В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-"Д" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, разгледа докладваното от мл. съдия Десислава Чернева въззивно гражданско дело № 12008 по описа на съда за
2020 г. и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 144416
от 08.07.2020 г., постановено по гр.д. 59059/2019г. по описа на Софийски
районен съд I ГО 120-ти състав е осъдил З. „О.З.“ АД, ЕИК: *******да заплати на „З.А.Б.“
АД, ЕИК: *******на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ сумата от 16 557.52 лв.,
представляваща главница неизплатена стойност за възникнало регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +”, обективирана в
застрахователна полица № 16-0300/302/5002283, за щети от ПТП настъпило на 13.12.2018
г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда 15.10.2019
г. до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл. 86 от ЗЗД
сумата от 823.28 лв. - мораторна лихва за периода 13.04.2019 г. до 08.10.2019 г. С
решението са отхвърлени исковете за главница над размера от 16 557.52 лв. до
пълния такъв от 17453.12 лв. и за лихви над размера от 823.28 лв. до пълния
такъв от 867.81 лв., като неоснователни. Присъдени са разноски на страните по
съразмерност.
Срещу решението
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
З. „О.З.“ АД Процесуалният представител на ответното дружество счита, че
решението е неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и
поради необоснованост. Поддържа, че не е установено при условията на пълно и
главно доказване че виновен за настъпилото ПТП е водачът, застрахован при З. „О.З.“
АД със задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Напротив изтъква, че в производството при условията на
обратно доказване се събрали доказателства които опровергават твърденията на
ищеца. Изтъква, че представеният в първоинстанционното производство двустранен
констативен протокол от ПТП представлява частен свидетелстващ документ, поради
което не може да се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Твърди,
че неправилно съдът не е кредитирал показанията на разпитания по делото
свидетел. Поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на застрахования при ищеца автомобил. Моли за отмяна на
решението и отхвърляне на исковете. Претендира разноски и за двете съдебни
инстанции.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от „З.А.Б.“ АД, с който счита жалбата за неоснователна. Намира
за неоснователни възраженията на въззивника. Счита, че съдът е допуснал
процесуално нарушение, като е отхвърлено своевременно направено искане за
разпит на свидетел-водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Сочи, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени за
разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност".
Ангажирането на
отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност" на
причинителя на вредата /делинквент/ е свързано с установяване на следните
кумулативни предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно отношение между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/ по застраховка
"Каско"; 2) валидно възникнало правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и
ответното дружество; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по имуществено автомобилно застраховане - "Каско" и 4)
осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане /чл.
45 ЗЗД/ - противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка
между поведението на дееца и причинените вреди, като вината се предполага до
доказване на противното, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
че главното парично задължение е възникнало и че е настъпила неговата
изискуемост.
Установено е по делото, а и не се спори, че
между ищеца и ,,М.-П.Л.ЕООД , с ЕИК: *******бил сключен договор за застраховане
"Каско" обективиран в застрахователна полица, № 16-0300/302/5002283 с
обект лек автомобил "Ягуар" модел,,ХЕ С‘‘ с рег. № *******, със срок
на застрахователно покритие от 00. 00 ч. на 09.06.2018 г. до 24. 00 ч. на 08.06.2019
г.
Доказано е също
така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане - на
13.12.2018 г. е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно
произшествие в гр. София, на бул. Александър Малинов, непосредствено преди
кръстовището с ул. Филип Аврамов с участието на горепосочения лек автомобил "Ягуар"
модел,,ХЕ С‘‘ с рег. № *******, управляван от К.К. и лек автомобил "Мицубиши
Лансер" рег. № *******, управляван от Д.С..
По делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с доклада по чл. 140 ГПК,
че към датата на ПТП 13.12.2018 г. за водача на МПС "Мицубиши Лансер"
рег. № ******* е била налице валидно сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника, както и че ищецът е заплатил
за ремонта на застрахования при него лек автомобил "Ягуар" модел ,,ХЕ
С‘‘ с рег. № ******* обезщетение в размер на 17 448, 12 лв, за която сума са
били издадени фактури, приети като доказателства по делото.
Спорните между страните
въпроси по същество във въззивното производство са свързани с механизма
на процесното ПТП.
Настоящият
състав приема, че от Протокола за ПТП от 13.12.2018 г., както и изисканите от
МВР, Отдел ,,Пътна полиция‘ писмени документи‘, включително и Декларация от Д.С.,
застрахования водач при ответното дружество, както и от заключението по
приетата и неоспорена съдебна-автотехническа експертиза, неоспорено от
страните, което настоящият състав кредитира като задълбочено и обосновано се
установява, че процесното ПТП е извършено по вина на водача на "Мицубиши
Лансер" рег. № *******, който се е движил по бул. Александър Малинов с
посока от ул. ,,д-р Атанас Москов‘‘ към
бул. Андрей Ляпчев‘‘, като непосредствено преди кръстовището с ул. ,,Филип
Аврамов‘‘ е предприел маневра за престрояване от средна лента в лява лента и
реализирал ПТП с движещия се в лява лента лек автомобил "Ягуар" модел
,,ХЕ С‘‘ с рег. № *******. Вещото лице е категорично, че щетите по увредения
автомобил се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпило на
13.12.2018 г. произшествие в град София. Размерът е доказан чрез САТЕ и е
основателна претенцията за приетата от СРС сума, стойност необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил по средни пазарни цени към датата на
ПТП със стойност и на обичайни ликвидационни разходи в размер на 15 лева.
Водачът на лек
автомобил "Мицубиши Лансер" , с рег. № ******* не е съобразил
поведението си с чл. 25, ал. 2 от ЗДВП, според който при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В
случая същият е следвало да пропусне движещият се в лявата пътна лента "Ягуар"
модел ,,ХЕ С‘‘ с рег. № *******, след което да предприеме маневрата.
По делото са
изслушани свидетелските показания на св. Д.С. - водач на процесното МПС към
момента на реализиране на събитието. Цялостната преценка на така описаните
доказателствени средства, включително съобразяването на показанията на
свидетеля Д.С., при условията на чл. 172 от ГПК и останалия доказателствен
материал, с оглед на заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ.,
и всички други данни по делото позволяват да бъде направен обоснован извод, че
процесното ПТП е настъпило по сочения от ищеца механизъм, както законосъобразно
е приел и първоинстанционният съд.
Твърдението на
ответника за съпричиняване не се кредитира, нито това, затова, защото не е
ангажирал надлежни доказателства по делото за обратното. Както е посочил и
районният съдия и по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът следва да
приеме недоказания факт за неосъществил се в действителност, с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест. Поради това, искът
следва да бъде уважен и сумата да се присъди на ищеца в размера, присъден от
районния съдия, ведно със законната лихва, счетено от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
При това
положение и при съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските.
С оглед изхода
на спора право на разноски има въззиваемата страна - ищец. На основание чл. 78,
ал. 1, вр. с ал. 5 от ГПК и като съобрази доказателствата за реално
направени разноски, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото
пред въззивната инстанция и извършените от процесуалният представител на
въззиваемата страна действия в хода на въззивното производство, жалбоподателят
/ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 450 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Настоящото
решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 144416 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 59059/2019г. по описа на
Софийски районен съд I ГО, 120-ти състав.
ОСЪЖДА З. „О.З.“
АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Л.и
Р.Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „З.А.Б.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.П.и А.А., сумата от
1 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.