Присъда по дело №5676/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 582
Дата: 10 януари 2024 г. (в сила от 10 януари 2024 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20231110205676
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 582
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
и прокурора К. Д. Д. И. Т. М.
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Наказателно дело
от общ характер № 20231110205676 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. И. М., ЕГН **********, роден на ... г. в гр.
М., българин, българско гражданство, неженен, с висше образование, работи,
неосъждан, живущ в гр. София, ул. „К.“ №16, вх. Б, ап. Б33, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 11.03.2022г. около 12.30ч. в гр. София, ул. „С.“, № 1-9 в магазин
„М.“, чрез притискане на лявата ръка на Л. В., с тялото си към врата й
причинил лека телесна повреда, с разстройство на здравето, изразяваща се в
лентовидно кръвонасядане, охлузване на лявата предмишница и обширен
оток със засягане на лявата гривнена става, което нараняване реализира
медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно
за жИ.та“, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице – Л. В.,
била назначен с трудов договор № 62/29.11.2013г. и допълнително
споразумение към него № 187/01.03.2022г. на длъжност „Моделиер нови
модели изделия калибри и шаблони от дърво“ и „Управител на магазин“ и
длъжностна характеристика на длъжността „Моделиер на нови модели от
дърво“, съгласно която при отсъствие на управителя, Л. В. поемала
функцията „Управител на обекта“, при и по повод изпълнение на службата
му, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място
при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените
правила, закрилящо добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност, честта и достойнството, което представлява престъпление
1
по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а от
НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага наказание
„ГЛОБА“ в размер на 2500.00 лева.
Веществено доказателство: 1 бр. оптичен носител, находящ се на лист
45 от ДП – да остане по делото.
На основание чл.189, ал.3 НПК, ОСЪЖДА подс. И. И. М., със снета по
делото самоличност, да заплати разноските по делото, направени в хода на
ДП, в размер на 247.65 лева - в полза на държавата; разноски по делото,
направени в хода на съдебното производство, в размер на 300,00 лева - в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, както и на
основание чл. 190 ал.2 НПК - по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СРС.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт (ОА)
срещу И.И. М. за това, че на 11.03.2022г. около 12.30ч. в гр. София, ул. „С.“,
№ 1-9 в магазин „М.“, чрез притискане на лявата ръка на Л. В., с тялото си
към врата, й причинил лека телесна повреда, с разстройство на здравето,
изразяваща се в лентовидно кръвонасядане, охлузване на лявата
предмишница и обширен оток със засягане на лявата гривнена става, което
нараняване реализира медико-биологичния признак „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“, като телесната повреда е причинена на
длъжностно лице – Л. В., била назначен с трудов договор № 62/29.11.2013г. и
допълнително споразумение към него № 187/01.03.2022г. на длъжност
„Моделиер нови модели изделия калибри и шаблони от дърво“ и „Управител
на магазин“ и длъжностна характеристика на длъжността „Моделиер на нови
модели от дърво“, съгласно която при отсъствие на управителя, Л. В. поемала
функцията „Управител на обекта“, при и по повод изпълнение на службата
му, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място
при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените
правила, закрилящо добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност, честта и достойнството - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
1, пр. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Св. Л. В. В. е упражнила правата си по чл. 76 от Наказателно-
процесуалния кодекс (НПК) и е конституирана като частен обвинител по
делото в разпоредително заседание от 20.06.2023г.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа внесения
обвинителен акт, като счита, че деянието и вината на подсъдимия са доказани
по несъмнен и категоричен начин; пледира да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение и предвид налични предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл. 78а от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност
на това основание, като предлага да се наложи глоба в размер на 1000.00
лева, с която да се реализират целите на наказанието.
Повереникът на частния обвинител се присъединява към становището
на държавното обвинение и също намира, че признаците на престъпното
деяние са доказани от обективна и субективна страна, затова моли за
налагане на наказание в пълен размер.
Защитникът на подсъдимото лице излага становището си за това, че
следва да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като престъплението е
останало недоказано от обективна страна, доколкото не намира да е
установено по категоричен начин, че травмата е причинена пряко от
подсъдимия М.. Счита, че същото е възможно да е причинено в резултат на
опита на подсъдимия да излезе от магазина, докато пострадалата е притискала
вратата отвън. Твърди, че последната няма качеството на длъжностно лице,
както и че деянието не е осъществено по хулигански подбуди, поради
наличието на личен мотив, свързан с предходни отношения между св.В. и
подсъдимия по повод рекламацията на процесната вещ /маса/, и че не
1
представлява изразяване на неуважение към обществото. Пледира, че са
налице основания за постановяване на оправдателна присъда; алтернативно
допуска прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК, във връзка с която
подсъдимият да се освободи от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание в минимален размер, поради смекчаващи вината
обстоятелства: млада възраст на подсъдимия, наличие на трудово
правоотношение при същия и наличие на спор относно облигационни
правоотношения, основна причина за действията на подзащитния му.
Подсъдимият се ползва от правото си да даде обяснения, като отрича да
е извършил вмененото му престъпно деяние. Поддържа пледоарията на
защитника. В последна дума моли съда да го признае за невиновен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, след като извърши анализ в съвкупност и
поотделно на събраните по делото доказателствени материали, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.М.. Илиев, ЕГН **********, е роден на . г. в гр. М.а,
българин, българско гражданство, неженен, с висше образование, работи,
неосъждан, живущ в гр. София, ул. „К.“ №16, вх. Б, ап. Б33.
На 12.01.2022г. подс.И.И. М. закупил маса от магазин „М.“, находящ се
в София, ул. „С.“№1-9, като заплатил авансово част от следващата се
парична сума, а посочената вещ взел на 12.02.2022г. В същия ден той
извършил преценка за това, че по плота на масата има наранявания, за което
сигнализирал частния обвинител Л. В., на работа във въпросния магазин, и на
14.02.2022г. върнал масата за реализиране на рекламацията, като бил
уведомен, че в рамките на месец дефектите трябва да бъдат отстранени. На
11.03.2022г. около 12:30 ч. същият отишъл, за да вземе масата, и тогава
възникнал спор относно това, дали вещта е напълно поправена.
Св.В. била назначена с трудов договор № 62/29.11.2013г. и
допълнително споразумение към него № 187/01.03.2022г. на длъжност
„Моделиер нови модели изделия калибри и шаблони от дърво“ и „Управител
на магазин“ и длъжностна характеристика на длъжността „Моделиер на нови
модели от дърво“, съгласно която при отсъствие на управителя, поемала
функцията „Управител на обекта“, при и по повод изпълнение на службата
му. Тя заемала длъжността управител на обекта, не и управител на
юридическото лице „М.“, затова във функциите й влизало това, да въведе
рекламацията в регистъра на рекламациите, след което управителят на
юридическото лице да вземе окончателно решение относно конкретната
рекламация.
На лист хартия формат А4 подсъдимият започнал да описва дефектите и
се опитал да вземе от бюрото, на което пишел, фактурник, регистър за
рекламациите и самия лист, на който описвал дефектите по масата, държейки
вещите високо така, че пострадалата и св. С. Б. А., на работа в магазина по
2
същото време, да не могат да ги стигнат и да ги вземат от ръката му.
Възникнало сбутване и спречкване, като подсъдимият изблъскал свидетелите.
С документите в ръка той се опитал да излезе от обекта, обвинявайки
пострадалата и св.А., че са некоректни и мошеници. В опит да го спре да
излезе от магазина с документите, св.В. застанала от вътрешната страна на
изходната врата, като държала дръжката така, че той да не може да стигне до
нея и да излезе, и двамата се намирали от вътрешната страна на магазина. В
съприкосновение, възникнало на изходната врата на магазина, подсъдимият
притиснал лявата ръка на пострадалата към сочената врата, като ръката й
попаднала върху дръжката, в резултат на което й причинил лентовидно
кръвонасядане, охлузване на лявата предмишница и обширен оток със
засягане на лявата гривнена става. В шок заради случващото се, св. А.
опитала, но не успяла да сигнализира на тел.112, но на спешния телефон
позвънила св.Г., служител в съседен магазин, която се отзовала на виковете за
помощ на пострадалата В.. На вратата на магазин „М.“ св. Г. видяла
пострадалата, която се опитвала да спре подсъдимия да излезе от магазина с
документи в ръка. Именно в този момент св.Г. се обадила на телефон 112, а
подсъдимият в това време успял да излезе от обекта. Операторът от спешния
телефон препратил сигнала към 06 РУ – СДВР по компетентност.
След като подсъдимият напуснал магазина, св. Г. отишла да провери
състоянието на пострадалата и на св.А., при което констатирала при св.В.
охлузване и червено петно на ръката, и възприела, че същата се намирала в
състояние на силен уплах.
В същия ден (11.03.2022г.) около 14:00 часа пострадалата посетила
съдебномедицински кабинет. От съдебномедицинско удостоверение
№77/2022г. е видно, че на лявата й предмишница в долната й трета има
лентовидно интензивно червеникаво кръвонасядане и лентовидно охлузване,
както и оток в околните тъкани, които също са засегнали гривнената област,
като това е ограничило обема на флексорните движения на дланта и пръстите
на пострадалата.
От назначена и изготвена в хода на досъдебното производство аудио-
техническа експертиза се чете, че в разговора си към спешния телефон св. Г.
уточнява, че служителка на мебелен магазин „Краси“ е била нападната от
клиент, недоволен от поръчка, който откраднал документи и съборил/ счупил
неща в магазина, „посягал на бой“, а пострадалата имала охлузвания по
ръцете, както и че сигналът е препратен до 06 РУ-СДВР.
В хода на ДП за установяване на телесните увреждания на пострадалата
и механизма на получаването им са назначени съдебномедицинска и
допълнителна съдебномедицинска експертизи по писмени данни, като
експертът заключава, че при пострадалата се установява лентовидно
кръвонасядане, охлузване на ръката в лявата предмишница и обширен оток
със засягане на лявата гривнена става, и тя е причинена по механизъм на
притискане с твърди тъпи/тъпоръбести предмети с ограничена контактуваща
3
повърхност, и механизмът на получаване съответства на начина, по който
пострадалата е съобщила, че е получила травмата. Вещото лице поддържа, че
за други травматични увреждания, като удари в областта на лявото ухо с
отворена ръка, за които споменава пострадалата, не може да се говори по
категоричен начин, но по описания механизъм на причиняване не е
изключено да е причинено краткотрайно зачервяване на ухото в случай, че
удари са нанесени; причинена е лека телесна повреда, с разстройство на
здравето, изразяваща се в лентовидно кръвонасядане, охлузване на лявата
предмишница и обширен оток със засягане на лявата гривнена става, което
нараняване реализира медико-биологичния признак „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събрания по делото доказателствен материал, а именно: гласни
доказателства - дадените в хода на съдебното следствие обяснения на
подсъдимия И.И. М., показанията на свидетелите Л. В. В. /прочетени и по
реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК/, С. Б. А., Ц. Г. Ц.-Г. /прочетени и по
реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК/, П. Б. А.; писмените доказателствени
средства - съдебномедицинско удостоверение (СМУ) №77/2022г (л. 8 от ДП),
протокол за доброволно предаване, копие от трудов договор, копие от
допълнително споразумение №187/01.03.2022г. към трудов договор
№62/29.11.2013г. (л. 17-18 от ДП), копие от длъжностна характеристика (л.
19-20 от ДП), справка за съдимост; експертизи - аудио-техническа експертиза
№127/22 от 04.04.2023г., съдебномедицинска експертиза по писмени данни и
допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 67 и л. 74
ДП), както и от останалите материали по делото.
Съдът кредитира показанията на св.А., непосредствен очевидец на
престъплението, и доколкото показанията й, дадени в хода на съдебното
следствие, са последователни и непротиворечиви, и потвърждават
възникналия спор по повод рекламацията на маса и последвалото спречкване
между подсъдимия М. и пострадалата В. на изхода от магазина, на вратата, в
дръжката на която подсъдимият притиснал с тяло ръката на св.В.. За същото
може да се съди и от показанията на св.Г., която потвърждава, че
подсъдимият и пострадалата не са излизали от магазина, а случилото се е
станало на изхода на магазина от вътрешната страна на същия. От
показанията на св. Г. още става ясно, че пострадалата В. и подсъдимият М. не
са били на улицата, а са се намирали на изхода на магазина, който е със
стъклена врата, като пострадалата е била препречила пътя на подсъдимия от
вътрешната страна, държейки вратата с лява ръка така, че той да не може да
излезе, а последният, от своя страна, е притискал с тялото си ръката й в
бравата, в опит да излезе от магазина. Показанията на св.Г. съдът цени, като
ги намира за обективни и не съдържащи противоречия, още повече, че същата
е тази, която се обадила на спешния телефон 112, от който разговор
непосредствено става ясно, какво се е случило по инкриминираното време и
на инкриминираното място. Показанията на коментираните свидетели се
4
допълват взаимно и отговарят на правилата на формалната логика, съответно
могат да бъдат възприети с доверие.
В подкрепа на така установената фактическа обстановка са показанията
на самата пострадала В., находящи се в синхрон с показанията на св.Г. и
св.А., и източник на знания за това, че е имало съприкосновение на вратата на
изхода на магазина между частния обвинител и подсъдимия М., като
последният преди това се опитал да вземе лист А4 с рекламацията,
фактурник и регистър на рекламациите от магазина, с които да го напусне, а
действията на пострадалата са били насочени към това, да го възпрепятства
да излезе от магазина с въпросните документи; за времето, мястото и
механизма на получаване на телесната повреда. Тези показания удостоверяват
данни и за това, че в отсъствие на управителя на юридическото лице „М.“
св.В. действа като управител само на обекта, не и на юридическото лице, а
крайното решение по рекламацията се взима от управителя на юридическото
лице. Съдът даде кредит на доверие на показанията на св.В., доколкото те са
последователни, логични, непротиворечиви и по същество намират подкрепа
в останалия доказателствен материал по делото.
Разпитан като свидетел, П. Б. А. изнася твърдения за това, че имал
уговорка да се срещне с подсъдимия пред магазина по-горе в 12:30 ч. на
инкриминирания ден, но тъй като подранил, се намирал на отсрещния
тротоар, откъдето видял, как пострадалата затискала вратата от външна
страна. Същият допълва, че станал свидетел на това, че подсъдимият се
качва на автомобила си и тръгва от мястото - при все, че поддържа, двамата
да са имали уговорка за среща на споменатото място - алогично и житейски
неправдоподобно. На показанията на св.А. не може да се даде вяра заради
противоречивата логика, която следват, както и заради това, че той съобщава
да се е намирал на по–далечно място /на отсрещния на магазина тротоар/, в
сравнение с останалите свидетели /свидетелите-очевидци А. и Г./, съответно
възприятието му за това, какво е наблюдавал, и от коя страна на вратата на
обекта са се намирали подсъдимият и пострадалата, не може да се възприеме
с доверие, още повече, че показанията му се опровергават от показанията на
свидетелите В., Г. и А..
На внимателен анализ и преценка съдът подложи обясненията на
подсъдимия в двоякото им значение на негова защитна теза, но и на годно
доказателствено средство. Подс.М. посочва, че на 11.03.2022г. около 12:00 –
13:00 часа е бил в магазин „М.“, тъй като трябвало да вземе вещ /маса/, която
на 14.02.2022г. върнал в същия магазин за рекламация. Той подчертава, че е
имало дърпане и бутане между него и пострадалата по повод на лист, на
който той е описал дефектите по масата, които не са били поправени, като
акцентира на обстоятелството, че пострадалата св.В. започнала да дописва
нещо, като не му дала възможност нито да види текста, нито да има копие от
написаното. Изтъква обстоятелството, че пострадалата излязла извън
магазина, затискайки вратата от външната страна така, че той да не може да
5
излезе отвътре навън; твърди, че между двамата не е имало физически досег,
тъй като били от двете различни страни на вратата; отрича да я е удрял. В
частта относно времето, мястото на извършване на престъплението,
възникналото сбутване и спречкване по повод рекламацията, съдът възприе
обясненията на подсъдимия като достоверни – те намират опора в
показанията на свидетелите В., А., Г.. Съдът не ги кредитира относно главния
факт на доказване, като извърши преценка за това, че ако е било налице
твърдяно притискане на вратата на магазина от външна страна от страна на
пострадалата, това би предполагало тя да държи дръжката, в опит да попречи
на подсъдимия да излезе от обекта, не и да притиска собствената си ръка в
дръжката, респективно не би могла да нарани ръката си по описания начин и
да получи инкриминираната травма - лентовидно кръвонасядане, охлузване
на лявата предмишница и обширен оток със засягане на лявата гривнена
става. Затова съдът разгледа обясненията на подсъдимия в тази посока в
светлината на изграждане на теза, целяща обслужването на постигане на
благоприятен за него изход по делото.
Съдът кредитира писмените доказателства, събрани и приобщени по
предвидения в закона ред.
Съдът не поставя под съмнение и цени изцяло отразеното в
съдебномедицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертизи,
изготвени от вещо лице, специалист в областта на съдебната медицина, което
компетентно и безпристрастно е изложило заключенията си. Експертът е
обсъдил поставените въпроси, както и възможността травмата да е причинена
по механизма, описан от пострадалата и свидетеля-очевидец А., като е
достигнал до извода, че видът и характерът на травмата изцяло съответстват
като механизъм на получаване на описаното от пострадалата, св. А. и св. Г., и
при пострадалата се установява лентовидно кръвонасядане, охлузване на
ръката в лявата предмишница и обширен оток със засягане на лявата гривнена
става, и тя е причинена по механизъм на притискане с твърди
тъпи/тъпоръбести предмети с ограничена контактуваща повърхност, а
механизмът на получаване съответства на начина, по който пострадалата е
съобщила, че е получила травмата; причинена е лека телесна повреда, с
разстройство на здравето, изразяваща се в лентовидно кръвонасядане,
охлузване на лявата предмишница и обширен оток със засягане на лявата
гривнена става, което нараняване реализира медико-биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Съдът прецени като пълна, точна и отговаряща на поставените въпроси
аудио-техническа експертиза, която изяснява, че на тел.112 е получен сигнал
от св.Г. за това, че служителка на мебелен магазин „Краси“ е била нападната
от клиент, недоволен от поръчка, който откраднал документи и съборил/
счупил неща в магазина, „посягал на бой“, а пострадалата имала охлузвания
по ръцете; сигналът е препратен до 06 РУ-СДВР.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
6
съдът изведе следните правни изводи:
След цялостен и обективен анализ на събраните по делото
доказателства, съдът прие по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият
И.И. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 12, пр. 1, вр. с чл. 130, ал. 1 от
НК. Той притиснал ръката на пострадалата към дръжката на врата, с което й
причинил кръвонасядане, охлузване на лявата предмишница и обширен оток
със засягане на лявата гривнена става, което нараняване реализира признака
„временно растройство на здравето, неопасно за живота“. Към момента на
деянието пострадалата е била длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от
НК, тъй като е осъществявала функции, свързани с опазване на повереното й
имущество. Налице и другият квалифициращ признак по чл.131, ал.1 т.12 от
НК, доколкото с поведението си подсъдимият е демонстрирал пренебрежение
към установените правила, закрилящи добрите нрави, телесната
неприкосновеност и достойнство на отделната личност – на обществено
място, в присъствието на възмутени граждани, е поставил в опасност
здравето на пострадалата В.. На същата с действията си е причинил лека
телесна повреда, с разстройство на здравето, изразяваща се в лентовидно
кръвонасядане, охлузване на лявата предмишница и обширен оток със
засягане на лявата гривнена става, което нараняване реализира медико-
биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“. Всичко това обосновава правната квалификация по чл. 131, ал. 1, т.
1, пр. 1 и т. 12, пр. 1, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. От обективна страна
престъплението е извършено с действие притискане на ръката на
пострадалата към дръжка на врата, с което безспорно е причинено временно
разстройство на здравето (увреждане). Това действие засяга обществените
отношения, свързани с опазване на телесната неприкосновеност и здравето на
личност от обществото, като общественоопасните последици на увреждането
са в пряк резултат от действието на дееца. Налице са и два квалифициращи
признака – пострадалата е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК,
и деянието е извършено с хулиганско подбуди. За качеството „длъжностно
лице“ се съди от длъжностната характеристика на пострадалата, но и от
анализа на фактическите действия, които тя трябва да извършва и които са
свързани с изпълнение на трудовите й задължения. Така от копия от трудов
договор и длъжностна характеристика безспорно е ясно, че трудовите й
функции са свързани с опазване на поверено й имущество като част от
организационната структура на юридическото лице, неин работодател, и тази
работа й е била изрично възложена и за нея тя получава възнаграждение /ТР
на ОСНК на ВС №2 от 23.12.1974 по н.д. №66/74г./. В този смисъл не е
състоятелно твърдението на защитника на подсъдимия за това, че не е
установено категорично, че пострадалата има качеството на длъжностно лице.
Това качество се преценява за всеки конкретен случай и в процесния е
направена такава преценка, като се констатират не само писмени
доказателства за съществуването на качеството, но и свидетелски показания
7
(св. Г., л. 50 съд. д.), от които става ясно, че у околните е създадено
впечатление, че именно св.В. е управител на обекта; отделно от това
пострадалата е тази, чиято работа в магазина изисква опазване на
имуществото и носене на отговорност за него, нейна е и отговорността да се
погрижи рекламацията да стигне до този, който взима решения по
рекламациите. Определянето на коментираното по-горе качество е свързано
не само с описаното в трудов договор или длъжностна характеристика, а от
фактически извършваната работа, от същността на същата, която в случая
безспорно сочи към това, че пострадалата има качеството „длъжностно лице“.
Налице е и второто квалифициращо обстоятелство, а именно: хулигански
подбуди, с които е извършено инкриминираното деяние. От данните по
делото е видно, че подсъдимият и пострадалата са се познавали преди деня на
инцидента, но само служебно, по повод закупуването на масата и
последващата рекламация. Не са налице данни за какъвто и да е друг
конфликт между двамата преди деня на инцидента (11.03.2022г.). В този
смисъл, именно дефектите по инкриминираната вещ са основна причина
двамата да се срещнат на посочената дата и не е налице друг мотив, който да
е накарал подсъдимият да потърси контакт със св.В.. По тези съображения
твърдението на защитника на подсъдимия, че е налице личен мотив и това
изключва приложението на квалифициращото обстоятелство „хулигански
подбуди“, не може да бъде споделено. Наличието на личен мотив изключва
само хулиганството при пряк умисъл като престъпление по чл. 325, ал. 1 от
НК, но според върховните съдии /решение №2 от 29.06.1974 по н.д. №4/74г./ е
възможно хулиганството да се извърши при евентуален умисъл. От
цитираното решение се извежда недвусмислено, че при причиняване на
телесна повреда по чисто личен мотив, което причиняване е съпроводено с
грубо нарушение на обществения ред и изразяване на явно неуважение към
обществото, хулиганството може да се квалифицира като такова, извършено
при евентуален умисъл. Следователно, възможно е личният мотив да се
съчетае с хулиганството като самостоятелно престъпление, а оттам - няма
пречка такъв личен мотив да се съчетае и с хулиганските подбуди като
квалифициращо обстоятелство, като основният състав и квалифициращото
обстоятелство се прилагат само алтернативно. Единственият случай, в който
личният мотив напълно изключва хулиганството като самостоятелно
престъпление и хулиганските подбуди като квалифициращо обстоятелства, е
този, в който отсъстват грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на
явно неуважение към обществото, защото тогава действията на дееца са
насочени към друг вид обществени отношения, а не тези, защитавани от
криминализирането на хулиганството и хулиганските подбуди. В този ред на
мисли личният мотив може да е свързан или да не е свързан с хулиганството
и хулиганските подбуди, като преценката за това, дали такива мотиви са
релевантни, следва да се прави във всеки конкретен случай. От изложеното в
тази връзка следва, че за да е налице квалифициращо обстоятелство по чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК, а именно: да е налице причиняване на телесна повреда
8
по хулигански подбуди, е необходимо телесната повреда и хулиганските
подбуди да са изразени с едно деяние и да са извършени с еднакъв умисъл,
независимо от мотивите на дееца. В случая наличието на такъв мотив би
означавало, подсъдимият да е целял среща с пострадалата по какъвто и да е
повод, не и това, той да е посетил магазина, с цел да вземе масата си.
Категорично дискусията за личния мотив е неотносима към делото, защото
такъв не е налице у дееца. Дори и да бяха налице лични мотиви, те сами по
себе си не биха изключили квалифициращото обстоятелство „хулигански
подбуди“, защото травмата е нанесена по време на действията на дееца, които
изразяват неуважение към установения ред, на обществено място, което е
магазин, а не е нанесена отделно от тези действия. Следователно, нанасянето
на травмата съпътства хулиганските подбуди на дееца. Така се констатира да
е налице единство на действието по хулигански подбуди и причиняването на
телесната повреда на пострадалата, което обосновава прилагането на
квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Установяват се
предшестващи телесната повреда действия, които изразяват грубо
нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към
обществото: фактът, че подсъдимият е блъснал пострадалата, а от там - и св.
А., има данни и за бутнати мебели, грубо се е опитал да вземе документи,
принадлежащи на магазина, в резултат на което предизвикал
съприкосновение с пострадалата, а от това последвало и причиняването на
травмата й, още повече, че деянието е извършено на публично място, то е
станало достояние на други лица – на св.А., намирала се в обекта заедно със
св.В., на св. Г., чула викове за помощ и притекла се на помощ, позвънила на
спешния телефон за страната. Така съдът призна подсъдимия И.И. М. за
виновен за това, че на 11.03.2022г. около 12.30ч. в гр. София, ул. „С.“, № 1-9
в магазин „М.“, чрез притискане на лявата ръка на Л. В., с тялото си към
врата, й причинил лека телесна повреда, с разстройство на здравето,
изразяваща се в лентовидно кръвонасядане, охлузване на лявата
предмишница и обширен оток със засягане на лявата гривнена става, което
нараняване реализира медико-биологичния признак „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“, като телесната повреда е причинена на
длъжностно лице – Л. В., била назначен с трудов договор № 62/29.11.2013г. и
допълнително споразумение към него № 187/01.03.2022г. на длъжност
„Моделиер нови модели изделия калибри и шаблони от дърво“ и „Управител
на магазин“ и длъжностна характеристика на длъжността „Моделиер на нови
модели от дърво“, съгласно която при отсъствие на управителя, Л. В. поемала
функцията „Управител на обекта“, при и по повод изпълнение на службата
му, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място
при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените
правила, закрилящо добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност, честта и достойнството, което съставлява престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 НК.
По наказанието:
9
Съдът намира, че по отношение на подсъдимия са налице
кумулативните предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от
НК, а именно: за извършеното престъпление е предвидено наказание до 3г.
лишаване от свобода, деецът не е осъждан преди това за престъпление от общ
характер, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ, раздел ІV от НК, не са констатирани причинени от престъплението
материални щети, които да следва да бъдат възстановени. Предвид това съдът
освободи подс.М. от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание глоба в размер на 2500.00 лева, с оглед смекчаващи /трудова
заетост/ и отегчаващи вината обстоятелства /проявената упоритост при
извършване на деянието/. При определяне на размера на глобата са взети
предвид тежестта на извършеното деяние и наличието на две квалифициращи
обстоятелства, като настоящият състав съобрази размера на наказанието с
реализирането на превантивната цел на наказанието по чл. 36 от НК, а
именно: основна цел е да подейства възпиращо по отношение на подсъдимия
срещу извършването на подобни общественоопасни действия в бъдеще.
По веществените доказателства:
Веществено доказателство: 1 бр. оптичен носител, находящ се на лист
45 от ДП – съдът разпореди да остане по делото.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 1 от НПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати сторените разноски по същото.

По така изложените съображения, съдът постанови своят съдебен акт.
10
Съобщи за изтекли лични данни