№ 287
гр. Плевен , 25.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и пети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Кунчева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Кунчева Търговско дело №
20204400900112 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. В.
П., с ЕГН **********, с посочен адрес: с.***, община Плевен, област Плевен,
ул. „***“ №***, подадена чрез пълномощника й адв. С.Ч. от САК, като
представител на Адвокатско дружество „***“, със седалщие и адрес на
управление: гр. София, ул. „***“ №8, БУЛСТАТ ***, регистрирано с номер в
Единния регистър ***, против ЗК „***“ АГ /***/, вписано в ТР с № ***, с
адрес: гр. К., п.к. ***, ул. „***“ №2, Германия.
С исковата молба се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/, вр. с чл.
503 КЗ, и чл. 86 ЗЗД обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
настъпили вследствие виновно причиняване на смърттта на П.Р.Н. при ПТП
от 20.03.2016 г., настъпило в страна членка на ЕС, причинено от водач на лек
автомобил марка „***“ с немски регистрационен номер ***, притежаващ
валидно сключена към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, в размер на сумата от 26 000 лв., частичен иск от цялата
претенция за 200 000 лв., ведно със законната лихва от деня, следващ деня, в
който изтича срока по чл. 497, ал. 1, т.2 КЗ, до окончателното изплащане на
обезщетението.
Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение.
С исковата молба са представени заверени копия от документи по опис,
които страната моли да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
1
С исковата молба са направени и следните доказателствени искания:
Да бъдат допуснати до разпит четирима свидетели при режим на
довеждане за установяване отношенията между ищцата и пострадалия П.Р. и
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта му при при
процесното ПТП.
Да бъде допусната съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице лекар –
психиатър, който, след извършване на личен преглед на ищцата, да изготви
заключение по поставените в исковата молба въпроси.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АГ, вписано в ТР с № ***, с
адрес: гр. К., п.к. ***, ул. „***“ №2, Германия, подаден чрез пълномощниците
адв. Г.И. и адв. Л.Т. от САК.
С писмения отговор ответникът оспорва допустимостта и евентуално
основателността на исковите претенции и излага становище по приложимото
материално право.
С депозирания от ответника писмен отговор са направени следните
доказателствени искания:
Да бъдат приети като писмени доказателства по делото представените по
опис документи, в заверени от страната преписи.
Да бъде допусната комплексна съдебна медицинска и автотехническа
експертиза /КСМАТЕ/, която да отговори на конкретно формулираните
въпроси.
Да бъдат допуснати допълнителни въпроси към поисканата от ищцата
съдебно-психиатрична експертиза.
Да бъде допуснат до разпит като свидетел при режим на призоваване
делинквента П.И.Н. за установяване на обстоятелства, касаещи употребата на
алкохолни напитки от него и пострадалия П.Р. преди да се качат в
автомобила, като разпитът да бъде извършен по делегация чрез Районен съд –
гр. М. в Германия.
2
Да бъде предоставена възможност на страната допълнително да
представи документи относно обичайното местопребиваване на делинквента
П.Н..
След извършената размяна на книжа по делото е постъпила
допълнителна искова молба от ищцата, в която е изразено становище по
направените от ответника възражения и оспорвания на фактически
твърдения, както и по доказателствените му искания. С допълнителната
искова молба ищцата възразява срещу приемането като писмени
доказателства на част от представените с писмения отговор на ответника
документи. Възразява също така срещу искането на ответника за прилагане на
документи, приети по друго дело въз основа на съдебна поръчка, както и
заключението на вещо лице, прието в друго производство. Не възразява обаче
срещу искането за назначаване на КСМАТЕ и моли да бъдат допуснати
конкретно формулираните в допълнителната искова молба въпроси към
същата.
С допълнителна искова молба ищцата моли да й бъдеат издадени съдебни
удостоверения, по силата на които да се снабди с данни за постоянен и
настоящ адрес на пострадалия П.Н. и на делинквента П.Н..
Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответното дружество,
което в указания срок е депозирало допълнителен отговор, с който се
поддържат всички твърдения, оспорвания и възражения по отношение
допустимостта, основателността и размера на предявените искове, както и по
приложимото материално право. С допълнителния отговор ответникът
поддържа изцяло заявените с отговора на исковата молба доказателствени
искания.
По допустимостта на предявените искове и по спорния въпрос за
приложимото материално право в настоящия процес съдът се е произнесъл с
определение по делото от 18.05.2021 г.
В тази връзка следва да бъдат приети служебно изисканите и представени
от Апелативен съд – София с писмо вх.рег. № 4819/26.07.2021 г.
заверени преписи от документи, намиращи се в кориците на гр.д. №
4875/2017 г. по описа на СГС, в които е обективирано относимото за случая
3
немско материално право.
Страните следва да се считат запознати със съдържанието на тези
документи, тъй като преписи от същите са приложени към писмения отговор
на ответното дружество /л.268; л.351 – л.387 от делото/.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото представените с исковата молба на ищцата документи, в заверени от
страната преписи.
Следва да бъдат приети като писмени доказателства също така и
представените с писмения отговор на ответника докумеинти, които сдът
намира за допустими, относими и необходими за изясняването на правния
спор. Що се касае до приложеното заключение на вещото лице д-р Е.Д., в
настоящото производството същото ще се преценява като частен
свидетелстващ документ, обективиращ становище на трето лице относно
приложимото право.
Следва да бъде приет за безспорно установен фактът, че към датата на
процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил „***“ с немски
рег.№ ***-*** *** по застрахователна полица № *** при ответното
дружество.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищцата за допускане
на гласни доказателства, като бъдат допуснати двама от общо поисканите
четирима свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените
в исковата молба обстоятелства.
По отношение на доказателственото искане в исковата молба да бъде
допусната съдебно-психиатрична експертиза, съдът намира, че същото следва
да бъде оставено без уважение. При липсата на каквато и да било медицинска
документация по делото, а и на твърдения за създадена такава в конкретни
лечебни заведения, вещото лице не би могло да изготви заключение по
формулираните въпроси, както и по допълнително поставените въпроси от
страна на ответника.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ответника за
4
допускане на КСМАТЕ, като за изготвяне на заключение по същата бъдат
назначени вещи лица лекар и инженер от съответните специалности, които да
отговорят на въпросите, поставени в писмения отговор на ответното
дружество, и на допълнителните въпроси, поставени от ищцата в
допълнителната искова молба.
Следва да бъде дадена възможност на ответника да представи данни за
настоящото местопребиваване и адрес на делинквента П.И.Н.. Доколкото тези
данни са относими към искането на ответника да бъде допуснат до разпит при
режим на призоваване П.Н., съдът счита, че по това искане следва да с
произнесе след изясняване на въпроса къде е настоящото местопребиваване
на лицето и какъв е неговият актуален адрес, на който да бъде призовано.
Следва да бъде издадено съдебно удостоверение на ищцата, по силата на
което да се снабди с данни от Община Плевен за постоянен и настоящ адрес
на П.Р.Н. и П.И.Н..
Следва да бъде дадена възможност на ищцата най-късно в първото по
делото заседание да посочи банкова сметка или друг начин за плащане, с
оглед изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Съдът намира, че следва да бъде изготвен проект за доклад по делото,
който да бъде съобщен на страните, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 374, ал. 1 от ГПК,
Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА служебно изисканите и представени от Апелативен съд –
София с писмо вх.рег.№ 4819/26.07.2021 г. заверени преписи от документи,
намиращи се в кориците на гр.д. № 4875/2017 г. по описа на СГС.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от
ищцата с исковата молба документи, както следва: Препис-извлечение от акт
за смърт № 0610/25.04.2016 г. на П.Р.Н.; удостоверение за раждане №
0385/11.03.1996 г. на С. В. П.; присъда от 25.08.2016 г. по дело
81LS610JS18351/16(30/16) на Районен съд Д. /с превод/; присъда по
5
наказателно дело 610JS18351/16StA на Районен съд О., влязла в сила на
14.01.2017 г. /с превод/; скица и фотоалбум на местопроизшествие; молба-
претенция до ЗАД „***“ гр. София с вх.рег.№ 1372/19.03.2018 г.; писмо с изх.
№ 7152/03.08.2018 г. относно щета № ***-***/16 на ЗАД „***“; молба-
претенция до НББАЗ с вх.рег. № 2-7230/24.07.2018 г.; отговор от НББАЗ с
изх.№ 1-1831/02.08.2018 г.; писмо от HUК-COBURG Общо застраховане АГ
по e-mail на 23.08.2017 г. /с превод/; писмо от Гаранционен фонд изх.№ 24-01-
649/17.11.2016 г. с приложена справка от информационния център на
Германия.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи,
представени с писмения отговор на ответника: Застрахователна полица № ***
/с превод/; искова молба, по която е образувано гр.д. № 4857/2017 г. по описа
на СГС, първо ГО, определение по същото дело от 18.01.2018 г. и решение по
същото дело от 27.11.2019 г.; определение № 20441 от 04.09.2019 г. по гр.д. №
1998/2018 г. на СГС; писмо от РС – Д. от 02.03.2020 г. /с превод/; констативен
протокол за ПТП на Полицейски участък на пътна полиция О. от 21.03.2016 г.
с доклад за ПТП /с превод/; заключителен доклад за приключило полицейско
разследване срещу български гражданин от 22.03.2016 г. /с превод/; протокол
за разпит на обвиняем от 22.03.2016 г. по преписка № ***(001) на Полицейски
участък на пътна полиция О. /с превод/; препис от предоставената от
Министерство на правосъдието и защитата на потребителите на Федерална
република Германия информация по искане на СГС във връзка с писмо от
01.07.2016 г., преписка 99-Н-С-114/16 /л.271 – л.312 в превод/; отговор на
същото министерство по преписка 99-Н-С-114/16 на СГС и по преписка 99-Н-
24/18 на Апелативен съд – София /с превод/; заключение на извършена
съдебна експертиза от вещото лице д-р Е.П.Д. по гр.д. № 9610/2017 г. на СГС.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО между страните наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за лекия автомобил „***“ с немски рег.№ *** по
застрахователна полица № *** при ответното дружество към датата на
процесното ПТП.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при довеждане от ищцата за
установяване на отношенията между нея и пострадалия П.Р.Н. и твърденията
6
й за претърпени неимуществени вреди от смъртта на същия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата да бъде
допусната съдебно-психиатрична експертиза.
ДОПУСКА комплексна съдебна медицинска и автотехническа
експертиза, вещите лица по която, след като се запознаят с данните по делото,
да изготвят заключение по въпросите, формулирани в писмения отговор на
ответника, както и по формулираните допълнителни въпроси към
експертизата в допълнителната искова молба на ищцата, при депозит в общ
размер на 600 лв. – по 300 лв. за всяко от вещите лица, вносими от ответното
дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещи лица по КСМАТЕ доц.д-р П.Л. и инж. В.П. от
списъка на вещите лица при Плевенски окръжен съд.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника най-късно в първото по делото
заседание да представи данни за настоящото местопребиваване и актуалния
адрес на делинквента П.И.Н..
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцата съдебно удостоверение, по силата на което да
се снабди от Община Плевен с данни за постоянен и настоящ адрес на лицата
П.И.Н., ЕГН ***, и П.Р.Н., ЕГН ***, починал на 20.03.2016 г. в гр. О.,
Германия.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата най-късно в първото по делото
заседание да посочи банкова сметка или друг начин за плащане, с оглед
изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
СЪОБЩАВА на основание чл. 374, ал. 2, вр. с чл. 146 от ГПК
ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Обстоятелства по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК:
7
Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: На 20.03.2016 г. в района на гр. Д., Федерална република
Германия, П.И.Н. управлявал лек автомобил „***“ с немски рег.№ ***-***
***, при което, движейки се по ул. „***“, в посока ул.“***“, водачът нарушил
правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена скорост и
загубил контрол над лекия автомобил, вследствие на което автомобилът се
ударил в бордюра на тротоара, а в последствие и в дърво, спирайки на
паркинга пред супермаркет „***“. В резултат на настъпилия удар била
причинена смъртта на пътника в лекия автомобил П.Р.Н. – баща на ищцата
С.П.. С влязла в сила присъда на Районен съд – Д. водачът на лекия
автомобил П.И.Н. е признат за виновен в това, че на 20.03.2016 г. е нарушил
правилата за движение по пътищата, като движейки се с превишена скорост
навлиза в завой, губи управлението на лекия автомобил, излиза от пътя и
самокатастрофира, при което е причинена смъртта на П.Р.Н., настъпила в
резултат на множество несъвместими с живота травми. Ищцата С.П. е дъщеря
на В. П. и е родена от съжителството на последната на съпружески начала от
1994 г. с пострадалия П.Н.. Макар че родителите на С. нямали граждански
брак, семейството живеело заедно и П. желаел да узакони връзката си с В. и
да припознае С., но все нямал финансова възможност. С. и П. изпитвали
близостта и любовта на баща и дъщеря и за никого от близките им не било
под съмнение, че тя е негова дъщеря. П. отглеждал и възпитавал С., издържал
я и се обръщал към нея като към своя дъщеря, а тя го наричала „татко“.
Научавайки за смъртта на баща си, С. изпаднала в шок. Не можела да
повярва, че завинаги е загубила своята материална и морална опора в живота.
Това довело до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство.
С. станала апатична, постоянно плаче, изпитва потиснатост, безпокойство,
изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред
обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията й с другите. Ищцата
изпаднала в състояние на патологично осезаемо душевно страдание, което е
изключително дълбоко и непреодолимо, и до настоящия момент изпитва
последиците от загубата на баща си. Материалноправната си легитимация на
правоимащо лице ищцата обосновава с постановките в ППВС №4/1961 г.,
ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г., като счита, че съгласно същите право
на обезщетение при смърт имат съпругът на починалия, родителите му и
неговите деца, както и други лица, когато между тях и починалия се
8
съществували отношения, сходни със семейните отношения, но липсва
единствено законно признаване на тази им съпружеска/роднинска връзка, т.е.
когато две лица живеят на съпружески начала, без да имат сключен брак, или
едно лице е отглеждало друго като свое дете, но не го е осиновило или
признало. Твърди се още, че към момента на нинцидента управляваният от
делинквента лек автомобил е бил застрахован при ответното дружество, както
и че ищцата е заявила извънсъдебна претенция пред представителя на ЗК
„***“ АГ в Република България – ЗАД „***“, но е получила отказ да й бъде
изплатено обезщетение. Счита, че за нея е налице правен интерес от
предявения срещу застрахователя пряк иск, както и че в случая следва да
намери приложение българското материално право. Счита също така, че
обезщетение в размер на 200 000 лв. би било справедливо, с оглед
изикванията на закона.
Ответникът оспорва основателността на исковите претенции. Оспорва
фактическите твърдения на ищцата, че е живяла в едно домакинство с
пострадалия П.Н. и че е била отглеждана от него, както и че същият е бил във
фактическо съжителство с майка й В. П. към момента на настъпилото в
Германия ПТП и че тримата са живеели заедно като семейство. Позовава се
на представена искова молба, по която е образувано гражданско дело в СГС, с
която други лица претендират от същия ответник обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на П.Н., в качеството му съответно на
фактически съжител и отглеждащ родител за тях. Ответникът оспорва
материалноправната легитимация на ищцата, основана на цитираните в
исковата молба постановления на ВС. Счита за приложимо в случая немското
право към момента на настъпване на процесното ПТП. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия П.Н.,
изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан и в качването му в лек
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, което обстоятелсгво му
е било известно преди да се качи в автомобила. Ответникът оспорва и
размера на претендирното обезщетение, като счита същия за завишен, както и
акцесорната претенция за законна лихва по аргумент за неоснователност на
главния иск.
9
Правна квалификация на правата и възраженията – чл. 146, ал. 1, т. 2 от
ГПК:
Според изложените в исковата молба фактически твърдения и заявените
претенции, като съобрази приложимото в настоящия процес немско
материално право към момента на настъпилото ПТП, данни за което са
служебно изискани и предоставени от Апелативен съд – София, съдът
намира, че е сезиран с обективно съединени осъдителни искове, съответно с
правно основание § 115, ал. 1, т. 1 от Закона за застрахователния договор, вр.
с § 253, ал. 2 и § 823, ал. 1 от Германския граждански законник, и с правно
основание § 286, ал. 1 от Германския граждански законник
Ответникът счита, че обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определено в хипотеза на съпричиняване /съвина по § 254 от
Германския граждански законник/, т.е. да бъде редуцирано.
Кои права и кои обстоятелства се признават – чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК:
Ответникът е признал наличието на валидна застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ за катастрофиралия лек автомобил
към момента на процесното ПТП.
Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – чл. 146, ал. 1, т. 4 от
ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК и съгласно принципа за
10
взаимно признаване на присъдите и съдебните решения в областта на
наказателното право – чл. 82, параграф 1 ДФЕС и решение по дело С-171/16
на СЕС, приложената по делото присъда на германския съд, влязла в законна
сила, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Как се разпределя доказателствената тежест – чл. 146, ал. 1 т. 5 от ГПК:
Всяка от страните следва да докаже фактическите си твърдения, на които
основава своите искания или възражения.
Ищцата следва да докаже твърденията си за близки отношения и
родствена връзка с пострадалия П.Р.Н., че е претърпяла процесните
неимуществени вреди от неговата смърт, за които претендира обезщетение,
както и че по немското материално право същата има право на обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на П.Н..
Ответникът следва да докаже възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат – че увреденото лице П.Р.Н. със свои действия и/или
бездействия има принос за възникването на този резултат.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото заседание по делото да
изложат становищата си по проекта за доклад.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от допълнителния отговор на ответника на
ищцата за сведение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27
11
октомври 2021 г. от 14.30 ч., за когато да се призоват страните и вещите
лица, след внасяне на определения депозит.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
12