НОХД № 3/2017 г.

МОТИВИ:

 

Обвинението против подсъдимите Н.Д.Г. и Б.Д.М.-*** е за престъпление по чл.308 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК и против П.Б.З. *** за престъпление по чл.308 ал.2 във вр. с чл.20 ал.3 от НК, а именно за това, че в периода от 20.11.2013 г. до 04.12.2013 г. в гр. П., в съучастие Г. и М. като извършители и З. като подбудител, първите двама са преправили, а З. умишлено ги е склонил да преправят съдържанието на официални документи, а именно: лична карта № ....., на която е придаден вид, че е издадена на 23.02.2010 г. от МВР K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R.е M./, Свидетелство за управление на МПС № ....., на което е придаден вид, че е издадено на 25.03.2010 г. от МВР K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R.е M./, български задграничен паспорт № ......, на който е придаден вид, че е издаден на 25.03.2010 г. от МВР K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R.е M./, както и четири страници- първа, втора, тридесет и първа и тридесет и втора от български паспорт № ......, на който е придаден вид, че е издаден на 23.02.2010 г. от МВР- K. на името на Б. А.л P. M. /B. A.l R. M./, с цел да бъдат използвани.

Подсъдимите се явяват в съдебно заседание лично и с упълномощените си защитници, като не се признават за виновни и дават обяснения. Защитниците им пледират да бъдат признати за невиновни и да бъдат оправдани, излагайки доводи в подкрепа на своите искания.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимите са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимите за виновни, като им определи наказание лишаване от свобода, чиито размер да бъде съобразен със съответните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства за всеки един от подсъдимите, като предлага спрямо подсъдимите М. и З. да бъде приложен института на условното осъждане, а спрямо подс. Г. да бъде постановено ефективно изтърпяване на наказанието, като се приложи и разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК и се активира наказанието ЛС по предходното осъждане, в чиито изпитателен срок е извършено настоящето деяние.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Подс. Н.Г., известен с прякора „Д.“ и подс. Б.М., по прякор „Б. С.“ се познавали отдавна и са в добри приятелски отношения. В основата на взаимоотношенията им стояла и дейността, която двамата упражнявали от доста години във връзка със съставянето на неистински документи, между които и официални такива- български и чуждестранни документи самоличност, свидетелства за управление на моторни превозни средства, свидетелства за завършено образование.

Подс. П.З. разбрал, че подс. Г. съдействал на лица, желаещи да им бъдат изработени неистински документи, като приемал поръчките. След като приемел поръчката, Г. се свързвал с подс. М., който участвал в изработването на неистинските документи. За тази дейност подс. Г. поддържал връзка със св. Г.Н., който му оказвал съдействие и го свързвал с клиенти.

На 20.11.2013 г. подс. З. се свързал със св. Н., с който се познавали отдавна, като му заявил, че иска да му бъдат изготвени лична карта, български задграничен паспорт и свидетелство за управление на МПС на името на Б. А. P. М.. От своя страна св. Н. се обадил по телефона на подс. Г. и му съобщил за „поръчката“. Двамата се уговорили да се срещнат пред дома на Г. ***, на която св. Н. трябвало да предостави лични данни на лицето, на чието име ще се изготвят документите и негова снимка, както и определена парична сума за изработката, чиито размер не е установен по делото. За тази цел подс. З. се срещнал със св. Н., като му предоставил плик, в който се намирали снимка и лични данни на лицето, написани на бял лист, както и уговорената парична сума. На уречената среща св. Н. предал на подс. Г. въпросния плик, който от своя страна прегледал снимката и данните и приел да бъдат изготвени исканите, приемайки предоставената парична сума от подс. З..

Подс. Г. се снабдил с истински документи от поискания вид- лична карта, български задграничен паспорт и СУМПС, по неустановен по делото начин и от неустановени лица. След това той се свързал с подс. М., който притежавал необходимата техника за изработката на неистински документи и му предал „поръчката“ за изработка на лична карта, български задграничен паспорт и СУМПС на името на Б. А. P. М..

Изработването на документите се извършило в периода от 20.11.2013 г. до 04.12.2013 г.  Първоначално били изготвени четири страници- първа, втора, тридесет и първа и тридесет и втора от български паспорт с № ......, на който бил придаден вид, че е издаден на 23.02.2010 г. от МВР- K. на името на Б. А.л P. M. /B. A.l R. M./. Тези страници били изготвени посредством заличаване с химически разтворител на отпечатаните оригинални данни и снимката на притежателя, след което на тяхно място били нанесени горепосочените данни на лицето, за което бил предназначен документа. Оказало се обаче, че при изготвянето им е допусната грешка при изписването на фамилията на лицето, като вместо М. /M./ било записано M. /M./. Това наложило в тях да се внесе корекция в горепосочения смисъл срещу заплащането на допълнителна парична сума от страна на подс. З.. По повод на това били проведени множество телефонни разговори между подс. Г.- от една страна и св. Н. и подс. З.- от друга, при които били уточнявани личните данни на лицето, които трябвало да бъдат отразени в изготвяните документи, и по-конкретно фамилното му име. Освен телефонните разговори подс. З. и св. Н. от ползваните от тях телефонни номера изпратили и съобщения до телефонния номер на подс. Г., съдържащи текстове с изписване на личните данни на лицето на латиница. В проведените телефонни разговори между подс. Г. и св. Н. била уточнена и паричната сума, която подс. З. трябвало да заплати допълнително за изработката на новите страници на българския паспорт

След уточняване на точните данни относно самоличността на лицето, били изготвени лична карта с № ....., на която бил придаден вид, че е издадена на 23.02.2010 г. от МВР- K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R.е M./, както и Свидетелство за управление на МПС с №....., на което бил придаден вид, че е издадено на 25.03.2010 г. от МВР- K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R.е M./. Двата документа били изготвени като били разлепени двата защитни ламинатни слоя на истински документи, заличаване на първоначалното им съдържание, след което били залепени нови фолия, върху които предварително с цветен принтер било отпечатано цветно изображение на лицето, за което са предназначени, както и текст с новите данни, въз основа на предоставената снимка и лични данни. Подс. М. изготвил и български задграничен паспорт с № ......, на който бил придаден вид, че е издаден на 25.03.2010 г. от МВР- K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R.е M./. Документът бил изготвен, като в истинския документ били заличени данните и били нанесени новите данни с цветно изображение на лицето отново въз основа на предоставените лични данни и снимка.

След изготвянето на посочените документи, на 04.12.2013 г. подс. Г. се свързал по телефона със св. Н. и двамата се разбрали предаването на документите да стане на 05.12.2013 г. пред дома на подс. Г.. На уговорената дата св. Н. и подс. З. ***, като пътували за гр.П. с лек автомобил „.....” с ДК № ...., управляван от З.. Когато пристигнали в гр. П., З. ***. Св. Н. слязъл от автомобила и се отправил към къщата на подс. Г., а подс. З. останал да чака в колата.

В резултат на прилагани сП.ални разузнавателни средства служителите на МВР разполагали с информация за предстоящата среща между подс. Г. и св. Н., както и че на нея последният ще получи въпросните неистински документи. След като св. Н. и подс. Г. се срещнали и първият предал на втория документите, след което Н. тръгнал обратно към л.а. „.....” с ДК № ...., където го очаквал подс. З., св. Н. бил пресрещнат от полицейски служители и за времето от 11.15 ч. до 11.44 ч. му бил извършен обиск, при който в десния джоб на якето на св. Н. били намерени и иззети предадените му непосредствено преди това от подс.Г. документи, а именно: лична карта с № ....., на която бил придаден вид, че е издадена на 23.02.2010 г. от МВР- K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R.е M./, Свидетелство за управление на МПС с №....., на което бил придаден вид, че е издадено на 25.03.2010 г. от МВР- K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R.е M./, български задграничен паспорт с №...., на който бил придаден вид, че е издаден на 25.03.2010 г. от МВР- K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R.е M./ и четири страници- първа, втора, тридесет и първа и тридесет и втора от български паспорт с № ......, на който бил придаден вид, че е издаден на 23.02.2010 г.от МВР- K. на името на Б. А.л P. M. /B. A.l R. M./. Освен това у Н. били намерени и иззети и други вещи, между които и цветна снимка с изображение на лице от мъжки пол (послужила за изготвянето на инкриминираните документи), бял лист с личните данни на лицето, за което били предназначени неистинските документи, бланка-обратна разписка за колет с наложен платеж в размер на 300 лева и цена 3,60 лв., СИМ- карти и мобилен телефон. Посоченото процесуално-следствено действие било извършено при условията на неотложност и като единствена възможност за запазване на доказателства. За същото било изготвен съответен протокол, одобрен с Определение на Районен съд П. от 06.12.2013 г. по ЧНД №2304/2013 г.

Последвали и други процесуално-следствени действия, извършени в условията на неотложност и като единствена възможност за запазване на доказателства на посочената дата- 05.12.2013 г. Така за времето от 11.45 до 12.00 часа бил извършен обиск на подс. З., при който в левия джоб на якето му е намерен и иззет мобилен телефон и СИМ-карта. За процесуалното действие бил изготвен съответния протокол, одобрен с Определение от 06.12.2013 г. на Районен съд П. по ЧНД №2305/2013 г.

За времето от 12.05 ч. до 12.25 ч., на 05.12.2013 г., било извършено претърсване в лек автомобил „.....” с ДК № ...., собственост на Величка Д. Запрянова, управляван от подс. З.,***. При претърсването бил намерен и иззет мобилен телефон „Нокия 1208“ с ИМЕИ № ....без СИМ-карта. За процесуалното действие бил съставен протокол, одобрен с Определение от 06.12.2013 г. на Районен съд П. по ЧНД №2303/2013 г.

За времето от 10.35 ч. до 13.15 часа, на 05.12.2013 г., било извършено претърсване в обитаваното от подс. Г. ***, при което били намерени и иззети вещи, имащи значение за разследването, между които „Нокия 1208“ с ИMEИ№ .... СИМ- карта на „Глобул“ с № ...., , „Нокия“ S5-00.2 с ИМЕИ № .... СИМ- карта на „Вивател“, както и други вещи, описани подробно в изготвения протокол. За извършеното процесуално-следствено действие бил съставен съответния протокол, одобрен с Определение от 06.12.2013 г. на Районен съд П. по ЧНД № 2308/2013г.

На 05.12.2013 г. на времето от 13.45 ч. до 16.25 часа било извършено претърсване в обитаваното от подс. М. ***, при което са иззети вещи, имащи значение за разследването, между които Принтер марка „HP” модел „Color Laser Jet 2550L“ със сериен номер ...., мобилен телефон „Самсунг Е 1120” с ИМЕИ .... с поставена СИМ-карта № .... на „Vivacom“, мобилен телефон „Nokia 2330 c-2” с ИМЕИ .... с поставена СИМ- карта на със сериен № .... на „Глобул“, както и други вещи, подробно описани в изготвения протокол. За извършеното процесуално-следствено действие бил съставен съответния протокол, одобрен с Определение от 06.12.2013 г. на Районен съд П. по ЧНД №2309/2013 г.

На 05.12.2013 г. за времето от 16.30 ч. до 16.45 часа било извършено претърсване в ползваните от подс. М. леки автомобили- „Опел Корса“ с ДК № ....и „Ауди А6” с ДК № ...., паркирани пред дома му на ул. „Княз Б. І“ № 30, при което не били открити забранени от закона вещи или вещества, както и такива, които имат значение за разследването по досъдебното производство. Независимо от това, протоколът за извършеното неотложно процесуално действие бил одобрен с Определение от 06.12.2013 г. на Районен съд П. по ЧНД №2310/2013 г. 

На 05.12.2013 г. за времето от 17.05 ч. до 17.50 часа било извършено претърсване в обитаваното от подс. М. жилище, находящо се в гр. П., на ул. „….” №5 , ет.4, ап.13, при което били намерени и иззети вещи, имащи значение за разследването, между които принтери, компютърна конфигурация, телефони и други вещи, подробно описани в изготвения протокол, съставен за извършеното процесуално-следствено действие. Протоколът бил одобрен с Определение от 06.12.2013 г. на Районен съд П. по ЧНД № 2311/2013 г.

На 05.12.2013 г. на времето от 20.45 ч. до 21.30 часа било извършено претърсване в обитаваното от подс. З. ***, при което били намерени и иззети вещи, имащи значение за разследването, между които флаш-памет „Verbatim“, таблет, преносим компютър и други вещи, описани подробно в изготвения протокол, съставен за извършеното процесуално-следствено действие. Протоколът бил одобрен с Определение от 06.12.2013 г. на Районен съд П. по ЧНД № 2312/2013 г.

На следващия ден- 06.12.2013 г. за времето от 12.10 ч. до 13.18 часа било извършено претърсване в обитаваното от св. А.Ш. жилище, находящо се в гр. П., на ул.„П.ска” № 58, ет.5, ап.15, при което били иззети единадесет броя мобилни телефони и шест броя боеприпаси и листове от тетрадка с написани лични данни, подробно описани в съставения за процесуалното действие протокол. За извършеното процесуално-следственото действие бил съставен съответния протокол, одобрен с Определение от 06.12.2013 г. на Районен съд П. по ЧНД № 2314/2013 г.

По повод на горното било отпочнато настоящето наказателно производство.

От заключението на назначената съдебна техническа експертиза на документ (л.140-157 том ІІ от ДП), което съдът цени като обективно и компетентно, е видно, че при извършеното изследване на инкриминираните документи, а именно лична карта с №....., на която бил придаден вид, че е издадена на 23.02.2010 г. от МВР- K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R. M./, Свидетелство за управление на МПС с № ....., на което бил придаден вид, че е издадено на 25.03.2010 г. от МВР- K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R. M./, български задграничен паспорт с № ......, на който бил придаден вид, че е издаден на 25.03.2010 г. от МВР- K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R. M./ и четири страници- първа, втора, тридесет и първа и тридесет и втора от български паспорт с №......, на който бил придаден вид, че е издаден на 23.02.2010 г.от МВР- K. на името на Б. А.л P. M. /B. A.l R. M./, е установено, че същите са подправени. Според вещите лица подправката на личната карта се изразява в разлепване на двата защитни ламинатни слоя и заличаване на първоначално отпечатаната снимка и текста с данните на действителния притежател на документа, след което са залепени нови фолиа, върху които предварително от долната им страна, огледално с цветен принтер са отпечатани цветно изображение на лицето и текст с новите данни. По същия начин е изготвено и СУМПС с № ....., като отпечатания нов текст съдържа новите данни, номера на бланката и видовете категории. Вещите лица са категорични също, че българският задграничен паспорт с № ......, както и четирите страници- първа, втора, тридесет и първа и тридесет и втора от български паспорт с №......, са подправени чрез разслояване на персонализираната страница, заличаване на изображението и данните на действителния притежател на истинския документ с химически разтворител, след което са били нанесени новите (некоректни) данни с цветно изображение на лицето (снимка) и защитният ламинат е залепен отново. С оглед на тези констатации, експертите са приели, че въпросните документи не са издадени от официален орган.

От заключението на назначената на ДП Компютърно-техническа експертиза (л.173-201 том ІІ от ДП), което съдът цени като обективно и компетентно, се установява, че при изследването на иззетите от дома на подсъдимите Г., М. и З. общо шест преносими компютъра, две компютърни конфигурации, два таблета, компактдискове, три дигитални фотоапарата, четири броя карта-памет и четири броя флаш-памети, вещото лице е установило във флаш-памет „Verbatim”, иззета от дома на подс. З., три идентични файла с изображение на лице (DVD-R №1 от 2, л.205 том ІІ от ДП, папка „LT-ASUS-2br.flash-CD-Tablet“, съдържаща папка „flas Verbatim“ файлове Picture(1), Picture(2) и Picture). Установява се, че снимка на същото лице със същата бяла на цвят дреха е иззета и при обиска на св. Н., както и че същото лице, но с черна на цвят дреха е установена и на иззетите преправени документи при обиска на Н.. Цялата изложена в експертното заключение информация от изследваните обекти е приложена и структурирана като запис на 2 бр. оптични носители (DVD-R), приложени към експертното заключение (л.204-205 том ІІ от ДП).

На съдебното следствие е назначена допълнителна Компютърно-техническа експертиза (л.233-236 от НОХД № 2134/2014 г. на ПРС), която е изследвала иззетите от дома на подсъдимите М. и Г. компютърни конфигурации с цел да се установи дали в някоя от тях се съдържат данни за лазерен принтер „НР“ „Color Laser Jet 2550L“, иззет от дома на подс. М.. В заключението вещото лице е посочило, че при изследването на въпросните компютърни конфигурации, е установено, че в компютърна конфигурация, поставена в бяла кутия със CD с надпис „HP- CD writer 9100“, с лепенка със сериен № ....на задния капак на кутията и преносим компютър (лаптоп) марка „ASUS” модел „К50С“ със сериен номер, който не се чете и адаптор Asus модел … със сериен номер ......, иззети при претърсването в обитаваните от подс. М. жилища, е инсталиран драйвър (набор контролна програма ведно с поддържащ софтуер), необходим за нормалното функциониране на лазерен принтер „НР“ „Color Laser Jet 2550L“. Експертът е заключил, че чрез тези компютърни конфигурации и посочения лазерен принтер е технически възможно да са разпечатани инкриминираните документи. Съдът намира заключението по назначената експертиза за компетентно, обективно и обосновано.

С оглед установяване на обстоятелството дали иззетите от дома на подс. М. четири броя принтери са били използвани за подправянето на инкриминираните документи, в хода на разследването по ДП е била назначена Техническа експертиза, която е изследвала въпросните принтери, както и инкриминираните документи, иззети от св. Н. при обиска му. От заключението на вещите лица (л.210- 214 том ІІ от ДП), изготвено според съда обективно и компетентно, става ясно че иззетият цветен лазерен принтер „НР“ „Color Laser Jet 2550L“ със сериен номер .... е използван при подправката на всички инкриминирани документи, иззети при обиска на св. Н.. Основание за този извод на експертите е дало сходството в структурата на щрихите на буквените и цифровите знаци и изображенията и по-конкретно начин на отлагане на тонера, оформяне на праволинейните и овалните елементи на знаците, контури на щрихите, размер на тонерните частици и разпределението им около щрихите и зацапване с тонерни частици в неотпечатаните полета, както и съвпадение в сП.фичния по форма и разположение растер, проявен в изображенията.

Тези изводи на вещите лица са затвърдени и в допуснатата в съдебната фаза на процеса допълнителна Техническа експертиза на документи (л.183-186 от НОХД № 2134/2014 г. на ПРС), като при допълнителното изследване на инкриминираните документи и отпечатаните на лазерен принтер „НР“ „Color Laser Jet 2550L“ със сериен номер .... експериментални образци на същите документи с микроскоп и видеоспектрален компаратор, отново е установено сходство в изображенията по посочените по-горе компоненти, което е видно и от приложения снимков материал от изследванията на стр.2-3 от експертното заключение.

На ДП в хода на разследването е била назначена Техническа експертиза, която е изследвала иззетите от подсъдимите и св. Н. мобилни телефони и СИМ-карти. От заключението на същата (л.5-105 том ІІІ от ДП), което съдът цени като обективно, обосновано и компетентно, е видно, че вещото лице е извело на хартиен носител съдържащите се в паметта на телефоните и СИМ-картите телефонни номера, входящи, изходящи и пропуснати разговори и повиквания, входящи и изходящи текстови съобщения и видео-файлове. Установено е, че в паметта на мобилен апарат „Нокия 1208“ с IMEI №358628/01/601982/6, иззет при извършеното в автомобила на подс. З. претърсване, се съдържат изпратени съобщения с текст: „Ime B. prezime A. R. famil M.“; „prenom B. nom M. papa A. R.”; „Рrati mi sms imeto ina4e ne prava ni6o. maistora taka kaza”; „Brat ne stava. malka e snimkata i se razmazva. trqbva da mi prati6 snimka ili mojelo ne6to da se skanira po golqma”. Съобщенията са изпратени в периода 30.11.2013 г.- 03.12.2013 г. и отразяват комуникацията на подс.З. със св. Н. и подс. Г. във връзка с коригирането на вече изготвените, но сгрешени документи и с лицето, за което са предназначени документите, ползващо телефонен номер ........ (стр.68-69 от заключението, л.72-73 том ІІІ от ДП). В паметта на мобилен телефон „Нокия Х1-01“, иззет при обиска на св. Н., в черновите на съобщенията, се съдържа съобщение с текст „prenom B. nom M. papa A. R.”. Установено е, че това съобщение е изпратено от посочения телефон, ползван от подс. З. на тел. номер .... на св. Н. на 03.12.2013 г. в 14,33 часа с цел да го препрати на подс. Г. за коригиране на документите. Към експертното заключение вещото лице е изготвило на магнитен носител- CD- диск (RIDATA CD-R 700MB/800min 52X), на който са свалени файловете от всички мобилни телефони и СИМ-карти съдържащи съобщения, разговори, вкл. в приложение „Viber“, видео-файлове, съобщения от приложението „WhatsApp“ (л.104а том ІІІ от ДП).

На ДП е била назначена и Балистична експертиза, която е изследвала намерените и иззети при извършеното претърсване в обитаваното от св. А.Ш. жилище шест броя боеприпаси. От заключението (л.162-166 том ІІ от ДП) се установява, че три от патроните са за автоматично оръжие, калибър 7.62 мм. два от които тип АК и един-система „Мосин“, един е ловен 12-ти калибър, един- сигнално-шумов 22-ри калибър и един е отстрелян и негоден за употреба. Според вещото лице, с изключение на последния патрон, всички боеприпаси са годни за употреба и могат да се използват по предназначение. По този повод материали от настоящето ДП са били отделени в отделна преписка- пр. пр. Вх. № …/2014 г. по описа на РП- П., по която е било образувано ДП № 1285/2014 г. по описа на РУ- П. за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК, приключило с постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл.9 ал.2 от НК. Т.к. боеприпасите- предмет да престъплението, за което е водено посоченото производство не са били отделени в материалите по същото, а са останали по настоящето производство, което наложи изслушването и приемането на Балистичната експертиза и произнасянето на съда по отношение на тези веществени доказателства в смисъла посочен по-долу.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Г.Н., Д.П., А.Ш. и С.М. дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелите Г.Н., дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК, показанията на свидетеля А.Ш., депозирани на ДП и прочетени по реда на чл.281 ал.5 във връзка с ал.1 т.1 от НПК, показанията на свидетеля В.И., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 ал.4 във връзка с ал.1 т. 1 от НПК, както и от заключенията на експертизите- технически, компютърно-техническите и за изследване на документи, приетите писмени доказателства по делото, а също и тези инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК и от ВДС събрани чрез СРС.

Веднага следва да се каже, че показанията на свидетелите Н.К., А.У., Г.П., С.Я., Н.А. и Г.К. не допринесоха с нищо за изясняване на основните факти по делото, поради което и не заслужват задълбочен анализ. От показанията им стана ясно, че една част от тези свидетели се намират в близки отношения с подс. Г., друга- с подс. М., а някои с двамата, като свидетелите У. и К. посочиха, че са разбрали, че подс. Г. е бил задържан заради „фалшификация“ на някакви документи.

Необходимо е да се посочи също, че показанията на свидетелите С.С. и С.М., макар и да не се отнасят до конкретни факти свързани с престъплението, предмет на настоящето дело, внасят яснота досежно престъпната деятелност на подсъдимите Г. и М.. Св. С. сочи, че е бил разпитван в полицията по повод издадени от името на дружеството, чиито законен представител е той, документи, за които е категоричен, че не са издадени от неговото дружество, като изчерпателно сочи какви са разликите между така издадените документи и действително съставените от дружеството. Следва да се поясни, че въпросните документи са били намерени и иззети при извършените претърсвания, както и съХ.анени като файлове в иззетите флаш-памети.

Св. М. разказва, че със съдействието на св. Ш. и още едно лице, известно му като „Р.“ се е снабдил със свидетелство за завършено основно образование, срещу сумата от 700 лева, като е предоставил личните си данни. От показанията му става ясно, че св. Ш. се е срещнал с лицето, което е приело поръчката за изготвянето на неистинския документ, което се случило в заведение в гр. П. в района на училище. В този смисъл са и показанията на св. Ш., от които пък става ясно, че срещата е била между него и подс. Г. и се е състояла в заведение край ПГМЕ- П.. На тази среща подс. Г. е приел поръчката и след седмица е дал готовата неистинска диплома на св. Ш..

На следващо място следва да се посочи, че съдът не кредитира дадените от подсъдимите Г. и З. обяснения.

Първо съдът не дава вяра на обясненията на подс. Г., с които обобщено отрича да е давал инкриминираните документи на св. Н., както и че „го излъгал“, че ще поправи сгрешените документи с цел да си вземе парите, които му дължал и които той от своя страна трябвало да върне на св. У.. Твърди, че иззетият от дома му мобилен телефон е на неговия брат и че в иззетите таблет, лаптоп и компютър не е намерена уличаваща го информация.

Съдът прие, че тези негови обяснения са само и единствено израз на заетата в процеса защитна позиция, а не източник за фактите от обективната действителност. Прави впечатление, че първоначално подс. Г. единствено декларативно е заявявал, че не се признава за виновен, като е отказвал да дава обяснения. Впоследствие след запознаване с целия доказателствен материал по делото, той развива позицията си, като дава посочените по-горе обяснения, израз на защитната му версия. Не убягна от вниманието на съда, че подс. Г. заявява единствено, че телефонът е на неговия брат, като обаче не заяви кой е ползвателя, респ. не отрече, че той е ползвал този телефон. Действително от справката на мобилния оператор „В.“ АД (л.118 том ІІІ от ДП) се установява, че въпросният телефонен номер (СИМ-карта)- №...., е регистриран на името на брата на подс. Г.- Г. Д. Г., но видно от протоколите от изготвените ВДС посредством използването на СРС се установява, че този телефонен номер, както и тел. №.... (регистриран на името на подс. Г.) са използвани от подс. Г. и че от него са провеждани разговорите със свидетелите Н. и Ш. и подсъдимите З. и М. и то по повод изготвянето на процесните документи, както и във връзка с намирането на истински документи и приемането на други поръчки за изработването на неистински документи. В този смисъл са и показанията на св. Д.П..

При предявяването на ВДС, събрани посредством СРС, в съдебно заседание чрез възпроизвеждането на аудио- и видеофайловете, бяха изслушани и телефонните разговори провеждани от въпросния телефонен номер №...., поставена в телефонния апарат иззет от дома на подс. Г. при извършеното претърсване. Без необходимостта от сП.ални знания за съда (в сферата на фоноскопията) не остана съмнение, че лицето, което провежда разговорите от този телефон е именно подс. Г.. Самият той не направи възражения при възпроизвеждането на аудиозаписите. Казано с други думи подс. Г. не отрече, нито възрази, че е провеждал въпросните разговори от този телефон.

На следващо място, твърдението му, че се е съгласил да „направи документи“, лъжейки за това св. Н., тъй като мислел че по този начин ще си върне парите, които последният му дължал, останаха неподкрепени от останалите доказателства по делото. Вярно е, че св. У. заяви в показанията си, че Г. имал забавяне със заплащането на 1 тон брашно, което му изплатил „на порции“, но освен това декларативно изявление, той не посочи никаква конкретика, нито кога се е случило това, нито какви пари е дължал подс. Г.. Не без значение е, че нито показанията на този свидетел, нито обясненията на подс. Г. са подкрепени от каквото и да е обективно доказателство, което да обоснове наличието на възникнали между двамата взаимоотношения по повод на такава сделка. Освен това прави впечатление, че св. У. даде своите показания в края на съдебното следствие, по искане на защитника на подс. Г. и то след като беше заличен като свидетел след съгласието на страните. Това показва, че този свидетел е поискан, за да даде „удобни“, в подкрепа на защитната версия на подс. Г. показания. Всичко изложено до тук дискредитира показанията на този свидетел в тази им част, поради което и съдът не им даде вяра.

Лансираната от подс. Г. версия се опроверга и от показанията на св. Н. и св. П..

Св. Н. по категоричен начин разказва, че след като подс. З. му предоставил документи- „нещо написано на бял лист“, „информация“ и снимки, малък формат като за паспорт, той от своя страна ги е предал на подс. Г., който след като ги прегледал, заявил, че „може да свърши работа срещу 1 000 лева“. Последното св. Н. предал на подс. З., който го очаквал наблизо в колата си. Последният се съгласил и Н. предал документите на Г.. Няколко дни по-късно, подс. Г. се обадил на св. Н., че документите са готови. В уговорения ден той и подс. З. ***, като спрели автомобила в близост до дома на подс. Г.. Подс. З. останал в колата да го изчака, а Н. отишъл в дома на подс. Г. и взел готовите документи. Св. Н. е категоричен в показанията си, че подс. З., с когото се познавали отпреди, го е потърсил заради познанството на свидетеля с подс. Г., а поводът бил искането на З., Г. „да му свърши работа“, свързана с предоставени документи. От заявеното от св. Н. става ясно, че той е действал като посредник между двамата подсъдими, като е взимал документи от З. и ги е предоставял на Г., който след като „свършел работата“ му предавал документите, поставени в плик, Н. му давал уговорените пари, предоставени от З., след което предавал на последния плика с документите. За съдействието свидетелят получавал възнаграждение в размер до 100 евро. Св. Н. е категоричен също, че по посочената схема на действие са били извършени около 3-4 такива „услуги“ до последната, когато са били хванати от полицията.

По-нататък в показанията си св. Н. разказва, че във връзка с последните документи предоставени от подс. З., които подс. Г. приел с обещанието „да свърши работа“, З. е поискал поправка, т.к. било сгрешено името на лицето, за което били предназначени инкриминираните документите. В прочетените показания дадени от свидетеля на ДП пред съдия, той разказва подробно в какво се е изразявала грешката, и по-конкретно в объркване на буква в името, както и че за тази поправка подс. Г. е заявил, че лицето, което „прави“ документите иска още 600 лева. Разказва, че след водени разговори между него и подс. Г., както и между последния и подс. З. по телефона на Н., са се разбрали как да се изпише правилно името и че Г. и З. ще си поделят допълнителните разходи. Парите в размер на 300 лв., св. Н. изпратил на подс. Г., като запис чрез спедиторска фирма „Е.“. След последвало обаждане от Г. до Н., че документите са готови, на 05.12.2013 г. Н. и З. ***. Н. взел документите от дома на подс. Г., след което бил задържан от полицаите. Когато бил обискиран, от джоба му бил намерен и изваден пликът с документите, които подс. Г. му дал малко преди това. Когато полицаите извадили неговото съдържание, Н. установил със сигурност, че става въпрос за лични документи- лична карта и задграничен паспорт.

Съдът дава вяра на показанията на св. Н. първо защото същите са последователни, еднопосочни, конкретни и ясни. От ДП до фазата на съдебното следствие, както при първоначалното разглеждане на делото, така и по-късно, свидетелят остава последователен и еднопосочен в своите показания. Вярно е, че в показанията на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав той заяви, че не си спомня някои обстоятелства, но това е съвсем нормално предвид изминалия дълъг период от време от случая, както сам заяви свидетеля. Освен това след прочитането на показанията му той категорично заяви, че заявеното от него в предишните разпити е истина и че тези показания е дал скоро след случая, когато нещата са му били по-пресни. Освен това констатираните различия в показанията му и по-конкретно относно това дали е оставил плика с документите, дадени му от подс. Г. в колата или е останал в джоба му, когато е бил арестуван от полицаите и кога е видял какви документи има в плика, не е от съществено значение, а и тези противоречия се преодоляват от останалите обективни доказателства по делото- Протокола за личен обиск на св. Н., както и показанията на св. Д.П..

На следващо място показанията на св. Н. се потвърждават и подкрепят и от другите доказателства, събрани по делото, а именно представените от мобилните оператори разпечатки на входящи и изходящи повиквания и съобщения през инкриминирания период, провеждани между св. Н. и подсъдимите Г. и З., заключението на техническата експертиза, изследвала съдържанието на паметта и телефоните и СИМ- картите, както и ВДС, съставени чрез използване на СРС. Както се посочи вече, вещото лице изготвило заключението на техническата експертиза е установило в паметта на мобилен апарат „Нокия 1208“ с посочен по-горе ИМЕИ, иззет от автомобила, управляван от подс. З. изпратени съобщения с текст, който съдържа уточняването на имената на лицето, които данни са установени на инкриминираните документи впоследствие, както и уточнения относно предоставената снимка на лицето. Установено е, че съобщенията са изпратени в инкриминирания период- 30.11.2013 г.- 03.12.2013 г. и отразяват комуникацията на подс. З. със св. Н. и подс. Г., както и с лицето, за което са предназначени документите, чиито телефонен номер е установен и че се ползва в чужбина. Тук е мястото да се посочи, че св. Н. поясни в своите показания, че инкриминираните документи са били предназначени за лице, което е в чужбина, т.к. уговорената дата за получаването им е била съобразена с тяхното изпращане в чужбина, което е разбрал от заявеното му от подс. З.. От коментираното експертно заключение се установява още, че в паметта на иззетия при обиска на св. Н. мобилен телефон „Нокия Х1-01“, в папка „чернови на съобщения“ се съдържа съобщение, изпратено от телефона на подс. З.. Това обективно доказателство потвърждава показанията на св. Н. относно водената комуникация по повод на допуснатата грешка в името на лицето, за което са били предназначени инкриминираните документи.

В тази насока са и ВДС, изготвени на база експлоатация на СРС. Документираните телефонни разговори между св. Н. от тел. № .... и подс. Г. с тел. № .... в периода 22.11.2013 г.-04.12.2013 г., възпроизведени в съдебно заседание и предявени на страните

(папка № 7 от ВДС, разговори 207, 225, 232, 233, 234, 235, 239, 240, 242, 243, 244, 246), в които двамата изясняват допуснатата грешка в изписването на името в документите, които са приети за изработване от Г. към 20.11.2013 г. (което се установява от документирана между двамата среща в дома на подс. Г., в изготвените ВДС чрез използвани СРС, във видеофайлове в папка №6 от ВДС), като Н. произнася как точно се изписва и звучи името, подкрепят за сетен път показанията на св. Н., но едновременно с това и показват, че данните за името за което е водена тази комуникация са същите, които са отразени и в инкриминираните документи.

В този смисъл са и показанията на св. Д.П., полицейският служител, който е бил ангажиран с експлоатирането на СРС, в които интерпретира съдържанието на коментираните разговори за сгрешеното име между подс. Г. и св. Н., а в последствие и между подс. Г. и подс. З., както и относно уговорките за заплащането на допълнителната парична сума за поправката.

В подкрепа на показанията на св. Н. относно заплащането на разходите за поправката на документите, а именно същите да се поделят, като Н. е поел задължението да преведе 300 лв. чрез „Е.“, е и приетото писмено доказателство по делото товарителница №.... на „Е.“, от която се установява, че чрез „Е.“ Г.Н. е изпратил пощенски паричен превод на стойност 300 лв. на 03.12.2013 г. и получен от подс. Г. същия ден. По този начин категорично се опровергават обясненията на подс. Г. за „лъжливите обещания“, които е поел към Н. за изготвяне на документи и причината за срещата им на 05.12.2013 г.

Тези обяснения на подс. Г. се опровергават и от ВДС, събрани срез СРС и по-конкретно проведените между подс. Г. и подс. З. разговори, съответно обаждане на подс. З. от тел. № .... към подс. Г. на тел. № .... (папка №7 от ВДС, разговори 249 и 251), в които двамата уточняват името, което следва да фигурира в документите. От посоченото доказателство се установява още, че след проведения първи разговор в 16,31 ч. на 03.12.2013 г., няколко минути по-късно, в 16,39 ч. подс. З. изпраща текстово съобщение на подс. Г., а именно: „Ime B. prezime A. R. famil M.“ ( папка №7, под № 250). Това обстоятелство се установява и от експертното заключение на коментираната вече Техническа експертиза, от което е видно, че вещото лице е установило съобщение с посочения текст в папка „изпратени“ в паметта на мобилен телефон „Нокия 1208“, намерен и иззет от автомобила на подс. З., изпратено на тел. № 0877/416162 на подс. Г. на 03.12.2013 г. в 16,39 ч. (стр. 69 от заключението, л. 73 том ІІІ от ДП). Тук е мястото да се посочи, че в показанията си, дадени на ДП пред съдия, св. Н. пояснява, че подс. З. е имал два телефона- един личен, и друг, по който разговаря с неговите хора, с които „върши работа“, както и че в деня на получаването на документите батерията на въпросния втори телефон била паднала, което наложило подс. З. да извади СИМ-картата от този телефон и да я постави в един от телефоните на св. Н., тъй като очаквал обаждане от хората, на които трябвало да предаде документите. Тези показания на свидетеля се потвърждават и от извършеното претърсване в автомобила на подс. З., при което е намерен мобилен телефон „Нокия 1208“, от който впоследствие е установено, че са изпращани и получавани текстовите съобщения по повод на името на лицето, за което са предназначени инкриминираните документи, който е намерен и иззет без поставена СИМ-карта в него.

За достоверността на показанията на св. Н. свидетелства и установеното в хода на изследването на мобилния телефон на подс. Г., обект на Техническата експертиза, а именно че са установени проведени разговори от този телефон с тел. № .... през инкриминирания период, като този номер е записан на името „....“.

Текстови съобщения със съдържанието на установената кореспонденция между подс. Г. и подс. З. и св. Н. по повод уточняване на името на лицето, са установени и при извършеното изследване на мобилен телефон „Нокия S5-00.2“ с IMEI №...., иззет при извършеното в дома на Н.Г. претърсване, в папка „inbox“, изпратени почти по същото време, както и коментираната вече комуникация. Това се установява от заключението на техническата експертиза и приложения CD към заключението. По този начин още веднъж по несъмнен начин се доказва какъв е бил действителният повод за срещата между подс. Г. и св. Н. на 05.12.2013 г. и се опровергават дадените от Г. обяснения.

Всичко изложено до тук даде основание на съда да приеме, че подс. Г. е взел участие в изготвянето на инкриминираните документи и по-конкретно, че той е лицето приело поръчката на подс. З. за изработването им. Не случайно подс. З. е потърсил начин да се свърже с него, чрез св. Н., т.к. му е било известно, че подс. Г. се занимава с приемане на поръчки за изготвяне на неистински документи. Този факт се установява по несъмнен начин от показанията на св. А.Ш., дадени на съдебното следствие и на ДП, последните инкорпорирани в доказателствения материал, посредством прочитането им на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, в които по недвусмислен начин сочи, че по негова молба през м. септември и м. октомври 2013 г. срещу суми от по 100-150 лева подс. Г., който свидетелят познавал с прякора „Д.“, му предоставил изготвени дипломи за завършено основно образование, издадени на името на лица, които нямали такова образование, като за изработването на документите на Г. били предоставени само имената на въпросните лица. Единият от случаите, които св. Ш. описва е същият, за който разказва и св. С.М., чиито показания бяха коментирани по-горе. По повод на изготвянето на тези неистински документи са проведени и множество телефонни разговори между подс. Г. и св. Ш., което се установява от ВДС папка № 4, но също и от изведената информация от паметта на иззетите от подс. Г. и св. Ш. телефони и СИМ-карти (Техническа експертиза- л.75-105 том ІІІ ДП).

Доказателство за дейността, с която се занимава подс. Г., описана по-горе, са и показанията на св. В.И.. В тях свидетелят сочи, че е бил търсен от подс. Г. да му намери „голямо“ и „малко“, което както поясни свидетелят означавало съответно „паспорт“ и „лична карта“, които се продавали в гр. П., където свидетелят живее. В прочетените на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК показания, дадени от св. И. на ДП, последният сочи, че знаел, че „Д.“ се занимавал с купуване на лични карти, шофьорски книжки и паспорти. Това обстоятелство се потвърждава и от ВДС (папка №4) от проведените между подс. Г. и св. Ш. разговори, в които първият се интересува и търси „малки работи, къде ги хващал по 40 лева“, както и последвали след това разговори на св. Ш. с други неустановени лица, които разпитва дали може да му намерят от „ония малките работи“.

Съдът не даде вяра и на обясненията, депозирани от подс. З., в които посочи, че въпросният ден, когато са били задържани е откарал св. Н. до въпросното място в гр. П. по негова молба, т.к. нямал кола и пари. След като спрели в близост до болница „З.“ Н. бил слязъл бавил се около 30 мин. и след като се върнал ги задържали маскирани полицаи. Твърди още, че никога не е виждал инкриминираните документи и че не познавал Г. и М., като за първи път ги видял „на мярката“. Обяснява също, че намерената в дома му флашка му била дадена от св. Н. три дни по-рано, за да му запише филм. По отношение на намерения и иззет телефон при претърсването на управлявания от него автомобил на 05.12.2013 г. подс. З. заявява, че не е негов и че можело да е оставен от Н. и че това обстоятелство е отразил собственоръчно в протокола за извършеното процесуално действие, а Н. бил заявил, че е негов телефона и това било отразено в протоколите. В края на обясненията си подс. З. посочи, че е подсъдими по делото „благодарение на Н.“, който бил многократно осъждан за изнасилвания, фалшификация на банкови карти, за множество кражби и който към момента на задържането имал условна присъда, поради което бил „натиснат“ и затова трябвало „да натопи някой“ и тази жертва се оказал подс. З., като поясни, че това му било споделено от св. Г..

На първо място обясненията на подс. З. *** на 05.12.2013 г. се опровергават от показанията на св. Н., които съдът цени като достоверни, поради изложените по-горе съображения. Видно от показанията на този свидетел е, че когато подс. Г. му се обадил и му съобщил, че след поправката документите са готови, Н. се е свързал с подс. З. като му съобщил заявеното от Г., при което подс. З. е заявил, че ще вземат документите в „четвъртък“, тъй като в този ден следвало да ги предаде за пътуване „извън страната“. При извършеното сверяване в календара за 2013 г. се установява, че датата 05.12.2013 г. е ден четвъртък и това е денят, в който св. Н. и подс. З. ***, спрели са автомобила в близост до дома на подс. Г., З. е останал да изчака в автомобила, където е установен от полицейските органи, а св. Н. се е срещнал с подс. Г., от който е получил инкриминираните документи в плик, които са намерени у свидетеля при обискирането му, след напускане на дома на Г..

Действително подс. З. може и да не видял готовите неистински документи, но няма съмнение, че той е лицето, което е поръчало изработването им опосредено чрез св. Н., използван да предаде поръчката за изработването им на подс. Г.. В този смисъл са показанията на св. Н., но също така и заключението на Техническата експертиза, изследвала паметта на мобилния телефон, намерен в автомобила на З.- „Нокия 1208“, ВДС изготвени посредством СРС (папка № 7, 249-251) и показанията на св. П.. От тези доказателства става ясно, че подс. З. е поискал от св. Н. да му посредничи с подс. Г. за приемане на поръчката от последния за изработването на инкриминираните документи, като е предоставил снимки на лицето, за което са предназначени същите и бележка с неговите данни. Тази снимка и бележка са намерени при обиска на св. Н., заедно с инкриминираните документи. Освен това от техническата експертиза става ясно, че е проведена кореспонденция чрез текстови съобщения между подс. З. и лице, използващо чуждестранен телефонен номер, както и между подс. З. и подс. Г. относно уточняване на имената и размера на снимката, необходима за изображението на лицето в документите. По повод уточняването на данните е проведен и телефонен разговор между подсъдимите Г. и З., в който смисъл са показанията на свидетелите Н. и П.. Както се посочи вече и от ВДС, събрани срез СРС (папка №7, разговори 249 и 251 и съобщение 250), е че подс. З. се е обадил на подс. Г. съответно от тел. № .... на тел. № ...., като в проведения разговор се уточнява името, което следва да фигурира в документите, както и че след първото обаждане подс. З. е изпратил на Г. текстово съобщение съдържащо данни за имената на лицето- „Ime B. prezime A. R. famil M.“. По-нататък, установените текстови съобщения, при изследването, предмет на техническата експертиза (стр.73 от заключението, том ІІІ от ДП) в мобилен апарат „Нокия” 1208“ с IMEI №358628/01/601982/6, иззет при извършеното в автомобила на подсъдимия З. претърсване, съдържат същия текст- „Ime B. prezime A. R. famil M.“ и показват че е доставено на тел. номер, ползван от подс. Г. на 03.12.2013 г. в 16:39 ч. и съобщение- „prenom B. nom M. papa A. R.”, доставено до тел. номер, ползван от св. Н.. Това обстоятелство отново показва връзката на подс. З. с инкриминираното деяние. Тази връзка се задълбочава и с установените три файла с изображение на лице, в иззета от дома на подс. З. флаш-памет „Verbatim” при извършването изследване на последната в хода на назначената Компютърно-техническа експертиза, които са идентични със снимка на същото лице със същата бяла на цвят дреха, иззета и при обиска на св. Н.. При така установените факти и обстоятелства още по-нелогични и недостоверни звучат обясненията на подс. З., че не е знаел, какво съдържа въпросната флаш-памет, която му била дадена от св. Н., с цел да му качи филм. Недоверие предизвикват тези му обяснения и с оглед на установените при изследването на паметта на мобилния апарат „Нокия” 1208“ с IMEI №....в хода на техническата експертиза, текстови съобщения със съдържание- „prati mi sms imeto ina4e ne prava ni6o maistora taka kaza”, „Brat ne stava. Malka e snimkata I se razmazva. Trqbva da mi prati6 snimka ili mojelo ne6to da se skanira po golqma”. Тези съобщения са изпратени на тел. номер ........ на 30.11.2013 г. Тези съобщения анализирани в контекста на описаната вече схема на работа за изготвяне на инкриминираните документи и предвид показанията на св. Н. за предназначението на въпросните документи- за лице в чужбина (съгласно споделеното от З.), както и това, че комуникацията е с получател извън страната предвид телефонния номер, който започва с код „0031“, потвърждават още веднъж, че подс. З. провежда комуникацията именно с лицето, за което са предназначени инкриминираните документи, както и неговата връзка с изготвянето на същите. Недостоверни и нелогични звучат твърденията на подс. З., че намереният и иззет при претърсването на управлявания от него автомобил мобилен телефон „Нокия 1208“ с IMEI №358628/01/601982/6, не бил негов, а вероятно на св. Н.. Това е така не само поради изложения по-горе доказателствен анализ, но и поради това, че от ВДС и показанията на св. П. се установява, че процесният мобилен телефон е използван именно от подс. З.. Съвсем логични в тази насока са показанията на св. Н. за това, че З. е използвал два телефона, от които единият- само за провеждане на разговори с хората, с които „вършел работа“, както и че именно на този телефон в деня на получаване на инкриминираните документи е паднала батерията, което наложило СИМ-картата от него да бъде поставена в телефон на св. Н.. При изземването на процесния телефонен апарат „Нокия 1208“ с посочен ИМЕИ е установено, че същият е без СИМ-карта. Освен това няма никаква логика, при положение, че при обиска на св. Н. от него е иззета кожена чантичка, в която са се намирали 11 мобилни телефона, използвани от него, ако въпросният телефон е бил негов да не е при другите, а да е оставен в автомобила на З. и то докато Н. не е в колата.

Не на последно място от анализираните до тук доказателства, техническата експертиза, ВДС чрез СРС и показанията на св. П. се установява безспорно, че подс. З. е ползвал тел. номер № ...., регистриран на името на неговата майка Величка Запрянова и № .....

Макар и да няма пряко значение относно главния факт по делото, съдът намира за необходимо да отбележи, че направеният от подс. З. коментар по отношение на личността на св. Н., по никакъв начин не дискредитира показанията на последния. Вярно е, че всеки човек се охарактеризира с постъпките си, но това, че едно лице има обременен съдебен статус, не го прави автоматично лъжесвидетел. Както вече се отбеляза, съдът дава кредит на доверие на показанията на св. Н., поради това че същите са еднопосочни, логични, подробни и не си противоречат с останалия анализиран по-горе обективен доказателствен материал, като се подкрепят и допълват от тези доказателства. Обстоятелството, че същият към инкриминирания период е имал условно осъждане, съвсем не може да бъде логичен мотив да уличава някого (в случая подс. З.) в престъпление. Напротив, това може да бъде контрамотив да не върши престъпление като затаи нещо което знае, а да свидетелства обективно за фактите, които са станали негово достояние. Апропо, в този ред на мисли, отворен остава въпросът, като каква личност се охарактеризира подс. З., а и другите двама подсъдими, имайки предвид извършеното от тях деяние, предмет на настоящия процес, особено в контекста на заявеното от подс. З., че знаел, че св. Н. е „престъпник“, но той контактувал „с всякакъв тип хора“, като в лицето на подсъдимите Г. и М. вече имал „двама такива приятели“!!??

До тук всички анализирани доказателства, свързани в общо единство, с оглед времето, мотивите и резултата, са свързани с извода на съда за ролята на подсъдимите З. и Г., като подбудители, първият поръчвайки изработването на инкриминираните неистинските документи, мотивирайки тяхното изработване с обещанието и с реалното заплащане на парични средства, а вторият с приемането на поръчката и предаването й на подс. М..

Участието на подс. М. в извършване на процесното деяние се установява, макар и не с преки, а с косвени доказателства, всяко от които обаче установява отделни факти, които проследени в логическа последователност и взаимовръзка, водят до единствения възможен извод, а именно, че подс. М. е участник в извършване на престъплението, като е действал в качеството на извършител на деянието, изработвайки реално инкриминираните документи.

В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите Н., П. и Ш., както и заключенията на основната техническа експертиза (л.210-215, том ІІ от ДП), допълнителната техническа експертиза (л.180-190 от НОХД № 2134/2014 г. на ПРС), приета на съдебното следствие и на допълнителната компютърно-техническата експертиза (л.233-236 от НОХД № 2134/2014 г. на ПРС), както и ВДС, събрани чрез СРС.

Несъмнено от цялата доказателствена съвкупност става ясно, че в изготвянето на инкриминираните документи участва и трето лице. Подс. Г. сам сочи, че има негов човек, който прави документите. Това обстоятелство се установява от показанията на св. Н., дадени на ДП пред съдия, в които свидетелят интерпретира думите на подс. Г., че „неговият човек, който ги прави иска 600 лв.“, заявени по повод изясняването на сумата за поправката на сгрешените документи.

По-нататък не са за пренебрегване и показанията на св. В.И., дадени на ДП, прочетени на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, потвърдени на съдебното следствие, в които сочи, че освен подс. Г. за закупуване на документи- шофьорски книжки, паспорти и лични карти, го е търсил и подс. М., който познавал с прякора „Б. С.“, както и че е виждал заедно подсъдимите Г. и М.. Доказателство за това, че подс. М. участва в изработването на неистинските документи са и ВДС (папка №5), в които са възпроизведени разговори, проведени през инкриминирания период между подс. М. и подс. Г., в които с използването на кодови думи, между двамата се водят разговори за поръчки (подс. М. съобщава, че „8 са най-големите неща“, а подс. Г. му отвръща, че има „от другите неща 20 и кусур“. С оглед изградената предпазливост от двамата подсъдими, не са засечени разговори, които пряко да сочат факти относно предмета на доказване, но става ясно от разговорите проведени между двамата, че са се срещали след покани от типа „да пием кафе“ или „да пием чай“. По този начин под формата на код за разбиране за действията, които ще последват при срещата, а именно получаване на документи, които следва да се манипулират или са вече обработени до степен на неистинност, се констатира и в поканата към св. Ш., за получаване на неистинската диплома на св. М., което се установява от показанията на св. Ш., дадени на ДП, което макар и косвено доказателство е още една индиция, че между подсъдимите Г. и М. има изработена схема на действие във връзка с изработването на неистински документи.

Следващо доказателство за връзката на подс. М. с изработването на инкриминираните документи е проведеният разговор между подс. Г. и подс. М. на 03.12.2013 г. в 10,55 часа, почти веднага след като след като получава паричния превод в размер на 300 лева от св. Н. по куриерска фирма „Е.“, който е получен от Г. в 10,37 часа на посочената дата (виж товарителницата за превода и справка от „Е.“- 147-148 от НОХД № 2134/14 г. на ПРС). Този разговор се установява от ВДС, събрани чрез СРС- папка № 5, разговор № 49. На същата дата, в по-късен час- 16,44 часа, подс. Г. отново се обажда на подс. М., след проведения между подс. З. и подс. Г. разговор за уточняване на имената и уговорка да се видят (папка №7, разговори 251 и 252 и папка №5, разговор 50).

Няма спор също, че на 04.12.2013 г. в 08:13 ч. отново е проведен разговор между подсъдимите Г. и М., след който двамата се срещат, а скоро след това, в по-късен час- 09,42 часа подс. Г. се обажда на св. Н., като го кани да дойде до гр. П. за среща. Св. Н. му отговоря, че ще говори с „моето момче“. Това обстоятелство потвърждава показанията на св. Н., че след разговор с Г. се е обадил на подс. З., който от своя страна му е казал, че ще отидат в „четвъртък“. След това св. Н. провежда още едни разговор с подс. Г., в който му казва, че ще пристигне в П. „утре“ (05.12.2013 г.- бел. моя, предвид датата на провеждане на разговора). В този ден се осъществява и срещата между подс. Г. и св. Н., при която първият предава на Н. инкриминираните документи. Всички тези обстоятелства се установяват от ВДС, събрани чрез СРС (папка №7, разговори 253, 254, 255 и папка №6 видеозапис №2). В този смисъл са и показанията на св. Н.. Предвид показанията на този свидетел, както и тези на св. П., а и чрез проследяването и анализа на ВДС, се установява, че непосредствено след разговорите на подс. Г. със св. Н. по повод на инкриминираните документи, подс. Г. се е срещал с подс. М., което се установява и от видеофайловете в папка №7 от ВДС. Установено несъмнено е, както от техническата експертиза, така и от ВДС и показанията на св. П., че подс. М. при провеждането на разговорите си с подс. Г. е ползвал тел. №**********.

Липсата на преки доказателства за дейността на подс. М., а и на подс. Г., според съда, се дължи на създадената схема на дейността на двамата по изработката на неистински документи или такива с невярно съдържание, при която двамата са изключително предпазливи, като провеждат пестеливи разговори по телефона и провеждат срещите си извън обсега на правооХ.анителните органи.

Действайки по този начин, подсъдимите Г. и М. са се снабдили с истински документи, използвани за да изработят инкриминираните такива, като се има предвид и заключението на Техническата експертиза изследвала документите. По делото не се установи кой от двамата е набавил истинските документи, които са били подправени, но няма съмнение, че изработването на инкриминираните документи, чрез подправка на истински такива е станало от подс. М..

Основания за този извод дава не само по-горния анализ на ВДС от СРС, но и показанията на св. П., в които сочи, че след проведените договорки между подс. Г. и подс. Н., веднага са следвали кратки разговори, последвани от срещи между подс. Г. и подс. М..

Доказателство за това, че подс. М. е извършил фактическата подправка на документите, са изводите на основната и допълнителната технически експертизи, които са изследвали иззетите от обитаваните от М. жилища четири броя принтери, както и иззетите при обиска на св. Н. документи. Според експертите иззетият цветен лазерен принтер „НР” “Color Laser Jet 2550L” със сериен номер .... е използван при подправката на всички инкриминирани документи. Като основание за този извод експертите са установил сходството в структурата на щрихите на буквените и цифровите знаци и изображенията и съвпадение в сП.фичния по форма и разположение растер, проявен в изображенията. Това заключение остава непроменено при изготвената допълнителна експертиза, допусната на съдебното следствие, приета по делото без възражения на страните. От заключението на допълнителната експертиза става ясно, че посоченият принтер е използваният за подправката на инкриминираните документи, като освен него са били изследвани още три принтера, иззети от дома на подс. М., като вещите лица са описали методите използвани при анализа и резултатите от същия, подкрепяйки изводите си със изготвен снимков материал на инкриминираните документи и експерименталните образци от изследвания принтер.

Вещото лице по назначената в съдебно заседание допълнителната компютърно- техническа експертиза, изследвайки всички компютърни конфигурации от стационарни и преносими компютри, СD- дискове, DVD- дискове, фотоапарати, иззети от домовете на тримата подсъдими, е констатирало, че само две от компютърните конфигурации, а именно: компютърна конфигурация, поставена в бяла кутия със СД с надпис „HP-CD writer 9100“, с лепенка със сериен №....на задния капак на кутията и преносим компютър марка „Asus“, модел „К50С“, и двете иззети от дома на подс. М., са конфигурирани да работят с лазерен принтер „НР Color Laser Jet 2550L” със сериен номер ...., като само в тях са инсталирани драйвери за работа с този принтер. Според експертът, чрез използването на посочените конфигурации е технически възможно да са разпечатани инкриминираните документи.

Изводите на посочените експертизи, са поредната индиция за съпричастността на подс. М. към деянието.

Друга индиция за неговата съпричастност в извършването на подправката на инкриминираните документи, а и за това, че същият участва в изработването на такива чрез добре отработената от него и подс. Г. схема са и намерените и иззети в жилищата, обитавани от М., вещи и техника, като напр. поливинилацетатно лепило С200М 220g, метални кутийки с надпис „Zippo Lighter fluid“, съдържащи течност; Скенер марка „BENQ” модел 4300U, листчета алуминиево фолио, листове хартия „палус“ формат А4, двойно лепещи листчета „Cristal laminating pouches“ с формат 65 х 95; ламинатор, скенер, макетни ножчета, пинсета, които макар и да не е доказано по делото, че са използвани за подправянето на инкриминираните документи, по своята същност сочат на използването им за такава дейност, още повече че повечето от тези вещи не се използват в ежедневието. Индиция за горния извод е и многобройната компютърна техника намерена в домовете на подс. М.- компютърни конфигурации- стационарни и преносими, таблети, принтери и части за тях.

По този начин всички тези факти в тяхната взаимовръзка при направения анализ от съда, извлечени от съответните доказателства, затвърждават по несъмнен и категоричен начин извода на съда за виновността на подс. М. в извършването на престъплението в качеството му на извършител, т.е. че той е извършил фактическата подправката на инкриминираните документи.

Този извод не се разколебава и от обясненията, дадени от подс. М.. Прави впечатление, че този подсъдим за пръв път реши да даде обяснения, едва при ново разглеждане на делото, след поредното запознаване с всички доказателства. В неговите обяснения впечатление правят две обстоятелства. Първо той не отрече, че намерените в дома му принтер и компютърни конфигурации, свързани с инкриминираната дейност са негови, респ. че са ползвани от него, а единствените му разяснения за отношенията му с подс. Г. е, че имали „чисто човешки отношения“, като по този начин отрече, двамата да имат взаимоотношения по повод на дейност, свързана с изработката на неистински документи. последното обстоятелство обаче се доказа при гореизложения доказателствен анализ.

При този анализ на доказателствата, по отделно и в тяхната съвкупност съдът стигна до единствения и несъмнен извод, че подсъдимите Н.Г., Б.М. и П.З. са осъществили от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК за подсъдимия М. и във връзка с чл.20 ал.3 от НК от подсъдимите Г. и З., като в периода от 20.11.2013 г. до 04.12.2013 г. включително, в гр.П., в съучастие, като Б.Д.М., в качеството на извършител, Н.Д.Г., като подбудител и П.Б.З., в качеството на подбудител, са преправили съдържанието на официални документи, а именно: лична карта с №....., на която е придаден вид, че е издадена на 23.02.2010 г. от МВР-K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R. M./, Свидетелство за управление на МПС с №....., на което е придаден вид, че е издадено на 25.03.2010 г. от МВР- K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R. M./, български задграничен паспорт с №......, на който е придаден вид, че е издаден на 25.03.2010 г. от МВР-K. на името на Б. А. Р. М. /B. A. R. M./, както и четири страници - първа, втора, тридесет и първа и тридесет и втора от български паспорт с №......, на който е придаден вид, че е издаден на 23.02.2010 г.от МВР-K. на името на Б. А.л P. M. /B. A.l R. M./, c цел да бъдат използвани.

Съдът призна подс. Г. за невиновен и го оправдава по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно, че е действал в качеството на извършител. Това е така тъй като по делото не се събраха доказателства за участието му в извършването на подправката на инкриминираните документи, както и че несъмнено той е набавил истинските документи, които в последствие са били подправени от подс. М..

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.

Подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи на престъплението. Имали са представа, че инкриминираните документи са официални удостоверителни документи, доколкото се издават от длъжностно лице, в кръга на службата му и по ред и форма, предписана в закона. Наясно са били, че с извършването на манипулация, изразяваща се в заличаване на първоначално отпечатаните оригинални данни и снимката на притежателя и нанасяне на тяхно място на други данни и изображение, е налице подправка на истинските документи и създаването на неистински такива, т.к. е променено съдържанието на истинските документи и по този начин е засегнато мисловното им съдържание и правното им значение.

Всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва в осъществяването на престъплението заедно с другите съучастници и са искали от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието. Действали са при пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика на чл.11 ал.2 от НК, като Г. и З. са действали като подбудители, а М. като извършител, т.к. последният е осъществил с действията си изпълнителното деяние- фактическото подправяне на документите и превръщането им по този начин в неистински, като за да извърши подправката на документите е бил улеснен от подс. Г., а той пък от своя страна е бил мотивиран от подс. З..

Дейността на подсъдимите Г. и З., като подбудители обективно е допринесла за осъществяването на престъплението, при оформянето на умисъла на подс. М. за действие, без обаче двамата да участват в изпълнителното деяние. Със поръчката и предоставянето на имената и обещание и заплащане на парични сума, от подс. З. на подс. Г., а последният използвайки дългогодишното си сътрудничество и приятелство с подс. М., са мотивирали последния да извърши престъплението, осъществявайки фактически поправката на документите. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия М., като общият им умисъл е формиран с активната роля на подсъдимите З. и Г.. Субективната връзка между изпълнителя и подбудителите се изразява в умисъла за задружното осъществяване на конкретно престъпление.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата индивидуализация.

За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието- подправка на официален документ- по чл.308 ал.2 от НК, което престъпление е тежко умишлено по смисъла на чл. 93 т.7 от НК и е предвидено в Глава ІХ „Документни престъпления“ в НК, които защитават обществените отношения свързани с документооборота- съставяне, използване и съХ.аняване на документите. Документните престъпления, заемат значителен дял в общата престъпност. Тези престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи и организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние като завишена с оглед броя и вида на официалните документи, начина на осъществяване на деянието, чрез изработването на схема за цялостната дейност, както и това, че и тримата подсъдими са действали с изключителна дързост и мисъл за безнаказаност. по този начин това посегателство драстично засяга документооборота, като всички тези обстоятелства правят престъпната деятелност на подсъдимите и с по-високата социална, морална и правна укоримост.

Подс. Г. е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е с три присъди за тежки умишлени престъпления, като по две от тях на ЛС, чието изтърпяване е отлагано за по-продължителен период от време, като в изпитателния срок на предходното осъждане е извършил настоящето деяние. Криминално проявен е, поддържа контакти с лица представляващи оперативен интерес за правооХ.анителните органи, не е трудово ангажиран, а по местоживеене не се ползва с добро име.

Подс. М. е личност със средна към висока степен на обществена опасност. не е осъждан към датата на извършване на деянието, поради настъпилата реабилитация, но тези му осъждания за тежки умишлени престъпления, несъмнено следва да се отчетат като негативна характеристична данна. Отделно от това подс. М. е изключително негативно охарактеризиран, с множество криминални регистрации в страната, все за тежки умишлени престъпления, поддържа връзки с криминалния контингент, не е трудово ангажиран и по местоживеене не се ползва с добро име.

Подс. З. е личност ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан, характеристичните данни за него са добри. В РУ- *** не са регистрирани други негови криминални и противообществени прояви и по местоживеене не се ползва с лошо име, но дружи с криминалнопроявени лица. Към датата на деянието е бил студент и не е бил трудово ангажиран.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред, както и в желанието на подсъдимите да си набавят средства по бърз и престъпен начин.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимите З. и М. се отчете необремененото им съдебно минало, а за З. и добрите характеристични данни.

Като отегчаващи вината на подсъдимите Г. и М. обстоятелства се отчетоха негативните им характеристични данни, трайната им нагласа към извършване на подобен род престъпления, а за Г. и обремененото му съдебно минало и че е извършил настоящето деяние в изпитателния срок на предходното му осъждане, както и негативните му характеристични данни. И за тримата подсъдими съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство начина на осъществяване на деянието и последиците от техните действия, които съдът прецени като вредни, както и че тяхното предотвратяване не е настъпило единствено поради намесата на полицейските органи.

С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намери, че следва да определи наказанието на тримата подсъдими при превес на смекчаващите вината обстоятелства, прилагайки разпоредбата на чл.54 от НК, като осъди подсъдимите Г. и М. на по две години и шест месеца лишаване от свобода, а подс. З.- на две години лишаване от свобода.

Предвид данните за личността на подс. Г. и миналото му осъждане на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, съществува законова забрана за приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.

Видно от справката за съдимост на подс. Г., той е осъждан по НОХД № 778/2007 г. по описа на ОС- П., с присъда влязла в сила на 20.11.2008 г., за престъпления по чл.244 ал.1 предл.2 от НК и по чл.244 ал.1 предл.1 от НК като му е било определено и наложено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от пет години. В рамките на този изпитателен срок подс. Г. е извършил настоящото деяние. С оглед на всичко това и като законова последица от факта на извършено ново умишлено престъпление от общ характер в рамките на изпитателния срок, ще следва да се постанови ефективно изтърпяване и на условното наказание лишаване от свобода.

По тези съображения и на основание чл.68 ал.1 от НК съдът постанови подсъдимият Н.Д.Г. да изтърпи отделно и изцяло определеното му наказание от две години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 778/2007 г. по описа на ОС- П..

При това положение и т.к. сборът от двете наказания лишаване от свобода- наложеното с настоящата присъда и активираното по реда на чл.68 ал.1 от НК, надвишава две години, а именно 4 години и 6 месеца, на основание чл.57 ал.1 т.2 бук. „в“ от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и 2 от НК съдът приспадна времето през което подс. Г. е бил задържан за 72 часа, считано от 11,45 ч. на 06.12.2013 г. до 11.45 ч. на 09.12.2013 г., времето през което е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 09.12.2013 г. до 28.01.2014 г. и времето през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 29.01.2014 г. до 20.08.2014 г.

Предвид данните за личността на подс. З. и основно чистото съдебно минало, съдът намери, че преди всичко за неговото поправяне и превъзпитаване не е наложително ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, с оглед на което приложи института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години.

С оглед настъпилата реабилитация по отношение осъжданията на подс. М., а и като счете, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наказанието да се изтърпи ефективно, съдът на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание на подс. М. за изпитателен срок от пет години

Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдения З. на Наблюдателната комисия при Община гр. ***, а с условно осъдения М. на Наблюдателната комисия при Община гр. П..

Съдът намери така определените по вид и размер наказания, за справедливи и обосновани, като са от естество да изпълнят предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окажат своето въздействие и ефект спрямо дейците, както и да повлияят предупредително върху останалите членове на обществото.

По отношение на веществените доказателства съдът се разпореди по следния начин:

Постанови веществените доказателства: цветна снимка на лице от мъжки пол с размери 3.5/5 см; две страници от паспорт с № ......, издаден на 23.02.2010г. от МВР- K. на името на лицето Б. А.л P. M. /B. A.l R. M./ ЕГН: **********; плик с надпис със син химикал „B. M. Familiar М.“; лична карта № ....., издадена на името на Б. А. Р. М. / B. A. R. Mesnaoui / от гр. K. ул. „Х.С.“ № 35 от МВР- K. на 23.02.2010г.; свидетелство за управление на МПС с № ....., издадено на името на Б. А. Р. М. / B. A. R. M. / от гр.K., ул.„ Х.С.“ № 35, издадено от МВР- K. на 25.03.2010г.; паспорт с № ......, издаден на 25.03.2010 г. от МВР- K. на името на лицето Б. А. Р. М. / B. A. R. M. /ЕГН: **********; бланка- обратна разписка за колет с наложен платеж в размер на 300 лева и цена 3.60 лева да се отнемат в полза на държавата, като след влизането в сила на присъдата да се унищожат по съответния ред.

На основание чл.53 ал.1 б.„а” от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства: СИМ-карта „М-тел“ с № ...., СИМ- карта на „Глобул“ с № ...., СИМ- карта на „Вивател“, Принтер марка „HP” модел „Color Laser Jet 2550L“ със сериен номер ...., СИМ- карта на „Глобул“ със сериен номер ...., СИМ- карта .... на Vivacom, флаш-памет „Verbatim”, мобилен телефон „НТС”, мобилен телефон „Самсунг Е 1120” с ИМЕИ ...., мобилен телефон „Nokia 2330 c-2” с ИМЕИ ...., мобилен апарат „Нокия“ S5-00.2 с ИМЕИ№ ....; мобилен апарат „Нокия 1208“ с ИMEИ№ ...., като вещи принадлежащи на виновните и послужили за извършване на умишленото престъпление.

Съдът отне в полза на държавата веществените доказателства- три броя бойни патрона 7.62 мм., ловен патрон 12-ти калибър, сигнално-шумов патрон за оръжие 22-ри калибър, един брой отстрелян и негоден за употреба патрон; и два стека цигари „Karelia Slims“ без акцизен бандерол, т.к. това са вещи чието притежание е забранено от закона.

Съдът постанови веществените доказателства: два броя СИМ- карти- „vivacom“ с № .... и „bob“ с № ....; мобилен телефон „Нокия“ Х1-01 с ИMEИ 1 № .... и ИMEИ 2 № ....с две СИМ- карти- „vivacom” с № .... и „bob“ с № ....; листче с изписани със химикал № ....и .... да се върнат на собственика Г.Н.Н. ***.

Съдът постанови веществените доказателства: мобилен телефон „Нокия 1208“ с ИMEИ № ....и преносим компютър „Asus  A52F“ със сериен № .... с инсталирана операционна система „Windows 7 Ultimate“ без номер, адаптор модел РА 1650-66 със сериен № ....; текстилна чанта за компютъра; таблет „Samsung“, GT5100 със сериен № RF1D416FT7X с калъф и адаптор за него; CD - R без надписи в пластмасова опаковка; флаш- памет „Kingston“ с надпис „Data Traveller 8 GB“ и картодържател за СИМ- карта „М Тел“ с № ...., да се върнат на собственика П.Б.З..

Съдът постанови веществените доказателства: преносим компютър „Тошиба Sattellite” с инсталиран „Windows 7 Ultimate“ с ID на продукта ....модел „А-300- 1МТ със сериен № .... без батерия с адаптор № FSPOSO- DMS В1 със сериен № ....; таблет „Самсунг“ модел „GT -Р 3110“ със сериен № .... в калъф; фотоапарат „Genies“ модел „G- Shot D 211“ с микро CD- карта „SANDISK 512 MB“ и сериен № на фотоапарата А ....; SB- кабел към таблет „Самсунг“; компютърна конфигурация в сива кутия с надпис „Deluxe” с инсталирана операционна система „Windows Х. Profesional“ със сериен № ....; CD- диск „Maxwell RW „DVD + R 120 min. 4.7 GB“; компактдиск „ Сони DVD + R 120 min. 4.7 GB“; компактдиск „Maxwell RW „ DVD + R 120 min. 4.7 GB“; седем броя компактдискове „upfront promotions“; удостоверение за наличие или липса на задължения издадено на Цветанка Неделчева Накова, да се върнат на собственика Н.Д.Г..

Съдът постанови веществените доказателства: картодържател на „Глобул“ с № ....; картонена кутия от телефон „ LG А 200 с IMEI № ....; черен маркер с надпис „ Faber- Castell”; принтер „HP Color Laser JET2550L“ със сериен № ....; принтер „HP Color Laser JET2550L“ със сериен № ....; мобилен телефон „Моторола“ без изписан модел и ИMEИ; резервна част за принтер с изписан номер „R65 61162443“; компютърна конфигурация, поставена в бяла кутия със CD с надпис „HP- CD writer 9100“, с лепенка със сериен № ....на задния капак на кутията; зарядно устройство за мобилен телефон; Поливинилацетатно лепило С200М 220g, две малки тубички с надпис „125 ml“ и надписи „Solvente“, едната с розова, а другата с червена капачка съдържащи прозрачна течност; мастилен тампон, поставен в картонена кутийка с надпис „Horse“; две черни метални кутийки с надпис „Zippo Lighter fluid“, съдържащи течност; Скенер марка „BENQ” модел 4300U със сериен номер ....с адаптер; Ламинатор марка „Renz“ модел „НТ230 photo L” със сериен номер ....; резервна част за принтер с надпис „HP25DBLADE“ с номер 12L22V455; поставен в картонена кутия принтер „Canon“ модел „Pixma iP2700” със сериен номер ....; три броя чипове поставени в три броя малки найлонови пликчета със сини надписи с маркер; пет броя маркери, черни на цвят, марка „Faber – Castel0“; диск CD-R Maxell с надпис с маркер „песнички“ и диск “CD-R“ с марка „Verbatim” с надпис „филми“; поставени в сива тънка кутия с черни лепенки поставени на кръст- листчета алуминиево фолио, листове хартия „палус“ формат А4, двойно лепещи листчета и поставени в друга кутийка с надпис „Cristal laminating pouches“ с формат 65 х 95; кутия с надпис „Faber-Castell“, съдържаща два броя черни на цвят маркери и множество зелени гумички за маркер; пет броя химикала, хванати с ластик; два броя макетни ножчета, ножица, пинсета, игла за спринцовка, празна опаковка от макетни ножчета, карта за Penny market с клиентски номер ........; договор за спестовна сметка на Пощенска банка от 30.09.13г.; Банкова разпечатка от същата дата на Л. П. М. с посочени наличности 487,30 лв., 92,85 лева и 3100 евро; вносна бележка от 30.09.2013 г. за сумата от 3100 евро; договор за разплащателна сметка от 16.02.2012 г. на Л. П. М. с банка ОББ; договор с надпис „Vivacom“ по клиентски номер .....; три броя вносни бележки на „Уникредит Булбанк“ с дати 08.11.2013г., 17.10.2013г. и 16.09.2013 г. за суми 59,79 лв.; договор за потребителски кредит от 16.02.2012 г. за сумата от 6 870 лева в ОББ; две вносни бележки на Пощенска банка за сумите от 20 лева; вносни бележки на ОББ- 24 броя от името на Л. П. М.; два маркера- син и черен на цвят; картодържател с № П. М., поставен в пликче с изписан номер ......; диск CD-R без надписи с марка SIGMA; лаптоп марка „ASUS” модел „К50С“ със сериен номер, който не се чете и адаптор Asus модел РА1650-66 със сериен номер ......; карта- памет SD Sony 4 GB; лаптоп в работещо състояние с марка „Lenovo“ с инсталиран „Windows 7“ с ID на продукта 00426-ОЕМ-8992662- 00537, модел D580-20150 със сериен номер СВ21013929 без батерия, с адаптор; диск марка „Princo Budget“ без надписи, поставен в оранжев плик да се върнат на собственика Б.Д.М..

Съдът постанови веществените доказателства: черна кожена чантичка, съдържаща 11 броя мобилни телефона: „Нокия" 6500 с IMEI № .....; „ Моторола“, сив на цвят, без IMEI №, с изписан номер ......; „Sagem“ myC2-3m без капак и батерия с IMEI № ......; „Водафон“ 236c с IMEI №......2; „Нокия 5130с”- 2 без предна част на панела и без батерия с IMEI: №......; „Моторола" c IMEI №......; „Самсунг“ SGN-4900 без заден капак и батерия с частично четящ се IMEI № ....; „Нокия“ 2600 с IMEI № ....; „Нокия“ 8850 с IMEI № ....; „Самсунг“ GT-E2121B с IMEI № ....4; „Самсунг“ GTS5230 с IMEI № .... с карта „ М-тел Прима“; два листа от тетрадка с изписани с мастило имена и ЕГН на лица и четири листа с изписани имена и ЕГН на лица- копия да се върнат на собственика им А.Д. ***.

Съдът постанови веществените доказателства: мобилен телефон „Самсунг“ GT-E1081T с IMEI № .... със СИМ-карта „В.“ с № .... да се върнат на собственика Людмил Г. Сираков.

Съдът постанови веществените доказателства: свидетелство за основно образование на ОУ „Х.Б." - с. С. със серия Е-07, №......, per. № ...... на името на А. Й.С.с мокри печати и подписи; свидетелство за основно образование на ОУ „Х.С.“ с. А. със серия ....., peг. № ...... на името на С.Д.М. с мокри печати и подписи да останат по делото.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите Г., М. и З. да заплатят сторените на ДП разноски в размер на по 555,33 лева за всеки един от тях, платими по сметка на ОД на МВР- П., както и съдебно-деловодни разноски в размер на по 291,14 лева за всеки един от тях, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- П..

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: