Определение по дело №466/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 640
Дата: 10 ноември 2017 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20173000500466
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №640

гр. Варна, 10.11.2017г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията С. в. гр. дело № 466/17г., намира следното:

            С оглед отправеното във въззивната жалба доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели във връзка с установяване на факти, доказващи загубата на интерес от страна на купувача от финализиране на сделката след датата, уговорена в предварителния договор за сключването на окончателен такъв, настоящият съд с определение № 579/09.10.17г. е дал възможност на въззивниците в 3-дневен срок от съобщението с писмена молба, с копия за насрещните страни, да уточнят как и при какви условия са били новоузнати едва след постановяване на обжалваното решение, относими към предмета на спора факти и обстоятелства /във връзка със загубата на интерес от купувача по предварителния договор за сключването на окончателен договор на дата по-късна от 05.08.16г./, които са съществували и към момента на подаване на исковата молба.

            С молба вх. № 6146/23.10.17г. въззивниците чрез адв. Т. са посочили, че от една страна за тях е било безспорно, че вписаната комисорна клауза в предварителния договор следва да се тълкува като отклонение от диспозитивната норма на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а от друга страна – едва с решението си първоинстанционният съд е обусловил правните си изводи от установяването на факта на отпадането на интереса на купувача от сключването на окончателен договор след уговорената за това дата в предварителния договор. Поради последното, ищците едва след решението на ТОС са установили, че техният контрагент по предварителния договор е възнамерявал да закупи имота за реализирането на бизнес проект в съдружие, очаквайки финансиране от потенциалния си съдружник за съществена част от размера на покупната цена. И единствено обременеността на имота с възбраната е изложила бизнес-проекта на неоправдан риск, компрометирайки доверието на кандидат-съдружника, който се е отказал от последващото финансиране на сделката. В тази връзка се поддържа доказателственото искане, обосновавайки допустимостта му с наличието на хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, тъй като в доклада на първоинстанционният съд липсват указания за установяване на регламентираните в нормата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД предпоставки.

            Насрещната страна „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, гр.София чрез юр.к. Р. Р. е депозирала становище с вх. № 6499/09.11.17г., в което се счита, че доказателственото искане на въззивниците е неоснователно, тъй като не са налице допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

            Наостоящият състав на съда счита, че доказакелственото искане е основателно, тъй като е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Видно от изготвения проект за доклад по делото, инкорпориран в определение № 81/24.03.17г. на ТОС, че на ищците е указано, че следва да докажат, че са претърпели вреда, нейния размер и вината за това на ответника. За първи път оспорване на факта на разваляне на предварителния договор от 10.05.16г., което да е осъществено при наличието на предпоставките на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД по инициатива на купувача и именно поради наложената възбрана по изпълнителното дело, е релевирано от конституираното на страната на ответника трето лице-помагач ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” в становището му, депозирано на 28.04.17г. пред ТОС /л. 151-154/. Въпреки това обаче в първото по делото с.з. първоинстанционният съд не е променил проекта си за доклад по делото, вкл. и в частта на разпределение на доказателствената тежест, обявявайки проекта си за доклад за окончателен – л. 157. Разпита на купувача по предварителния договор е станало по инициатива именно на третото лице-помагач.

            С оглед на горното, доказателственото искане е допустимо и основателно. На основание чл. 159, ал. 2 от ГПК обаче на въззивниците следва да се даде възможност да се ползват от показанията на един свидетел за установяване на посочените правнорелевантни факти. Втори свидетел ще бъде допуснат само ако воденият от страната свидетел не установи спорния факт.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивниците С.С.К. и З.С.З. да се ползват от показанията на 1 свидетел, който да бъде воден от тях в с.з. на 15.11.17г. за установяване на факти, доказващи загубата на интерес от купувача по предварителния договор за сключването на окончателен договор на дата по-късна от 05.08.16г.

За настоящото определение страните да се уведомят по телефона чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: