Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 09.09.2021 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                    

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                     мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …...…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА гр. дело №4741 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №56212 от 02.03.2020г., постановено по гр.дело №48714/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав, е отхвърлен предявения от Г.И.Х. срещу Г. Ф. иск за сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разход за ЯМР прегледи на ляво коляно и ляво стъпало на ищеца, съгласно фактура №3051 от 23.03.2018г., настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие на 21.03.2018г., по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С решението е осъдена Г.И.Х. да заплати на Г. Ф. основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски.

         Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Г.И.Х., чрез адв.В.О., с която се обжалва изцяло решение №56212 от 02.03.2020г., постановено по гр.дело №48714/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.519, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ за сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за ЯМР - прегледи на ляво коляно и ляво стъпало, които травматични увреждания са настъпили вследствие на ПТП, станал на 21.03.2018г.. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че направеният и претендиран от ищцата разход за ЯМР - преглед на ляво коляно и ляво стъпало, не се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди се, че разходът за ЯМР изследване се явява необходим и оправдан разход с оглед установяване на причинените на ищцата телесни увреждания от процесното ПТП, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски и адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции. С допълнителна молба от 12.05.2021г. прилага списък по чл.80 от ГПК.

      Въззиваемата страна - Г. Ф., чрез юрисконсулт К.Я., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба по изложени в същия съображения. Изложени са доводи, че СРС е анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, извършил е съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и е обосновал правилен краен извод за неоснователност на предявения иск. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

         Предявен е от Г.И.Х. срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.519, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ за сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за ЯМР - прегледи на ляво коляно и ляво стъпало, които травматични увреждания са настъпили вследствие на ПТП, станал на 21.03.2018г..

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо и при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния и процесуални закон. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения от Г.И.Х. срещу Г. Ф. иск за сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разход за ЯМР -прегледи на ляво коляно и ляво стъпало на ищцата, настъпили вследствие на ПТП на 21.03.2018г.,  първоинстанционният съд е приел, че направата на разходите за ЯМР -прегледи не се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП – направата на този разход е бил неоправдан и ненужен, поради което не може да се вмени в отговорност на ответника да го заплати. Посочено е от първостепенния съд, че след като не са доказани елементите от фактическия състав на нормата на чл.519, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ, предявеният иск за заплащане на обезщетени за имуществени вреди, съставляващи разход за ЯМР -прегледи на ляво коляно и ляво стъпало на ищцата, настъпили вследствие на ПТП на 21.03.2018г., е неоснователен и като такъв е отхвърлен. Първоинстанционното решение е постановено при правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и при изпълнение на задълженията, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, СРС е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск  с правно основание с правно основание чл.519, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите по въззивната жалба следва да се добави и следното:

 Задължението на ответника -Г. Ф. за репариране на причинени от ПТП вреди, съгласно чл.519, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ има субсидиарен, заместващ характер и се поражда при причинени вреди при ПТП с МПС, което е неидентифицирано. Всички останали предпоставки за пораждане на задължението на Г. Ф. са идентични с тези, които са основание за пораждане на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка "гражданска отговорност". За да възникне задължение на Г. Ф. за плащане, следва да се установи че виновният причинител на ПТП е водач на МПС, което е неидентифицирано, както и се докажат характера и размера на причинените вреди.

В конкретния случай от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и изложените доводи във въззивната жалба, настоящият състав намира, че спорът във въззивното производство се концентрира досежно дали е налице причинна връзка между претендираните и доказани в хода на производството имуществени вреди, представляващи разход за ЯМР - прегледи на ляво коляно и ляво стъпало на ищцата, с настъпилите травматични увреждания, причинени в следствие на процесното ПТП на 21.03.2018г.. Настоящият състав намира противно на поддържаното във въззивната жалба, че от събраните по делото доказателства се налага извода, че направеният от ищцата разход за ЯМР - прегледи не се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП доколкото този разход не е оправдан от медицинска гледна точка. В тази насока са констатациите на вещото лице д-р Гатев, изготвил приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Неоснователен се явява доводът във въззивната жалба, че направеният разход за ЯМР изследване се явява необходим и оправдан разход с оглед установяване на причинените на ищцата телесни увреждания от процесното ПТП. Точно в обратния смисъл са дадените от експерта д-р Гатев изрични разяснения в съдебно заседание, който заявява пред съда, че в представената му от ищцата медицинска документация не се съдържат данни ЯМР изследването да е било назначено от лекар, както и че след неговото провеждане е направен контролен преглед от специалист, съответно да е настъпила промяна в назначеното на пострадалата лечение. В тази  връзка вещото лице приема, че липсват каквито и да е било основания да се приеме, че този разход е направен във връзка с необходимост от лечение по повод причинените на ищцата травматични увреждания от процесното ПТП.

По горните аргументи възивният съд намира, че в конкретния случай

по делото не са установени предпоставките, обуславящи отговорността на ответника по силата на чл.519, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ , защото не се доказа, че претендираните от ищцата разходите за ЯМР -прегледи се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което не следва да бъдат обсъждани останалите събрани доказателства. Следователно не е възникнало задължение за ответника Г. Ф. за обезвреда на сочените от ищцата имуществени вреди. Следователно предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен, ведно с претенцията за законна лихва. Първостепенният съд е достигнал до същия правен извод и постановеният съдебен акт, вкл. и в частта за разноските, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемата страна на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лв., който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, така и с извършените от процесуалния представител на въззиваемата страна процесуални действия - подаден писмен отговор без явяване в съдебно заседание, и при съобразяване с нормата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от 24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №56212 от 02.03.2020г., постановено по гр.дело №48714/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав.

ОСЪЖДА Г.И.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :             

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1./             

 

 

                                                 2./