№ 2647
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110121648 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „С.в.“ АД искова молба
и уточняваща такава /л.134/ срещу А. Н. Д., с която са предявени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о,
ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите както следва: 899.64 лева – главница, представляваща стойност на
потребена вода от ответника в имот, находящ се в /адрес/, за периода от 26.07.2018 г.
до 24.06.2021 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането
и сумата от 32.21 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2018 г. до
01.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67158/2021 г., по описа на СРС, 119-ти състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно
отношение, възникнало с ответника, въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период ВиК услуги (доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води) в обект, находящ се в /адрес/,
като купувачът не е заплатил дължимата цена. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва наличието на облигационни отношения и развива подробни съображения в
тази насока. Излага, че липсват документи относно техническата годност на общия и
индивидуалните водомери в сградата. Сочи, че липсват доказателства за реално
потребено количество вода. Оспорва клаузата от ОУ за рекламация като
неравноправна, респ. нищожна. Оспорва изпадането в забава. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски. Във възражението по чл. 414 ГПК е
формулирано възражение, че част от вземането на ищеца е погасено по давност.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно по делото, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало
между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е
доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза поне на претендираните суми.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
От заключението на вещите лица по допуснатата и изготвена комплексна
експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, общото количество на
доставена вода през исковия период е 331.75 куб.м, като непогасените задължения са в
размер на 899.64лв.
Спорът между страните е концентриран върху това, налице ли е облигационна
връзка между ищеца и ответника с предмет ВиК услуги през исковия период.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
абонатите.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е указано, че потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния
регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставени ВиК услуги
за имот, находящ се в /адрес/.
За установяване качеството „потребител на ВиК“ услуги по отношение на
ответника, ищецът е представил копие на Справка от Агенцията по вписвания чрез
отдалечен достъп до данните на ответника.
Ответникът е оспорил изрично представената справка с доводи, че същата не е
документ установяващ, че ответникът е носител на правото на собственост върху
процесния апартамент.
Настоящият съдебен състав намира, че принципно справката по лице от
Агенция по вписванията – Служба по вписванията представлява годно
2
доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост върху
недвижимия имот по следните съображения:
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата
на чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в
издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в
издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или
заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за
вписванията удостоверенията се отнасят до: а/ за определени лица; б/ за определени
недвижими имоти; в/ за определено време. Според нормата на чл. 80 ЗКИР актът се
вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен
при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по
вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени
изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се
признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид
указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния
имотен регистър, представената справка е документ, годен за установи притежанието
на правно на собственост.
В случая обаче, процесната справка /л. 7 / е носител на информация единствено
за вписана възбрана върху процесния недвижим имот – находящ се в /адрес/, поради
което настоящият съдебен състав намира, че представената справка от Агенция по
вписванията – Служба по вписванията в конкретно разглеждания случай не
представлява годно доказателство, удостоверяващо титулярството в правото на
собственост върху процесния апартамент. В тази насока съдът съобрази приетото в т. 5
на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към
патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез
налагане на възбрана или запор. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения
на ВКС, дадени с цитираното Тълкувателно решение, вписаната по персоналната
партида на едно физическо лице обезпечителна мярка "възбрана" на недвижим имот
ще породи правно действие, ако длъжникът действително е собственик на възбранения
имот, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки
с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца; когато имотът в действителност не е
собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни
сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик
независимо дали е вписана възбрана; когато имотът е собственост на трето лице,
възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по
партидата му няма да има никакво вписване. Като краен извод ОСГТК на ВКС приема,
че в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на
имота, върху който се иска налагане на възбрана. Съобразявайки така приетото от ВКС
и като отчете, че вписването на възбрана върху процесния имот не е обусловено от
предварителна проверка за принадлежността на имуществото, предмет на
обезпечението, към патримониума на ответника по обезпечението, настоящият съдебен
състав намира, че представената справка от Агенция по вписванията – Служба по
вписванията, не установява при условията на пълно и главно доказване качеството на
ответника на собственик на процесния имот, а оттук качеството на последния на
потребител на В и К услуги.
На следващо място от справката в АС е видно, че за ответника А. Д. е наложена
възбрана върху ½ идеални части, а не върху целия имот.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между
страните по делото. Не са представени доказателства нито за това, кой е носител на
3
правото на собственост върху процесния имот, респективно на ограниченото вещно
право на ползване, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор
между страните.
По изложената аргументация исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите се явява неоснователна доколкото
ищецът не доказа, че ответникът през исковия период е притежавал качеството
„потребител на ВиК услуги“ за процесния имот.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед извода за неоснователност на главния иск, като неоснователна следва да
бъде отхвърлена и акцесорната претенция за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание на основание чл. 38, ал. 2 вр ал. 1, т. 2
ЗАдв., ищецът следва да заплати на адв. И. А. Н. от САК възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника в заповедното и исковото производства в общ
размер на 600.00лв., от които 200.00лв. адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и 400.00лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение в заповедното
производство, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:
Осъществените от адв. Н. процесуални действия в хода на заповедното
производство се ограничават до депозиране на възражение по чл. 414 ГПК.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч.
т. д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. №
7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа, което е в размер на 200.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „С.в.” АД , ЕИК
4
********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, ет. 2 и 3, срещу А. Н. Д., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 899.64 лева
– главница, представляваща стойност на потребена вода от ответника в имот, находящ
се в /адрес/, за периода от 26.07.2018 г. до 24.06.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.11.2021 г. до изплащане на
вземането и 32.21 лева. представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2018 г.
до 01.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67158/2021 г., по описа на СРС, 119-ти
състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „С.в.” АД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 2 вр ал. 1, т. 2
ЗАдв., да заплати на адв. И. А. Н. от САК , сумата от 600.00лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5