РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Силистра, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20213420101360 по описа за 2021 година
ИЩЕЦЪТ М. С. М., с ЕГН **********, от гр.Сс, ул.”С. В.“ №..., ет...., ап...., чрез
адв.Д.К., моли съда да осъди ответника, да ѝ заплати сумата от 4350 лева - неимуществени
вреди- болки и страдания, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие,
случило се на 06.07.2021г. около 13.15 ч. в с.Г., общ.Д., по път SML1052/SML1050 Т.-Т.,
виновно причинени от Д. С. Д., който управлявал лек автомобил „ПУХ“, с рег.№ СМ 9019
АТ, застрахован в АД”ДАЛЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД- със застраховка “Гражданска
отговорност”.
Претендира законната лихва, считано от датата по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ-10.09.2021г.
до окончателното изплащане на задължението.
Моли да ѝ се присъдят и направените по делото разноски.
Твърди, че в следствие на ПТП- то е претърпяла множество физически травми,
посочени в съдебно-медицинското удостоверение № 3161/21г. След инцидента е била
поставена под домашно лечение, но и след този период, до настоящия момент, е в постоянен
стрес, който затруднява общуването ѝ с колеги, роднини и близки.
Признава факта, че застрахователят е заплатил сумата от 650 лева, но счита че тя не
е достатъчна, за да обезщети вредите и това я мотивира да предяви претенцията си пред
съда.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД, с ЕИК ........................, с адрес на управление гр.С., бул.“Г.М.Д.“№ ...,
представляван от изп. директори Б. И. и Р.М., чрез упълномощения юрк. Т.Т., е подал
писмен отговор, с който оспорва размера на предявения иск, като счита, че той е прекомерно
1
завишен.
Оспорва твърдяните в исковата молба травми като вид и характер, както и тяхната
продължителност. Възстановителния процес е протекъл гладко и безпроблемно и няма
данни за психически вреди.
Прави възражение за съпричиняване на вредите, тъй като М.М. не е използвала
предпазен колан. Тя съзнателно се е качила в претоварена кола- съгласно протокола от ПТП
в автомобила са пътували 7 души. Ищцата е пътувала на 3-ти допълнително добавен ред
седалки в товарния автомобил.
В условията на евентуалност твърди, че въпросната седалка не е била достатъчно
обезопасена и правилно прикрепена към автомобила, както и не е разполагала с предпазен
колан.
Моли съда да съобрази факта, че е заплатил на ищеца сумата от 650 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, която в пълна степен съответства на изискването за
справедливост, жизнения стандарт в страната и на установените по делото обстоятелства.
Предвид на това, моли да се отхвърли като недоказан и неоснователен иска, както и
акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава.
По отношение на акцесорната претенция, счита, че съгласно чл.108,ал.3 във връзка с
чл.496,ал.1 от КЗ- при непредставяне на всички доказателства по щетата, срокът за
произнасяне по щетата е 3-месечен от датата на завеждане на щетата, т.е. същият изтича на
21.10.2021г. поради това счита, че като начален момент при евентуалното присъждане на
това обезщетение следва да се приеме 16.09.2021г.- датата на предявяване на иска пред съда.
Претендира, направените по делото разноски.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432,ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл.86 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Безспорно се установи, че на 06.07.2021г. около 13.15 ч. в с.Г., общ.Д. по път
SML1052/SML1050 Т.-Т., М. С.М. е претърпяла пътно транспортно произшествие, виновен
за което е Д. С. Д., който управлявал лек автомобил „ПУХ“, с рег.№ СМ 9019 АТ,
застрахован в АД”ДАЛЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД- със застраховка “Гражданска
отговорност”. Не се оспорва и факта, че е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ сключена между ответника по
делото и собственика на автомобила, управляван от виновния шофьор.
В следствие на инцидента ищцата е претърпяла следните телесни увреждания:
контузия на дясна очица и носа, с кръвонасядания и разкъсно-контузна рана, контузия на
2
коленните области с кръвонасядания.
Според експерта по съдебно-медицинската експертиза, възстановителния период
на разкъсно-контузната рана е около 14-20 дни, но белегът остава видим за цял живот.
Възстановителният период на хематомите и кръвонасяданията около 7-10 дни.
Вярно е твърдението на ответника, че травмите не са застрашили сериозно здравето и
живота на пострадалата, но те както и самият инцидент са причинили психологическа
травма, симптомите на която /според заключението на вещото лице-психолог/ се изразяват в
следното: интензивен визуален спомен за случилото се, объркване, промени в настроението,
социална изолация и отдръпване, тахикардия, безсъние, промени в съня и начина на
хранене, дискомфорт и болки по цялото тяло, с неясен произход, изключително силна
бдителност, генерализиран страх, срам, емоционален шок.
Това се потвърди и с показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание,
проведено на 17.12.2021г.
„Това, което видях беше потресаващо, защото физиономията беше променена,
особено в областта на дясното око…нейното състояние беше зле. Видимо изпитваше болка
от това, което е претърпяла, особено от удара, който е понесла в областта на главата.“
…“беше притеснена от случилото се и се притесняваше от реакцията на нейните колеги“-
свидетелят Й. Д. колега на ищцата.
Свидетелката Силвия Радева- приятелка на ищцата:“…Не искаше да излиза, не
искаше да се показва пред хората. Когато аз я видях беше доста зле. Имаше синини по
лицето ѝ. Имаше шевове. Имаше уплаха.“
Свидетелят Д. М.- съпруг на пострадалата: „Болките продължиха около две
седмици и тя беше на успокоителни и обезболяващи. Не сме посещавали през този период
медицински лица, лекари, защото я беше срам да излезе навън. . ..след като спаднаха
отоците, тя беше подтисната. Нея не я притесняваха само външните наранявания. Тя
изпитваше страх возенето и управлението на автомобил…не можеше да спи, не искаше да
говори с децата ни…лицето ѝ беше доста грозно и тя се притесняваше да се появява така…“
От показанията на този свидетел- очевидец на инцидента става ясно, че самото
събитие е било травмиращо: …“на последния завой джипът мина през мантинелата, събори
две по-малки дръвчета и се спря в по-големите дървета, а зад тях имаше пропаст…“
Механизмът и пътната обстановка са установени и в издадените от полицейските
органи актове за установяване на административно нарушение. С тях се обосновава и
експерта по автотехническата експертиза.
Самата ищца, пред психолога заявява :“беше страшно, беше дълбока пропаст“.
Всички тези доказателства подкрепят тезата на вещото лице- психолог, че „не
обективните факти за събитието определят колко травмиращо е то, а субективното
емоционално преживяване на човека“ и така също „…травматичното събитие създава по-
висока вероятност от дълготрайна психологична травма, ако: човек не е подготвен за
събитието; събитието се появява изненадващо; човек се чувства безсилен да го
3
предотврати;“
Очевидно всички тези признаци са били налице в дадената ситуация. Това налага
извода, че освен преживените физически травми, на ищцата е нанесена и психологическа
такава. В случая е без значение обективна и съответна на ситуацията ли е била реакцията на
пострадалата- /според ответника, инцидентът не би следвало да породи такива притеснения
и безпокойства/ факт е, че експертизата и свидетелите установиха, сериозно и
продължително нарушение на обичайния ритъм на живот и проявление на личността на
ищцата. Това се отнася и до изпитвания срам и притеснение, че колегите и околните ще си
помислят, че травмите са следствие на упражнено спрямо нея насилие и проблеми в
семейството . Това също е емоция, която не следва да се пренебрегне, тъй като очевидно, с
оглед ценностната система на ищцата, семейното благополучие и репутация са важни за нея.
От показанията стана ясно, че това притеснение не е плод на въображението , а
е имало реална ситуация, с която тя е следвало да се справи и съответно негативни
преживявания, които да превъзмогне.
Разбираемо е нежеланието околните да я виждат в това състояние и да обяснява
произхода на травмите си.
Като съобрази всичко това, както и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната
практика, съдът счита, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3650 лева.
Съдът не споделя доводите на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като тази теза се опроверга от заключенията на вещите лица по техническата и
медицински експертизи.
Установи се, че автомобилът не е бил претоварен. Не е бил фабрично оборудван с
предпазни колани, предвид предназначението му на военен автомобил. Поради което не
може да се вмени във вина на ищцата, че поведението и изборът на автомобил са рискови
и необмислени. От получените травми и механизма на травмата става ясно, че уврежданията
биха били налице и при поставен колан. Поради това не е налице причинно- следствена
връзка между липсата на предпазен колан и уврежданията.
По тези съображения, съдът счита иска за неимуществени вреди за доказан в
размер-3650 лева. Следва да се съобрази факта, че ответникът вече е заплатил сумата от 650
лева, поради което с настоящото решение следва да бъде осъден да заплати сумата от 3000
лева.
В останалата част искът е недоказан и неоснователен, поради което съдът го
отхвърля.
Сумата се дължи заедно с обезщетение за забава, считано от 10.09.2021г. както е
претендирано в исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Искането на ищцата за присъждане на обезщетение за забава за периода преди
предявяване на иска е основателно.
Не се оспорва от страните, че на 25.08.2021г. ищцата е представила на ответника
4
исканите от него документи, обуславящи изплащането на застрахователно обезщетение. На
01.09.2021г. ищцата е получила уведомление от застрахователя, че експертната комисия е
определила обезщетение в размер на 650 лева, което ще ѝ бъде изплатено.
Съгласно чл.497,ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3.
Следва да се приеме, че застрахователят изпада в забава с изтичането на тези 15
дни, което приложено към случая означава считано от 10.09.2021г. както е посочено от
ищцата. Хипотезата, на която застрахователят се позовава не съответства на фактическата
обстановка, установена по делото.
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Разноските на ищеца са в размер
на 534 лева. Съразмерно с уважената част се дължи сумата от 368.28 лева.
Ответникът следва да заплати на адв. К. сумата от 540 лева- възнаграждение по
делото, дължимо на основание чл.38,ал.2 от ЗА и изчислено на основание чл.7,ал.1,т.2, и
ал.9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. Разноските му в производството са 560 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете му се дължи сумата от 173.79 лева.
Мотивиран от тези съображения, РС-Силистра
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, с ЕИК ....................., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М., с ЕГН **********, на
основание чл.432,ал.1 от КЗ, сумата от 3000 лева - неимуществени вреди- болки и
страдания, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, случило се на
06.07.2021г. около 13.15 ч. в с.Г., общ.Д. по път SML1052/SML1050 Т.-Т., виновно
причинени от Д. С. Д., който управлявал лек автомобил „ПУХ“, с рег.№ СМ 9019 АТ,
застрахован в АД”ДАЛЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД- със застраховка “Гражданска
отговорност”, заедно със законната лихва, считано от 10.09.2021г. до окончателното
изплащане на задължението;
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА за заплащане на неимуществени
вреди- за разликата от 3000(три хиляди) лева до 4350 (четири хиляди триста и петдесет)
лева.
5
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, с ЕИК ....................., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М., с ЕГН **********, сумата от
368.28(триста шестдесет и осем лв. и 28 ст.) лева- разноски по гр.д.№ 1360/2021 г. по описа
на СРС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, с ЕИК ...................., да заплати на адв. Д.К. от Адвокатска колегия- Силистра,
сумата от 540(петстотин и четиридесет) лева- възнаграждение по гр.д.№ 1360/2021г. по
описа на РС-Силистра.
Указва на адв.К. в 1-седмичен срок от получаване на решението, да посочи банкова
сметка, по която сумата да му бъде заплатена.
ОСЪЖДА М. С. М., с ЕГН **********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, с ЕИК ....................., сумата
от 173.79(сто седемдесет и три лв. и 79 ст.) лева- разноски по гр.д.№ 1360/2021 г. по описа
на СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Силистра в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6