридически
факти относно кои негови права / материални или процесуални / не са изяснени.
При извършената
съдебна проверка се констатира валидно образувано ревизионно
производство по изпълнение на заповед за възлагане на ревизия и
заповед за последващото й удължаване , надлежно връчени на
жалбоподателя. Установените данъчните задължения на „Никеа Корест „ ЕООД обхващат периода на ревизия и вида на задълженията по ЗВР . РД е съставен
при спазен срок по чл.117, ал.1 от ДОПК .
Посоченият доклад е бил надлежно връчен на жалбоподателя и в рамките на
определения срок по чл. 119, ал.2 от ДОПК е бил изготвен рев. акт.
Поради изложените
съображения съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на разписаната адм. процедура , рефлектиращи върху
законосъобразността на постановения РА.
При изследване на материална
законосъобразност на атакувания рев. акт съдът се съобрази, че настоящият
случай касае вътреобщностни доставки на стоки с доставчик местно данъчно
задължено лице по ЗДДС и с получател – данъчно задължено лице , регистрирано за
целите на ДДС в Румъния / държава – членка на ЕС/. Според легалното определение
по чл. 7, ал.1 от ЗДДС ВОП е доставката на стоки, транспортирани от или
за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от
територията на страната до територията на друга държава членка, когато
получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са освободени от
облагане с данък по ЗДДС и това нормативно решение кореспондира с разпоредбата
на чл.138, ал.1 от Директива 2006/112 / ЕО на Съвета относно общата
система на данъка върху добавената стойност , съгласно която
държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до
местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността,
от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго
данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в
това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало
изпращането или превоза на стоката .
Новелата на чл. 131 от
Директивата предписва, че освобождаванията, предвидени в глави 2-9, се
прилагат, без да се засягат други общностни разпоредби и в съответствие с
условията, които държавите-членки определят, за да осигурят правилно и ясно
прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякакво възможно
отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба.
В изпълнение на посочената общностна
регламентация с чл. 45 от ППЗДДДС българският законодател е определил
необходимия набор от документи по удостоверяване на ВОД. Цитираната разпоредба
гласи, че за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва
да разполага със следните документи:
1. документ
за доставката: а) фактура за доставката,
в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава
членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от
държава членка, под който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна
доставка по чл. 7, ал. 4 от закона; в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо
лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;
2. документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка:
а)
транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или
упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен
от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото
потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му
качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;
б) транспортен документ, удостоверяващ, че
стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът
е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Тъй като режимът на ВОД е
изключение от общия режим на доставките, които като правило се облагат със
стандартна ставка в държавата-членка на доставчика, доказването на
вътреобщностния характер на доставката е в тежест на доставчика.
Съгласно т. 42 от
решението по дело С- 409/04 и т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11
вътреобщностно придобиване е осъществено
и освобождаването на
вътреобщностната доставка е възможно
само когато правото на
разпореждане като собственик е
прехвърлено от доставчика и същия
докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава – членка.
В конкретния случай не са
изпълнени изисквания на чл. 45, ал.1 т.1 и ал.2 от ППЗДДДС . Не са
представени фактури за доставките . Не са представени и документи
, доказващи изпращането или транспортирането на
стоките от територията на страната до територията на друга държава членка-
транспортен документ или писмено потвърждение.
Безспорен факт е, че
транспортирането на стоките по процесните
доставки е извършено от трети лица за сметка на получателя. В тази
връзка необходимите документи по удостоверяване на изпращането и
транспортирането на стоките са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя.
Въпреки дадените изрични указания
на жалбоподателя /л. 18-19 от делото/ не бяха ангажирани доказателства в хода на съдебния процес за
реално осъществяване на ВОД, за извършени плащания по процесните фактури , за
напускане на територията на България на
стоките , на декларирано ВОП от румънското дружество.
Недоказаните факти съдът е длъжен
да приема за неосъществени . В тази връзка при отсъствие на нормативните
предпоставки , визирани в хипотезиса на
чл. 45, ал.1 и 2 от ППЗДДС законосъобразно приходната администрация е отказала
да признае претендираното от РЛ субективно право на освобождаване от ДДС и е
установила данъчни задължения за „Никеа
Корект „ ЕООД.
Предвид изхода на делото
своевременно направеното искане на ответника по правния спор за присъждане на
юриск. възнаграждение следва да го уважи , тъй като административният орган се
представлява в съд. процес от пълномощник- старши юрисконсулт И Й . В тази
връзка и на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК във вр.с чл. чл. 8, ал.1 от Наредба
№1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения на ответната страна се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2084.46 лв.
Водим от горното Варненският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Никеа Корект“ ЕООД,
ЕООД , ЕИК ********** ,със седалище и адрес на управление гр. ///, ,ул. „////“
№ ІІІ ет.// , офис /// , представлявано от управителя Н С И, , срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-03000318002192-091-001/12.09.2018 г. , издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Варна , потвърден с решение №
328/06.12.2018 г. на директора на Дирекция „ ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с
който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12/17 г., 03/18
г. и 05/18 г.
ОСЪЖДА
„Никеа Корект“ ЕООД, ЕООД , ЕИК ********** ,със седалище и адрес на управление гр.
///, ,ул. „////“ № ІІІ ет.// , офис /// да заплати на Дирекция „ОДОП” гр. Варна
при ЦУ на НАП сумата от 2084.46 лева , представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 – дневен срок от
неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: