№ 3368
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514257 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20162646 от 25. 07.2021 г. постановено от СРС, Второ ГО,
178 състав по гр.д.№ 8661 по описа за 2020 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, в полза на ищеца /пред СРС/ - „С.-к.“
АД, в тежест на ответника - Р. В. Ш., е признато за установено вземане по
договор за потребителски кредит № 518921 от 12.02.2018 г. в размер на
1437,84 лв.-главница, ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-04.11.2019 г. до окончателното плащане, за което
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 63542 по описа
за 2019 г. на СРС, 178 състав.
В останалата част за сумата от 306,46 лв.-възнаградителна лихва,
начислена върху усвоената главница за периода от 27.05.2018 г.- 12.02.2019 г.
и за сумата от 266,94 лв.- лихва за забава върху дължимата главница за
периода 12.04.2018 г. до 30.09.2019 г. искът по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.9
ЗПК и чл.86 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от Р. В. Ш., ответник пред СРС.
Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Сочи, че още с
отговора по исковата молба било посочено, че договорът за кредит е
недействителен. Твърди се, че ищецът не бил представил ОУ. В договора не
било посочено какви са условията за прилагане на уговорения лихвен процент
1
и не била посочена общата сума, която се дължи. Следвало да се вземе
предвид, че информационната система се управлявала и манипулирала от
ищеца; позовава се на заключението на съдебно-техническата експертиза.
Твърди се, че всички условия по договора не били изпратени по надлежния
ред на заемополучателя. Сочи, че това, че ответницата се била регистрирала
на сайта на ищеца, направила била заявка за получаване на кредит, както и, че
била получила договор за кредит били твърдения на ищеца, които твърдения
не се установили по делото по безспорен и категоричен начин. Неправилно
СРС бил приел обратното.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да
се постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемия, ищец пред СРС- „С.-к.“ АД.
Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
решението на СРС в частта, в която претенциите са били уважени. Счита, че
претенцията му е доказана от събраните по делото доказателства. Не били
допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения. Сочи, че
решението било основано на приетата по делото съдебно-техническа-
компютърна експертиза, която не била оспорена. От тази експертиза по
безспорен начин се установило, че въззивницата се била съгласила с ОУ,
действали към момента на сключване договора, без което действие тя не
можела да подаде заявка за кредит. Правилно СРС бил приел, че страните са
обвързани от договор за кредит. Следвало да се посочи, че с отговора по
исковата молба не бил оспорен нито един от представените с исковата молба
документи, вкл. и представените ОУ. Затова счита, че доводите във
въззивната жалба са преклудирани. Наред с това не били допуснати сочените
от въззивницата нарушения при сключване на договора за кредит. В
съответствие с чл.11, ал.1,т.11 ЗПК бил представен на заемателката
погасителен план. Счита, че в случая е приложимо правилото на чл.23 ЗПК,
съгласно което заемателят винаги връщал чистата стойност. Правилно СРС
бил посочил в решението, че ответницата не е оспорила получаването на
сумата, нито нейното усвояване. Не оспорила, че не е върнала главницата.
Твърденията на въззивницата били единствено с нищожността на договора за
кредит. Претендират се разноски.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 02. 08.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 05.08. 2021 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване в частта в която искът по чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД е бил уважен. Следователно в тази й част
въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенциите на ищеца с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД са били отхвърлени не е налице правен интерес от
обжалване и в тази й част въззивната жалба е недопустима.
2
Следователно въззивната жалба в тази й част ще бъде оставена без
разглеждане.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена на 08.11.2019 г. от СРС, ГО, 178 с-в по ч.гр.д.№ 63542 по описа за
2019 г., е била връчена на длъжника 25.11.2019 г.
Възражение по чл.414 ГПК е било подадено на 25.11.2019 г.
СРС е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1 ГПК, които са
достигнали до знанието му на 14. 01.2020 г. Исковата молба е предявена на
18.02.2020 г. Видно от петитума на същата, предявените за установяване
вземания съответстват на тези посочени в заявлението, т.12.
