№ 400
гр. Бургас, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500329 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от АДР. ЕМ. Х. с ЕГН-
********** против Решение № 1572/10.12.2021г. по гр.д. № 4639/2021г. по описа на РС-
Бургас.
С обжалваното решение е уважен иск на Храм “Света Богородица”, ЕИК: *********,
с адрес: гр. Бургас, ул. ”Лермонтов” № 5, представляван от Църковното настоятелство,
действащо чрез председателя му ставрофорен иконом Борис Игнатов Беров, ЕГН:
**********, от гр. Б., ул. „Р.” № **, подадена чрез упълномощения си процесуален
представител адвокат Георги Кермедчиев от АК Бургас за осъждане на въззивника да
предаде на ищеца основание чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 233 от ЗЗД държането на
наетия недвижим имот, представляващ стая с площ от 13 /тринадесет/ кв.м. и съвместно
ползване с други наематели на малък салон, бокс кухня, коридор и сервиз на втория етаж от
сградата, находяща се в гр. Бургас, ул. ”Александровска” № 20 поради изтичане срока на
наемния договор, сключен на 01.04.2018г..
Решението се обжалва като неправилно и постановено при допуснати процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на ответника. Твърди се че БРС не е
уважил молба на въззивника от 06.12.2021г. за отлагане на делото поради продължителен
контакт с лице дало положителен тест за Ковид-19. Твърди, че живее с това лице в едно
домакинство. Представя заверен препис от лабораторно изследване и копие от лична карта.
1
На следващо место твърди, че със същата молба е представил на съда препис от заседание
на Сливенска митрополия, която на заседание от 26.11.2021г. е взела решение за спиране на
настоящото производство с оглед постигане на извънсъдебно споразумение, за което
въззивникът в отправената до съда молба е изразил съгласие. Счита, че като не е уважил
тези две искания на въззивника, а и като не е изпълнил задълженията си да прикани
страните към постигане на спогодба или ги напъти към медиация, съдът е ограничил
процесуалните му права. Твърди, че с неуважаване на молбата му от 06.12.2021г. е
игнорирана от страна на съда и възможността да бъде разпитан в следващо съдебно
заседание и свидетел, който да опровергае голяма част от твърденията на насрещната
страна. Счита, че БРС превратно е разтълкувала твърдението му за превръщане на наемния
договор за безсрочен.
Моли, за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявената
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя платежни за заплатени наеми
за октомври, ноември и декември 2021г. и януари 2022г..
Депозиран е в законоустановения срок писмен отговор за въззиваемата страна Храм
“Света Богородица”, ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. ”Лермонтов” № 5,
представляван от Църковното настоятелство, действащо чрез председателя му ставрофорен
иконом Борис Игнатов Беров, ЕГН: **********, от гр. Б., ул. „Р.” № **, подадена чрез
упълномощения си процесуален представител адвокат Георги Кермедчиев от АК Бургас, с
който се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Намира обжалваното
решение за допустимо, валидно, правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено. На първо место се твърди, че въззивникът-ответник нито с отговора на исковата
молба, нито по-късно е представял писмени доказателства, поради което оплакването му, че
такива не са били уважени е неоснователно, поради което не са налице предпоставките на
чл.266 ГПК. На свой ред твърди, че поведението на насрещната страна цели забавяне на
производството по делото и тази цел се постига, тъй като производството е образувано на
28.06.2021г. като бързо по реда на чл.310, т.2 ГПК, но и към момента на подаване на
отговора на въззивната жалба спорът не е разрешен с влязло в сила решение. Твърди, че са
неоснователни възраженията в жалбата за нарушени права на въззивника от БРС, тъй като с
подадената от него молба за отлагане на делото поради необходимост да се самокарантинира
поради положителен тест за Ковид-19 на близък не са били представени никакви
доказателства. Счита, че и към днешна дата липсват доказателства, че подлежащо на
карантина лице живее в едно домакинство с въззивника. По отношение протокол №
14/26.11.2011г. на Сливенски епархийски съвет, посочва, че протокола съдържа само
предложение до църковното настоятелство, което няма задължителен характер. В този
смисъл не е отправяно от страна на църковното настоятелство на Храм “Света Богородица
искане за спиране на настоящото производство. Счита, че насрещната страна като наемател
правилно е осъдена да предаде наетия имот поради изтичане срока на договора и отправени
и надлежно получени от адресата две покани от наемодателя за освобождаването му. Тъй
като имотът не е все още освободен от въззивника, счита че правилно последният заплаща
2
дължимото от него обезщетение за ползване, но това заплащане не може да бъде основание
да се приеме, че наемният договор се е превърнал в безсрочен, поради противопоставянето
на наемодателя, включително и чрез образуваните съдебни производства.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно съществувало между страните наемно правоотношение с наемодател
въззиваемата страна и наемател-въззивника. Установени са безспорните факти, че
договорът за наем е сключен на 01.04.2018г. за срок от три години, като срокът е изтекъл на
01.04.2021г. и след изтичането на срока наемодателят трикратно писмено е уведомил
наемателя, че не желае продължаване на наемните отношения и го кани да освободи наетите
помещения. Уведомленията са изпращани по пощата, включително и чрез телепоща, като
съобразно представените писмени доказателства, включително и обратна разписка са
достигнали до наемателя. Не е спорно по делото, че наемателя не е освободил включително
и към настоящия момент имота, предмет на наемния договор, въпреки изтичане на срока и
въпреки противопоставянето на наемодателя, поради което последният е предявил
сложената за разглеждане претенция. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност
или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред
събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона,
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивите,
изложени от първостепенния съд, въззивната инстанция също споделя на осн. чл.272 ГПК.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от
ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка
с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Невярни са възраженията в жалбата, че съдът е нарушил правата на въззивника,
напротив, разпореждане по чл.130 ГПК и определение по чл.140 ГПК, съдържащо проект за
3
доклад, съдържат изискуемите реквизити и съдържание, като включително страните са
напътени към постигане на спогодба. Съдът е допуснал поисканите от ответника гласни
доказателства, но свидетел не е осигурен от въззивника ответник. В първоинстанционното
производство за две от насрочените три с.з. са постъпвали молби от ответника с искане за
отлагане, включително са налични твърдения за самоканатниране с аргумент за
пордължителен контакт с болен от Ковид-19, че трето лице, което правилно не е уважено,
поради липса на изискуемите доказателства за наличието на основания за това. Искане са
спиране по взаимно съгласие от въззивника също правилно не е уважено, поради
категорично противопоставяне от процесуалния представител на насрещната страна. В
рамките на въззивното производство от въззивника ответник се представя копие от тест за
позитивен резултат за Ковид-19, в който не фигурират имена на физическо лице, в теста е
посочен непълен адрес, поради което не може да се възприеме твърдението на въззивника,
че теста е на друг мъж от домакинството на въззивника. Нещо повече липсва предписание
на РЗИ-Бургас за карантиниране на въззивника за посочения период. При тези съображения,
настоящият състав намира, че не са налице доказателства за приложението на чл.142, ал.2
ГПК за отлагане на с.з. от 07.12.2021г. в първоинстанционното производство, като не са
били налице процесуални предпоставки за отлагането му, следователно и не е налице
твърдяното нарушение на правото на защита на ответната страна.
Съгласно чл. 233, ал. 1, изр. първо от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта, когато
отпадне основанието, на което същата се намира в негова държане. При прекратен договор
за наем, наемателят е длъжен да върне наетата вещ. При преустановяване на наемното
правоотношение законодателят е поставил в тежест на наемателя произтичащо от
прекратения наемен договор задължение за връщане на наетата от него вещ. Задължението
за връщане на наетата вещ от страна на наемателя след като облигационната връзка престане
да съществува е предвидено от закона с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД и
подлежи на доказване от наемателя. Както правилно е приел районният съд, за да бъде
уважен предявения иск по делото следва да се докаже, че е отпаднало основанието, на което
наемателя държи имота. В конкретния случай срокът на наемния договор е изтекъл на
01.04.2021г. и месец преди изтичането и след изтичането на срока наемодателят писмено
трикратно се е противопоставил на продължаването на наемните отношения между
страните, като е поканил наемателя да освободи имота, но това не е сторено и до настоящия
момент. Обстоятелството, че при изтекъл срок на наемния договор и въпреки
противопоставянето на наемодателя, наемателя не освобождава имота и заплаща по банков
път сума от 150лв. не обуславя извод, че наемните правотношения са се транфрормирали в
безсрочни. В тази хипотеза наемателя пречи на наемодателя и собственик на имота да
упражнява правото си на ползване, като го лишава от това му право.
Въззиваемият ответник не установява, че е изпълнил своето задължение по закон да
върне на наемодателя наетата вещ, след прекратяване на договора за наем. В тази връзка
съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД е
основателен и доказан, и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционният съд,
4
като ответника е бил осъден да опразни и предаде държането на процесния недвижим имот
на въззиваемия ищец по делото.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева.
Съобразно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, вр.чл.69, ал.1, т. 5 ГПК, решението не подлежи на
касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА срещу Решение № 1572/10.12.2021г., постановено по гр.д.№
4639/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА АДР. ЕМ. Х. с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на Храм „Света
Богородица“ гр.Бургас с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.Лермонтов № 5, представлявано от председателя на Църковното настоятелство на храма,
ставрофорен иконом Борис Игнатов Беров, сумата от 300лв./триста/лева, представляващи
сторените във възивното поризводство съдебно – деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5