Решение по дело №44/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Оспорва се Акт за установяване на задължение по декларация № 1648-1/03.07.2023г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол” на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, потвърден с Решение №46 от 21.09.2023 г. на Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който на Н.Д.В., са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2022 г. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., в общ размер на 24 294,00 лв., в качеството му на собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „**” № ** и гр. Пловдив, ул. „***” № **.

Жалбоподателят Н.Д.В., ЕГН **********, с адрес *** счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага доводи, че при издаване на обжалвания акт не са взети предвид възраженията му, изложени в жалбата от 24.07.2023 г. за неправилно изчисление на данъчната оценка на имота. Твърди, че данъчната оценка, както и таксата за битови отпадъци на имотите са неправилно определени и следва да се определи нова данъчна оценка и нов размер на задълженията с оглед различните характеристики на имота. Възразява също, че в акта не се съдържат фактически и правни основания за издаването му.

Ответникът Директор на дирекция „Местни данъци и такси” при община Пловдив, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Я., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалвания АУЗД е връчен на 10.07.2023 г., като жалбата по административен ред е подадена на 24.07.2023 г. С Решение № 46/21.09.2023 г. на Директора на Дирекция МДТ АУЗД е потвърден. Решението е връчено на 11.12.2023 г., като жалбата е подадена на 28.12.2023 г.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима за разглеждане по същество, след проведено задължително оспорване пред горестоящия административен орган, постановено в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 144 от ДОПК, чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на обжалване са задължения на Н.В. за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2022 г. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., в общ размер на 24 294,00 лв., в качеството му на собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „***” № ** и в гр. Пловдив, ул. „***” № **, съгласно подадени Декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 05226068/03.09.2002г. и вх. № **********/22.11.2004 г., по партиди: № 7205264460001 и № 7205264460003, както следва:

-за данък върху недвижимите имоти, в общ размер на 6431,54 лв. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., в общ размер на 1 578,03 лв.

-за такса за битови отпадъци, в общ размер на 13 081,00 лв. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., в общ размер на 3 203,40 лв.

От фактическа страна се установява, че Н.Д.В., е собственик на 0.06747 идеални части от земя с площ 300.00 кв.м. и застроена площ 195.00 кв.м. и жилище /ателие/ с РЗП - 64.60 кв.м., (с прилежащо мазе с РЗП - 8.60 кв.м.), находящи се в гр. Пловдив, ул. „**“ №**, съгласно Нотариален акт (НА) за покупко-продажба на недвижим имот №9 от 26.08.2022 г., том. IV, рег. № 3000, дело №609 от 2002 г.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.07.2003г., №131, том ІІІ, рег.№2910, нот.дело №531/2003г., жалбоподателят В. придобива собствеността върху недвижим имот, изграден в груб вид, представляващ магазин, с обща застроена площ от 545,66 кв.м., находящ се в сграда, построена в урегулиран поземлен имот (УПИ) VІ-***, кв.602 по плана на “Пета градска част”, гр. Пловдив, заедно със съответстващите на магазина 17,54% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 812,00 кв.м.; сградата е с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “***” № ** и № **; данъчната оценка на имота е 174 995,90 лв.; продажната цена на имота е в размер на левовата равностойност на 49 000,00 евро.

Според Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №100 от 20.09.2004г., издадено от главния архитект на Община Пловдив - Район “Северен”, се въвежда в експлоатация строеж “магазин за промишлени стоки”, находящ се в УПИ ІV-*** (всъщност VІ-***), кв.602 по плана на “Пета градска част”- Пловдив., ул. “***” №**-**, гр. Пловдив.

При извършена проверка от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ при дирекция „Местни данъци и такси“ в община Пловдив е констатирано, че жалбоподателят има непогасени публични задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2019г.-31.12.2022 г., ведно с прилежащите лихви за просрочие, изчислени към 03.07.2023г.

По делото не са ангажирани доказателства за направено заплащане на дължимите от жалбоподателя задължения за ДНИ и ТБО по отношение на процесните имоти, нито пък се твърди такова нещо от страна на жалбоподателя.

От приходните органи за недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***” № **, деклариран с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (в редакцията до 31.12.2018г.) с вх. № 05226068/03.09.2002г., по партида № 7205264460001, е определена данъчна оценка, както следва: за 2019г.- 60350,60 лв.; за 2020г.- 60029,80 лв.; за 2021г.- 56697,10 лв. и за 2022 г.-56392,70 лв.

Върху така определените данъчни оценки на процесния имот е определен ДНИ, както следва: 108,63лв. –главница и 43,10 лв. –лихва за 2019г.; 108,05 лв. - главница и 31,87 лв.-лихва. за 2020г.; 102,06 лв.-главница и 19,78 лв.- лихва за 2021г. и 101,51 лв.-главница и 9,39лв.-лихва за 2022г.

За недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***” № **, деклариран с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (в редакцията до 31.12.2018г.) с вх. № **********/22.11.2004г., по партида № 7205264460003, е определена данъчна оценка, както следва: за 2019г.- 841 544,50 лв.; за 2020г.- 837 115,30 лв.; за 2021г.- 832 686,20 лв. и за 2022 г.-828 257,00 лв.

Върху така определените данъчни оценки на процесния имот е определен ДНИ както следва: 1514,78 лв. –главница и 601,07 лв. –лихва за 2019г.; 1506,81 лв. - главница и 444,51 лв.-лихва.-за 2020г.; 1498,84 лв.-главница и 290,40 лв.- лихва за 2021г. и 1490,86 лв.-главница и 137,91 лв.-лихва - за 2022г.

По отношение на ТБО за всяка една от процесните години, е констатирано следното:

Съгласно Договори от 10.06.2019г., от 29.01.2020г., от 09.02.2021г. и от 01.02.2022г, между жалбоподателя, в качеството му на възложител, и Община Пловдив - Район “Северен”, в качеството му на изпълнител, за процесния период 2019г.-2022 г. общината ще осъществява сметосъбиране и сметоизвозване на 1 брой съд за битови отпадъци “кука”, обслужващ магазин на ул. “***” №**-**, срещу заплащане на такса от общо 832,00 лв. (52 седмици по 16,00 лв.), в която са включени такса за сметосъбиране и сметоизвозване (12,00 лв. седмично) и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения (4,00 лв. седмично).

Подадени от В. са Декларация с вх.№ 910 от 30.11.2018г.; декларация с вх.№749 от 20.11.2019г.; декларация с вх.№604 от 25.11.2020г. и декларация с вх.№828 от 29.11.2021г. по чл.19, ал.1 и 2 от НОАМТЦУТОП, според които декларации за периода 01.01.2019г. – 31.12.2022г. за имот с партиден №720526460003, магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. “***” №**, жалбоподателят ще ползва съд за битови отпадъци- 1 брой тип “кука”.

За недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***” № **, деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ (в редакцията до 31.12.2018г.) с вх. № 05226068/03.09.2002г., по партида № 7205264460001 са определени ТБО, както следва

За 2019 г.-90,53 лв.-главница и 35,92 лв.-лихва

За 2020г. -108,05 лв.-главница и 31,87 лв.-лихва

За 2021г. -102,06 лв.-главница и 19,78 лв.-лихва

За 2022 г. -101,51 лв.-главница и 9,39 лв.-лихва

За недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***” № **, деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/22.11.2004г., по партида № 7205264460003 са определени задължения за ТБО, както следва:

За 2019 г.-3188,32 лв.-главница и 1265,14 лв.-лихва

За 2020г. -3175,92 лв.-главница и 936,90 лв.-лихва

За 2021г. -3163,52 лв.-главница и 612,93 лв.-лихва

За 2022 г. -3151,12 лв.-главница и 291,47 лв.-лихва

При така описаната фактическа обстановка е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 1648-1/03.07.2023г., с който на Н.Д.В., са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2022 г. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., в общ размер на 24 294,00 лв., в качеството му на собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „***” № ** и гр. Пловдив, ул. „***” № **.

АУЗД е обжалван в предвидения срок и е потвърден с решение №46 от 21.09.2023 г. на Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

За да потвърди обжалвания АУЗД решаващият орган е приел, че ДО на спорните НИ е определена правилно съгл. 4, чл.5, ал.1, чл. 10 и чл.13 от Приложение №2 към ЗМДТ, които предвиждат строго определен ред за определяне на ДО на НИ съобразно изрично определени в закона компоненти и въз основа на законово определени коефициенти.

Изложени са мотиви, че при изготвяне на Акт за установяване на задължение по декларация № 1648-1/03.07.2023 г., органът по приходите е съобразил точно и в пълнота фактите и обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., на Н.Д.В., в качеството му на собственик на процесните недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „***” № ** и гр. Пловдив, ул. „***” № **.

Представени по делото са Заповед № 18ОА2536 от 31.10.2018г. на кмета на Община Пловдив; Заповед №19ОА-2611 от 28.10.2019 г. на кмета на Община Пловдив; Заповед № 20ОА-2260 от 30.10.2020 г. на кмета на Община Пловдив; Заповед №21ОА-2920 от 28.10.2021 г. на кмета на Община Пловдив; Решение № 355-Н0-А0/2008 г. за издаване на комплексно разрешително на Община Пловдив; Комплексно разрешително № 355-Н0/2008г.; Решение № 355-Н0-А0/2009 г. за издаване на комплексно разрешително на Община Пловдив; Комплексно разрешително № 380-Н0/2009г.; Заповед № 17ОА2683 от 27.10.2017 г. и Заповед №09ОА-833 от 27.04.2009 г. на Кмета на Община Пловдив; Заповед № 29 от 31.01.2012 г. на Кмета на Община Пловдив.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощен служител на община Пловдив, съгласно заповед № 17ОА-2683/27.10.2017г., издадена от кмета на общината, и на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Това означава, че предмет на съдебно обжалване е първоначално издаденият АУЗД, в частта, която не е отменена с решението на горестоящия административен орган (чл. 156, ал. 1 от ДОПК). Тоест, задължителна процесуална предпоставка за обжалване на АУЗД по съдебен ред е обжалването му по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи в общината, който изпълнява правомощията на директор на териториална дирекция на НАП

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3, изр. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение може да се издаде и служебно, при наличие на изчерпателно изброени предпоставки, едната от които е когато публичното задължение не е заплатено в срок и не е извършена ревизия. В настоящия случай, се касае именно за тази законово регламентирана хипотеза, а именно незаплащане на задължения за ДНИ и ТБО от Н.В. за притежавани от него недвижими имоти.

Релевираните в жалбата възражения се свеждат до това, че при издаване на обжалвания акт неправилно е изчислена данъчната оценка на имотите, тъй като не са взети предвид всички техни характеристики. Възразява се, че от приходните органи не са съобразени доводите на В., изложени в жалбата от 24.07.2023 г.

В тази връзка са дадени изрични указания на жалбоподателя с Разпореждане на Съда от 25.01.2024 г. за представяне на доказателства в подкрепа на възраженията в жалбата, но както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство от В. не са представени доказателства във връзка с различни характеристики на имотите от тези, които са посочени от него в подадените декларации, както и относно неправилно изчисляване на ДО на имотите.

Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗМДТ декларация се подава еднократно при придобиване на недвижимия имот, а при промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка и таксите, се подава нова декларация. В този смисъл, първоначално подадената декларация замества декларациите за следващи календарни години и се счита, че за всеки отчетен период е подадена декларация. В конкретния случай няма подадени декларации от В. с различни от първоначално заявените характеристики, съответно и възраженията в тази посока са неоснователни. Същевременно, от страна на жалбоподателя не са изложени конкретни възражения, нито са ангажирани конкретни доказателства, обосноваващи извод, че така определените ДО са незаконосъобразни по основание и размер.

Неоснователни са и възраженията, че обжалваният акт не е мотивиран, доколкото в акта са изложени конкретни и подробни мотиви относно реда и начина на определянето на данъчната оценка на недвижимите имоти и съответните задължения за ДНИ и ТБО. От приходните органи са съобразени разпоредбите на чл. 19, ал.1 и чл. 20 от ЗМДТ във връзка с приложение № 2 към същия закон.

В случая, при проведено задължително административно обжалване директорът на дирекция "МДТ" при община Пловдив е обсъдил направените възражения от жалбоподателя за ДНИ и ТБО за всеки конкретен недвижим имот, индивидуализиран със съответния партиден номер и е посочил конкретен размер на дължимите ДНИ и ТБО, както и приложените данъчни ставки, които са определени с решения на общински съвет Пловдив.

Според чл.10, ал.1 от ЗМДТ в сила от 01.01.2019 г., с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Разпоредбата на чл.10 ЗМДТ в редакцията в сила от 01.01.2020 г. гласи, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Според чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Според чл.11, ал.3 от ЗМДТ, при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. А според чл.13 от ЗМДТ, данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Предвид посоченото и с оглед на обстоятелството, че по делото не са представени доказателства върху процесните имоти да е учредено право на ползване на трето лице, следва да се приеме за установено, че Н.В. е данъчно задължено лице за ДНИ по отношение на притежаваните от него имоти.

Според чл.19, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

Разпоредбата на чл.20 от ЗМДТ гласи, че данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение №2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица, а съгласно чл.22 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Съобразно разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал.1 (между които и ДНИ) при условията, по реда и в границите, определени с този закон.

С Решение №10, взето с протокол №2 от 31.01.2008г. на Общински съвет (ОбС. – Пловдив), е приета Наредба за определянето на размера на местните данъци на територията на община Пловдив (НОРМДТОП).

Според посочената НОРМДТОП и нейните изменения, за периода 01.01.2019г. – 31.12.2022г. размерът на ДНИ е 1,8 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот (Решение №503, взето с протокол №22 от 20.12.2012г. на ОбС- Пловдив).

В случая, както е посочено и в мотивната част на акта, начислените задължения за данък върху недвижимите имоти, са определени съгласно чл. 22 от ЗМДТ и чл. 15 от Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на Община Пловдив и са в размер на 1,8 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот (изм. с Реш. № 503, Пр. № 22 от 20.12.2012 г.), в сила за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

При извършена служебна проверка не се констатира грешка при направените изчисления на дължимите задължения за ДНИ за имота, съответно:

За 2019г.- 60350,60 лв. по 1,8 на хиляда =108,63лв.

за 2020г.- 60029,80 лв. по 1,8 на хиляда=108,05 лв.

за 2021г.- 56697,10 лв. по 1,8 на хиляда=102,06 лв.

за 2022 г.- 56392,70 лв. по 1,8 на хиляда=101,51 лв.

По отношение на търговски обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***” № **, при извършена служебна проверка също не се констатира грешка при направените изчисления на дължимите задължения за ДНИ за имота.

За 2019г.- 841 544,50 лв. по 1,8 на хиляда =1514,78 лв.

за 2020г.- 837 115,30 лв. по 1,8 на хиляда=1506,81 лв.

за 2021г.- 832 686,20 лв. по 1,8 на хиляда=1498,84 лв.

за 2022 г.- 828 257,00 лв. по 1,8 на хиляда=1490,86 лв.

По отношение на определените задължения за такса битови отпадъци в решението на горестоящия административен орган е посочено каква е приложената данъчна ставка при изчислението на ТБО за тези недвижими имоти.

Съобразена е разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ, съгласно която ТБО се заплаща от лицата по чл.11 от закона, респективно от собствениците на недвижими имоти или в случая от жалбоподателя.

Според разпоредбата на чл.9 от ЗМДТ, общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, каквато в случая се явява посочената вече НОАМТЦУТОП, приета с Решение №80, взето с Протокол №6 от 04.03.2003г. на ОбС- Пловдив.

В случая с Решение №506, взето с протокол №** от 20.12.2012г. на ОбС- Пловдив, приложимо по отношение на определяне размера на ТБО за 2019г., е определен размер на ТБО за жилищни и вилни имоти на граждани в регулационните граници на град Пловдив от общо 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на имота, от които 0,7 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 0,4 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; 0,4 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване.

С Решение №388, взето с протокол №21 от 28.12.2019г. на ОбС- Пловдив , приложимо по отношение на определянето на размера на ТБО за 2020-2022г., е определен размер на ТБО за жилищни и вилни имоти на граждани в регулационните граници на град Пловдив от общо 1,8 на хиляда върху данъчната оценка на имота, от които 0,7 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 0,4 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; 0,7 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване.

В т.2, буква „Б“ на посочените решения на Общински съвет Пловдив е посочено, че за нежилищни имоти на граждани в регулационните граници -застроени, използвани за стопански цели, подали декларации по чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив за ползване на брой и видове съдове таксата за битови отпадъци се определя на база договорените брой и видове съдове, кратност на вдигане и утвърдените калкулации за еднократно извозване на съответния вид.

За еднократно извозване, обработка в депа/други съоръжения и чистотата на териториите за обществено ползване, както следва:

Б. 1. За съд тип „КУКА” - общо 16.00 лв.

в това число:

- за сметосъбиране и сметоизвозване - 12.00 лв.

- за обезвреждане битовите отпадъци в депа

или други съоръжения вкл. отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО - 4.00 лв.

Определянето на годишната такса за облагане става съобразно договорената кратност за извозване.

Посочено е също, че във връзка с прилагането на чл. 18, ал. 1, т. 1, буква „в” от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, освен горните такси се събира и такса за чистотата на териториите за обществено ползване 2,8 на хиляда върху данъчната оценка на имота.

При определяне на таксата за битови отпадъци в случая са съобразени разпоредбите на чл.19 от последнопосочената наредба и представените договори за определяне на броя, вида и седмичната кратност на обслужване на съдовете за битови отпадъци въз основа на подадената от В. декларация за собствените му НИ.

В конкретния случай задълженията за ТБО по отношение на имота на жалбоподателя, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ №**, са определени в размер на 2,8 на хиляда върху данъчната оценка на имота. Към всяко едно от получените произведения е прибавена сумата от по 832,00 лв., представляваща дължима ТБО (такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци), дължима по посочените по-горе договори с изпълнител Община Пловдив - Район “Северен”, които ТБО не са заплатени от жалбоподателя.

При извършена служебна проверка не се констатира грешка при направените изчисления на дължимите задължения за ТБО за имота, а именно:

За 2019г.- 841 544,50 лв. по 2,8 на хиляда + 832,00 лв. =3188,32 лв.

за 2020г.- 837 115,30 лв. по 2,8 на хиляда + 832,00 лв. =3175,92 лв.

за 2021г.- 832 686,20 лв. по 2,8 на хиляда + 832,00 лв. = 3163,52 лв.

за 2022 г.- 828 257,00 лв. по 2,8 на хиляда + 832,00 лв. =3151,12 лв.

Върху определените размери на дължимите ТБО са определени лихви за просрочие.

Задълженията за ТБО по отношение на имота на жалбоподателя, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ №**, са определени в размер на 1,8 на хиляда върху данъчната оценка на имота. При извършена служебна проверка не се констатира грешка при направените изчисления на дължимите задължения за ТБО за имота.

За 2019г.- 60350,60 лв. по 1,8 на хиляда =108,63лв.

за 2020г.- 60029,80 лв. по 1,8 на хиляда=108,05 лв.

за 2021г.- 56697,10 лв. по 1,8 на хиляда=102,06 лв.

за 2022 г.- 56392,70 лв. по 1,8 на хиляда=101,51 лв.

Върху определените размери на дължимите ТБО са определени лихви за просрочие.

При изчисляване размера на прилежащите лихви за ДНИ, е съобразена разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която ДНИ се заплаща на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Това означава, че при незаплащане на задължението в посочените срокове, се начисляват лихви, считано от 01 юли на съответната година за ½ от задължението до датата на заплащането му или до датата на установяването му с АУЗД или РА, и от 01 ноември на съответната година за ½ от задължението до датата на заплащането му или до датата на установяването му с АУЗД или РА.

При изчисление на лихвите посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор, се констатира математическа точност на изчисленията в обжалвания АУЗД.

По отношение акцесорните задължения за лихви за невнесени задължения за ТБО, следва да бъдат изложени аналогични аргументи. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет. Този ред е регламентиран в разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, съгласно която ТБО се заплаща в съответствие със сроковете, определени в ЗМДТ за заплащане на ДНИ. Поради тази причина, аналогични са аргументите, изложени по-горе в настоящото решение относно началният и краен момент на дължимост на лихвите за ТБО.

По изложените съображения, обжалваният АУЗД е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора, в полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл.8, ал.1, вр. с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 2586,46 лева.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването Н.Д.В., с адрес: ***, против Акт за установяване на задължение по декларация №1648-1/03.07.2023г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол” на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, потвърден с Решение №46 от 21.09.2023 г. на Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който на Н.Д.В. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2022 г. и лихви за просрочие към 03.07.2023 г., в общ размер на 24 294,00 лв., в качеството му на собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „***” № ** и в гр. Пловдив, ул. „***” № **.

ОСЪЖДА Н.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община Пловдив сумата от 2586,46 лева (две хиляди петстотин осемдесет и шест лева и 46 ст.) юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.