М О Т И В И
към
Присъда по НОХД № 89/2020г. по
описа на БРС
04.06.2020год.
Районна
прокуратура гр.Берковица е повдигнала обвинение срещу
Л.Д.И.-роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със
средно специално образование, не работи,
ЕГН **********,*** за това,че на
01.12.2019 година, около 23,18 часа през нощта
в гр. Берковица на ул.
„Александровска” противозаконно унищожил
чужди движими /счупени два броя стъклопакети/,с което причинил щета на ОМВ България ООД-гр.София-бензиностанция
в гр.Берковица с управител Г.Й.Д./ в размер на 1168,80лв.– престъпление по
чл.216, ал.1 от НК.
С оглед диференцираните
процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно
следствие”, в проведеното разпоредително заседание по искане на подсъдимия и
неговия защитник ,съдът разгледа делото при условията на чл.370, ал.1 от НПК. Подсъдимият
се възползва от разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Пострадалото
юридическо лице редовно уведомено за правата му като пострадало лице в
настоящето производство, не изпраща представител.
Подсъдимият Л.И.
в Разпоредително съдебно заседание лично
и чрез своя защитник адв.А.Х. заявява, че ще се
възползва от диференцираните процедури
по НПК.В хода на съдебното производство на основание чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение от 03.06.2020г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това
в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда, да наложи на подсъдимия Л.И. наказание пробация в минимален
размер с двете задължителни пробационни мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни срещи с пробационен служител”. От представителят на прокуратурата
се поиска да се присъди подсъдимия да заплати направените разноски по делото.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият изразява
съжаление за стореното.
Защитника на
подсъдимия адв.А.Х. в пледоарията си релевира факти основаващи искането му към съда по отношение
на подзащитния му да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК и да ме бъде наложено
наказание „пробация” в размер на минимално определения.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
условията на чл.14 и чл.18 НПК и в хипотезата на чл.373 ал.3 от НПК, прие за
установено следното:
Подсъдимият Л.Д.И. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно специално образование, не работи, ЕГН **********,*** .
От
приетата по делото справка съдимост на подсъдимия И. съдът намира като
установено по безспорен начин, че същият не е осъждан . същият е правоспособен водач на
МПС категория „В” от 14.09.2017год. и се води на отчет в
КАТ-гр.Монтана.Наказван е за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата.Притежава лек автомобил марка „Мазда 323” с ДК №М4939ВМ.
На 01.12.2019год.
около 23,18 часа през нощта подсъдимият И. с лекия си автомобил се намирал в
района на бензиностанция „ОМВ” в гр.Берковица на ул.”Александровска”.В
автомобила,в предната му част между двете седалки седяла свидетелката Д.П.Й.
като краката й се намирали при тези на водача между педалите.На задната седалка
седяла свидетелката Й.П. Йжонова.При това разположение,подсъдимият управлявал
автомобила като обиколил няколко пъти между колонките на бензиностанцията ,след
което решил да паркира.Насочил се към паркоместата срещу барчето на
бензиностанцията.Вследствие положението на седене на свид.Д.Й. ,подсъдимият
натиснал педала на газта.Автомобилът тръгнал напред ,ударил се във витрините на
бензиностанцията и влязъл вътре в помещението.При влизането в помещението са
счупени два стъклопакета .Причинено е и нараняване на намиращата се вътре в
заведението свид.К.Б..
Съгласно
заключението на вещото лице И.Т. по назначената и изготвена автотехническа и оценъчна експертиза размерът на причинените
от деянието щети възлиза на 1168,00лева.
Привлечен
като обвиняем Л.И. се признава за виновен и се е
ползвал от правото да не дава обяснения по предявеното му обвинение.
Изложените фактически положения, съдът прие за безспорно установени на базата на самопризнанията на подсъдимия,
подкрепящи се от събрания по делото
доказателствен материал, показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели, за които с изрично определение бе одобрено съгласие на
страните да се ползват протоколите за разпит от досъдебното
производство, както и останалите протоколи за процесуално следствените
действия, изготвени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал
по реда на чл.373 ал.1 от НПК. Между доказателствата на делото съдът не
намира съществени противоречия, които да обсъжда. Преценявайки събраните по
делото доказателства, съдът намира, че се установи по категоричен начин, че
подсъдимия И. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК. По тази правна квалификация
съдът го призна за виновен и му наложи наказание.
Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга обществените
отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими
или недвижими вещи и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на
вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по
предназначението им.
От
обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи – /счупени два
броя стъклопакети / на витрината на бензиностанция „ОМВ” гр.Берковица. Унищожаването
и повреждането е типично резултатно престъпление, при това очертано в закона
именно чрез престъпните последици. Те могат да приемат две форми, свързани със
степента на изменение в основните свойства на предмета на посегателство.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216, ал.1 от НК може да се
осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие и се изразява във
въздействие върху субстанцията или
структурата на вещта така, че последната се променя отрицателно с оглед
първоначалното й предназначение. Повреждането е такова изменение в субстанцията
или структурата на предмета, което прави вещта временно или частично негодна за
използване по предназначение. В случая вещите – два броя стъклопакети на витрината на бензиностанция „ОМВ” гр.Берковица
са били счупени и същите са станали
негодни за ползване по предназначение, в
което се изразява и престъпния резултат.
Извършител
на престъплението по чл.216, ал.1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно
лице, което не е собственик на вещта. Следователно субект на престъплението в
настоящия случай е подсъдимият Л.И..
От
субективна страна е налице пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си – неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Знаел е, че въздейства върху
чужди движими вещи, предвиждал е повреждането като последица от това
въздействие и е целял противоправния резултат.
Причините
за извършване на престъплението са слаби морално -волеви задръжки, незачитане на
законите в страната и чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на
поведение.
За да
определи вида и размера на наказанието на Л.И. на
основание чл.55 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието, на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както и другите
смекчаващи и/или отегчаващи вината
обстоятелства. Степента на обществената
опасност на деянието не се отграничава от
законодателно определената. Горната преценка е направена, с оглед вида на
засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и
обстановка на извършване на престъплението. Степента на обществена опасност на
подсъдимия е завишена. Същият е осъждан два пъти и независимо от това е
продължил да осъществява противообществени прояви. Смекчаващо отговорността
обстоятелство е самопризнанието, което прави. На основание чл.373 ал.2 от НПК,
съдът определи наказанието на Л.И. при условията на
чл.55 от НК, без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
С оглед
изложеното, съдът наложи на подсъдимия Л.И.
наказание, определено при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК, като замени предвиденото в чл.216, ал.1
от НК наказание с “пробация” за срок от 6 месеца, налагайки пробационни
мерки предвидени в чл.42а от НК: “задължителна регистрация по настоящ адрес”
и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”.
Съдът прие,
че наложеното наказание ще съдейства за постигане целите на специалната и
генералната превенции, визирани в чл.36 НК и на подсъдимия ще се въздейства
поправително - възпитателно и предупредително - възпиращо по такъв начин, че
същият в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия Л.И. да заплати по сметка на ОД на
МВР гр.Пловдив направените по делото разноски в
размер на 677,10 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: