Определение по дело №305/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 663
Дата: 3 юни 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20225500500305
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 663
гр. Стара Загора, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500305 по описа за 2022 година
Обжалвано е определение № 739 от 22.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2550/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено
постановеното по делото решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател счита, че присъдените в негова тежест разноски
не съответстват на уважената част от иска. Излага подробни съображения в
подкрепа на становището си. Иска се съдът да отмени определението на
първоинстанционния съд, като вместо него се постанови друго, с което да
измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като намали
присъдените в тежест на молителя разноски и да осъди другата страна да му
заплати направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Въззиваемият Н.Х.И. не изпраща отговор.
Въззивният съд счита, че частната въззивна жалба е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
искова молба от Н.Х.И. от гр. С.З., с която са били предявени два обективно
съединени иска – за заплащане на трудово възнаграждение и за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с общ размер 1929,13 лв.
Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от
103,94 лв. за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В
останалата част исковете са отхвърлени, като видно от мотивите на съдебния
акт съдът е приел, че трудовото възнаграждение за м. март 2021 г. е заплатено
след завеждането на исковата молба в съда – 03.06.2021 г. С решението са
присъдени разноски за ищеца за възнаграждение за един адвокат в размер на
273 лв., а за ответника - в размер на 94 лв., също за възнаграждение за един
1
адвокат, съразмерно с отхвърлената част от исковете. В полза на бюджета на
съдебната власт е присъдена сумата от 100 лв. за дължимата държавна такса и
600 лв. за заплатените от бюджета на съда възнаграждения за съдебните
експертизи.
С молба от 15.03.2022 г. процесуалния представител на ответника, адв.
В.Ц., е поискал съдът да измени постановеното по делото решение в частта за
разноските, като ищецът бъде осъден да му заплати съобразно уважената част
от предявените искове. Излага съображения в подкрепа на становището си, че
присъдените разноски с решението са неправилно изчислени.
С обжалваното определение съдът е изменил решението си, като е
осъдил ответникът да заплати държавна такса в размер на 100 лв. и 444 лв. –
възнаграждение за вещите лица. В мотивите на това определение е приел, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото, във връзка с което не следва
да изменя решението в частта за присъдените разноски, дължими на всяка
една от страните.
Както бе посочено по-горе по делото са предявени два иска. Ищецът е
бил представляван от адв. Д.Д., за което му е заплатил възнаграждение в
размер на 370 лв. общо за двата иска. Ответникът е бил представляван също
от адв. В.Ц., за което е заплатил възнаграждение в размер на 360 лв. От
бюджета на съда са заплатени общо 600 лв. за възнаграждения за вещите
лица.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатеното от ищеца възнаграждение за един
адвокат се заплаща от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът заплаща разноските и ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото по аргумент на противното от чл.78, ал.2 ГПК. Затова
съдът приема, че при изчислението на разноските следва да вземе предвид, че
сумата от 522,09 лв. е заплатена след завеждането на исковата молба. При
това положение, въпреки че искът за нея е отхвърлен, тя не следва да бъде
включвана при изчислението на разноските на ответника. Затова на ищеца се
дължат 120 лв. за заплатеното възнаграждение за един адвокат
(626,03:1929,13Х370). Първоинстанционният съд е присъдил 273 лв., което
възнаграждение следва да бъде намалено на 120 лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Затова
на ответника се дължат 243,17 лв. разноски за възнаграждение за един
адвокат (1929,13-626,03:1929,13Х360). Други разноски по делото той не е
правил.
На ответника на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да се възложат
таксите и разноските, но също изчислени съобразно размера на присъденото в
2
полза на освободения от държавна такса и разноски ищец, заедно със сумата,
която е платена в хода на производството. За заплатените от бюджета на съда
възнаграждение за вещите лица ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 194,71 лв., а за държавна такса – 4%
върху уважената част, но не по-малко от 50 лв. В случая, тъй като исковете са
два и цената на уважената част е по-малка от 1250 лв., дължимата държавна
такса е 100 лв. общо за двата иска.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 739 от 22.03.2022 г., постановено по гр.д. №
2550/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта относно
дължимите на страните разноски за възнаграждение за един адвокат и за
дължимите в полза на бюджета на съдебната власт суми, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 132 от 07.03.2022 г., постановено по гр.д.№
2550/2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора в частта за разноските,
като:

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и 2 ГПК „Е.Д.Е. *“ ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. С.З., ***, ЕИК ***, представлявано от
управителя М.И.У., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.И. от гр. С.З., ***, ЕГН
**********, сумата от 120 лв. за заплатеното възнаграждение за един адвокат
съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 и 3 ГПК Н.Х.И. от гр. С.З., ***, ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Е. *“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. С.З., ***, ЕИК ***, представлявано от управителя М.И.У.,
сумата от 243,17 лв. за разноски за възнаграждение за един адвокат
съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Е.Д.Е. *“ ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр. С.З., ***, ЕИК ***, представлявано от управителя
М.И.У., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС Стара Загора сумата от 194,71 лв. за заплатените възнаграждения за
вещите лица съразмерно с уважената част от исковете.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 739 от 22.03.2022 г., постановено по
гр.д. № 2550/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта
3
относно присъдената държавна такса в размер на 100 лв.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4