Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр. Велико Търново,
22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на четвърти юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното от председателя адм.
дело № 192 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР вр. с чл.145 от АПК.
Жалбоподателят Й.П.Й. ***, чрез
представителя си ***С. от ВТАК е обжалвал заповед за задържане рег. № 352 зз-19
от 27.02.2018 г. на полицейски инспектор ОРР в група „ОП“ при РУ – Свищов, като
незаконосъобразна. Поддържа, че тази заповед е издадена при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и в разрез с
материалния закон. В жалбата се навеждат оплаквания, че не е пречил на
полицейски орган да изпълнява правомощията си. Освен това, не е посочено какво
престъпление е извършено. В хода по същество при пренията и в допълнително
представена писмена защита, тези оплаквания се поддържат, като се навеждат
подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта. Претендира разноските по
производството.
Ответникът, полицейски инспектор ОРР в
група „ОП“ при РУ – Свищов, чрез представителя си оспорва основателността на
жалбата. В представената по делото писмена защита развива подробни съображения,
с които се аргументира валидността на заповедта за наложената принудителна
мярка, формалната и законосъобразност, издаването и при спазване на съществени
административно-производствени правила и материално-правната и
законосъобразност. Моли за разноски.
Съдът, като взе предвид становището на
жалбоподателя и доказателствата по делото, включително тези в административната
преписка и допълнително събраните писмени такива, обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на обжалване е Заповед за
задържане на лице с рег. № 352 зз-19 от 27.02.2018 г., издадена от полицейски
орган - полицейски инспектор ОРР в група „ОП“ при РУ – Свищов, с която е
разпоредено задържането на Й.П.Й. за 24 часа, на основание чл. 72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, поради наличие на данни, че на 27.02.2018 г. в с. Ореш,
общ. Свищов, в сградата на кметството на с. Ореш, противозаконно пречил на
орган на властта – В.А.Г. – мл. полицейски инспектор „ТП“ в група „ОП“ при РУ -
Свищов, като заповедта е издадена в 13,45 ч. на 27.02.2018 г., а съгласно
отбелязването лицето е освободено в 10,30 ч. на 28.02.2018 г.
Съгласно приложената към заповедта
декларация при задържането, Й.Й. е запознат с посочените права и е декларирал,
че желае адвокатска защита – служебен адвокат по реда на ЗПП, има здравословни
проблеми, желае да бъде уведомен член на семейството му за задържането, че има
право на свиждане и храна, не се нуждае от специална храна; веднага, след
задържането, устно е уведомен за правата по чл. 72,
73
и 74 ЗМВР.
От протокол за личен обиск от 27.02.2018
г. се установява, че задържаното лице е предало доброволно описаните в
протокола вещи. Видно от докладна записка /няма рег. номер и дата/, изготвена
от инсп. П.П.,***, в сградата на кметството на с. Ореш, противозаконно пречил
на орган на властта – В.А.Г. – мл. полицейски инспектор „ТП“ в група „ОП“ при
РУ – Свищов да изпълни задължението си по служба – да задържи П.Й.П..
В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства.
С протоколно определение от 23.04.2018 г. е прието като веществено
доказателство по делото мобилен телефон марка „Леново“. С протоколно
определение от 04.06.2018 г. е направен оглед на файл VID_20180227_115455 с дата на модифициране 27.02.2018 г.
При тези факти и доказателства по
делото, настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена от адресата на акта, до компетентния да разгледа спора
съд, в законния срок от съобщаването й.
Разгледана по същество жалбата е
основателна по изложените по-долу съображения.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Издадена е в
предвидената от нормата на чл. 74, ал. 1
от ЗМВР писмена форма, но в нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на
чл. 74, ал.1 от ЗМВР в приложимата редакция, за лицата по чл. 72, ал. 1
се издава писмена заповед за задържане. Въпреки непрецизната редакция на
текста, очевидно е, че при претенция за наличие на основанията, изчерпателно
разписани в разпоредбата на чл.72, ал.1 от закона, органът упражняващ правомощията
си в качеството на полицейски орган следва да издаде писмена заповед, като
липсата на такава води и до нищожност на административния акт, а не до неговата
формална незаконосъобразност, тъй като няма валидно властническо изявление. В
този смисъл актът е валиден, както впрочем се обоснова по-горе. В разпоредбата
на чл.74, ал.2 от ЗМВР обаче са дадени задължителните параметри на
властническият акт, наличието на които го правят формално законосъобразен, като
липсата на форма е основание за отмяна по аргумент от чл.146 от АПК. Според
чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР заповедта следва да съдържа фактическите и правните
основания за издаването си. Съдът намира, че посоченото императивно изискване
на закона не е спазено понастоящем.
Видно от съдържанието на
самата заповед, в нея е посочено следното: „противозаконно пречил на орган на
власт да изпълни задължението си по служба“. Съгласно чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР
полицейски органи, мога да задържат лице,
което след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. Очевидно, законът поставя изискване, първо лицето да
бъде предупредено, че възпрепятства полицейски орган и второ съзнателното му
продължаване въпреки отправеното предупреждение. Безспорно, в обжалваната
заповед не е посочено, кога е било издадено предупреждението и за какво точно е
бил предупреден жалбоподателя, от кой орган е било отправено то и по какъв
начин (устно, с конклудентни действия, писмено), с какви свои конкретни
действия или бездействия жалбоподателя е попречил на полицейския орган да изпълни
задълженията си по служба, които обективно да са в състояние да препятстват
изпълнение на конкретно правомощие измежду изчерпателно посочените в Глава
пета, Раздел I от ЗМВР. От друга страна, единственото посочване в заповедта
на цифрово изписания член от НК и със запетая "има данни, че
противозаконно пречил на орган на власт“, представлява формално посочване на
данни за извършено престъпление и не е достатъчно, за да се счете за изпълнено
изискването на чл. 74, ал.2,
т.2 от ЗМВР за посочване на основанието за задържане.
Извън това, в
представената по делото докладната записка, също не се съдържат конкретни
обстоятелства, които да сочат какво именно предупреждение е било отправено към
жалбоподателя и от кого, а още по-малко се съдържат данни, които да очертават
конкретни задължения по служба, чието осуетяване е било препятствано. Този
извод не се променя и след извършения в съдебно заседание оглед на файл VID_20180227_115455. Очевидно, полицейският орган и бащата на жалбоподателя си
разменят реплики, а Й. просто присъства, като никъде във видеото не се
наблюдава съприкосновение между който и да е от присъстващите или грубо и
непристойно поведение от страна на жалбоподателя. Все в тази връзка, съдът,
намира за необходимо да подчертае, че дори и да е налице твърдяното от процесуалният
представител на ответника, грубо нарушаване на общественият ред, то същото,
макар и морално укоримо, не покрива хипотезата на чл. 72, ал.
1, т. 2 ЗМВР: след надлежно предупреждение съзнателно да е пречил на
полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба.
Прецизирането на акта и
фактическо му обосноваване, на последно място, е гаранция за законосъобразност
на същия, тъй като неизлагането на съображения, защо административният орган е
издал съответния акт, от една страна не дава възможност на засегнатите лица да
разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните последици на
акта и оттук да осъществят адекватно защитата си срещу него, а от друга страна
препятства възможността съдът да осъществи необходимия контрол за
законосъобразност. Липсата на конкретни наведени в акта фактически
обстоятелства – посочването на които законът изисква императивно – прави
безпредметно обсъждането на събраните от администрацията и от съда
доказателства, тъй като липсва предмет на доказване. С още по-голям интензитет
това изискване важи за актове от посочената категория, с които се засяга
правото на свободно придвижване на лицето, което е от конституционен порядък. В
случая оспорената заповедта не препраща и към друг акт от преписката, в който
да се съдържат мотиви за издаването й.
Всичко това води до извод, че в случая
не е налице хипотезата на чл. 72, ал.
1, т. 2 ЗМВР, поради което издадената заповед по чл. 74, ал. 1 ЗМВР е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 АПК и като такава следва да се отмени.
Предвид изхода на правния спор и
заявеното с жалбата искане за присъждане на разноски, ОД на МВР – Велико
Търново следва да бъде осъдена, да заплати на жалбоподателя на основание чл. 143, ал.
1 АПК направените съдебни разноски в общ размер на 310 лв. /10 лв.
държавна такса и 300 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
осъщественото по делото процесуално представителство от адвокат/.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за задържане №352 зз-19
от 27.02.2018 г. на полицейски инспектор ООР в група ОП при РУ - Свищов.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на Й.П.Й. ***, ЕГН **********,
разноски по делото в размер от 310 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :