Решение по дело №1799/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10405
Дата: 31 май 2024 г.
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20231110101799
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10405
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110101799 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от А. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: .,
и Д. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ., чрез адв. Д. П. А., срещу А. А. Л., ЕГН
**********, с адрес: ., с която са предявени два субективно съединени осъдителни
иска с правно основА.е чл. 108 ЗС за приемане за установено по отношение на
ответницата, че Д. Д. Й. е носител на ¾ ид.ч. от правото на собственост, а А. Г. Й. е
носител на ¼ ид.ч. от правото на собственост и да бъде осъдена А. А. Л. да предаде
владението върху апартамент ., находящ се в ., със застроена площ от 88,39 кв. метра,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището
съгласно документа за собственост: стълбище, държавен апартамент № 28, двор, двор,
ведно с избено помещение № 5 при съседи: коридор, мазе № 4 към държавен
апартамент ., мазе № 6 към държавен апартамент № 30, ведно с 5,652 % идеални части
от общите части на сградата, в която се намира описаното жилище и съответните
идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който се намира
сградата, който апартамент е нанесен в кадастралната карта на гр. София като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор . при съседи: на същия етаж - СОС .,
под обекта – ., над обекта – ..
Ищците твърдят, че са съсобственици гореописА.я недвижим имот. Заявяват, че
на 13.12.2018 г. ищцата Д. Д. Й. придобила от ответницата чрез договор за покупко-
продажба целия недвижим имот, който попаднал в режим на съпружеска имуществен
общност със съпруга й Г. А. Й.. На 26.05.2020 г. Г. А. Й. починал, при което
съпружеската имуществена общност се прекратила и неговият дял от недвижимия имот
бил наследен от двете ищци. Правят извод, че ищцата ДА.ел Д. Й. притежава 3/4
идеални части от правото на собственост върху гореописА.я недвижим имот, а ищцата
А. Г. Й. - 1/4. Твърдят, че ответницата останала да живее в недвижимия имот и след
сключването на прехвърлителната сделка „на добра воля“ на приобретателите, като
отричат да са сключвали с нея договор или помежду им да е възниквало друго
1
правоотношение. Житейските обстоятелства обаче се били променили и ищците имали
нужда да ползват процесния имот. Искат от съда да установи, че са носители на
съответните идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот, както и
да осъди ответница да им ги предаде. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна
на ответницата, която оспорва изцяло исковата молба и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна. Твърди, че е „жертва на имотна мафия от ищците“, защото по така
наречената сделка пари не е получила. Заявява, че е сезирала прокуратурата и че по
нейния сигнал е била образувана прокурорска преписка № 35900 по описа на
Софийската районна прокуратура за 2022 г. Иска от съда да изиска съответната
прокурорска преписка и да спре настоящото дело до решаване на наказателно
производство.
След като съобрази твърденията на стрА.те и събрА.те доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищците са предявили субективно съединени осъдителни искове с правно
основА.е чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) за установяване по отношение на
ответницата А. А. Л., че ищцата Д. Д. Й. е носител на ¾ ид.ч. от правото на
собственост, а ищцата А. Г. Й. – на ¼ ид.ч. от правото на собственост и за предаване на
владението върху съответните идеални части от правото на собственост имота.
При служебна проверка съдът намира, че исковата молба отговаря на
изисквА.ята на чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение тя е редовна, а предявените
с нея искове са допустими.
По предявените искове в тежест на ищците е да установят при условията на
пълно и главно доказване, че са придобили съответните ид. ч. от правото на
собственост върху апартамент ., находящ се в ., застроена площ 88, 39 кв. м., ведно с
избеното помещение № 5 и 5, 652 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, върху който се намира сградата,
идентификатор ., на твърдените правни основА.я - договор за покупко-продажба и
наследяване, както и че ответницата владее описА.я недвижим имот. В тежест на
ответницата е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
правно основА.е, на което владее описА.я недвижим имот.
В съдебното заседА.е ответницата призна твърдението на ищците, че към
момента на предявяване на исковете и към момента на откритото съдебно заседА.е
владее процесния недвижим имот, поради което това обстоятелство беше отделено
като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
По отношение на направеното с отговора на исковата молба искане делото да
бъде спряно до приключване на досъдебно производство № 15158 по описа на 9 РУ -
СДВР за 2022 година, прокурорска преписка Nº 35900 по описа на Софийската
районна прокуратура за 2022 година, съдът е приел, че в изпълнение на задължението
си служебно да следи за наличието на пречки пред развитието на гражданското
производство, съдът е изискал заверен препис от съответното досъдебно производство,
което е висящо и към момента на разглеждане на делото. Законен повод за
образуването на досъдебното производство е подаденият от ответницата сигнал,
съдържащ твърдения, че е била подведена да упълномощи А. Г. Тодорова за
разпоредителни действия с недвижимия имот, който е предмет и на настоящото
гражданско дело, както и че след прехвърлянето на собствеността в полза на ищците
по настоящото дело платежната цена е била получена единствено и само от
2
пълномощника А. Тодорова, която не я е предала на ответницата - измама в големи
размери и предполагаемо престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 2
НК. На настоящия съдебен състав е служебно известна съдебната практика на ВКС по
наказателни дела, според която съставът на престъплението измама може да бъде
осъществен както когато между пострадалия и дееца липсват облигационни
отношения, така и в рамките на определени облигационни отношение помежду им. В
частност престъпление измама може да е налице, ако бъде сключен договор, страната
по който още към момента на сключването на договора е действала с ясното съзнА.е,
че за нея е невъзможно, съответно, че дори да е възможно, няма да изпълни нарочно
поетите договорни задължения. Съобразявайки тази практика на ВКС по наказателни
дела, съдът намира, че е налице връзка на обуславяне между предмета на цитираното
досъдебно производство и този на настоящото дело. От друга страна, съдът държи
сметка, че съобразно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК основА.ето за спиране на гражданското
дело е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, което е преюдициално.
Софийската районна прокуратура не е съд по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Разумът на закона е, че досъдебното производство би могло да е твърде
продължително и да доведе до необосновано забавяне на гражданския процес. Затова
съдът намира, че въпреки наличието на връзка на преюдициалност между досъдебното
производство и настоящото гражданско дело, то последното все пак не следва да бъде
спирано.
В откритото съдебно заседА.е е представен като писмено доказателство заверен
препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том XVII, рег.
№ 39192, дело № 2855 по описа на нотариус Милена Г., която е вписана в регистър на
нотариалната камара под номер 622, район на действие Софийски районен съд от
02.12.2022 г., с който ищците Д. Д. Й. и А. Г. Й. са продали на трето лице – Лъчезар А.
А., процесния недвижим имот преди предявяване на исковата претенция. По повод
направеното от ответника възражение за недопустимост на предявения иск, оспорвайки
процесуалната легитимация на ищците в настоящото производство и като съобрази, че
положителна процесуална предпоставка от рода на абсолютните процесуални
предпоставки, за които съдът е длъжен да следи служебно, е процесуалната
допустимост на предявена искова молба и процесуалната легитимация на стрА.те в
процеса настоящият съдебен състав счита, съобразявайки представените по делото
доказателства, че ищците са процесуално легитимирА. да предявят настоящия иск,
поради което същият е допустим. В съдебната практика и в правната теория се прави
формално разгрА.чение на процесуалноправна и материалноправна легитимация на
стрА.те в процеса (решение № 61, постановено на 13. 06. 2014 г. по гр. дело № 3306 по
описа на ВКС, IV г. о., за 2013 г.). За допустимостта на иска е достатъчно един правен
субект да твърди наличие на смутено субективно право и да иска неговата защита, а
дали ищецът ще се окаже носител на спорното материално право и страна в
материалното правоотношение или не, е въпрос, касаещ материалната легитимация
и основателността на предявения иск. В случая в исковата молба се твърди, че ищците
са придобили по силата на покупко-продажба и наследяване 1/4, съответно 3/4 идеални
части от правото на собственост върху недвижимия имот, владението върху който
искат да им бъде предадено. Тези фактически твърдения са достатъчни, за да обосноват
активната им процесуалноправна легитимация. Поради тази причина искът е
процесуално допустим. От друга страна, той е неоснователен.
Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените
искове е установяване наличието на правото на собственост на ищците върху имота,
3
предмет на иска. За установяване правото си на собственост ищците са представили с
исковата молба нотариален акт № 132, том IV, рег. № 7827, дело № 603/2018 г. по
описа на нотариус Юлиан Комсалов, рег. № 646 на НК, от който е видно, че
процесният имот е придобит от ищцата Д. Й. чрез покупко-продажба на 13.12.2018 г. С
оглед твърденията на ищците, че същият е придобит по време на брака в режим на
СИО, е представено удостоверение за наследници на съпруга на ищцата Д. Й. – Г. Й.,
починал на 26.05.2020 г., от който е видно, че негови наследници по закон са ищците
Д. Й. и А. Й.. Но от представения в откритото съдебно заседА.е заверен препис от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том XVII, рег. № 39192,
дело № 2855 по описа на нотариус Милена Г., се установява, че на 02.12.2022 г. ищците
са прехвърлили правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което
към момента на предявяване на исковата молба /12.01.2023 г./ същите вече не са негови
собственици. С прехвърлянето на правото на собственост те са го изгубили (чл. 99 ЗС).
Понеже прехвърлянето на спорното право е било осъществено преди исковата молба,
то не е налице хипотезата на чл. 226 ГПК. При така установената фактическа
обстановка, доколкото искът с правно основА.е чл. 108 от ЗС е на разположение на
невладеещия собственик срещу лица, владеещи неговия имот, а в конкретния случай
ищците не доказват правото си на собственост върху имота, съдът намира, че искът се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Разноски. При този изход на делото на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата следва да бъдат присъдени сторените в исковото производство разноски,
за които е представен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 600 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Понеже отговорността за разноски е разделна, всяка от две ищци
трябва да заплати половината от тази сума на ответницата.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: ., и Д. Д. Й.,
ЕГН **********, с адрес: ., искове с правно основА.е чл. 108 от Закона за
собствеността, с които се иска да се признае за установено, че Д. Д. Й. е носител на ¾
ид.ч. от правото на собственост, а А. Г. Й. е носител на ¼ ид.ч. от правото на
собственост върху описА.я по-долу недвижим имот и да бъде осъдена ответницата А.
А. Л. с ЕГН **********, адрес ., да предаде владението върху апартамент ., находящ се
в ., със застроена площ от 88,39 кв. метра, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, при съседи на жилището съгласно документа за собственост:
стълбище, държавен апартамент № 28, двор, двор, ведно с избено помещение № 5 при
съседи: коридор, мазе № 4 към държавен апартамент ., мазе № 6 към държавен
апартамент № 30, ведно с 5,652 % идеални части от общите части на сградата, в която
се намира описаното жилище и съответните идеални части от правото на строеж,
върху поземления имот, върху който се намира сградата, който апартамент е нанесен в
кадастралната карта на гр. София като самостоятелен обект в сграда с идентификатор .
при съседи: на същия етаж - СОС ., под обекта – ., над обекта – ..

ОСЪЖДА ищцата А. Г. Й., ЕГН ********** с адрес: ., да заплати на
ответницата А. А. Л., ЕГН **********, с адрес: ., сумата в размер на 300 (триста)
4
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Д. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ., да заплати на ответницата А. А.
Л., ЕГН **********, с адрес: ., сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.

Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на стрА.те.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5