Р Е Ш Е Н И Е №260685
05.03.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8855/2020
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по исково производство.
Делото е образувано по искова молба на „Автобусни превози Рудозем” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Рудозем, обл. Смолян, ул. „Захари
Стоянов“ № 3, с искане да се осъди на договорно основание ответника „Хеброс
Бус” ООД, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. Македония № 1, ЕИК
*********, да заплати на ищеца парични суми: 12498.81 лв., представляващи
неплатен остатък от стойност на продадени билети, след извършване на насрещно прихващане на
задължения на двете дружества за месеците от юли 2019г до март 2020г ,
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба –
08.05.2020г до окончателното изплащане на вземането, и неустойка за
неизпълнение в плащането на главницата,
в размер от 1249.88 лева, ведно с
разноските по настоящото производство, в т.ч. и платеното адвокатско
възнаграждение.
Навежда фактология, според която
между страните има договор за предоставяне на автогарови услуги; и двете
дружества са оператори на автогари, като ищеца стопанисва такива в гр.Р., а
ответника – автогара „ЮГ „ в П. По
силата на договора, ответното дружество
продава от името и за сметка на ищеца билети за извършваните от последното
дружество превози до Р., като отчита получените средства, а на свой ред, ищеца
дължи комисионна в размер на 5 % от стойността на продадените билети, както и
фиксирана сума за всяко спиране и
престой на автобус на ищеца на
авгората на ответника. Получените приходи впоследствие се заплащат на
превозвачите, след издаването на съответните фактури и след прихващане до
размера на по – малкото задължение.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.
131 от ГПК, не се ангажира с участие в откритите съдебни заседания.
В хода на проведената
счетоводна експертиза, вещото лице е дало заключение ,че остатъка на задълженито по протоколите за
прихващане е 12498.81 лева , колкото е сумата на претенцията по главница; вещото лице е установило и плащане на част от
процесните суми, извършено в хода на делото, на обща стойност от 5000 лева.
Допустим осъдителен иск с правно
основание чл. 355 от Търговския закон , във връзка с чл. 348 от ТЗ и чл. 79 и 92 от Закона за задълженията и
договорите.
Искът е частично основателен.
По съществуването на договора за
автогарови услуги не се спори, копие от същия
е приложено на л. 9 от дело №
79/2020 на РС Мадан. В частта си, с която
е договорено ответника да сключва от името на ищеца сделки (продажба на
билети) срещу насрещно задължение за плащане на комисионно възнаграждание,
договора е комисионен по смисъла на глава ХХІV
от Търговския закон и се подчинява на правилата на чл. 348 и следващите
от ТЗ ( страните са търговци). Затова по
смисъла на чл. 355 от ТЗ, комисионера – ответник е длъжен да предаде на довереника
си резултатите от изпълнителната сделка, тоест, получените от продажбата
парични средства. Това не е било направено в пълен обем , според заключението
на вещото лице.
Изпълнението на задължението на ищеца по договора да плати комисионни и такси за спиране и
престой също е изпълнено - издадените от
ответника фактури са платени чрез безспорно между страните прихващане. При
липса на отговор или участие на ответното дружество в откритите съдебни
заседания и извършено от същото дружество частично плащане, единствен спорен по
делото момент остава размера на иска предвид констатираните от вещото лице
плащания след датата на подаването на исковата молба.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, включително в частта, с която се
констатират извършените плащания. Затова не може да ги отрече, длъжен е да вземе предвид новонастъпилите факти от
значение за съществуването на процесното притезание ( чл. 235 ал. 3 от ГПК )
, следователно иска за главницата е основателен до размер от 7498.81 лева, до която сума следва да се уважи. В
останалита си част, иска се явява неоснователен поради погасяване на вземането,
и ще се отхвърли.
Неустоечното плащане се дължи
обаче в пълния претендиран размер, независимо от последващите плащания.
По силата на чл. 9 от договора
, неустойката е договорена в размер от 0.3 процента на ден за всеки от дните на
забава , но не повече от 10 % от неплатената сума. Това на практика означава ,
че максималния размер на неустойката се достига на ден 34 от началото на забавата.
Доколкото всички новоизвършени плащания , факти по смисъла на чл. 147 от ГПК ,
носят дати , следващи с повече от 34 дни
началната дата на забавата ( последното прихващане е на 03.04.2020г, първото
новонастъпило плащане – на 15.10.същата година , след предявяването на иска на
08.05.), то няма основание да се присъди
друг размер на неустойката, като се има предвид , че този размер не подлежи на
намаление и поради прекомерност ( чл. 309 от Търговския закон)
Разноските се присъждат в пълен размер в
тежест на ответника, съобразно представен от ищеца списък по чл. 80 от ГПК. Ответното дружество определено е дало повод за
завеждането на иска, като се има предвид, че към датата на депозирането на
исковата молба ( 08.05.2020г. ) липсва каквото и да било плащане на част от
процесните суми, а е платено най – рано на 15.10.2020г.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Хеброс Бус” ООД, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, бул. Македония № 1 , ЕИК *********, да заплати на „Автобусни превози Рудозем” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Рудозем, обл. Смолян, ул.
„Захари Стоянов“ № 3, сумата от 7498.81 лева –неплатен остатък от стойност на
продадени билети (след извършване на насрещно прихващане на задължения на двете
дружества за месеците от юли 2019г до март 2020г), ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 08.05.2020г до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над размер от 7498.81
лева до пълния предявен размер от 12498.81
лева, като неоснователен поради
плащане в хода на процеса.
Осъжда
„Хеброс Бус” ООД, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул.
Македония № 1 , ЕИК *********, да заплати на
„Автобусни превози Рудозем” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Рудозем, обл. Смолян, ул. „Захари Стоянов“ № 3, сумата от 1249.88
лева неустойка по чл. 9 от договор за автогарови услуги от дата 01.03.
2018г.
Осъжда „Хеброс Бус” ООД, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. Македония № 1 , ЕИК ********* ,
да заплати на „Автобусни превози Рудозем” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Рудозем, обл. Смолян, ул. „Захари Стоянов“ № 3, сумата
от 1709.95 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