РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 22
/ 7.2.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Петров адм. дело №
1099 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За производството,
жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 128, ал.1, т.5 от АПК, образувано по предявени искове
с правно основание чл. 121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител /ЗДСл./,
във връзка с чл. 104, ал.1 от ЗДСл. и чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите.
2. Образувано
е по искове, заявени от М.М.Ч., ЕГН **********,***, да бъде осъдена Община
Велинград, да му заплати сумата от 3005,60лв., представляваща обезщетение, в
размер на основното месечно възнаграждение, определено към момента на
признаването на уволнението за незаконно, за времето през което не е заемал
държавна служба, поради незаконно прекратеното служебно правоотношение, за
периода 27.04.2016г. до 18.05.2016г. и за периода от 11.07.2016г., както и сумата
от 400,94лв., представляваща обезщетение, за разликата между размера на действително
полученото от него възнаграждение и
размера на основното месечно възнаграждение, определено към момента на
признаването на уволнението за незаконно за периода от 18.05.2016г. до 11.07.2016г.,
поради незаконно прекратеното служебно правоотношение, както и да заплати
обезщетение за просрочие при изплащане на посочените парични суми, в размер на
законната лихва, считано от 17.08.2018г. до окончателното им изплащане.
3. Ответната Община
Велинград е на становище, че исковете са неоснователни.
ІІ. За фактите :
4. Съобразно надлежно
направеното вписване в представената по делото Служебна книжка № 33 от
01.08.2017г., М.Ч. е заемал по служебно правоотношение длъжността „главен
експерт“ с ранг ІІ младши в Отдел „ Образование, култура и вероизповедание“ в
Община Велинград в периода от 01.07.2012г. до 27.04.2016г. В периода от
01.08.2015г. до 27.04.2016г., неговата „основната заплата“ е била 710,00лв.
Неспорно между страните е, че въпросното
служебно правоотношение е било прекратено със Заповед № 895 от 27.04.2016г. на
основание чл.106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител.
С окончателно Решение № 10612 от 17.08.2018г.,
постановено по адм. дело № 1853 по описа за 2017г., Върховния административен
съд е отменил заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Със Заповед № 1297 от 30.08.2018г. на Кмета на
Община Велинград служебното правоотношение е било възстановено, като М.Ч. е
заел длъжността „главен експерт“ с ранг ІІ младши в Дирекция „Хуманитарни и
социални дейности“ в Община Велинград.
5. Представено по делото е
Удостоверение изх. № 278 от 23.10.2018г. в което е посочено, че М.Ч. е работил
в „Еко Титан“ ЕООД, гр. Видин на длъжността „технически организатор“ в периода
18.05.2016г. до 11.07.2016г. Полученото брутно трудово възнаграждение е в
размер на 853,39лв.
Според вписванията в представената по делото
Трудова книжка №226, след прекратяване на трудовото правоотношение с Община
Велинград на 01.08.2007г., Ч. е работил по трудово правоотношение единствено с
„Ф и М 10“, ЕООД, като „фактурист“ в периода 10.07.2017г. до 10.05.2018г. и
като „машинен оператор“ в периода от 10.05.2018г. до 30.08.2018г.
Съответно, според вписванията по представената Служебна
книжка №33 от 01.08.2017г., след 27.04.2016г. няма отбелязано друго служебно
правоотношение, страна по което да е бил Ч.. Вписано е, че считано от
30.08.2018г. той е бил възстановен на длъжност „главен експерт“, ранг ІІ младши
в Дирекция „ХСД“ на Община Велинград.
Представено по делото е длъжностно разписание на
Община Велинград, одобрена със Заповед № 1133 от 02.08.2018г. на Кмета на
Община Велинград.
6. В открито съдебно
заседание е прието без заявени резерви от страните, заключение по назначена
съдебно икономическа експертиза.
Въз основа на отразеното в Служебна книжка №33
възнаграждение на Ч. към 27.04.2016г. и към 30.08.2018г. в размер на 710,00лв.,
вещото лице е пресметнало, че за исковия период от 18.05.2016г. до
11.07.2018г., общото брутно възнаграждение би било 1245,62лв. Съответно, според
представеното Удостоверение изх. № 278 от 23.10.2018г. за същия период ищеца е
получил брутно трудово възнаграждение е в размер на 853,39лв., т.е. по-ниско от
това което би получил, при положение, че служебното му правоотношение не е било
прекратено с отменената като незаконосъобразна заповед.
Доколкото към 17.08.2018г., в длъжностно
разписание на Община Велинград, одобрена със Заповед № 1133 от 02.08.2018г., в
Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ няма длъжност „главен специалист“,
при изчисляване на размера на обезщетението, вещото лице е съобразило основната
заплата на длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Хуманитарни и социални
дейности“ на която Ч. е възстановен към 30.08.2018г.
При това положение, като е съобразена получената
от ищеца сума от 853,39лв., получена като трудово възнаграждение от 18.05.2016г.
до 11.07.2018г., за исковия период от 27.04.2016г. до 27.10.2016г. е изчислен
размер на обезщетението от 3406,61лв.
ІІІ. За правото :
7. Според чл. 104, ал. 1
от Закона за държавния служител, когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с
по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
8. В случая, данните
описани в предходния раздел на решението са достатъчни за де се приеме, че е
впълнота проявен очертания в правната норма фактически състав.
Заповедта с която е било прекратено служебното
правоотношение на Ч. е била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила
решение на Върховния административен съд. Не се установява ищеца в период от
шест месеца след прекратяване на служебното му правоотношение да е получавал
възнаграждение по друго служебно или трудово правоотношение, с изключение на
сумата от 853,39лв. трудово възнаграждение, получено от „Еко Титан“ ЕООД за
периода от 18.05.2016г. до 11.07.2018г.
Казано с други думи исковата претенция е
доказана по основание.
Относно размера на заявения главен иск, следва
да бъде съобразено изготвеното по делото заключение, което обективно отчита
всички установени по делото факти. Тоест, като доказан ще следва бъде и
заявеният размер на иска от 3406,60лв.
Както се посочи, заповедта с която е прекратено
служебното правоотношение на Ч. е отменена със съдебно решение, влезнало в сила
на 17.08.2018г. От този момент насетне процесното обезщетение е било дължимо, и
съответно възниква задължението за заплащане на обезщетение по чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите. В този смисъл е указанието дадено в Тълкувателно
решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, според което
при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е
датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административният акт.
Това ще рече, че и акцесорната претенция е
доказана по основание и период.
ІV. За разноските
9. С оглед констатираната
основателност на исковите претенции, на Ч. следва да се присъдят сторените
разноски по производството. Според представения списък, те се констатираха в
размер на 1160,00лв.
По отношение на размера на така заявените
разноски, възражения от ответната страна не се заявиха.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Велинград, бул. “Хан Аспарух” N: 35,
да заплати на М.М.Ч., ЕГН **********,***,
сумата от 3005,60лв.(три хиляди и пет лв. и шестдесет ст.), представляваща
обезщетение, в размер на основното месечно възнаграждение, определено към
момента на признаването на уволнението за незаконно, за времето през което не е
заемал държавна служба, поради незаконно прекратеното служебно правоотношение,
за периода 27.04.2016г. до 27.10.2016г., както и обезщетение за просрочие при
изплащане на посочената парична сума, в размер на законната лихва, считано от
17.08.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Велинград, бул. “Хан Аспарух” N: 35, да заплати на М.М.Ч., ЕГН **********,***,
сумата от 1160,00лв. (хиляда сто и шестдесет лв.) представляващи извършени от
последния разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните.
Административен съдия : /п/
РЕШЕНИЕ №3919/13.03.2020 Г. ПО АД №5732/2019 Г. НА ВАС