Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 23,07,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на
двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка С.,
като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №3599 по
описа на съда за 2018 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.К.К. от САК, против Н.П.З.,
ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че между страните на 26,09,2016 г. бил
сключен договор за наем, по силата на който ищецът предоставил на ответника
свой собствен недвижим имот – ап.№***, находящ се в ***, срещу месечна наемна
цена в размер на 750,00 лева, платима до 5 число на месеца, за който се отнася.
Твърди се, че съгласно клаузите на Договора, наемателят има задължение да
заплаща и консумативните разходи за имота и такса за управление и поддръжка на
общите части; да опазва повереното му имущество и да върне имота при
прекратяване на договора в състоянието, в което го е приел. Ищецът твърди, че
освен наема за м.октомври и гаранционния депозит, ответникът изплащал всички
останали суми с голямо закъснение. Твърди се, че през м.юли 2017 г., след
подаден сигнал от съсед, се установило наводняване на имота, като при
отварянето му било установено, че всички мебели „плуват“ във вода. Констатирано
било, че имотът е опразнен от наемателя, а общото състояние на имота било силно
увредено. Ищецът твърди, че изпомпване на водата предприел мерки по
отстраняване на щетите по апартамента. Сочи се, че опитите на ищеца да се
свърже с ответника били неуспешни, поради което се предприело търсене по
съдебен ред на дължимите суми за наем, консумативи и обезщетение за вреди по
имота. В заключение ищеца моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 2 2250,00 лева, представляваща неплатен наем за периода м.юни 2017 г.
– м.август 2017 г., сумата от 1224,49 лева, представляваща неплатени
консумативни разходи и такси за периода м.октомври 2016 г. – м.юни 2017 г.
/допуснато изменение в периода в първото по делото с.з./, и сумата от 8774,34
лева без ДДС, представляваща обезщетение за нанесените от ответника вреди в
имота и по повереното му обзавеждане /от които 4327,00 лева – стойност на
повредено обзавеждане и 4337,34 лева – извършени ремонтни дейности/. В ИМ е
предявен при условията на кумулативност и осъдителен иск за вземания на ищеца
от ответника, произтичащи от същия договор за наем, а именно – за сумата от 2 053,28
лева /допуснато изменение в размера на претенцията в последното .з./,
представляваща неплатен наем за периода м.февруари 2017 г. – м.май 2017 г. В
с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи претенциите. В
дадения от съда срок не представя писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.М.С. от ПАК, в който сочи, че
исковете са допустими. Твърди се обаче, че искът за сумата от 8774,34 лева за
причинени вреди е недопустим, тъй като по размер се различава от иска за вреди,
претендиран в заповедното производство. Сочи се, че искът се явява и
неоснователен, тъй като ответникът е предал ключа от имота на представител на
ищеца и е изнесъл вещите си още през м.юни 2017 г., като по никакъв начин не е
увреждал имуществото в апартамента. Твърди се, че освен ответника, ключ за
имота е имал и представител на ищеца, портиерът, както и лицето ***, вписано
като ползвател на имота в договора за наем. Ответникът твърди, че причина за
напускане на имота е спиране на ел.захранването от представител на наемодателя
във същия, поради което имотът не е могъл да бъде ползван, което пък е
нарушение на чл.11 от договора. Ответникът сочи, че приложеният опис на обзавеждането
не е подписван от него и имота не е предаден във вида, посочен в описа. Оспорва
се предявеният иск за заплащане на наем за периода юни-август 2017 г., както и
за консумативи, тъй като същите не са конкретизирани по пера. По отношение на
осъдителния иск е ангажирано становище, че наемът е заплащан и на ръка, в брой,
като е отказвано издаването на разписка, но ако се приеме иска за основателен –
да се прихване с внесения депозит от 750,00 лева при подписване на договора,
тъй като ответникът е изрядната страна по договора. В с.з. процесуалният
представител на ответника сочи, че исковете са частично основателни. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенциите на ищеца
намират своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
вр.чл.232, ал.2, вр.чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.232, ал.2 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №6614/2017
г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
От приложеното ч.гр.д. №6614/2017 г. по описа на РС Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 28,08,2017 г. пред РС Плевен заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата
от 13 984,49 лева главница, от които 2250,00 лева неплатени наемни вноски
за периода юни-август 2017 г., 1224,49 лева неплатени консумативи и такси за
периода декември 2016 г. – май 2017 г. и 10 420,36 лева обезщетение за
нанесени вреди в наетия имот. Установява се също така, че за претендираното
вземане е издадена заповед за изпълнение №4346 от 29,08,2017 г. С разпореждане
на съда от 20,03,2018 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило в
законоустановения двуседмичен срок възражение от длъжника.
От представеното по делото копие на
Договор за наем на недвижим имот от 26,09,2016 г., сключен между страните по
делото, се установява, че ищеца е предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване имот апартамент, находящ се в ***, при месечен наем в размер
на 750,00 лева, платим до 5-то число на месеца, за който се отнася, за срок от
12 месеца, считано от 15,10,2016 г. В договора е отразено, че
наемателят-ответник, при подписване на договора е предоставил на наемодателя и
депозит в размер на 750,00 лева. В чл.4, ал.3 от договора, наемодателят се е
съгласил, че имота ще се ползва и от лицето ***. В чл.26 от договора за
уговорени начините за прекратяването му. Изрично в Договора е посочено, че
състоянието и обзавеждането, в което се предава имота, е описано в отделен
опис. От представения към договора Опис на обзавеждането от 26,09,2016 г. се
установява състоянието на наетия имот – подова настилка – нов ламинат, в във
всички помещения без санитарните, които са със плочки – нови; в коридора – шкафче
за обувки, огледало, скрин, гардероб с плъзгащи се врати двукрилен; в
кухня/бокс – комплект кухня с фурна, керамична плоча с 4 котлона, мивка,
смесител, плот, абсорбатор с филтър, хладилник, маса за хранене с 4 стола,
холна секция, диван ъглов, холна маса; стая 1 – гардероб двукрилен с плъзгащи
се врати /120 см/, спалня 160/200, матрак, две нощни шкафчета; стая 2 -
гардероб двукрилен с плъзгащи се врати /120 см/, спалня 160/200, матрак, две
нощни шкафчета; баня – мивка с огледало, смесител, тоалетна чиния,
душ-смесител, шкафче –огледало, пералня; тоалетна – мивка, шкафче с огледало,
тоалетна чиния, газов бойлер; общо състояние – ново обзавеждане, нова сграда –
необитавано до момента.
От представения в заверено копие Акт за
установяване завършването и за заплащане на СМР от 15,10,2017 г. се установява,
че за обект – ***, са установени за завършени и подлежат на заплащане СМР на
обща стойност 4337,34 лева, включващи демонтаж на ламинат, первази и подложка;
доставка и монтаж на ламинат, первази и подложка; преходни лайсни демонтаж и
монтаж; почистване стени; грундиране на стени; гипсова шпакловка по стени;
латексово боядисване стени.
От представеното копие на фактура
№1254/10,05,2018 г. се установява, че същата е на стойност 132,00 лева и е
издадена на ищеца за доставка и монтаж на патрон на външна врата на ап.№2,
секция 4.
От представените 10 бр. фактури, издадени от
ищцовото дружество на ответника, се установява, че същите са своевременно
издавани за дължимия за текущия месец наем, както и за консумативите /газ,
ел.енергия, вода, такси/ за предходния месец, които са префактурирани.
От показанията на св.***се установява, че след
извършване на довършителните работи от фирмата, в която работи, двукратно е
посещавал процесния апартамент – веднъж за отстраняване на проблем в тоалетното
казанче, и втори път, в края на м.юни – след констатиран теч от апартамента,
ползван под наем от ответника. Свидетелят твърди, че фирмата му била наета да
отводни и в последствие да ремонтира апартамента, който бил прогизнал от водата
– мебелите били раздути, а по стените била тръгнала влага. Свидетелят сочи, че
обзавеждането на апартамента било стандартно, от ***. Според свидетеля, в блока
няма портиер, а има охрана във фирмата, в която работи.
От показанията на св.***се установява, че апартамента
бил предоставен на ответника в отлично състояние, неизползван до момента, с
нови мебели. Сочи се, че с ответника имали проблеми от самото начало – както с
нарушаване на нощната тишина, така и с плащанията – плащал се само наема, без
консумативите. Твърди се, че след подаден сигнал от фирма-съсед в края на юни за
теч от процесния апартамент, направила опит да се свърже с наемателя, но след
като не успяла, влезли в жилището и установили, че е наводнено. Според
свидетелката, жилището било видимо необитаемо – липсвали лични вещи на наемателите,
а сифона в кухнята бил запушен от храна и хранителни отпадъци. Свидетелката
сочи, че навсякъде в апартамента било мръсно, най-вече матраците, и като цяло
се наложил основен ремонт на жилището, тъй като всичко било наводнено. Свидетелката
сочи, че веднъж е предприела като крайна мярка спирането на ел.захранването в
процесния апартамент, поради неплащане на консумативите от ответника.
От показанията на св.***се установява, че е
извършвал монтаж на мебели в процесния апартамент при първоначалното му
обзавеждане юли-август 2016 г., като всички мебели били нови, повечето от ***.
От показанията на св.***се установява, че е
живял в апартамент, намиращ се над процесния, посещавал е и жилището,обитавано
от ответника. Свидетелят сочи, че обзавеждането било стандартно от ***, евтин
вариант. Сочи се, че редовно си е плащал наема, но се е случвало да се спира ел.захранването
в апартамента.
От показанията на св.***се установява, че е
живял в апартамента над ответника, като обзавеждането било стандартно. Сочи се,
че веднъж през м.юни 2017 г., преди да отиде на лекция, е станал свидетел на
скандал между управителя на ищцовото дружество и ответника заради спряно
ел.захранване поради неплатен наем.
Според свидетеля при този случай ответникът казал, че напуска, и след
един-два дни си изнесъл багажа с помощта на баща си.
От показанията на св.***З. – баща на
ответника, се установява, че средата на м.юни 2017 г. синът му се обадил, че го
гонят от квартирата и трябва да се изнесе. Сочи се, че като пристигнал в
апартамента нямало осветление, събрали багажа и на следващия ден го изнесли,
като ключа оставили при пазача на паркинга.
От показанията на св.***се установява, че на
11 юли 2017 г. е извършила оглед на имота и установила, че състоянието било
точно като след наводняване – надигнат и раздут ламинат, петна от влага по
стените, увредени долни части на мебелите. Сочи се, че матраците били мръсни и
захабени, а като цяло имотът бил в състояние, все едно е ползван пет години, а
не 6 месеца.
От заключението по изготвената СИЕ се
установява, че последното плащане от
ответника е на 22,05,2017 г. в размер на 600,00 лева. ВЛ е установило, че от
платени общо 4 331,64 лева от ответника, са платени наеми в размер на
4 225,00 лева и 106,64 лева консумативи за м.октомври 2016 г. Установено
е, че неплатени остават наеми в размер на 2 150,00 лева за периода
февруари-юни 2017 г. и 1877,77 лева консумативи за периода ноември 2016 г. –
юни 2017 г. ВЛ посочва, че счетоводството на ищеца е водено редовно.
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се
установява, че уврежданията по апартамента са били унищожен ламинат в хол и две
спални, увредени стени с гипсова шпакловка, боядисани с бял латекс, и увредени
мебели. ВЛ е приело, че подовите и облицовъчни материали са невъзобновими, а
увредените мебели – негодни за последваща употреба. Установено е от експерта,
че стойността на уврежданията в апартамента е 4095,87 лева за ремонт и 4 327,00
лева за подмяна на увредените мебели.
Съдът не
обсъжда останалите събрани по делото писмени доказателства, като неотносими към
правния спор.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В настоящето
производство, ищеца трябва да докаже фактите, от който произтича претендираното
от него вземане, а ответника – фактите, изключващи или погасяващи това вземане.
По
установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и цена 2250,00 лева, представляваща неплатен наем за
периода м.юни
Безспорно,
между страните е бил налице валиден наемен договор, като договорената месечна
наемна цена е била 750,00 лева. При установено ползване на имота от страна на
наемателя – тоест изпълнено задължение на наемодателя да предаде имота, за наемателя
остава задължението да плати наемната цена.
От показанията
на всички разпитани свидетели безспорно се установява, че ответникът е
освободил наетия апартамент в средата/края на м.юни 2017 г. Съдът счита, че
въпреки забавеното плащане на наема и консумативите и фактическото
освобождаване на имота от наемателя, нито една от двете страни не е предприела
следващото се по договора за наем поведение за прекратяването му по надлежен
ред. Ето защо, съдът счита, че ответникът дължи наем само за м.юни 2017 г. в
размер на 750,00 лева, по съображения, че последното плащане за наем е било от
края на м.май 2017 г., със същото се е погасило задължението за наем за м.март
2017 г. и 100,00 лева от наема за м.април 2017 г. и тъй като наемателят е бил в
достатъчно голяма забава в плащането на задълженията си по чл.13 от Договора,
наемодателят е следвало още тогава да му отправи едноседмичното предизвестие за
прекратяване на договора по чл.26, б.“в“ от Договора. Освен това от края на
м.юни наемодателят е имал вече фактическа власт върху наетата вещ. Доколкото
съдът приема, че след м.юни 2017 г. договорът между страните е бил прекратен, и
имота е бил освободен от наемателя, то претенцията за наем за месеците юли и
август 2017 г. са неоснователни. Ето защо този иск се явява основателен за
сумата от 750,00 лева, дължим наем за м.юни 2017 г., а за разликата до претендираните
2250,00 лева и за периода юли-август 2017 г. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По
установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и цена 1224,49 лева, представляваща неплатени
консумативни разходи и такси за периода м.октомври 2016 г. – м.май
Съобразно разпоредбата
на чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща наема и разходите за
ползването на наетата вещ, а и това е уговорено изрично между страните в чл.13
от сключения договор за наем. Наемодателят е префактурирал на наемателя сумите
за консумативни разходи и разходи по общите части и при липсата изобщо на
наведени доводи или представени доказателства за плащане от страна на
ответника, то този иск се явява основателен и доказан до размера, претендиран в
заповедното дело и ИМ – 1224,49 лева /който на практика е размера на дължимите
консумативи с приспадане на внесения при сключване на договора депозит в размер
на 750,00 лева/.
По
установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.233, ал.1, изр.второ
от ЗЗД и цена 8774,34 лева без ДДС, представляваща обезщетение за нанесените от
ответника вреди в имота и по повереното му обзавеждане /от които 4327,00 лева –
стойност на повредено обзавеждане и 4337,34 лева – извършени ремонтни дейности/
По делото не е
спорно, че имотът е предоставен на наемателя в ново състояние, като не е
обитаван до момента. Установява се от представения Опис на обзавеждането, приложение към Договора
за наем /който не е оспорен от ответника по надлежния ред/, че състоянието на имота
е ново, нови настилки, ново обзавеждане, в новопостроена сграда. В същия
подробно са посочени вещите /като мебели и обзавеждане/, които са предоставени
на наемателя. Както беше посочено, представения опис не е оспорен по надлежния
ред, поради което съдът го приема като годно доказателство относно посочените в
него обстоятелства. От показанията на свидетелите Първанов, Фандъкова и Попова,
се установява, че след напускане на жилището от наемателя, в края на
м.юни-началото на м.юли 2017 г., състоянието на апартамента е установено като лошо
– след наводняване, с раздути ламинат и мебели, захабени и изцапани матраци.
От
представения в заверено копие Акт за установяване завършването и за заплащане
на СМР от 15,10,2017 г. се установява, че за обект – ***– процесния апратамент,
са установени за завършени и подлежат на заплащане СМР на обща стойност 4337,34
лева, включващи демонтаж на ламинат, первази и подложка; доставка и монтаж на
ламинат, первази и подложка; преходни лайсни демонтаж и монтаж; почистване
стени; грундиране на стени; гипсова шпакловка по стени; латексово боядисване
стени.
От
заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че уврежданията по
апартамента са били унищожен ламинат в хол и две спални, увредени стени с
гипсова шпакловка, боядисани с бял латекс, и увредени мебели. ВЛ е приело, че
подовите и облицовъчни материали са невъзобновими, а увредените мебели –
негодни за последваща употреба. Установено е от експерта, че стойността на
уврежданията в апартамента е 4095,87 лева за ремонт и 4 327,00 лева за
подмяна на увредените мебели. При това положение, предявеният иск следва да се
уважи до размера на сумата от 8 422,87 лева и да се отхвърли за разликата
до претендираните 8774,34 лева.
По отношение
предявеният осъдителен иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2750,00
лева, представляваща неплатен наем за периода м.февруари
От
заключението на ВЛ се установява, че неплатената сума за наем периода февруари
– май 2017 г. е в размер на 2 150,00 лева. Доколкото обаче в последното
с.з. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение в размера на тази претенция,
като я е приел за предявена в размер на 2053,28 лева, то именно в този размер
следва да бъде уважена. Само за пълнота следва да бъде посочено, че
възражението на ответника за прихващане между сумата по осъдителния иск и
внесения при подписване на договор депозит в размер на 750,00 лева е
неоснователно, доколкото депозитът е приспаднат от задължението за консумативни
разходи на ответника.
С оглед всичко
изложено следва да се признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
сумата от 750,00 лева за неплатен наем за м.юни 2017 г., като за разликата до
претендираните 2 250,00 лева и за периода юли-август 2017 г. искът следва
да се отхвърли като неоснователен; сумата от 1224,49 лева, представляваща
неплатени консумативни разходи и такси за периода м.октомври 2016 г. – м.май
По отношение
на разноските – ищецът е направил разноски в исковото производство в общ размер
на 2 446,30 лева, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, от които
ответникът следва да му репарира разноски в размер на 2128,28 лева съразмерно с
уважената част от иска. Ответникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 250,00 лева, от които ищецът следва да му репарира
сумата от 32,50 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в
размер на 2095,78 лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника
да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и адв.възнаграждение/ в общ размер на 734,76 лева, съразмерно с
частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Н.П.З., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от
750,00 лева, представляваща неплатен наем за м.юни
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Н.П.З., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от
1224,49 лева, представляваща неплатени консумативни разходи и такси за
периода м.декември
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Н.П.З., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от
8422,87 лева, представляваща обезщетение за нанесените от ответника вреди в
имота и по повереното му обзавеждане, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 28,08,2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, които суми представляват част от вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6614/2017 г. на ПлРС, като за разликата до претендираните 8774,34
лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД Н.П.З.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2053,28 лева, представляваща неплатен наем за периода
м.февруари
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.П.З., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, разноски
по компенсация в исковото производство в размер на 2095,78 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.П.З.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и адв.възнаграждение/ в размер на 734,76 лева, съразмерно с
частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: