Решение по гр. дело №9496/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3213                                                        25.11.2019 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

на двадесет и четвърти октомври                  през  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:   Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9 496 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

            Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от  „А 1 България” ЕАД  /с предишно търговско наименование „Мобилтел“ ЕАД/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  град София, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, законен представител: Александър Василев Димитров и Младен Марковски, заедно, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника  Д.Х.А. ЕГН  ********** с адрес: ***,  че дължи на ищеца, съгласно молба за уточнение от 30.01.2019 година, сумите: сумите 91.23 лв. /деветдесет и един лева и двадесет и три стотинки/, представляваща неизплатена цена за ползвани през отчетен период от 25.11.2015г. до 26.05.2016г. услуги, дължима по Договор № М4246556 от 02.10.2014г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти и 209.88 лв. /двеста и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ – неустойка за предсрочното му прекратяване; сумите 832.43 лв. /осемстотин тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща неизплатена цена за ползвани през отчетен период от 11.12.2015г. до 13.06.2016г. услуги, дължима по Договор с № М3788676 от 12.09.2013г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, и 685.16 лв. /шестстотин осемдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ – неустойка за предсрочното му прекратяване; сумите 157.89 лв. /сто петдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща неиз-платена цена за ползвани през отчетен период от 17.12.2015г. до 17.06.2016г. услуги, дължима по Договор с № М4553365 от 06.05.2015г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, и 305.28 лв. /триста и пет лева и двадесет и осем стотинки/ – неустойка за предсрочното му прекратяване; сумата 270.99 лв. /двеста и седемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/ – обезщетение за забавено плащане върху главниците – 1 081.55 лв., дължимо за периода от 11.12.2015г. до 17.10.2018г.; законната лихва върху главниците, считано от 17.10.2018г. до окончателното плащане, както и сумата 52.06 лв. /петдесет и два лева и шест стотинки/ – разноски по делото, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3722 от 18.10.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 7436 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година. Ищецът претендира и присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточненията към нея са следните:

            Между ищеца „А1 България“ ЕАД и Д.Х.А., с индивидуален абонатен номер…, е сключен договор № М3788676 от 12.09.2013 г. за електронни съобщителни услуги, по силата на който  дружеството предоставя на абоната услуги, съгласно Общите условия за взаимоотношенията между А1 България и абонатите, и избрания от абоната тарифен план, посочен в Приложение № 1 към същия, които услуги той следва да заплаща по начин и в срокове, уредени в Общите условия на оператора и договорите. Промяна на условията по този Договор може да бъде извършено чрез подписване на анекс, нов договор и/или Приложение, съгласно чл. 3.4 от същия. В тази връзка са подписани нови два договора от 09.09.2014 г. и 14.11.2015 г., с които се променят тарифните планове за посочените в тях телефонни номера.

            С договор за електронни съобщителни услуги (Договор за услуги) от 09.09.2014 г.,  е подновен тарифния план за мобилен интернет за телефонен номер **********, видно от Приложение №1 към същия - Активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел Мобилен Интернет. Месечната абонаментна такса, която е определена за ползване на услугите, е в размер на 5,90 лева (4,92 лева без ДДС).

            Освен това, с Приложение 1 към Договор за услуги от 09.09.2014 г. - Условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер, е избран тарифен план за телефонен номер... За него е определена месечна такса в размер на 14,90 лева (12,42 лева без ДДС). Абонатът се е възползвал от възможността, която е предоставена в чл.4.8 от Приложението и е изменил отново тарифния план, като е подписан Договор за улуги от 01.04.2015 г., където в Приложение №1 за съответния номер - Промоционални условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер, е уредено, че месечната такса за предоставяните услуги е 22,90 лева (19,08 лева без ДДС). Поради промените в тарифния план, месечната такса, която е начислена по изискуемите фактури (приложени към настоящата) е именно по Договора от 01.04.2015 г.

            С договор за електронни съобщителни услуги (Договор за услуги) от 14.11.2015 г. и Приложение № 1 от същия, приложен към исковата молба е посочен тарифен план за телефонен номер **********. Месечната такса за него е в размер на 34,90 лева (29,08 лева без ДДС), като е уговорена отстъпка в размер на 50 %, което възлиза на 17,45 лева (14,54 лева без ДДС).

            На следващо място, между страните по делото е сключен и Договор за услуги № М4246556 от 02.10.2014 г. за цитирания по-горе индивидуален абонатен номер. С посочения договор, е избран тарифен план за телефонен номер.., видно от Приложение №1 към същия. Месечната такса, която е определена за ползване на услугите, е в размер на 14,90 лева (12,42 лева без ДДС). С подписания на 01.04.2015 г. Договор за услуги е променен тарифния план и за този телефонен номер, като в Приложение №1 -Промоционални условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер, за съответния телефонен номер, е посочена новата месечна такса в размер на 22,90 лева (19,08 лева без ДДС), която е отразена в представените изискуеми фактури за процесния договор № М4246556 от 02.10.2014 г. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми, услугата е била спряна, но от фактура № ********* от 25.11.2015 г. е видно, че е включена отново, като е начислена такса за включване и към месечната такса в размер на 19,08 лева без ДДС за следващия месец е начислена и намалена месечна такса в размер на 4,92 лева без ДДС за ползваните услуги за отчетня период, за който услугата е била спряна. Тези суми са начислени във връзка с т.22.2.1 от Общите условия, според която А1 България (с предишно търговско наименование на Мобилтел) предоставя отстъпка от месечната абонаментна такса, дължима за първия месечен таксуващ период на ползване на услугата, когато този период е непълен.

            Между „А1 България“ и Д. Х.А. е сключен и Договор за услуги № 4553365 от 06.05.2015 г. за същия абонатен номер. В Приложение №1 към същия е определен тарифен план за телефонен номер **********. Определена е месечна абонаментна такса в размер на 22,90 лева (19,08 лева без ДДС), като е уговорена отстъпка от 20%. След приспадане на отстъпката, дължимата сума за месечна абонаментна такса възлиза на 18,31 лева (15,26 лева без ДДС).

            Всички подписани договори между страните стават неразделна част от последния такъв и се идентифицират с уникалния номер на абоната („Клиентски номер“). Условията, посочени в тях, запазват силата си, доколкото в последващ договор не е уговорено друго и доколкото не се изменят от последващ договор или приложения към него - чл. 5.1. от горепосочените договори за услуги, подписани между „А1 България“ и Д.Х.А..

            На следващо място в исковата молба е посочено, че за неуредените от договора въпроси се прилагат Общите условия за взаимоотношениятта между „Мобилтел“ ЕАД / с настоящо наименование „А 1 България“/ и абонатите и потребителите на обществени наземни мобилни мрежи.

По силата на чл. 26.4 от общите условия на „Мобилтел”ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

Ищецът твърди, че в конкретния случай не са платени задължения, за които са издадени фактури в периода от 11.12.2015 година до 25.03.2016 година.

По отношение на тези задължения ищецът твърди, че са станали изискуеми, тъй като съгласно т.26, 5 от Общите условия мобилният оператор предоставя на абоната 15 – дневен срок след издаване на фактурата за плащане на посочената в нея сума, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо. На следващо място в исковата молба е посочено, че издадените фактури може да бъдат оспорени пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата, каквото оспорване в случая не е направено. Поради това ищецът, чрез процесуалните си представители, счита, че е изправна страна по договора и ответникът дължи заплащане на сумите, за които са издадени фактурите

Поради неплащане на задълженията повече  от 124 дена и съгласно чл.54, 12 от Общите условия договорите се считат едностранно прекратени от страна на мобилния оператор. На основание чл.92 от ЗЗД и чл.6.3.1 от Приложение №1 към договорите са начислени неустойки както следва: 494,36 лв. (13 оставащи месечни вноски х 29,08 лв.) - за телефонен номер ********** по Договор за услуги от 14.11.2015 г.; 305,28 лв. (16 оставащи месечни вноски х 19,08 лв.) - за телефонен номер; ********** по Договор за услуги от 02.10.2014 г., подновен с Договор за услуги от г.,         209,88 лв. (11 оставащи месечни вноски х 19,08 лв.) - за телефонен номер ********** по Договор за услуги от 09.09.2014 г.,подновен с Договор за услуги от 190,80 лв. (10 оставащи месечни вноски х 19,08 лв.) - за телефонен номер ********** по Договор за услуги от 06.05.2015 г.

            Към посочения по-горе Договор за услуги от 09.09.2014 г. е сключен и Договор за продажба на изплащане от 02.10.2014 г. за същия абонатен номер (заверено копие от същия е представен към исковата молба като доказателство). По силата на този договор, продавачът - А1 България, прехвърля на купувача - Д.Х.А., правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължава да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. В настоящия случай става въпрос за срок на договора от 23 месеца, като първоначалната вноска е в размер на 4,90 лв., платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия е Апарат NOK X Dual SIM Black Трансфер S 23м.

            Освен това, към Договор за услуги от 14.11.2015 г. също е сключен Договор за продажба на изплащане от 14.11.2015 г. за същия абонатен номер (заверено копие от същия е представен към исковата молба като доказателство).Срокът му е 23 месеца. Определената първоначална вноска е в размер на 30,00 лева, платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в погасителния план в Приложение № 2 към него. Предмет на договора е Toshiba Satellite L50-C-23N Black Сърф XL 23м.

            4.1. На следващо място, между страните е подписан и Договор за продажба на изплащане от 02.10.2014 г. (заверено копие от същия е представен към исковата молба като доказателство) към Договора за услуги от същата дата. Той е сключен отново за абонатен номер ********* и в него е определен също 23-месечен срок за изплащане на дължимите вноски, като първоначалната вноска е в размер на 3,90 лв. В Приложеие № 2 от същия е описан погасителия план на оставащите вноски. За предмет на договора е посочен Апарат Alcatel Pop D5 Black Трансфер S 23м.

            4.2. Към Договор за услуги от 06.05.2015 г. е подписан и Договор за продажба на изплащане от 06.05.2015 г. за същия абонатен номер (заверено копие от същия е представен към исковата молба като доказателство). Уговорената в него вещ - SAM Galaxy Core 2 Dual SIM W Трансфер M 23м, следва да се изплати на 24 месечни вноски, като първоначалната вноска е в размер на 5,90 лв., платима при подписване на договора, а всяка следваща е описана в погасителния план в Приложение №2 към него.

            Ищецът счита, че видно от представените договори за продажба на изплащане и приемо- предавателния протокол в Приложение №1 от всеки договор, дружеството е изпълнило задължението си да предаде вещта, предмет на договора, но от страна на длъжника не са заплатени необходимите вноски. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба са налице незаплатени задължения, във връзка с посочените договори за продажба на изплащане, по следните фактури за периода от 11.12.2015 г. до 17.06.2016 г., за които посочва, че са  приложени като доказателство към исковата молба.

            Ищецът, чрез процесуалния си представител, излага довод, че характерно за Договора за продажба на изплащане е, че се прекратява при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В настоящия случай е налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на срока на договорите стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми (в случая това е Фактура № ********* от 13.06.2016 г. за Договора за продажба на изплащане от 02.10.2014 г. към Договор за услуги от 09.09.2014 г. и Договор за продажба на изплащане от 14.11.2015 г. към Договор за услуги от 14.11.2015 г.; Фактура № ********* от  26.05.2016 г. за Договор за продажба на изплащане от 02.10.2014 г. към Договор за услуги М4246556 от 02.10.2014 г.; Фактура № ********* от 17.06.2016 г. за Договор за продажба на изплащане от 06.05.2015 г. към Договор за услуги М4553365 от 06.05.2015 г.) и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочените във фактурите срокове - чл. 12.3. от Договора за продажба на изплащане от 14.11.2015 г. и чл.12.2 от Договора за продажба на изплащане от 02.10.2014 г., както и чл.12.3 от Договора за продажба на изплащане от 06.05.2015 г. и чл.12.2 от Договора за продажба на изплащане от 02.10.2014 г. Договорът се счита за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.

            На следващо място в исковата молба е посочено, че при неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на А1 България На това основание ищецът претендира ответникът да му заплати сумата 270,99 лева.

            Ищецът е посочил доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е дал писмен отговор на предявените искове.

            В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител поддържа становището по предявените искове.

            В съдебно заседание ответната страна се явява  лично и заявява, че  ще плати неустойката. Заявява, че имала желание да плаща, но следвало да погаси всички задължения. Посочва, че била и в чужбина.

            Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. 

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че задълженията по договорите, индивидуализирани в исковата молба, са  с посочените  в исковата молба размери:   сумата 91,23 лева по Договор № М4246556 от 02.10.2014г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти , сумата 832.43 лв., представляваща неизплатена цена за ползвани през отчетен период от 11.12.2015г. до 13.06.2016г. услуги, дължима по Договор с № М3788676 от 12.09.2013г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, и  сумата 157.89 лв.  представляваща неизплатена цена за ползвани през отчетен период от 17.12.2015г. до 17.06.2016г. услуги, дължима по Договор с № М4553365 от 06.05.2015г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти.

Възникването на правоотношенията, индивидуализирани в исковата молба се установява от съвкупната преценка на становището на ответната страна по исковете, изразено в съдебно заседание, приетите писмени доказателства /договори, приложения и фактури/ и заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано.

На основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат присъдени и лихви за забава върху тази главница до пълния предявен размер от 270,99 лева, съобразно и заключението на вещото лице.

По иска с правно основание чл.92 от ЗЗД настоящият състав приема следното:

Съгласно чл.54.12 от Общите условия договорът на абоната се счита едностранно прекратен от страна на ищеца в случай, че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дни.

Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

            В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза  от приложение към договора - т.6.3 от  Приложение № 1 към договорите, съгласно която ако в срока на действие на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или общите условия, операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди , оставащи до изтичане на срока на договора.

            Съгласно чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая неустойка, начислена за периода от датата на прекратяване на договора до края на срока на действие на договора в общ размер  1200, 32 лева е необосновано висока.   При това положение и на основание чл.143, т.5 от ЗЗП клаузата на която е основана претенцията е нищожна и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход от спора в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени от ответника по водене на делото, които видно от приложените по делото доказателства са в размер на 448,94 лева от които 90,21  лева платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса, сумата 8,73 лева, също платена държавна такса и сумата 200 лева, платена на това основание, сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.  Съответно на основателната част от иска и предвид плащането след подаване на исковата молба  ответникът дължи на ищеца сума в размер на 237,85лева.

Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, съответно на уважената част от вземането. Със заповедта за изпълнение на парично задължение е разпоредено длъжникът да плати на кредитора разноски в размер на 52,06 лева. Съответно на признатата за дължима сума ответникът следва да плати разноски са заповедното производство в общ размер на 27,58 лева.

 До пълните предявени размери претенциите за разноски следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Д.Х.А. ЕГН  ********** с адрес: ***,  дължи на ищеца „А 1 България“ / с предишно търговско наименование “Мобилтел”/  ЕАД, с  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1, представлявано заедно от Александър Димитров и Младен Марковски, сумата: сумата 91.23 лв. /деветдесет и един лева и двадесет и три стотинки/, представляваща неизплатена цена за ползвани през отчетен период от 25.11.2015г. до 26.05.2016г. услуги, дължима по Договор № М4246556 от 02.10.2014г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти; сумата 832.43 лв. /осемстотин тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща неизплатена цена за ползвани през отчетен период от 11.12.2015г. до 13.06.2016г. услуги, дължима по Договор с № М3788676 от 12.09.2013г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти; сумата 157.89 лв. /сто петдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща неиз-платена цена за ползвани през отчетен период от 17.12.2015г. до 17.06.2016г. услуги, дължима по Договор с № М4553365 от 06.05.2015г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, както и сумата 270.99 лв. /двеста и седемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/ – обезщетение за забавено плащане върху главниците в общ размер от 1 081.55 лв., дължимо за периода от 11.12.2015г. до 17.10.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата от 1 081.55 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 17.10.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3722 от 18.10.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 7436 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „А 1 България“ / с предишно търговско наименование “Мобилтел”/  ЕАД, с  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1, представлявано заедно от Александър Димитров и Младен Марковски, за приемане за установено по отношение на ответника Д.Х.А. ЕГН  ********** с адрес: ***, че дължи на ищеца неустойки в общ  размер на  1200,32 лева /хиляда и двеста лева, тридесет и две стотинки/, плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3722 от 18.10.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 7436 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.

ОСЪЖДА Д.Х.А. ЕГН  ********** с адрес: ***, да платки на „А 1 България“ / с предишно търговско наименование “Мобилтел”/  ЕАД, с  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1, представлявано заедно от Александър Димитров и Младен Марковски, сумата 237,85лева /двеста тридесет и седем лева, осемдесет и пет стотинки/,, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 27,58 лева /двадесет и седем лева, петдесет и осем стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.

ОТХВЪРЛЯ претенцията от„А 1 България“ / с предишно търговско наименование “Мобилтел”/  ЕАД, с  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1, представлявано заедно от Александър Димитров и Младен Марковски, за осъждане на Д.Х.А. ЕГН  ********** с адрес: ***, да  плати разноски за настоящото производство  и в заповедното производство за разликата между присъдените суми до пълните предявени размери на прененциите.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.