Ищецът е оттеглил иска си досежно претендираната неустойка в размер
на 879,46 лв., иска за разноски за извънсъдебно събиране на вземане в размер
на 665,94 лв. и този за такса за СМС в размер на 25 лв. и с влязло в сила
определение, четено на 16.09.2020 г./л.90 по делото пред СРС/ съдът е
прекратил производството по делото в тази му част.
Следователно първонистанционният съд се е произнесъл във
валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че се касае
до договор, сключен от разстояние по смисъла на чл.6, ал.1 ЗПФУР. В случая
ответницата не била поискала представянето на електронните документи,
представени на хартиен носител, поради което същите следвало да се ценят
като доказателства съответно с чл.184, ал.1 ГПК като се е позовал и на
съдебна практика на ВКС по този въпрос. От приетата по делото СТКЕ се
установило, че ответницата се била регистрирала в сайта на ищеца,
направила била заявка за получаване на кредит, както и била получила
договора за кредит на посочения от нея електронен адрес. От приложението
към експертизата се установило, че документите, изпратени на електронния
адрес, съответстват на документите, приложени към исковата молба. При тези
си мотиви СРС е достигнал до извода, че страните са обвързани от договор за
кредит по силата на който ищецът бил предоставил на ответницата сумата в
размер на 1500 лв. С оглед събраните доказателства установено било и
съдържанието на договора. Ответницата имала качеството на потребител по
смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП поради което СРС е приел, че е служебно
задължен да извърши проверка за неравноправни клаузи в договора за кредит.
Като се е позовал на заключението на СТКЕ съдът е достигнал до извода, че
на ответницата са били предоставени ОУ при извършването на регистрацията
на сайта на ищеца. Спазено било изискването на чл.11, ал.2 ЗПК. Изпълнено
било и изискването на чл.11, ал.1,т.11 ЗПК – имало погасителен
план.Уговореният ГПР бил в рамките на чл.19, ал.4 ЗПК. Независимо от това
3
съдът е приел, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,т.10
ЗПК, тъй като не бил конкретизиран годишният процент на разходите . При
това положение договорът бил недействителен на основание чл.22 ЗПК и
ответникът дължал на основание чл.23 ЗПК само чистата стойност на
полученото без да дължи лихви, вкл. лихва за забава. Или претенцията на
ищеца била основателна само за сумата в размер на 1437, 84 лв.- главница по
договора за кредит. Поради уважаването на главния иск за главницата,
осъдителният иска не е бил разгледан от съда.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. о т Закона за потребитеския кредит
(ЗПК) "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо лице
или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит
съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако
документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и
който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация/.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от
разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР)- арг по чл. 5, ал. 9, ал. 13 от ЗПК. Договорът за
потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР
"средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съдът
приема за установено по делото, че страните са сключили договор за
потребителски кредит № 161836/01.03.2017 г. от разстояние.
С отговора по исковата молба, депозиран в срока по чл.131 ГПК,
ответницата е навела възражение, че не били представени ОУ по договора,
погасителен план, вкл. възражения, които са били приети от СРС за
основателни и които настоящата инстанция поради това намира, че не следва
4
да повтаря и обсъжда.
Настоящата инстанция не следва да обсъжда и доводите, които се
правят за първи път с въззивната жалба като преклудирани по арг. от чл.133
ГПК. Това са доводите на ответницата, че ищеца не бил доказал, че се била
регистрирала на сайта на ищеца, че направила била заявка за получаване на
кредит, както и, че била получила договор за кредит, респ., че не е доказано
предоставянето на договорената сума и съответно нейното усвояване. Следва
да отбележим и, че последните обстоятелства се установяват от заключението
на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа-
компютърна експертиза в която вещото лице нагледно е проследило стъпките,
които един кандидат за кредит предприема, за да се достигне до сключване на
договор за кредит като първата стъпка е попълване на личните данни. След
попълване на личните данни следва съгласие с ОУ. Вещото лице изрично е
посочило, че не е възможно получаване на кредит, т.е. сключване на договор
за кредит, ако не се направи регистрация и не се попълнят данните. След
направената регистрация и заявка на сумата за кредит, кандидатът получава
имейл документи по кредита, заедно с ОУ и декларация. Системата
автоматично изпраща имейл в който като прикачени файлове са включени
като отделни файлове договора за кредит, погасителния план и стандартен
европейски формуляр. При изслушването му в о.с.з. на 31.05.2021 г. вещото
лице е посочило, че ответницата е получила тези три документа. Вещото лице
е описало и „историята“ в досието на ответницата като потребител на
услугите на ищцовото дружество. При изслушването му в о.с.з. на 31.05.2021
г. вещото лице е разяснило, че когато потребителят прави своята регистрация,
преди да натисне бутона на първа страница, той натиска отметка за съгласие с
ОУ.
Видно от отбелязването в съдебния протокол, заключението не е било
оспорено от нито една от страните, прието е за компетентно изготвено от
СРС, приема се и от настоящата инстанция.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП приравнява електронния документ
на писмения такъв, следователно даденото в практиката на ВКС разрешение
относно връчването на писмени изявления следва да намери приложение и
относно електронните документи.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая ответницата не
е поискала представянето на електронните документи, представени на
хартиен носител /договор, Общи условия/, поради което съдът счита, че
същите следва да бъдат ценени като доказателства в съответствие с
разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК, тъй като възпроизвеждането им върху
хартиен носител не променя характеристиките му и ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
5
съдържание /в този смисъл решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/14 г.
на ВКС, IV ГО; опр. № 838/21.11.2016 г. по гр. д. № 2687/6 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV ГО/.
Ето защо въззивната инстанция намира за правилен извода на СРС, че
страните са сключили договор за потребителски кредит № 518921 от
12.02.2018 г., от разстояние.
При прилагане правилото на чл.23 ЗПК ответницата дължи само чистата
стойност на кредита или в случая главницата. Ако тази недействителност се
установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на
ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би
се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. В този смисъл
е прието в РЕШЕНИЕ № 50174 ОТ 26.10.2022 Г. ПО ГР. Д. № 3855/2021 Г., Г. К., ІV Г. О.
НА ВКС, постановено при допуснато касационно обжалване за отговор на
следния правен въпрос: допустимо ли е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск
да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на
кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за
недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски в размер на 500 лв.-
аддв.възнаграждение и същите като реално извършени следва да му бъдат
присъдени.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20162646 от 25. 07.2021 г. постановено
от СРС, Второ ГО, 178 състав по гр.д.№ 8661 по описа за 2020 г., в частта в
която на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, в
полза на ищеца /пред СРС/ - „С.-к.“ АД, в тежест на ответника - Р. В. Ш., е
признато за установено вземане по договор за потребителски кредит №
518921 от 12.02.2018 г. в размер на 1437,84 лв.-главница, ведно със законната
лихва считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК-04.11.2019 г. до
окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 63542 по описа за 2019 г. на СРС, 178 състав, както и в
частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба подадена от Р. В.
Ш. срещу решение № 20162646 от 25. 07.2021 г. постановено от СРС, Второ
ГО, 178 състав по гр.д.№ 8661 по описа за 2020 г., в частта в която искът по
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, предявен от „С.-к.“ АД, ЕИК
**** срещу Р. В. Ш., ЕГН ****, е отхвърлен като неоснователен за сумата от
306,46 лв.-възнаградителна лихва, начислена върху усвоената главница за
периода от 27.05.2018 г.- 12.02.2019 г. и за сумата от 266,94 лв.- лихва за
забава върху дължимата главница за периода 12.04.2018 г. до 30.09.2019 г. , за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
63542 по описа за 2019 г. на СРС, 178 състав, като недопустима.
ОСЪЖДА Р. В. Ш., ЕГН ****, гр.София, ул.“****, съдебен адрес:
гр.София, ул.“****- адв.А.В., да заплати на „С.-к.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“****, съдебен адрес:
гр.София, бул.“****- адв.А.Д., сумата в размер на 500 лв.-разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК с изключение на частта в която има характер на
определение. В последната част решението може да се обжалва в 1-
седмичен срок от съобщението пред САС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7