Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.01.2024 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски
градски съд, гражданско отделение, втори „Г” въззивен състав в публичното
заседание, проведено на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
мл.
съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Иванова гр. д. № 4537 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 20015105 от
18.01.2021 г. по гр.д. № 50107/2019 г. на Софийски районен съд е признато за
установено по предявения от „Т.Б.” ЕАД срещу Р.П.И. иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че Р.П.И. дължи на „Т.Б.” ЕАД
сумата 51,17 лв., представляваща месечни абонаментни вноски за периода от
08.02.2017 г. до 19.03.2017 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********** от 08.02.2017 г., ведно със законната лихва от 15.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21593/2019 г. на СРС, като е
отхвърлен иска за разликата над тази сума до предявения размер от 214,14 лв.
Ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноските за заповедното и исковото производство
съобразно уважената част от иска.
Решението е обжалвано от ищеца в
отхвърлителната му част, отнасяща се до
претенцията му за мобилни услуги в размер на 162,97 лв. В жалбата се
излага възражение, че районният съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като изобщо не е разгледал направеното от ищеца
искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК. Оспорва се извода на съда за липса на
представени доказателства за потребени далекосъобщителни услуги. Поддържа се,
че доказателство за потребените от оветницата мобилни услуги са представените с
исковата молба фактури, в които е посочено начисленото потребление на услуги,
които фактури не са били оспорени от ответника. С тези фактури, в които
подробно е описано потреблението за съответния период, вида и количеството в
или извън предоставения пакет, се установявало изпълнението на задължението на
оператора за достави претендираните мобилни услуги извън стандартния месечен
абонамент. С оглед процесуалното поведение на ответника и направеното искане за
постановяване на неприсъствено решение, ищецът е сметнал за необосновано да
извършва разноски за съдебно-техническа експертиза. Поддържа, че районният съд
е следвало да кредитира представените фактури с оглед всички обстоятелства по
делото съобразно разпоредбата на чл. 182 от ГПК. Настоява решението да бъде
отменено в обжалваната му отхвърлителна част и постановено друго, с което се
уважи предявения иск за разликата над уважения от районния съд размер до пълния
предявен размер.
Въззивамата страна Р.И. не е
подала отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея пред въззивния
съд.
За да
де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
„Т.Б.”АД е предявило срещу Р.П.И.
иск за установяване съществуването на негови вземания по заповед за изпълнение
на парично задължение от
В исковата молба ищецът твърди,
че на 08.02.2017 г. сключил с ответницата договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********* за срок от 24 месеца по план Стандарт 25,99 с
тарифиране на интервали 60 секунди, и стандартен месечен абонамент в размер на
25.99 лв. Твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора в
общ размер 214,14 лв., включващ неплатени абонаментни такси и използвани услуги
за отчетен период от 08.02.2017 г. до 19.03.2017 г. Тези задължения били
индивидуализирани в следните две фактури – фактура № **********/20.02.2017 г.
за отчетен период от 08.02.2017 г. до 19.02.2017 г., издадена за сумата 195,52
лв., представляваща неплатена абонаментна такса и използвани услуги; и фактура
№ **********/20.03.2017 г. за отчетен период от 20.02.2017 г. до 19.03.2017 г.,
издадена за сумата 27,49 лв., представляваща неплатена абонаментна такса.
Ищецът твърди, че ответницата е извършила частично плащане по първата фактура в
размер 8,87 лв., поради което по тази фактура претендира сума в размер 186,65
лв.
Ответницата не е подала писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е заявила становище по иска пред съда.
Въззивният съд след преценка на
събраните по делото доказателства и с оглед предмета на обжалване, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Така
предявеният установителен иск е допустим с оглед проведеното заповедно
производство по ч.гр.д. № 21593/2019 г. на СРС с предмет исковата сума, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, и наличието на
предпоставките на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК.
Между страните е възникнало
облигационно правоотношение по силата на сключен на 08.02.2017 г. договор за
мобилни услуги. Съгласно договора е уговорен абонаментен план Стандарт –
месечна абонаментна такса от 25,99 лв., и предпочетен мобилен номер *********.
Договорът, общите условия към него,
както и приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица, са
подписани от потребителя Р.П.И.. Представена е подписана от Р.П.И.
декларация-съгласие от 08.02.2017 г., в която същата декларира, че е получила
екземпляр от ОУ на „Т.Б.” ЕАД, съгласна е с тях, както и че операторът й е
предоставил информацията по чл. 4, ал. 1 от ЗЗП.
Представена е фактура №
**********/20.02.2017 г. с получател Р.П.И., за мобилен номер ********* за сума
в общ размер 195,52 лв. /С ДДС/, дължима за отчетен период от 08.02.2017 г. до
19.02.2017 г., включваща месечна абонаментна такса и разговори, съобщения и
други таксувани услуги. Във фактурата е посочено общото потребление за
посочения мобилен номер, като в отделни графи са посочени потребените услуги по
пакета и стойността им /32,55 лв. без ДДС/ и използваните услуги извън пакета,
в т. ч. мобилен интернет, разговори към други национални мрежи, разговори с
„Теленор” /130,93 лв. без ДДС/.
Представена е и фактура №
**********/20.03.2017 г. с получател Р.П.И., за мобилен номер ********* за сума
в общ размер 27,49 лв. /С ДДС/, дължима за отчетен период от 20.02.2017 г. до
19.03.2017 г., включваща само месечна абонаментна такса.
В така представените фактури е
описано потреблението по вид, количество и стойност, и след като не са оспорени
от ответника те представляват доказателство за предоставяне на мобилните услуги,
които са начислени. С оглед на горното следва да се приеме, че ответницата
дължи на ищеца стойността на предоставените в процесния период мобилни услуги в
размер 162,97 лв. Поради това
първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска за
разликата над сумата 51,17 лв. до пълния предявен размер от 214,14 лв. /т.е. за
сумата 162,97 лв./, представляваща стойността на използвани от ответницата
мобилни услуги за процесния период, следва да бъде отменено, и вместо него
постановено друго, с което се признае съществуването на вземане на ищеца за
сумата 162,97 лв., представляваща стойност на използвани мобилни услуги в периода
от 08.02.2017 г. до 19.03.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото пред
настоящата инстанция на въззивника следва да се присъдят допълнително сторените
от него разноски в заповедното и първоинстанционното производство /за държавна
такса и адвокатско възнаграждение/ съобразно уважената част от иска, които
възлизат на сумата 540,35 лв. На същия следва да се присъдят и направените във
въззивното производство разноски /за държавна такса и адвокатско
възнаграждение/, възлизащи на 385 лв. Или общо дължимите от въззиваемата на
въззивника разноски по делото са в размер на 925,55 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20015105 от 18.01.2021 г. по гр.д. № 50107/2019
г. на Софийски районен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен
предявения от „Т.Б.” ЕАД срещу Р.П.И.
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
установяване съществуването на вземане на „Т.Б.” ЕАД, за разликата над уважения
размер от 51,17 лв. до пълния предявен размер от 214,14 лв., представляваща
стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 08.02.2017 г. до
19.03.2017 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от
08.02.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21593/2019 г. на СРС, И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, съществуването на вземания на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк, сграда 6, срещу Р.П.И., ЕГН **********, за
сумата 162,97 лв., представляваща неплатени задължения за ползвани мобилни
услуги в периода от
08.02.2017 г. до 19.03.2017 г. по договор за мобилни услуги от 08.02.2017 г. с
предпочетен номер +**********, ведно със законната лихва върху тази сума от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
21593/2019 г. на Софийски районен съд – 15.04.2019 г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Р.П.И., ЕГН **********, да
заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес парк, сграда 6, сумата 925,55
лв. за разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.