№…………/Варна, ……………………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, в открито съдебно заседание на
09.01.2018 год. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
При секретаря Ели Тодорова като разгледа
докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 274/2017 год. по описа на ВАпС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
258 и следв. ГПК.
Образувано е по предявена въззивна жалба
от Г.Г.К. против Решение № 1/03.01.2017 год., постановено по т.д.№ 240/16 год.
по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от страната конститутивен
иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД,
за обявяване за относително недействителна разпоредителна сделка с
недвижими имоти, извършена от ТЕЛЕМОНД ООД, ЕИК *********, Варна в полза на ТЛК
БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, София, обективирана в договор за покупко-продажба
на недвижими имоти в НА №51, том първи рег.№749, дело №47/2016г. на нотариус
П.Симеонова, рег.№335 в НК, ВРС, с твърдения за увреждане на ищеца в качеството
му на кредитор на Телемонд ООД, след упражнено право по чл.517, ал.3 вр.ал.1 ГПК относно дружествения дял на Александър Л.Неделчев, съдружник в Телемонд
ООД, въз основа на издаден обратен изпълнителен лист по гр.дело №1440/2011г. на
ВРС, 12 състав и извършена цесия с вземането по листа, издаден в полза на
ПИКАДИЛИ ЕАД срещу АЛЕКСАНДЪР ЛЮБОМИРОВ НЕДЕЛЧЕВ, сключена на 29.10.2015г., на основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Предявената въззивна жалба обективира доводи
за неправилност на постановения съдебен акт.
Предявената въззивна жалба се оспорва от насрещните
страни - ТЛК България“ ООД и „Телемонд“
ООД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 ГПК от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Същата отговаря на
останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен иск:
Производството е образувано по искова
молба на Г.Г.К. за обявяване за недействителна спрямо ищеца извършена
покупко-продажба на недвижими имоти, по нот.акт №51, том първи, рег.№749, дело
№47/2016г. на нотариус рег.№335 в НК Павлина Симеонова, между ответниците ТЕЛЕМОНД ООД и ТЛК БЪЛГАРИЯ ООД, на основание чл.135 ЗЗД.
В исковата молба се излага, че въз
основа на договор за цесия от 29.10.2015г. ищецът Г.Г.К. придобил от ПИКАДИЛИ
ЕАД вземане на последното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮБОМИРОВ НЕДЕЛЧЕВ по издаден обратен
изпълнителен лист по гр.дело №440/2011г. на ВОС, за сумата от
4 935 160.46 лева. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията,
цесионерът е образувал изпълнително дело №1491/2015г. на ЧСИ З.Димитров.
Твърди се още, че Александър Неделчев е
собственик на 50% от дружествените дялове на ТЕЛЕМОНД ООД. По изпълнителното
дело е наложен запор върху дружествените дялове на ограничено отговорния
съдружник Ал.Неделчев, вписан на 15.12.2015 г. в ТР. На 21.12.15 г. взискателят е направил
изявление пред ЧСИ за прекратяване участието на Неделчев в ответното дружество.
Изявлението е връчено на 04.01.2016г.,
откогато е започнал да тече и тримесечния срок по чл.517, ал.3 ГПК за
предявяване на иск за прекратяване на дружеството. Дружеството дължи на ищеца
припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно чл.125,
ал.3 ТЗ.
На 16.02.2016г. ответното дружество
Телемонд ООД е продало 21 бр. недвижими имоти на втория ответник ТЛК България
ООД. Двете дружества се представляват от свързани лица по смисъла на пар.1 от
ДР на ТЗ. Продажбата е обективирана в НА №51, том първи, рег.№749, дело
№47/2016г. на нотариус П.Симеонова. Твърди се, че извършената сделка уврежда
кредитора Г.К., вкл. че е сключена с единствената цел да го увреди. Претендира се отмяна на извършените
недействителни по смисъла на чл.135 ЗЗД действия спрямо ищеца ведно с
присъждане на сторените разноски.
Следователно,
конститутивната искова претенция е предявена от ищеца при твърдения, че същият
има самостоятелно и изискуемо притезание срещу ответника-праводател по
сключената сделка и е негов кредитор. Качеството на кредитор е обосновано с
наличието на вземане срещу ограничено отговорен съдружник на дружеството –
ответник, чиито дялове са предмет на наложен запор и последващо отправено
изявление за прекратяване на членственото правоотношение в хипотезата на чл.
517, ал.3 ГПК.
Нови факти в хода на висящия процес:
Не е спорно между страните, че с
определение от 08.04.2016 год., постановено по ч.гр.дело № 502/2016 год., ВОС,
ГО, е обезсилил постановеното на 19.03.2014 год. по гр.д. № 10935/2010 год.
разпореждане и издаденият въз основа на него обратен изпълнителен лист в полза
на „Пикадили“ЕАД, за заплащане на сумата от 4 935 160.46 лева,
събрана по изпълнително дело № 20117180401484 на ЧСИ Ст. Данова. С цитираното
определение, съдът е задържал молбата на „Пикадили“ ЕАД, ведно с делото, като е
постановил докладването им по в.гр.д. № 3344/2012 год. за произнасяне, по
компетентност. С оглед горното, изпълнително дело 20158080401491 е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.2 ГПК,
считано от 08.04.2016 год., видно от изпратено от ЧСИ съобщение до длъжника,
както и приложените справки по посоченото изп.дело. Въз основа на горното, до
ТР при АВ е изпратено съобщение за вдигане на запора на дружествените дялове,
което е сторено на 03.05.2016 год.
С постановено на 26.04.2016 год. определение по въз.гр.д. № 3344/2012 год., ВОС, ГО,
е постановил издаването на обратен изпълнителен лист в полза на „ПИКАДИЛИ„ ЕАД,
ЕИК *********, за сумата 4 935 160.46лв., преведена по изпълнително
дело № 201171804001484 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718, с район на
действие ОС- Варна, образувано във основа на издаден изпълнителен лист по
отменено решение № 896/ 05.07.2011г. по в.гр.д.№ 1078/ 2011г. ВОС в полза на Александър
Неделчев, на основание чл. 245, ал.3 от ГПК.
Между страните по договора за цесия от
29.10.2015 год. е сключен анекс от 26.04.2016 год., с който е променено
изпълнителното основание за прехвърленото вземане, като същото е издадено въз
основа на определение № 1095/26.04.2016 год. по въз.гр.д. № 3344/2012 год.,
ВОС, ГО.
Така с молба вх. № 7680/28.04.2016 год., ищецът е
образувал при ЧСИ с рег. № 808 Захари Димитров ново изпълнително дело 20168080400640,
вкл. е насочил изпълнението си върху дружествения дял на длъжника Неделчев в
„Телемонд“ ООД. Наложен е нов запор, вписан в ТР на 09.05.2016 год. На 10.05.2016 год. ищецът е обективирал
повторно изявление за прекратяване участието на длъжника по реда на чл.517,
ал.3 ГПК в ответното дружество.
Новонастъпилите факти и обстоятелства са
въведени в процеса с молба на ищеца вх.№ 12915/04.05.2016 год.
Молбата
не променя основанието, от което ищецът извлича качеството си на кредитор, а
именно – взискател, който е насочил принудително изпълнение и е запорирал
дружествени дялове на пасивно
задълженото лице в капитала на ответника – праводател по атакуваната сделка.
Променено е единствено времевото осъществяване на твърдяния правопораждащ
фактически състав като същият е обоснован със заварени, но и с новонастъпили
факти и обстоятелства, които разглеждащият състав поначало е длъжен да
съобрази, на основание чл. 235, ал.3 ГПК.
По допустимостта на
постановения съдебен акт:
В решение № 131 от 16.06.2014г. по гр.д.
№ 4996/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., е прието, че искът по чл.135 ЗЗД има за
предмет потестативното облигационно право на кредитора. С оглед на това е даден
отговор, че страната, която е поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, установява
качеството си на кредитор като материална
предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които
черпи правния си интерес. Настоящият състав споделя тази практика, с оглед на
което приема, че наличието на изискуемата материалноправна предпоставка –
ищецът, предявил иск по чл.135 ЗЗД, да е кредитор с неудовлетворено вземане, е
въпрос, касаещ основателността, а не допустимостта на предявения иск.
Неоснователни са доводите на
въззиваемите страни за недопустимост на предявения иск, респ. на постановеното
решение, поради осъществена последваща
разпоредителна сделка от купувача „ТЛК България“ ООД в полза на трето лице,
вписана преди вписването на настоящата искова молба. Конкуренцията между тези
трети лица и кредитора, с оглед вещните права върху недвижими имоти, е уредена
в чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД - недействителността не засяга правата, които трети
добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за
обявяване на недействителността, което означава, че кредиторът може да насочи
принудителното изпълнение към правата, предмет на обявеното за недействително
действие, дори и те да са вече в патримониума на правоприемник на лицето, с
което длъжникът е договарял, освен ако третото лице е придобило правата
възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността и
то е добросъвестно. Щом самият закон допуска това и при наличие на останалите
предпоставките за упражняване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД следва да се приеме,
че е налице правен интерес за кредитора от предявяване на конститутивния иск,
независимо, че имотът не е в патримониума на длъжниците, а е прехвърлен с
последваща сделка на трето лице. Това прехвърляне не изключва наличие на правен
интерес и не е основание за недопустимост на иска, а дали имотът, предмет на
тази сделка, може да бъде върнат в патримониума на длъжника не е предмет на
исковото производство, а на изпълнителното такова. В изпълнителното
производство, но при наличие на решение, уважаващо иск по чл.135, ал.1 ЗЗД
кредиторът преценява реализирането на правата си по решението, а третите лица
се защитават по специалния ред, предвиден за обжалване действията на съдия
изпълнител /чл. 435, ал.
5 изр. 2-ро ГПК/, при пропускане на сроковете за обжалване третото
лице може да предяви владелчески иск /чл. 435, ал.
5 изр. 2-ро ГПК/. В този смисъл е и Решение № 129 от 20.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 2481/2016 г., I т. о.,
ТК.
По идентични съображения, последващите
разпоредителни сделки са ирелевантни и за основателността на предявената
претенция /Определение № 250 от 17.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1932/2015 г., I
т. о., ТК/.
По съществото на спора:
В разпоредбите на чл. 517 ГПК е регламентирана
процедура по реализиране на изпълнителния способ „Изпълнение върху дял от
търговско дружество”. Тази процедура включва правила, които са относими към
принудителното изпълнение на дял от имуществото на ООД, което по принцип не
отговаря за личните задължения на съдружниците. Когато обаче принудителното
изпълнение е насочено спрямо дела на съдружника длъжник, тогава законът създава
изключение, предвиждащо последователност от действия, засягащи имуществената
сфера и на търговското дружество.
Процесуалната предпоставка за
упражняване на потестативното право по чл. 517, ал.3 ГПК е наличието на
образувано и висящо изпълнително дело
със страни кредиторът /взискател/ и длъжник /съдружник в ООД/. Съгласно
чл. 517, ал. 1 ГПК в началото на реализация на изпълнителния способ се налага
запор върху дела на съдружника в търговското дружество. Това е първото
изпълнително действие, чрез което се насочва принудителното изпълнение спрямо
имуществото на длъжника. Запорът върху дружествени
дялове представлява обезпечителна мярка, произвеждаща предвидените в чл. 451, ал.1 ГПК последици,
включващи и императивна забрана за разпоредителни действия със запорираното
материално право. Взискателят разполага и с правата, предвидени в чл. 73в ТЗ
касателно междувременно дължими плащания към съдружника, произтичащи от
членственото правоотношения като дивидент. Следователно, наложеният запор не
легитимира взискателя като кредитор на дружеството, което е трето лице за
изпълнителното производство.
Следващата изискуема предпоставка за упражняване на
потестативното право по чл. 517, ал.3 ГПК е прекратяването на участието на
длъжника в дружеството. Моментът, в който настъпва прекратяването на участието
на съдружника в ООД не е фиксиран в законовите разпоредби, но съдебната
практика – Решение № 77 от 16.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г., II т. о. на
ВКС и Решение № 101 от 25.06.2012 г. по т. д. № 877/2011 г., II т.о. на ВКС е
константна в разбиранията си, че прекратяването настъпва от момента на връчване
на изявлението на взискателя на дружеството. От посочения момент, взискателят е
легитимиран да получи доброволно изпълнение в размер на „припадащата се на
съдружника длъжник част имуществото, определена съобразно чл. 125, ал.3 ТЗ.“
Липсата на доброволно плащане е основание за пораждане единствено на
потестативно право на кредитора да претендира овластяване от съдебния
изпълнител и последващо съдебно прекратяване на дружеството. Кредиторът обаче
не разполага с изискуемо и директно вземане спрямо дружеството и не е
легитимиран да се удовлетворява принудително от имуществото на третото лице.
Прекратяването на търговското дружество настъпва с
влизане на нарочен съдебен акт, постановен по реда на чл. 517, ал.3 ГПК. От
посочения момент по отношение на третото лице се извършва принудително
ликвидационно производство. След спазване на разпоредбите на чл. 266 и следв. ТЗ и удовлетворяване на личните кредитори на дружеството, остатъкът от
имуществото се разпределя между съдружниците и то само ако са изминали 6 месеца
от обявената в ТР покана – чл. 271 и ч.272, ал.1 ТЗ. След осъществяване на пълния фактически
състав на чл. 517, ал.3 ГПК взискателят е легитимиран да получи ликвидационния
дял на длъжника си, но при предпоставките за изискуемост, предвидени в самото
ликвидационно производство.
Към настоящия момент ищецът не разполага с влязъл в
сила съдебен акт за прекратяване на дружеството – ответник. Ликвидационно
производство не е открито. Спорът –
предмет на т.д.1277/2017 год. не е приключил с влязло в сила решение. С
определение № 519/24.10.2017 год., постановено по ч.т.д.№ 2507/2017 год. на
ВКС, I
ТО е отречена прюдициалната връзка между
настоящото производство и висящия спор с правно основание чл. 517, ал.3 ГПК.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът
приема, че понастоящем ищецът не разполага с притезание спрямо ответника
„Телемонд“ ООД. Самостоятелно осъдително притезание срещу третото лице не
възниква нито по силата на вписания запор, нито по силата на осъщественото
прекратяване на членствено правоотношение, нито с овластяването за бъдещо
съдебно прекратяване на ЮЛ. Ищецът няма качеството на кредитор на прехвърлителя
и не е активно материалноправно легитимиран да претендира относителната
недействителност на неговите разпоредителни действия / в този смисъл и решение № 165/ 19.05.2016 год., постановено по т.д. №
883/2014 год. на ВКС, II т.о./.
Ако взискателят – титуляр на заложен запор
разполагаше с директно вземане срещу дружеството, законодателят не би предвидил
сложен фактически състав за реализация на изпълнителния му способ, вкл. и
предявяването на конститутивен иск по чл. 517, ал.3 ГПК и провеждането на
ликвидационно производство. Законодателно предвидените формалности
потвърждават, че третото лице не разполага с
изначални права да изпълнява директно върху имуществото на ЮЛ до пълното
завършване на фактическия състав.
Следва да се има предвид и че
законодателят не е предвидил с нарочни правни норми промяна в типичната
материална и процесуална легитимация на кредитора по запорираното вземане.
Аналогия с последиците на други правни
институти не може да бъде формулирана. При това положение, взискателят с
наложен запор може да охранява вземането на длъжника, използвайки общия правен
способ по чл. 134 ЗЗД. Соченият косвен иск обаче е иск за защита на чужди
права. Настоящата претенция е предявена от кредитора за защита и обезпечаване
на лично, а не на чуждо притезание.
Неоснователна е и тезата на въззивника, че
наложеният запор и последващото овластяване на взискателя обуславят
възникването на солидарна отговорност между длъжника и третото лице – ООД.
Извън случаите , когато е уговорена в договор, солидарната отговорност възниква
само в изрично определени от закона случаи – чл. 121 ЗЗД. ГПК не предвижда възникването
на солидарна отговорност спрямо взискателя.
Неоснователна е и тезата на въззивника, че
е легитимиран да предяви Павлов иск, тъй като разполага със специална
потестативна възможност на прекрати търговското дружество. Поддържа се, че
отменителният иск обезпечава осъществяването на личното му потестативното право
с правно основание чл. 517, ал.3 ГПК. Кредитор
по смисъла на чл. 135 ЗЗД
е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника. Съдебната практика е последователна по въпроса, че титуляр на право
по чл. 135 ЗЗД, например, е купувачът по
предварителен договор, който на общо основание е легитимиран чрез Павлов иск да
получи защита срещу увреждащите го действия на длъжника, посредством които
последният се е разпоредил с предмета на предварителния договор в полза на
трето лице. В този случай, Павловият иск обуславя пряко основателността на
конститутивната претенция на купувача по предварителния договор. В настоящия
случай, разпоредителната сделка на третото лице не обуславя изхода и не
обезпечава успешното реализиране на
спора с правно основание чл. 517, ал.3 ГПК, поради което наличието на
твърдяните потестативни права е ирелевантно за активната легитимация.
Изцяло ирелевантна е нормата на чл. 517а ГПК. Според
разпоредбата, взискателят може да насочи изпълнението върху обособена част от
търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения. Разпоредбата има предвид търговското предприятие на длъжника, а не
търговското предприятие на трето лице, в което длъжникът притежава акционерни
или дружествени права. В този смисъл, нормата не създава изключение от
правилото, че облигационната отговорност е лична и се носи от трети лица само в
изрично предвидени случаи.
С оглед на изложеното, предявеният иск е
неоснователен. Упражненото от ищеца потестативно право по чл. 517, ал.3 ГПК
/независимо по кое от двете изпълнителни дела – прекратеното или висящото/ не
легитимира същия като кредитор на праводателя по разпоредителната сделка
„Телемонд“ ООД.
Отделен е въпроса, че предявеният иск е
основан на правата на кредитора като взискател по чл. 517 ГПК, с процесуална и материалноправна легитимация,
осъществена преди атакуваната разпоредителна сделка. В хода на висящото
производство, изпълнителното дело е прекратено поради обезсилване на издадения
изпълнителен лист, на основание чл. 433, ал.1, т.3 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство има за последица
вдигането на наложените запори и обезсилване на осъществените
изпълнителни действия. За обезсилени следва да се считат всички действия, с
които взискателят е насочил принудителното си изпълнение по реда на чл. 517 ГПК. Прекратяването на изпълнителното дело лишава взискателя от легитимация да
интервенира в правната сфера на третото лице, в което длъжникът е съдружник.
Последващият изпълнителен процес е
образуван въз основа на ново изпълнително основание. Взискателят е отпочнал
принудителни изпълнителни действия срещу длъжника чрез способа на чл. 517 ГПК,
но въз основа на нов запор и ново осъществяване на изискуемия фактически
състав. Новообразуваното изпълнително производство не е продължение на
предходното такова. Не е налице
възобновяване на висящо принудително изпълнение. При това положение, твърдяната
нововъзникнала легитимация на кредитора е осъществена във времеви порядък след
атакуваната сделка, а Павловият иск може да бъде успешно проведен само при
предпоставките на чл. 135, ал.3 ЗЗД т.е. ако сделката е била сключена от страните
с предназначението да увреди кредитора. Исковата претенция не е предявена в
посочената хипотеза. Страната не е предприела изменение на предявения иск в
изискуемите процесуални срокове. И пред въззивната инстанция страната поддържа,
че прекратяването на членственото правоотношение по прекратеното изпълнително
дело „не е отпаднало“, тъй като изпълнението е продължило по новоиздаденото
изпълнително основание. Предявената
въззивна жалба ясно и недвусмислено обективира твърдения, че ищецът е
легитимиран кредитор на дружеството преди осъществяването на сделката.
Разноски:
При този изход на спора, в полза на
въззиваемите страни следва да бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни
разноски съобразно представени списъци по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/03.01.2017 год., постановено по т.д.№
240/16 год. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от страната конститутивен
иск за обявяване за относително недействителна разпоредителна сделка с
недвижими имоти, извършена от ТЕЛЕМОНД ООД, ЕИК *********, Варна в полза на ТЛК
БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, София, обективирана в договор за покупко-продажба
на недвижими имоти в НА №51, том първи рег.№749, дело №47/2016г. на нотариус
П.Симеонова, рег.№335 в НК, ВРС, с твърдения за увреждане на ищеца в качеството
му на кредитор на Телемонд ООД, след упражнено право по чл.517, ал.3 вр.ал.1 ГПК относно дружествения дял на Александър Л.Неделчев, съдружник в Телемонд
ООД, въз основа на издаден обратен изпълнителен лист по гр.дело №1440/2011г. на
ВРС, 12 състав и извършена цесия с вземането по листа, издаден в полза на
ПИКАДИЛИ ЕАД срещу АЛЕКСАНДЪР ЛЮБОМИРОВ НЕДЕЛЧЕВ, сключена на 29.10.2015г., на
основание чл.135 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Г.Г.К., ЕГН **********, Варна да
заплати на ТЕЛЕМОНД ООД, ЕИК *********, Варна, сторените по делото разноски в
размер на 6 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
Г.Г.К., ЕГН **********,*** ООД, ЕИК
*********, София, сторените по делото разноски за адв.възнаграждение в размер
на 36 000 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: