Р
Е Ш Е
Н И Е
№182
гр. Хасково, 14.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета
година,
в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1367 по описа на Административен съд - Хасково за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
във връзка с чл. 166, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „МАРКАС – АС“ ЕООД гр.Хасково, депозирана чрез
управителя на дружеството Ж.А.С., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/06/3/0/03480/2/01/04/02
от 11.11.2019 г. на Директора на Областна дирекция - Хасково в Държавен фонд
„Земеделие“.
В жалбата се твърди, че с посочения акт за установяване на публично
държавно вземане на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и чл. 17, ал. 1 от Договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ от 31.10.2017 г. и чл. 37, ал. 1, т.
1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК вр. чл. 165 и 166
от ДОПК и чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители била отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор №
26/06/3/0/03480 от 31.10.2017 г. и договорът
бил прекратен на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от него във връзка чл. 9, ал. 1,
т. 1 във вр. чл. 17, ал. 1 от договора и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Жалбоподателят
счита, че актът за установяване на публично държавно вземане е неправилен и
незаконосъобразен, поради което моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание управителят на дружеството Ж.А.С. поддържа жалбата.
Заявява, че не оспорва получаването на първото плащане по договора в размер на
19 558 лева. Посочва, че имал здравословни проблеми и на 26.03.2019г. депозирал
писмо, с което поискал да се откаже от договора на основание т. 19 от същия по
здравословни причини. Отговор получил едва през м.ноември. Представя писмена
защита, в която посочва, че административният орган не е взел предвид
представената от него медицинска документация, която удостоверявала настъпило
заболяване и представлявала доказателство за настъпването на извънредно
обстоятелство от чл. 19, ал. 2 от договора.
Ответникът - Директор на Областна дирекция – Хасково към Държавен фонд „Земеделие”,
чрез процесуален представител, в писмено становище по делото моли жалбата да
бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и да бъде потвърден
обжалвания индивидуален административен акт, като издаден от компетентен орган,
в съответствие с материално-правните разпоредби и административнопроизводствените
правила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 12.08.2016 г. „МАРКАС - АС“
ЕООД гр.Х., представлявано от управителя Ж.А.С., подава до Държавен фонд
„Земеделие“ заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 „Стартова помощ за
развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“
по Програма за развитие на селските райони за периода/ПСРС/ 2014 – 2020 г. Така
подаденото заявление и бизнес планът към него са одобрени и съответно на 31.10.2017
г. между ДФ „Земеделие“ и „МАРКАС – АС“ ЕООД, като ползвател, е сключен Договор
№ 26/06/3/0103480 от 31.10.2017 г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 „Стартова помощ за развитие на
малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСРС
2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, на основание чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 10 от 10.06.2016
г. за прилагане на подмярка 6. 3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. По силата на този договор
Фондът предоставя на дружеството финансова помощ по процесната подмярка в
размер на левовата равностойност на 15 000 евро - 29 ЗЗ7 лева, като
първото плащане в размер на 19 558 лева е одобрено с Решение №
26/06/3/0/03480/2/01/03/01 от 07.02.2018г. и изплатено на жалбоподателя на
29.11.2017г. Второто плащане в размер на 9 979 лева, видно от чл. 3, ал. 2, т.
2 от Договора, е предвидено да се извърши в срок до три месеца след издаване на
уникален идентификационен номер на окомплектованата с всички изискуеми
документи, съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10 от 10.06.2016 г. заявка за
второ плащане, като в чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено изискването
заявката за второ плащане да се подаде в срок до 01.07.2018 г.
Във връзка с искане на
жалбоподателя за промяна в срока за изпълнение на бизнес плана, на 27.03.2018
г. е сключен Анекс № 1 към Договора, с който е определен нов срок за изпълнение
на представения и одобрен бизнес план, респективно нов срок за подаване на
заявка за второ плащане, а именно - до 01.07.2019 г.
Не се спори от страните по
делото, че до така визираната дата не е подадена заявка за окончателното второ плащане
от ползвателя.
С Писмо изх.№ 01-260-2600/534 от
25.02.2019г. управителят на дружеството е уведомен, че на основание чл. 26, ал.
1 вр. чл. 34, ал. 3 от АПК ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с подробно изложени
в писмото констатации. Управителят депозира писмено възражение срещу тези
констатации с уведомление вх.№ 01-260-2600/534#1 от 26.03.2019 г. и посочва, че
същото представлява и уведомление за възникване на непредвидени и форсмажорни
обстоятелства по изпълнението на договора, а именно настъпило ново
обстоятелство – дългосрочна професионална нетрудоспособност. Като дата на
настъпване на същото посочва датата на последната издадена на управителя на
дружеството епикриза от 21.03.2019г. Към възражението прилага съответна
медицинска документация – етапна епикриза от 21.03.2019г., Експертно решение на
ТЕЛК – Димитровград № 1657-110 от 23.08.2017г. със срок на валидност – две
години, водеща диагноза – инсулинозависим захарен диабет и степен на увреждане
от 76 %. Представени са и няколко
епикризи за проведени болнични лечения и рехабилитационни процедури.
Със Заповед №
03-260-РД864/03.06.2019г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр.Хасково откритото
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане е
прекратено. По повод на твърдението за възникване на непреодолима сила и
извънредни обстоятелства, изразяващи се в настъпване на дългосрочна
професионална нетрудоспособност, управителят на дружеството е уведомен с Писмо
изх.№ 01-260-2600/534 от 03.06.2019г., че на този етап липсва новонастъпила
причина, водеща до невъзможност да бъдат изпълнявани задълженията по договора.
Посочено е, че като управител и ръководител на стопанството управителят не е
задължен да полага сам труд, а за целта може да наеме работници, както и че
следва да представи официален документ, издаден от компетентна институция за
удостоверяване категорично настъпването на дългосрочна професионална
нетрудоспособност след сключването на договора. По този повод жалбоподателят
депозира ново уведомление, към което прилага Протокол на медицинска комисия –
ортопедична ЛКК от 10.06.2019г., в което се посочва, че не може да извършва
земеделска и животновъдна дейност, и Амбулаторен лист от 06.06.2019г.
На 06.08.2019 г. до управителя
на дружеството е отправено Писмо с изх. № 01-260-2600/781, с което е уведомен,
че е открито ново производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане, поради неспазване на срока за подаване на заявка за второ
плащане, и му е предоставена възможност в 14-дневен срок от получаването да направи
писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане. Писмото му
е връчено на 12.08.2019 г.
В указания 14-дневен срок, с
писмо с вх. № 01-260-6500/781#1 от 23.08.2019г. жалбоподателят депозира писмени
възражения във връзка със започналото производство по издаване на АУПДВ, в
което заявява, че поддържа предходните уведомления за настъпване на дългосрочна
професионална нетрудоспособност и
прилага решение на ТЕЛК № 458 от 104/09.07.2019 г., валидно до 01.07.2021 г., с
определен процент на трайно намалена работоспособност 60 %.
Така депозираните възражения не
са приети от ДФ „Земеделие“, като на тази база с Акт за установяване на
публично държавно вземане № 26/06/3/0/03480/2/01/04/02, издаден на 11.11.2019
г. на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, от Директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ –
Хасково срещу „МAPКAC-AC“ EOOД, представлявано
от Ж.А.С. ЕГН : **********, Булстат : ***, УРИ : 666406, седалище и адрес на
управление: гр. Х., е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор №
26/06/3/0/03480 от 31.10.2017г. и договорът е прекратен на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от него във
вр. с чл. 9, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 17, ал. 1 от Договора, чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредбата.
Актът за установяване на
публично държавно вземане е подробно мотивиран от фактическа страна, като в
същия са изложени всички факти и обстоятелства, обусловили издаването му. В мотивите
към акта е посочено, че с писмо с изх. № 01-260-2600/781 от 06.08.2019 г. ДФ „Земеделие“
е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно
вземане на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК във връзка
с констатацията, че при извършване на административна проверка за спазване на
срока за подаване на заявка за второ плащане е установено неспазване на
разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Договора и чл. 33, ал. 4 от Наредба № 10 от
10.06.2016 г. за Прилагане на подмярката 6.3 „Стартова помощ за развитие на
малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредбата):
Във връзка с изложените възражения
от ползвателя за възникване на непреодолима сила или извънредни обстоятелства е
посочено, че Решението на ТЕЛК № 1458 от 104/09.07.2019 г. е валидно до
01.07.2021 г. (при срок на действие на договора с ДФЗ до 31.10.2022 г.) и
определеният процент на трайно намалена работоспособност е 60 % спрямо
посочения в предходното решение на ТЕЛК от 76 % (издадено на 23.08.2017 г.),
което решение е издадено преди сключване на договора с ДФЗ (31.10.2017 г.) и
след датата на подаване на заявлението за подпомагане (12.08.2016 г.), като в
тази връзка се посочва, че бенефициерът е сключил договор с ДФЗ и се е
ангажирал да изпълнява проекта си с по-голям процент трайно намалена
работоспособност спрямо ново определената му такава.
Обсъдено е и възражение вх.№ 01-260-2600/534#1
от 26.03.2019 г., в което като новонастъпило обстоятелство, възпрепятстващо
изпълнението на проекта, управителят на дружеството е посочил претърпяно падане
през м. февруари 2019 г., което удостоверил с епикриза от МБАЛ Хасково за
периода 11.02.2019 г. до 18.02.2019 г. След сравняване на мотивите за издаване
на двете решения на ТЕЛК, било установено, че същите са идентични, тоест в
новоиздаденото решение на ТЕЛК не бил описан мотив, различен от описаните в
предходното и не било налично документално потвърждение за така твърдяното
новонастъпило обстоятелство, възпрепятстващо изпълнението на проекта.
На тази база е отказана изцяло
одобрената финансова помощ по Договор № 26/06/3/0/03480 от 31.10.2017г. и
договорът е прекратен на основание чл.
24, ал. 2, т. 4 от него във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 17, ал. 1
от Договора, чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
На „МАРКАС – АС“ ЕООД е
определено задължение под формата на подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 19 558.00 лева, представляващо пълният размер
на полученото първо плащане по Договор № 26/06/3/0/03480 от 31.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2019 г. Определената
дата на забава е мотивирана с разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Договора, и е
крайната дата за подаване на заявка за второ плащане по договора.
По делото е представена и е
приета като доказателство и Заповед № ОЗ-РД/2709
от 17.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която
на директорите на ОД „Земеделие“, съобразно териториалната им компетентност, са
делегирани редица правомощия, в това число и такива за издаване на АУПДВ по
подмерки 6. 1 и 6. 3 от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014 – 2020 година.
При така установеното от
фактическа страна, след преценка и анализ на приобщените по делото
доказателства, и при извършената служебна проверка на законосъобразността на
оспорения акт, от правна страна съдът намира следното:
Оспореният акт за установяване
на публично държавно вземане е издаден от материално и териториално компетентен
административен орган – директор на Областна дирекция – Хасково на Държавен
фонд „Земеделие“, предвид разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, която в
приложимата й редакция (обн. ДВ, бр. 12 от 2015 г., доп., бр. 2 от 2018 г.),
предвижда, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията
си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. В изпълнение на това правомощие, на основание чл. 20, ал. 2 и
ал. 4 от ЗПЗП, с представената по делото и приета като доказателство Заповед №
ОЗ-РД/2709 от 17.07.2019 г., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е
делегирал на директорите на областните дирекции на фонда изрично посочените в заповедта правомощия, измежду
които е и издаването на актове за установяване на публично държавно вземане по
отношение на ползватели на подмярка 6. 3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. Така, предвид изложеното и предвид вида на оспорения акт
– акт за установяване на публично държавно вземане, същият се явява издаден от
лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в
рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Съдът намира също така, че при
издаването на обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане №
26/06/3/0/03480/2/01/04/02 от 11.11.2019 г. на Директора на ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“,
не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, които да обуславят неговата незаконосъобразност. На първо място,
обжалваният АУПДВ е постановен в изискуемата писмена форма, като са посочени
правните основания за неговото издаване - нормативните разпоредби,
регламентиращи материално-правните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие, съответно е разяснено съдържанието на разпоредените
правни последици, като подробно са описани и фактическите основания за
издаването на акта. На следващо място, предвид изложеното по-горе, съдът
намира, че административният орган е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото производство по
издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв е характерът на
това производство. Спазена и разпоредбата на чл. 34 от АПК, като е предоставена
възможност на земеделския производител да депозира възражения и допълнителни
доказателства, от която възможност последният се е възползвал, като е депозирал
такова възражение с приложени обяснения и писмени доказателства към него.
Спазена е и разпоредбата на чл. 35 от АПК, като видно от мотивите към оспорения
АУПДВ, в същите изрично са посочени постъпилото възражение и приложените към
него писмени обяснения и писмени доказателства, както и е отразено, че
административният орган се е запознал и с тях и ги е анализирал, но и изрично е
посочил, че не приема изложените аргументи във възражението за основателни, тъй
като те не опровергават първоначалните констатации за допуснато от ползвателя
неспазване на договора за предоставяне на финансова помощ. Съдът приема в тази
връзка, че административният орган е издал акта си при напълно изяснена
фактическа обстановка, като е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение
за случая.
Следва да бъде отбелязано, че условията
и редът за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., са регламентирани в
Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 1 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.
Съгласно чл. 10 от тази наредба,
изплащането на помощта по процесната подмярка се извършва на два етапа, а
именно: първо плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро – след
сключване на договора за предоставяне на финансова помощ съгласно чл. 29, и
второ плащане в размер на левовата равностойност на 5 000 евро – когато след
извършена проверка съгласно чл. 36 от Разплащателната агенция се установи
коректното изпълнение на бизнес плана. Видно от разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредба № 10/2016 г., при кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т. 2,
ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от
Изпълнителния директор на Разплащателната агенция и публикуван на електронната
страница на последната, в съответната регионална разплащателна агенция и
прилага всички изискуеми документи съгласно приложение № 11, като в ал. 4 на
същия член е записано, че заявката за второ плащане следва да се подаде не
по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне
на финансова помощ срок.
По делото е безспорно
установено, че жалбоподателят не е подал заявка за второ плащане по договора в уговорения
срок, с което не е изпълнил нормативното задължение, посочено в чл. 33, ал. 2 и
ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., както и договорното задължение,
уговорено в чл. 3, ал. 3 от Договор № 26/06/3/0103480 от 31.10.2017 г.
В случая АУПДВ е
издаден на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г.,
която разпоредба определя
правилата, тоест условията и реда за
прилагане на подмярка 6. 3 „Стартова
помощ за развитието на малки стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020 г.),
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и
чл. 9, ал. 1, т. 1 от процесния
договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между
жалбодателкя и ДФ „Земеделие“, на
основание цитираната по-горе Наредба № 10 от 10.06.2016 г., като цитираната
норма от Наредбата регламентира, че ползвателят
на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане
на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена за период,
посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с
всички изискуеми, съгласно приложение № 11 документи, в срока, посочен в
договора за предоставяне на финансова помощ или не е представил изисканите от Разплащателната агенция документи и информация в
срока по чл. 5, ал. 2. Почти идентична е клаузата и на чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ, съгласно която фондът
изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1
от договора и съответно няма право да
получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от същия договор, когато не е
подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми, съгласно
Приложение № 11 към Наредба № 10 от 10.06.2016 г. документи, в срока по чл. 3,
ал. 3 от договора или не е представил изискваните от Фонда допълнителни
документи и/или информация в срок до 10 работни дни от уведомяването за това.
Безспорно е, че жалбоподателят е
получил първото плащане по договора, а съгласно чл. 3, ал. 3 от договора и Анекс № 1, заявката за второ
плащане е следвало да се подаде в срок до 01.07.2019
г.
В случая, с оспорения АУПДВ е
прието, че това условие не е изпълнено от ползвателя на финансовата помощ, тоест
че до изтичане на договорно и нормативно определения срок, а именно – до 01.07.2019г.
включително, не е подадена заявка за второ (окончателно) плащане от страна на
ползвателя на помощта и същият следва да възстанови полученото първо плащане по
договора. По делото се доказа, че до горепосочената дата, от страна на жалбоподателя
не е подадена заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми,
съгласно приложение № 11 към Наредба № 10 от 10.06.2016 г. документи, с което
не е изпълнено нормативно задължение, посочено в чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от
същата Наредба № 10 от 10.06.2016 г., както и договорно задължение, произтичащо
от чл. 3, ал. 3 от процесния договор.
В тази връзка следва да бъде
посочено, че видно от чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. (към който
препраща параграф единствен на т. 16 от ДР на Наредба № 10/2016 г.), „непреодолима
сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати в случай на:
а) смърт на бенефициера;
б) дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициера;
в) тежко природно бедствие,
което е засегнало сериозно стопанството;
г) случайно унищожение на
постройките за животни на стопанството;
д) епизоотия или болест по
растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни
или земеделски култури на бенефициера;
е) отчуждаване на цялото
стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло
да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Очевидно е, че здравословните
проблеми на управителя на дружеството –бенефициер, каквито се твърдят в случая,
не са свързани с „дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера“, и
съответно не са измежду обстоятелствата, които могат да бъдат признати за „непреодолима
сила“ и „извънредни обстоятелства“. Липсват данни заболяването на управителя да
е професионално, доколкото няма данни да е настъпило изключително или предимно
под въздействието на вредни фактори на работната среда и експертно решение за
потвърждаване на професионалния му характер, нито може да се определи като
дългосрочно, за да бъде признато като основание по чл. 2, параграф 2, б.
"б" на Регламент № (ЕС) № 1306/2013 г. вр. § 1, т. 16 от ДР на
Наредба № 10/10.06.2016 г., за отпадане на последиците по чл. 37, ал. 1 от
Наредба № 10/10.06.206 г. Поради това в случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., съгласно която
при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни
обстоятелства, ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора
за предоставяне на финансова помощ.
С оглед така изложеното съдът
приема, че от страна на директора на ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“ правилно и
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, е постановен
оспореният в настоящото производство АУПДВ, с който е определено подлежащото на
възстановяване от жалбоподателя публично държавно вземане, представляващо
полученото първо плащане по процесния договор за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ, тоест съдът намира, че по отношение на същия безспорно е налице
хипотезата на чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., респективно
и на чл. 9, ал. 1 от Договора. Предвид това съдът счита, че при издаването на
оспорения АУПДВ правилно са приложени и относимите материалноправни разпоредби
на закона и по отношение на същия не е налице и отменителното основание по чл.
146, т. 4 от АПК, като при това положение актът се явява издаден и в
съответствие с целта на закона.
Предвид изложеното съдът намира,
че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане №
26/06/3/0/03480/2/01/04/02 от 11.11.2019 г. на Директора на Областна дирекция -
Хасково в Държавен фонд „Земеделие“ е законосъобразен и подадената против него
жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
своевременно направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски е
основателно. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДФ „Земеделие“
сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАРКАС – АС“ ЕООД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Х., депозирана чрез управителя на
дружеството Ж.А.С., срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 26/06/3/0/03480/2/01/04/02 от 11.11.2019 г., издаден от
Директора на Областна дирекция - Хасково на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „МАРКАС – АС“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Х., да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ"
гр.София сумата от 100 лева (сто лева) -
разноски по делото.
Преписи от настоящото решение да се връчат на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: