Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1434 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – У.С.Б.за А.Л.ПО Е.„А.И.П.” ЕАД, твърди, че има качеството на лечебно заведение за болнична помощ, което е регистрирано съобразно Закона за лечебните заведения и ТЗ и осъществява лечебна дейност съгласно предоставено разрешение за това. Oтветникът Н.З.ОК.е създаден като юридическо лице с предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Ищецът посочва, че на 03.05.2017 г. между страните е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща извършената и отчетена от ищеца болнична медицинска помощ според чл. 19, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от договора. С чл. 45 от договора страните са постигнали съгласие, че ответникът трябва да изпълни задължението си за заплащане на отчетените медицински дейности в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Ищецът твърди, че през месец юни 2017 г. е извършил медицински дейности по клинични пътеки, които са на стойност от 54 322 лв., които отчел пред ответника. Счита, че за ответника липсва нормативно установено основание да откаже заплащането на така извършените медицински дейности. Такова основание няма и в сключения между страните договор, тъй като клаузите, с които се установяват лимити на стойността на медицинските дейности, които изпълнителят на медицинска помощ може да отчита с финансово-отчетни документи и които подлежат на заплащане от бюджета на НЗОК, които са тези на чл. 34, чл. 36 и чл. 37 от сключения договор, са нищожни като противоречащи на чл. 52 от Конституцията на Република България, на чл. 5, чл. 35 и чл. 59 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, както и на чл. 2, т. 7 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2017 г. Като не е изпълнил възникналото в негова тежест задължение за заплащане на отчетените медицински дейности ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 31.07.2017 г. до 30.07.2020 г. възлиза на сумата от 16 554, 44 лв. Поради изложеното ищецът моли съдът да прогласи нищожността на клаузите на чл. 34, чл. 36 и чл. 37 от сключения на 03.05.2017 г. между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, поради противоречието им със закона, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 54 322 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени през месец юни 2017 г. медицински дейности по клинични пътеки, което се дължи съгласно договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен на 03.05.2017 г., както и сумата от 16 554, 44 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 31.07.2017 г. до 30.07.2020 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – Н.З.ОК.,
оспорва предявените искове. Заявява, че в приложимите към процесния договор
нормативни актове, а именно ЗЗО, ЗБНЗОК за 2017 г. и НРД за 2017 г., е
предвидено, че на заплащане по сключен договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки между НЗОК и всяко едно лечебно заведение подлежи само
извършената и отчетена от изпълнителя на болнична помощ дейност, която е в
рамките на определените в договора стойности. Тези нормативни разпоредби са
част и от съдържанието на сключения между страните по спора договор, като
стойностите, до които извършените от ищеца дейности се заплащат са тези,
посочени в приложение № 2 към договора от 03.05.2017 г. С оглед на това счита,
че оспорените договорни клаузи съответстват на всички приложими правни норми и
следователно не са нищожни. Заявява, че част от претендираните от ищеца медицински
дейности за месец юни 2017 г. не са заплатени, не защото са над уговорените с
договора лимити, а поради факта, че е констатирано, че при тяхното
осъществяване са извършени нарушения на Националния рамков договор, изразяващи
се в липса на представена от лечебното заведение медицинска документация. Тези
дейности са на стойност от 6 310 лв. Поради изложеното моли предявените искове
да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в производството
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 03.05.2017 г. между Н.З.ОК./НЗОК/, като възложител, и У.С.Б.за А.Л.ПО Е.„А.И.П.” ЕАД, като изпълнител, е сключен договор № 22-2506/ 03.05.2017 г., с който изпълнителят поема задължение да оказва на здравноосигурените лица, на здравнонеосигурените лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г. /ЗБНЗОК за 2017 г./ и на лицата по § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2017 г., медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и посочени съответно в приложение № 16 „Клинични пътеки“ на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г., което е възпроизведено и в текста на настоящия договор. С чл. 1, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че възложителят се задължава да заплаща описаните здравни дейности съгласно глава деветнадесета, раздел VI, VIII и IX от НРД за медицински дейности за 2017 г. В чл. 34, ал. 1 от договора е предвидено, че възложителят закупува от изпълнителя дейности, съгласно този договор, в рамките на стойностите, определени по чл. 36 от договора. Съгласно чл. 34, ал. 3 от договора в част Б на приложение № 2 към договора се определят месечните стойности за периодите на действие на договора от м. 04.2017 г. до м. 06.2017 г., от м. 07.2017 г. до м. 09.2017 г. и от м. 10.2017 г. до м. 11.2017 г. С чл. 36, ал. 1 от договора е уговорено, че стойностите по чл. 34, ал. 3 от договора се определят, както следва: 1) за дейностите по клинични пътеки, определени в приложение № 1 от Правилата – стойността на заплатените на изпълнителя дейности след извършване на проверките по чл. 38, ал. 4 от договора; 2) за дейностите по клинични пътеки, определени в приложение № 2 от Правилата – стойностите се определят от възложителя по реда на правилата. В чл. 37, ал. 1 от договора е предвидено, че изпълнителят може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определената месечна стойност за първите два месеца на отчетните период по чл. 34, ал. 3 с до 3 % спрямо определените стойности за съответния месец по чл. 36, ал. 1, т. 2, като съгласно чл. 37, ал. 2 изпълнителят компенсира в рамките на тримесечните периоди по чл. 34, ал. 3 превишението по ал. 1 в рамките на общия размер на определената тримесечна стойност. С чл. 37, ал. 5 от договора страните са се съгласили, че потвърдените за заплащане дейности и медицински изделия в месечните известия по чл. 31, ал. 10 са в рамките на стойностите за съответния месец в приложение № 2 от договора, като за прилагане на тази уговорка в чл. 37, ал. 6 от договора е предвидено, че възложителят посочва дейностите и медицинските изделия, които са отхвърлени поради надвишаване на стойностите за съответния месец. Съгласно чл. 39, ал. 2 от договора при извършени и отчетени от изпълнителя случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2 от договора, изпълнителят в сроковете за отчитане подава писмено заявление до възложителя за увеличаване на месечната стойност за тези случаи. В чл. 39, ал. 3 е предвидено, че след изпращане на месечното известие и анализ на отчетите на всички изпълнители на болнична медицинска помощ възложителят има право да вземе решение за закупуване на дейности, заявени по реда на чл. 39, ал. 2 от договора от всички изпълнители на болнична медицинска помощ, в рамките на средствата от възстановени неоснователно получени суми и/или неусвоени стойности по реда на ал. 1 за всички изпълнители при съобразяване на посочени в договора критерии за това. Съгласно чл. 40, ал. 1 от договора Надзорния съвет на НЗОК утвърждава корекции по стойностите на разходите за болнична медицинска помощ на РЗОК в съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ на национално ниво, като в чл. 40, ал. 2 е предвидено, че при достигане или надвишаване на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания на национално ниво и след верификация на дейностите, надвишаващи месечните стойностите на изпълнителя на болнична медицинска помощ, дейностите не се отчитат за заплащане.
На 24.07.2017 г. между страните е подписано допълнително споразумение
към сключения договор, с което се изменя съдържанието на приложение № 2 от
договора съобразно документа, представляващ неразделна част от споразумението,
като се увеличават стойностите на медицинските дейности, които НЗОК закупува и
заплаща със средства от бюджета за месец юни 2017 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
При съобразяване на твърденията, въведени от ищеца в настоящия процес, съдът намира, че като правопораждащ факт на вземанията, които са предмет на предявените в процеса осъдителни искове, се сочи наличието на сключен между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по който за ответника е възникнало задължение да заплаща на ищеца извършената и отчетена от последния болнична медицинска помощ. Същевременно по предявените искове за прогласяване нищожността на отделни договорни клаузи ищецът индивидулизира последните като такива, които са част от съдържанието на същия този договор, който е сключен между страните по спора и има за предмет оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Ето защо и настоящият съдебен състав първо трябва да отговори на общия за всички предявени искове въпрос, който е дали от представените по делото доказателства се установява такъв договор да е сключен.
По делото не е
спорно, че между У.С.Б.за А.Л.ПО Е.„А.И.П.” ЕАД, което юридическо лице има качеството на лечебно
заведение по Закона за лечебните заведения, и НЗОК са възникнали облигационни
отношения по сключен на 03.05.2017 г. договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки. Това се установява и от представения в производството писмен договор
№ 22-2506/
03.05.2017 г.,
който е подписан от двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за
сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в
полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова каквото е отразено в
неговите клаузи. Това е договорът, който ищецът сочи като правопораждащ
предявеното от него парично вземане факт, както и като такъв, съдържащ
клаузите, чиято нищожност се иска да бъде прогласена от съда, поради което трябва
да се приеме, че по делото е доказано, че описания в исковата молба договор е
сключен.
Договорът за
оказване на медицинска помощ, който се сключва между лечебни заведения по
Закона за лечебните и НЗОК, е уреден в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, в
който е регламентирано какъв е неговият предмет, кои лица са страни по него,
както и какви са условията, при които тази сделка се сключва. Целта на този
договор е да бъдат уредени отношенията между част от правните субекти, които
участват в дейността по задължителното здравно осигуряване, които са НЗОК,
което юридическо лице осъществява дейността по управление и разходване на
средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни
дейности съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗО, и изпълнителите на медицинска помощ, които
съгласно чл. 58, ал. 1 ЗЗО са лечебните заведения по Закона за лечебните
заведения и национални центрове по проблемите на общественото здраве по Закона
за здравето, които извършват дейност по оказване на медицинска помощ. Дейността
по здравно осигуряване в Република България е обществено значима, поради което
и обществените отношения, които възникват при извършване на тази дейност, са
регулирани с императивни правни норми, които се съдържат в ЗЗО, в Закона за
бюджета на НЗОК за съответната година, както и в издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове. С оглед на това и задълженията, които възникват
за НЗОК и за изпълнителите на медицинска помощ по сключен договор за оказване
на медицинска помощ, се определят както от уговорките, постигнати по общо
съгласие на страните в съдържанието на сключения между тях договор, но така
също и от правилата, предвидени в императивните разпоредбите, съдържащи се в
националното законодателство, с които се регулират отношенията по осъществяване
на задължителното здравното осигуряване, които също са част от съдържанието на
този вид договор.
Предвид
посоченото и за да отговори на въпроса дали по силата на сключения на 03.05.2017 г. между
страните договор за НЗОК е възникнало описаното в исковата
молба задължение да заплати
възнаграждение за извършените от ищеца дейности по оказване на медицинска помощ
за месец юни 2017 г., съдът трябва да се произнесе каква е приложимата към този
договор нормативна уредба и какви задължения е предвидено да възникват от
правните норми в тежест на НЗОК. Този въпрос е от значение и за това дали клаузите
от съдържанието на сключения договор, с които е постигнато съгласие за
възникване на посоченото в исковата молба задължение, включително и тези
предмет на предявените в процеса установителни искове, са действителни или са
нищожни поради противоречието им със закона. Ето защо преди да се произнесе
поотделно по тези два въпроса съдът първо ще разгледа общо какви са правилата
относно съдържанието на правата и задълженията на страните по договора за
оказване на медицинска помощ, които са установени с приложимите нормативни
разпоредби, които са императивни по своя характер. За да направи това, съдът ще
съобрази всички норми в приложимите към процесния казус закони и подзаконови
нормативни актове, с които се регулират отношенията между НЗОК и лечебните
заведения по изплащане на извършените от последните дейности за предоставяне на
болнична медицинска помощ на физически лица, които са тези в ЗЗО, в редакцията
му към месец юни 2017 г., в Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г. /ЗБНЗОК за
2017 г./, както и в Националния рамков договор за медицински дейности за 2017
г. /НРД за 2017 г./, който съгласно чл. 4а ЗЗО представлява нормативен
административен акт, който има действие на територията на цялата страна за
определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска
помощ, осигурените лица и осигурителите.
При тълкуване на
разпоредбите на ЗЗО се налага извода, че с тях е предвидено, че основните
задължения, които възникват за НЗОК, в качеството му на възложител по сключения
договор за оказване на медицинска помощ, са задължението да закупува извършените
от изпълнителя дейности по оказване на медицинска помощ на физически лица и задължението
да заплаща цена за тях. Възникването на тези задължения е регламентирано в чл.
45, ал. 1, чл. 51 и чл.
55а ЗЗО, съгласно които НЗОК закупува и заплаща
изчерпателно изброени видове медицинска помощ, които са част от основния пакет
медицинска помощ, който е гарантиран от бюджета на НЗОК съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗО, като сред тях в чл. 45, ал. 1, т. 3 ЗЗО е посочен и следният вид помощ: болнична
медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване.
На следващо
място съдът трябва да отговори на въпроса, който е спорен между страните в
производството и който е какъв е обема на това задължение според приложимите
нормативни актове и по конкретно дали то е ограничено до определени пределни
размери, които са посочени в приложение към сключения договор, както се твърди
от ответника, или то възниква за всяка една дейност по оказване на болнична
медицинска помощ, която е извършена и надлежно отчетена от изпълнителя на медицинска
помощ.
В ЗЗО са налице
няколко разпоредби, в които са установени определени правила, по които следва
да се определи размера на задължението на НЗОК за заплащане на извършените от
изпълнителите дейности по оказване на медицинска помощ.
Първото правило
е, че размерът на това задължение зависи от това, какво е договорено в Националния
рамков договор /НРД/ от НЗОК и Българския лекарски съюз. То се извежда от
разпоредбата на чл. 51 ЗЗО, в която е предвидено, че медицинската помощ извън
обхвата на чл. 45 и договореното в НРД не се заплаща от НЗОК, както и от
нормата на чл. 55а ЗЗО, съгласно която НЗОК договаря и закупува за
здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на
обемите, договорени в НРД. След като в закона е посочено, че НЗОК закупува за
здравноосигурените лица само тази медицинска помощ, която е договорена като
обем в НРД за съответната година, както и изрично е предвидено, че за НЗОК не
възниква задължение за закупуване съответно и заплащане на медицинска помощ
тогава, когато тя не отговаря на уговореното с НРД, то това означава, че
нормите на НРД за съответната година представляват ограничение за това при
какви факти и до какъв размер в тежест на НЗОК ще възниква задължение да
заплаща на изпълнителите предоставената от тях медицинска помощ.
Второто правило
е, че възникването на задължението за заплащане на извършените от изпълнителите
медицински дейности е ограничено от бюджета на НЗОК за съответната година,
който се приема със закон.
То следва също от цитираната разпоредба
на чл. 55а ЗЗО, в която е предвидено, че закупуването от НЗОК за
здравноосигурените лица на медицинска помощ се осъществява, освен в рамките на
обемите, договорени в НРД, но и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната
година, от който зависи и съдържанието на самия НРД, който съгласно чл. 54 ЗЗО се
изготвя след внасяне на проекта на закон за бюджета на НЗОК за следващата
година за разглеждане от Народното събрание, което означава, че се съобразява с
предвиденото в бюджета.
От така
изведените правила, установени с императивните норми на ЗЗО, се налага извода,
че задължението на НЗОК да заплати на изпълнителите на медицинска помощ цените
за оказаната от тях такава на осигурените лица не е безусловно, а зависи от
предвидения за съответната година бюджет на НЗОК съгласно Закона за бюджета на
НЗОК, както и от предвиденото в НРД, с който се определят обемите и цените на
медицинската помощ, която подлежи на заплащане от НЗОК. Следователно бюджетът на
НЗОК за съответната година, в който се включват както средствата, определени за
здравноосигурителни плащания за оказана медицинска помощ и приложени медицински
изделия и лекарствени продукти, така и средствата, отделени като резерв, включително за непредвидени и неотложни
разходи съгласно чл. 25 ЗЗО, представлява
финансовата рамка, в границите на която възниква задължението на НЗОК да
заплаща на изпълнителите на медицинска помощ цените за извършените и отчетените
от тях медицински дейности и с оглед на това този бюджет представлява и
ограничение за размера на това задължение – то не може да съществува в размер
по-висок от този на средствата, предвидени в бюджета на НЗОК за съответната
календарна година. Въвеждането на това правило е свързано със специфичния
източник на финансиране на дейността по задължително здравно осигуряване, който
е държавният бюджет, който като част от общия финансов ресурс на държавата има
пределна и то законова рамка, и разходването му следва да се извършва по строго
определени правила, за да може чрез него да бъдат гарантирани средства за
всички дейности, които се финансират от държавата /например образование,
социално подпомагане и т.н./.
В разпоредбите
на Националния рамков договор за процесната 2017 г. също е предвидено, че задължението
на НЗОК да заплаща на изпълнителите на медицинска помощ възнаграждение за
извършените и отчетени от тях медицински дейности е поставено в зависимост от
уговореното в НРД. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 10 НРД за
2017 г. НЗОК заплаща за медицински дейности, които са извършени в обеми и по
цени, определени в НРД. В НРД за 2017 г. има и норми, съгласно които съществува
финансова рамка, в която е ограничено договарянето на конкретните обеми и цени
на медицинските дейности, които подлежат на заплащане от НЗОК през 2017 г. и
съгласно чл. 12, ал. 1 от НРД тази рамка е годишният размер на средствата,
определени за здравноосигурителни плащания за медицински дейности съгласно чл.
1, ал. 2 ЗБНЗОК за 2017 г., т.е. тази рамка е бюджетът на НЗОК за 2017 г. След
като средствата, предвидени в бюджета на НЗОК за 2017 г., представляват рамката,
която определя какви средства ще могат да се разходват за здравноосигурителни
плащания през 2017 г., то това означава, че размерът, до който извършените от изпълнителите
на медицинска помощ дейности за оказване на медицинска помощ на
здравноосигурените лица ще подлежат на заплащане, е ограничен от размера на
средствата, предоставени на НЗОК по общия бюджет на НЗОК за 2017 г., което
разрешение е в пълно съответствие с правилата, установени в ЗЗО.
С оглед на гореизложеното,
трябва да се заключи, че и съгласно разпоредбите на НРД за 2017 г. задължението
на НЗОК да заплаща на изпълнителите на медицинска помощ цените за извършените и
отчетени от тях медицински дейности, не е безусловно, а е ограничено по размер от
бюджета на НЗОК за 2017 г., с който са съобразени обемите и цените на
подлежащите на заплащане медицински дейности, които са определени по отделни
видове в НРД.
На следващо
място и във връзка с позоваването на ищеца на Конституцията на Република
България, който нормативен акт е от по-висока степен от обсъдените дотук актове,
съдът трябва да се произнесе по въпроса дали нормите в ЗЗО, в ЗБНЗОК, както и в
НРД за 2017 г., с които е регламентирано въвеждането на ограничение на размера,
до който възниква задължението на НЗОК да заплати възнаграждение на изпълнителя
на медицинска помощ за оказаната такава на здравноосигурените лица, което е до
размера на бюджета на НЗОК за 2017 г., противоречат на чл. 52, ал. 1 от Конституцията.
В чл. 52, ал. 1
от Конституцията е предвидено, че гражданите имат право на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско
обслужване при условия и по ред, определени със закон. Регламентираното с тази
норма конституционно право е от категорията на социалните права, които се характеризират
с това, че не са универсални, както и че не се ползват с пряка съдебна защита,
което налага държавна намеса, за да могат те да бъдат упражнявани и защитавани.
С оглед на това и в Конституцията е посочено, че редът и условията, при които
гражданите ще могат да упражняват правото си на здравно осигуряване, трябва да
бъдат определени в закон. Именно в изпълнение на тази конституционна делегация и
за да бъдат установени правилата, при които всеки гражданин ще може да упражни
правото си по чл. 52, ал. 1 от Конституцията, са приети ЗЗО и Законите за
бюджета на НЗОК за съответната година, с които се регламентира обхватът, обемът
и редът за предоставяне на безплатна медицинска помощ на здравноосигурените
български граждани. Разпоредбите в тези закони, включително тези, предвиждащи,
че задължението на НЗОК да заплаща на изпълнителите оказаната от тях медицинска
помощ се ограничава по размер от бюджета на касата, не отричат посочените в чл.
52, ал. 1 от Конституцията принципи, на които се основава регламентираното
право на здравното осигуряване, които са принципа на достъпна медицинска помощ
и принципа на безплатно ползване на медицинско обслужване. Чрез тях единствено
се определя начина, по който ще бъде осигурено финансирането на задължителното
здравно осигуряване от държавата, което става чрез приемане на бюджет на НЗОК.
По този начин се създават гаранции за това, че всеки български гражданин, който
е здравноосигурен, ще може да ползва безплатна медицинска помощ, която ще бъде
възмездена на предоставилото я лечебно заведение чрез разходване на средства от
бюджета на НЗОК. Доколкото този бюджет е поставен в зависимост от
икономическото състояние на държавата през съответната година и предвид факта,
че средствата от държавния бюджет имат за цел да осигурят гарантирането не само
на това конституционно право на гражданите на страната, а и на други такива,
установени в конституцията, то този бюджет не може да не бъде ограничен. След като
бюджетът на НЗОК е ограничен, то за да може всяко едно здравноосигурено лице да
ползва безплатна медицинска помощ в закона трябва да е регламентиран изричен
ред и правила, по които възнаграждението за оказаната такава ще се поема за
сметка на държавния бюджет, включително ограничения, до които разходите за това
ще подлежат на възмездяване в полза на лечебните заведение. Точно това е
направено с цитираните норми на ЗЗО и НРД, поради което и те не противоречат на
чл. 52, ал. 1 от Конституцията. Това, че определянето на рамка, в която да се
извършва заплащането на медицинските дейности от НЗОК, не е
противоконституционно, е прието и в Решение на Конституционния съд №
2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. В тази насока е и произнасянето на ВКС по
реда на чл. 290 ГПК – Решение № 169/ 16.02.2021 г., постановено по т.д. №1916/
2019 г. по описа на ВКС, II
т.о.
Във връзка с
прилагането на регламентираното в приложимите законови норми ограничение на
размера, до който възникват основните задължения на НЗОК по договорите за
оказване на медицинска помощ, сключени с изпълнителите на такава, за закупуване
и заплащане на предоставената от последните помощ, в НРД за 2017 г. се съдържат
разпоредби, с които е установена методиката, по която се определят обемите и
цените на закупуваните от всеки конкретен изпълнител дейности в болничната
помощ и методиката, по която се заплаща за тези дейности /раздел VIII и раздел IX от НРД за 2017 г./. Съгласно чл. 355, ал. 1, 2, 3 и 4 НРД за 2017 г.
сумата, до която НЗОК закупува и заплаща извършена от конкретния изпълнител на
болнична помощ дейност, се определя в рамките на общата годишна стойност на
разходите за здравноосигурителни плащания за съответната РЗОК, чийто директор
ги разпределя между всички изпълнители на болнична помощ по месеци за периодите
на извършване на дейността: април 2017 г. - юни 2017 г.; юли 2017 г. -
септември 2017 г. и октомври 2017 г. - ноември 2017 г. и тези стойности се
записват в приложение № 2, което представлява неразделна част от всеки един
индивидуален договор, който НЗОК сключва с конкретния изпълнител. Следователно
ограниченията, до които възниква задължението на НЗОК за заплащане на
медицинските дейности, извършени от конкретния изпълнител на медицинска помощ,
които зависят от средствата в бюджета на касата за съответната година, се
включват изрично и в съдържанието на всеки един индивидуален договор за
оказване на медицинска помощ, който се сключва между НЗОК и изпълнителя, като
те представляват част от задължителното съдържание на този вид сделка съгласно
чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от НРД за 2017 г. Средствата, които определят
финансовата рамка на задължението на НЗОК по всеки един отделен договор, са част
от общия бюджет на НЗОК за 2017 г.
и се включват в приложение № 2,
което представлява неразделна част от всеки индивидуален договор за оказване на
болнична помощ.
В нормите,
съдържащи се в раздел VIII
и раздел IX от
НРД за 2017 г., са регламентирани и условията, на които трябва да отговаря
дейността, която подлежи на заплащане от НЗОК на изпълнителите на медицинска
помощ, които са следните и са предвидени кумулативно: 1) да е дейност, която е в
обхвата на пакета от здравни дейности,
гарантирани от бюджета на НЗОК съгласно Наредба № 2 от 2016 г., 2) да е
дейност, която е и уговорено да бъде заплащана със сключения между НЗОК и
съответния изпълнител индивидуален договор, 3) да е дейност, която е извършена
реално от изпълнителя при спазване на предвидените в нормативните актове
изисквания и 4) да е дейност, която e отчетена при условията и по
реда на предвидената в НРД за 2017 г. методика /чл. 336, ал. 1 и чл. 344, ал. 1
от НРД за 2017 г./. Ако е налице дейност, която отговаря на посочените
условия и която наред с това не надвишава определената в договора финансова
рамка, а именно месечна стойност в приложение № 2 към всеки един индивидуален
договор, то тя се заплаща на изпълнителя чрез РЗОК до 30-то число на месеца,
следващ отчетния /чл. 359 от НРД за 2017 г./. В случаите, при които извършената
медицинска дейност отговаря на описаните условия, но надвишава размера на определените
за заплащане стойности на медицинска помощ, които са посочени в приложение № 2
към индивидуалния договор, сключен между изпълнителя и НЗОК, то тогава за НЗОК
не възниква автоматично задължение да я заплати в посочения срок, а е
предвидено, че за да възникне такова задължение трябва да бъдат осъществени и
допълнителни условия. Първото от тях е от изпълнителя на болнична помощ да е
подадено заявление за увеличаване на месечната стойност. Второто условие, което
трябва да е налице кумулативно с първото, за да възникне задължение за НЗОК, е
да е налице взето изрично решение за закупуване на тези дейности, надхвърлящи
установените с договора пределни стойности, като органът, който е компетентен
да го вземе е различен. Тогава, когато са налице неусвоени от съответния
изпълнител на медицинска помощ стойности за извършени дейности от предходен
период или възстановени от изпълнителя неоснователно усвоени суми, компетентен
да вземе решение за закупуване на извършените медицински дейности е директорът
на РЗОК. Тогава, когато на ниво РЗОК не са налични средства за закупуване на
допълнителни дейности, компетентен да вземе решението за закупуване и заплащане
на така извършените медицински дейности е Надзорния съвет на НЗОК, като този
орган може да приеме или решение за корекция в рамките на бюджета за 2017 г. на
стойностите, предоставени на РЗОК по реда на правилата по чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК
за 2017 г. или решение за промяна на годишния размер на средствата за
здравноосигурителни плащания за медицински дейности съгласно чл. 1, ал. 2
ЗБНЗОК за 2017 г. със средства от „Резерв, включително за непредвидени и
неотложни разходи“, който се поддържа съгласно чл. 25 ЗЗО или други средства по
реда на ЗБНЗОК за 2017 г. Тези изводи следват при тълкуване на нормите на чл.
355, ал. 8, 9, 14, 15, 16, 17, 18 и чл. 13 НРД за 2017 г. Посоченото нормативно
разрешение относно дейностите, надвишаващи определената в индивидуалния договор
финансова рамка, е пряко свързано с факта, че заплащането от НЗОК на
изпълнителите на медицинска помощ на възнаграждение за извършените от тях
действия по оказване на медицинска помощ на физически лица е ограничено от
средствата в бюджета на НЗОК за 2017 г., които са в определен ограничен размер,
който е поставен в зависимост от наличния публичен ресурс на държавата, поради
което и покриването на разходите на изпълнителите на извършените от тях
действия по оказване на болнична помощ извън първоначално разпределените им в
рамките на общия бюджет на НЗОК суми, трябва да стане след обстоен анализ на
останалите неизползвани средства от този бюджет, включително и тези от
предвидения резерв, които също не са неограничени, както и на всички искания за
заплащане на такива дейности, направени от изпълнителите на болнична помощ на
национално ниво, а не зависи само от постигнатата договорка между страните по
сключения конкретен индивидуален договор, като е прието, че анализ може да се
извърши на национално ниво от управителния орган на НЗОК. Доколкото в НРД за
2017 г. изрично е регламентиран ред, по който от НЗОК да се заплащат извършените
от изпълнителите на медицинска помощ дейности над стойностите, определени в
приложение № 2 от всеки един индивидуален договор, до изчерпване на всички
средства от бюджета на НЗОК за 2017 г. на национално ниво, включително и на
средствата, заделени като резерв, то съдът приема, че ограничението на размера,
до който възниква основното задължение на НЗОК не са стойностите по приложение
№ 2 от всеки един индивидуален договор, а общият размер на средствата по
бюджета на НЗОК за 2017 г., което съответства напълно на правилата, въведени с
останалите императивни норми както на ЗЗО, така и на НРД за 2017 г., а също
така и на нормите на Конституцията.
С оглед на така
изяснената нормативна уредба съдът трябва да се произнесе и по това дали в
съдържанието на сключения между страните договор за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки от 03.05.2017 г. има клаузи, които противоречат на
правилата, установени с императивните правни норми на ЗЗО и НРД за 2017 г.
При анализ на
съдържанието на сключения на 03.05.2017 г., между НЗОК и ищеца индивидуален договор
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки се установява, че в него има
клаузи, с които изведените в настоящото решение правила, съдържащи се в
приложимите норми, са възпроизведени в цялост, като няма уговорки, които да им
противоречат или да не са съобразени с тях. С клаузите на чл. 1, ал. 2, чл. 19,
ал. 1 чл. 31, ал. 12 , чл. 33, чл. 34, чл. 36, чл. 37, чл. 39 и чл. 40 от
договора страните по него са постигнали съгласие, че задължението за НЗОК да заплати
на изпълнителя цена за извършена дейност по клинични пътеки възниква когато е
налице дейност, която е в обхвата на
пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК съгласно
Наредба № 2 от 2016 г., която е уговорено да бъде заплащана със сключения договор,
която е извършена реално от изпълнителя при спазване на предвидените в договора
изисквания за това, които повтарят точно тези, установени с нормативните актове
и която е надлежно отчетена, като ако тази дейност е в рамките на стойностите, посочени
в приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени
продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична
медицинска помощ”, което представлява неразделна част от договора, за НЗОК
възниква задължение за заплащането й, без да е необходимо изпълнението на
каквито и да е други изисквания, а ако тази дейност надвишава стойностите,
посочени в приложение № 2, за да бъде тя заплатена от НЗОК, ищцовото лечебно
заведение следва да подаде писмено заявление за увеличаване на месечната
стойност до възложителя, който има правото да вземе решение съгласно чл. 39,
ал. 3 от договора за закупуване на тези дейности в рамките на средствата от възстановени неоснователно
получени суми и/или неусвоени стойности за всички изпълнители на болнична помощ
при посочени критерии, което е в компетентността на РЗОК или решение съгласно
чл. 40, ал. 2 от договора, което е в компетентността на Надзорния съвет на
НЗОК, за закупуване на тези дейности в рамките на общите средства, предоставени
на НЗОК с бюджета за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ
на национално ниво. Следователно с клаузите от сключения между страните договор
от 03.05.2017 г. липсва клауза, с която да се уговаря, че стойностите, посочени
в приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени
продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична
медицинска помощ”, което представлява неразделна част от договора,
представляват задължителен лимит, над който НЗОК не може да извършва плащане на
изпълнителя за оказаната от него болнична медицинска помощ на физически лица.
Напротив в договора са уговорени изрично предпоставките и реда, по който за
НЗОК възниква задължение за заплащане на извършените от лечебното заведение
медицински дейности, надвишаващи стойностите в приложение № 2, които отговарят
напълно на правилата, установени със законовите разпоредби на ЗЗО и с тези на НРД
за 2017 г. Това е видно при тълкуването им във връзка една с друга, на всички
клаузи от съдържанието на сключения договор, имащи отношение към възникването
на това задължение, които са както клаузата на чл. 37 от договора, така и
клаузите на чл. 39 и чл. 40 от договора, а не при съобразяване изолирано
единствено на уговорката на чл. 37 от договора, каквото тълкуване прави ищецът.
Това означава, че с клаузите от процесния договор за оказване на болнична помощ
се поставя ограничение на размера, до който задължението на НЗОК за заплащане
на извършените от ищеца медицински дейности може да възникне, което е до
изчерпване на средствата от бюджета на НЗОК за 2017 г., което включва както
средствата, предвидени за здравноосигурителни плащания, така и средствата,
които са част от поддържания резерв за непредвидени и неотложни разходи, а не
до изчерпване на средствата, посочени в приложение № 2, представляващо
неразделна част от този договор. Това е в пълно съответствие с правилата,
регламентирани с императивните законови разпоредби на ЗЗО и НРД за 2017 г.,
което означава, че всички клаузи от съдържанието на сключения между страните по
спора договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 22-2506/ 03.05.2017 г. са действителни и като такива обвързват страните
по сделката.
Горното се
отнася и конкретно за клаузите на чл. 34, чл. 36 и чл. 37 от сключения договор,
които са предмет на предявените в процеса установителни искове за прогласяване
нищожността на тези уговорки. С клаузите на чл. 34 и чл. 36 от договора
страните са постигнали съгласие за това, че от възложителя ще бъдат определени
стойности на медицинските дейности, които той ще закупува от изпълнителя и
реда, по който трябва да стане това. Определянето на такива стойности обаче е в
пълно съответствие с императивните разпоредби на ЗЗО и НРД за 2017 г.,
анализирани подробно в настоящото решение и е пряко свързан с факта, че
дейността на НЗОК по управление и разходване на средства за
задравноосигурителни плащания е бюджетно обезпечена и като такава е ограничена
от бюджета на НЗОК за 2017 г., който пък от своя страна е ограничен от
ресурсите на Българската Държава за съответната година. Ето защо и тези клаузи
не са нищожни като противоречащи на закона. В тази насока е и произнасянето на
ВКС по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 169/ 16.02.2021 г., постановено по т.д. №1916/
2019 г. по описа на ВКС, II
т.о.
Както беше
посочено, съдържанието на клаузата на чл. 37 от договора не следва да се
разглежда изолирано от останалите уговорки в процесния договор, а съгласно
правилото на чл. 20 ЗЗД да се тълкува във връзка с чл. 39 и чл. 40 от договора.
При тълкуване на всички тези клаузи във връзката им една с друга се налага
извода, че в чл. 37 от договора не е предвидена абсолютна забрана за НЗОК да
заплаща на ищеца, в качеството му на изпълнител на болнична помощ, на възнаграждение за
извършените от него дейности по оказване на болнична помощ на физически лица по
клинични пътеки, която е в обхвата на пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК тогава,
когато стойността на тези дейности е над размерите, посочени в приложение № 2
към договора. Напротив в договора са уговорени условията, при които НЗОК
заплаща ценaта на извършените от ищеца медицински дейности,
които надвишават посочените в договора стойности, които съответстват напълно на
чл. 355, ал. 8, 9, 14, 15, 16, 17, 18 и чл. 13 НРД за 2017 г. и на установеното
с разпоредбите на ЗЗО и НРД за 2017 г. ограничение на размера, до който това
задължение може да възниква за НЗОК, което е до размера на средствата,
предоставени за здравноосигурителни плащания с бюджета на НЗОК за 2017 г.,
включително и тези, които са отделени в изискуемия съгласно чл. 25 ЗЗО резерв,
което ограничение се приема за законосъобразно и съответстващо на нормите на Конституцията
и в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 169/
16.02.2021 г., постановено по т.д. №1916/ 2019 г. по описа на ВКС, II т.о. Ето защо тази клаузата на чл. 37 от процесния договор също не е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като не противоречи на
императивните законови разпоредби на ЗЗО и НРД, с които е определена финансова
рамка, в съответствие с която НЗОК следва да осъществява заплащане на
предоставената от лечебните заведения медицинска помощ на здравноосигурените
лица.
С клаузите на
чл. 34, чл. 36 и чл. 37 от сключения договор не се въвежда ограничение на
правата на всяко едно задължително здравноосигурено лице, предвидени в чл. 35 ЗЗО, включително и на следните негови конкретни права: да получи медицинска
помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК,
да избира свободно лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ,
сключило договор с РЗОК, да получи спешна помощ там, където попадне. Тези
уговорки изобщо нямат действие по отношение на здравноосигурените лица, защото
последните не са страна по сключения договор за оказване на болнична помощ, от
чието съдържание те са част, поради което и не могат да накърнят техни
субективни права. Посочените клаузи имат действие само в отношенията между
ищцовото лечебно заведение и НЗОК и регламентират реда и начина, по който ще
бъде осигурено финансирането на задължителното здравно осигуряване от държавата
чрез бюджета на НЗОК, което от своя страна има за цел не да бъдат ограничени, а
напротив да бъдат създадени гаранции за това, че всяко едно физическо лице,
което е здравноосигурено, ще може да ползва безплатна медицинска помощ в
обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, който, както
вече многократно се отбеляза, е ограничен, поради което и разходването на
средства от него трябва да се планира, за да бъде достатъчен да обслужи интересите
на всички правоимащи, а не само на част от тях. Следователно атакуваните в
процеса договорни клаузи не противоречат и на императивните правни норми на чл.
5 и чл. 35 ЗЗО, на които ищецът основава своите искове за тяхната нищожност.
В обобщение
трябва да се посочи, че съдът намира, че всички клаузи от съдържанието на
процесния договор, които имат отношение към предпоставките, при които за НЗОК
възникват основните задължения да закупи и заплати предоставената от ищеца
болнична помощ на физически лице са действителни и обвързват страните. Такива
са и уговорките на чл. 34, чл. 36 и чл. 37 от договор за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки № 22-2506/ 03.05.2017 г., поради което предявените установителни искове за
прогласяване на тяхната нищожност са неоснователни и като такива трябва да се
отхвърлят.
На следващо
място съдът трябва да се произнесе по въпроса дали по делото се доказва, че са
настъпили условията, при които за НЗОК възниква задължение да заплати на ищеца
цената на извършените от последния през месец юни 2017 г. действия по оказване
на болнична помощ по клинични пътеки, които са тези предвидени в съдържанието
на клаузите, които са част от сключения на 03.05.2017 г. индивидуален договор,
които клаузи съответстват на нормативно установеното съдържание на сключения
между страните договор.
Между страните
по делото не се спори, че договор № 22-2506/ 03.05.2017 г. е бил действащ през процесния период от
01.06.2017 г. до 30.06.2017 г., както и че през този период изпълнителят У.С.Б.за А.Л.ПО Е.„А.И.П.” ЕАД реално е извършил дейности по оказване на болнична медицинска помощ на
физически лица, цената за които възлиза на сумата от 54 322 лв. Безспорно е и
това, че тези дейностите са само такива, които са осъществени след като вече са
достигнати лимитните стойностите, определени в Приложение № 2 към сключения от
страните договор съгласно изменението на неговото съдържание, направено с
допълнително споразумение към договора от 24.07.2017 г., т.е. дейности, които
надвишават тези стойности. Това се твърди от ищеца в исковата молба, като факти
в тази насока се излагат и от ответника в писмения отговор. Ето защо и за да се
приеме, че за НЗОК е възникнало задължение да заплати на ищеца възнаграждение
за така извършените дейности, следва да бъде доказано, освен, че те са реално
осъществени, че съответстват на законовите изисквания и че са надлежно отчетени
пред НЗОК, също така и следните факти: 1) че ищецът е подал заявление за
увеличаване на месечната стойност; 2) че е взето решение от директора на РЗОК
за закупуване на тези дейности, надхвърлящи установените с договора пределни
стойности, тогава, когато са налице неусвоени стойности за предходен период или
възстановени от изпълнителя неоснователно усвоени суми или че е взето решение
на Надзорния съвет на НЗОК за закупуване и заплащане на така извършените
медицински дейности в рамките на бюджета за 2017 г. или със средства от „Резерв,
включително за непредвидени и неотложни разходи“, тогава, когато на ниво РЗОК
не са налични средства за закупуване на допълнителни дейности.
По делото няма
представени доказателства за това, че ищецът е направил искане пред РЗОК да
закупи конкретно извършените през месец юни 2017 г. медицински дейности, чиято
стойност е в размер на 54 322 лв. и надхвърля уговорената в договора такава.
Такова искане не е обективирано в писмо с изх. на ищцовата болница № 398/ 01.06.2017 г.,
адресирано до Надзорния съвет на НЗОК, тъй като същото е изготвено и изпратено
преди периода, за който се претендира, че са извършени процесните дейности по
оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Освен това в производството не
се твърди и не се представят доказателства, че от директора на РЗОК или от
Надзорния съвет на НЗОК е прието решение за закупуване и заплащане на
извършените от ищеца медицински дейности през месец юни 2017 г. с неусвоени или
възстановени от това лечебно заведение средства или със средства в рамките на
бюджета на НЗОК за 2017 г. за здравноосигурителни плащания или със средства от
резерва на бюджета на НЗОК за 2017 г., който е заделен за непредвидени и
неотложни разходи. Липсата на така взето решение означава, че не е осъществена
една от предпоставките, при която в съдържанието на сключения между страните
договор, включително нормативно установеното такова, е предвидено, че за НЗОК
възниква задължение да заплати възнаграждение за извършените от ищеца през
месец юни 2017 г. медицински дейности в размер на 54 322 лв. Осъществяването на
тази предпоставка е задължително условие за уважаване на иск за реално
заплащане на това възнаграждение, защото съдът в образуваното исково
производство не може да замести преценката, която компетентният орган трябва да
осъществи приемайки изискуемото решение и която включва не само установяване извършването
на конкретно претедираните от ищеца медицински дейности, но и извършване на
анализ на всички искания за заплащане за съответната бюджетна година на
изпълнители на медицинска дейност на национално ниво, както и на наличните
свободни средства в бюджета на НЗОК за 2017 г., включително и в резерва на този
бюджет. В настоящото производство съдът не може да се произнася по въпроса дали
са били налице предвидени в закона предпоставки за приемане на решение от
Надзорния съвет на НЗОК за закупуване на процесните извършени от ищеца
медицински дейности, тъй като той разглежда само гражданскоправните отношения,
които са породени между страните по договора за оказване на болнична медицинска
помощ, но не и законосъобразността на едно такова решение или отказа за
неговото издаване, което има характер на административен акт и в случай, че
изпълнителят на болнична помощ счита, че то засяга негови права и страда от
определени пороци е следвало да заяви това като го оспори по реда на АПК, което
не се сочи да е направил. За съда, разглеждащ осъдителния иск за реално
изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение, е релевантно
единствено обстоятелството дали такова решение е прието от Надзорния съвет на
НЗОК или не, както е в случая.
Ищецът се
позовава на приложение на нормата на § 1 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за бюджета за НЗОК за 2021 г. В
тази норма е предвидено, че преизпълнението
на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи може да се
ползва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над
утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК по решение на
Надзорния съвет на НЗОК, като неусвоените средства до 30 септември 2021 г. за
здравноосигурителни плащания по съответните редове по чл. 1, ал. 2 за
медицински и за дентални дейности след осигуряване на финансирането по § 9 може
да се използват за плащания само за медицинските и денталните дейности и
медицинските изделия от списъка по групи по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10
от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от
Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински
изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на
отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм,
гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, а съгласно алинея
трета на разпоредбата при наличие на останали неусвоени средства след
тези плащания те се използват за заплащане на изпълнителите на болнична
медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК за съответния период, на
извършените и отчетените, но незаплатени дейности в болничната медицинска помощ
и приложените при тях медицински изделия за 2017 и 2018 г., независимо от
съдебните актове, постановени по съдебните спорове между страните. При
тълкуване на посочените разпоредби съдът намира, че в тях не е регламентирано,
че в тежест на НЗОК на основание на закона възниква безусловно задължение да
заплати на всички изпълнители на болнична помощ на незаплатените дейности,
извършени през 2017 г. и 2018 г. В тези норми е предвидена възможността за
възникване на такова задължение, ако са налице неусвоени до 30.09.2021 г.
средства за здравноосигурителни плащания от бюджета на НЗОК за 2021 г., както и
остатък от тях след извършване на плащания за медицинските и денталните
дейности и медицинските изделия от списъка по групи по чл. 13, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 10 от 2009 г., които факти към настоящия момент не са се осъществили,
поради това, че релевантната дата, към която трябва да има неусвоен остатък от
бюджетни средства, която е 30.09.2021 г., все още не е настъпила. Това
означава, че задължение за НЗОК да заплати на ищцовото лечебно заведение на
възнаграждение за извършените от последното медицински дейности през 2017 г. не
е възникнало към момента по силата на законовите разпоредби на § 1 от ПЗР на
Закона за бюджета за НЗОК за 2021 г.
Предвид всичко
изложено, трябва да се заключи, че по делото не се установява за НЗОК по силата
на договора за оказване на болнична помощ от 03.05.2017 г. да е възникнало
задължение за заплащане на претендираните от ищеца медицински дейности, които
надвишават стойностите, посочени в приложение № 2 „Стойност на дейностите,
медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени
заболявания в условията на болнична медицинска помощ”, което представлява
неразделна част от договора. След като в тежест на ответника не е възникнало
задължение за заплащане на процесните суми на заявеното договорно основание, то
това означава, че предявеният главен осъдителен иск е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на предявения иск за главница, се налага извода, че искът за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главното парично задължение, който е акцесорен, също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото разноски се следват на ответника. Той обаче не е направил искане за тяхното присъждане в хода на производството, поради което и съдът не може да възлага заплащането им в тежест на страната, която неоснователно е повдигнала правния спор пред съда.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от У.С.Б.за А.Л.ПО Е.„А.И.П.” ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Н.З.ОК., с адрес: гр. София, ул. „*******, искове, както следва: 1) искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 34, чл. 36 и чл. 37 от договор № 22-2506/ 03.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между У.С.Б.за А.Л.ПО Е.„А.И.П.” ЕАД, в качеството на изпълнител на болнична медицинска помощ, и Н.З.ОК., поради противоречието им със закона; 2) иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗО за заплащане на сума в размер на 54 322 лв. /петдесет и четири хиляди триста двадесет и два лева/, представляваща неплатеното възнаграждение за извършени през месец юни 2017 г. медицински дейности по клинични пътеки, които суми са дължими по договор № 22-2506/ 03.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между У.С.Б.за А.Л.ПО Е.„А.И.П.” ЕАД, в качеството на изпълнител на болнична медицинска помощ, и Н.З.ОК., и които надвишават стойностите, посочени в приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ”, представляващо неразделна част от сключения договора, както и 3) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 16 554, 44 лв. /шестнадесет хиляди петстотин петдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата в размер на 54 322 лв., начислено за периода от 31.07.2017 г. до 30.07.2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: