РЕШЕНИЕ
№ 1796
гр. Варна, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110103563 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ищеца „17 СИРАКОВИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „България“ 47, Търговски комплекс
„Орфей" 38, представлявано от управителя Росен Найденов Сираков за осъждане на
ответника ИВ. Д. ДЮЛГ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. да заплати на
ищеца сумата от 800,00 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение по чл.220,ал.1
от КТ за неспазен срок на предизвестие. Претендира заплащане и съдебно-деловодни
разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право: В исковата си молба
ищецът излага, че на основание сключен трудов договор № 507/21.12.2020 г. с правно
основание чл. 70, ал.1 от КТ ответникът ИВ. Д. ДЮЛГ. бил назначен на длъжността
„главен готвач" с месторабота в „17 Сиракови“ ЕАД - гр.Кърджали в Хотел
„Главатарски хан". Сочи, че съгласно т.8 от договора ответникът постъпил на работа на
21.12.2020 г., като от 29.12.2020 г. престанал да се явява на работа, като до момента не
е уведомил работодателя дали е налице основателна причина за неявяването му на
работа. Трудовото правоотношение било прекратено на основание Заповед №
303/3012.2020 г. като същата заповед била връчена на лицето с изпращането ѝ до
постоянния адрес на ответника: гр.В. чрез „ЕКОНТ Експрес" ЕООД. Изрично в
документа за изпращане до ответника било отразено, че се изпраща Заповед №
303/30.12.2020г., както и че екземплярите са два и следва след подписване единият
екземпляр да се върне на подателя. На 19.02.2021 год. спедиторската фирма „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ ЕООД уведомила ответника по телефона да се яви в офиса ѝ в гр.В. да
1
получи писмото, съдържащо Заповед № 303/3012.2020 г., но същият категорично
отказал.
Твърди, че съгласно сключения трудов договор страните постигнали съгласие
при прекратяване на трудовия договор срокът на предизвестие и за двете страни да
бъде 30 дни, като ответникът считано от 29.12.2020 г. престанал да се явява на работа и
не изпълнил това свое поето задължение да прекрати трудовото си правоотношение с
предизвестие.
Ответникът с неподаването на предизвестие и напускането на работа преди
изтичане на дължимия срок на предизвестието дължи на другата страна обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестието. Страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие може да го прекрати и преди да изтече този срок, но
дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая ответникът
не е отработил пълен работен месец и брутното трудово възнаграждение, което се
дължи като обезщетение за неспазен срок на предизвестие съгласно разпоредбата на
чл. 228 от КТ се определя като полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец, като в случая
това е месец декември 2020 г. Среднодневното брутно трудово възнаграждение на 2
основание сключения трудов договор на ответника възлиза в размер на 40 лева, а броя
на работните дни за месец декември 2020 год. са 20 дни.Дължимото обезщетение от
ответника на основание чл. 220,ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие е в размер
на 800 лева.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. В него изразява становище
за недопустимост на предявения иска, а в евентуалност за неоснователност на иска,
като го оспорва изцяло по основание и размер.
В отговора ответникът изразява следното по допустимостта на иска: Тъй като
заповедта за уволнение не е надлежно връчена на работника, то и трудовото му
правоотношение към момента не е прекратено, поради което за работодателя не е
възникнало правото да претендира заплащане от работника на обезщетение за неспазен
срок на предизвестие. Предвид горното счита, че исковата молба е преждевременно
подадена.
Оспорва описаната в исковата молба фактическа обстановка. Не оспорва, че
между страните има сключен трудов договор № 507/21.12.2020 г. с правно основание
чл. 70,ал.1 от КТ между „17 Сиракови“ЕАД и ИВ. Д. ДЮЛГ., с който ответникът е бил
назначен на длъжността „главен готвач" с месторабота в „17 Сиракови“ ЕАД
гр.Кърджали в Хотел „Главатарски хан". Ответникът съгласно т.8 от договора
постъпил на работа на 21.12.2020 г. Оспорва да е получавал процесната Заповед за
2
уволнение, респ. да е отказвал да получи същата след разговор по телефона. Твърди, че
с Телепоща /удостоверяваща съдържанието/ е изпратил уведомление до „17 Сиракови"
ЕАД за това, че на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда - поради
неизплащане в срок на уговореното възнаграждение за м. 12.2020 г., прекратява
трудовото правоотношение с „17 Сиракови" ЕАД, считано от 16.04.2021 г. Същото е
достигнало до „17 Сиракови" ЕАД.
Отделно излага, че прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71, ал.
1 от КТ е безвиновно и е право, предоставено на страната, в чиято полза е уговорен
срокът за изпитване и респ. изключва отправянето на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, както и евентуално заплащане на обезщетение за неспазен
срок на предизвестие. Счита, че срокът за предизвестие е един от задължителните
елементи на всяко трудово правоотношение /чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ/, който следва да
съществува в трудовия договор или в споразумението по чл. 107 от КТ, но това не
означава, че във всички случаи на прекратяване на правоотношението следва да се
отработва или да се заплаща обезщетение за неспазено предизвестие. Излага, че при
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, чл. 327, чл. 71 и чл. 330 от КТ
трудовият договор се прекратява, без която и да от страните да е длъжна да отправи
предизвестие до другата и в случаите, когато то не е отработено да има право на
обезщетение за неспазването му.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между
страните има сключен трудов договор № 507/21.12.2020 г. с правно основание чл.
70,ал.1 от КТ между „17 Сиракови“ЕАД и ИВ. Д. ДЮЛГ., с който ответникът е бил
назначен на длъжността „главен готвач" с месторабота в „17 Сиракови“ ЕАД, гр.
Кърджали в Хотел „Главатарски хан", че ответникът е постъпил на работа на
21.12.2020 г.
На л.7 е представена заповед за прекратяване №303/30.12.2020 г., с която
трудовото правоотношение на ответника с ищцовото дружество е прекратено на осн.
чл. 30.12.2020 г., като основание за прекратяването е посочено – чл.71, т.1 от КТ.
Представена е на л. 8 разписка от ЕКОНТ от 18.02.2021 г. за изпращане на
заповедта до ответника, като в обратната разписка не е отбелязано нищо, включително
липсва твърдяната от ищеца информация, че куриерът се е свързал с адресата по
телефона, който е отказал да получи пратката.
По делото е представено и уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ за прекратяване на
трудовия договор с ответника, като дата е посочено 30.12.2020 г.(л.12). Последното е
3
придружено от уведомително писмо от 05.01.2021 г.
От ответника е представено уведомление до ищцовото дружество, изпратено по
Телепоща с удостоверяване на съдържанието. Видно от същото ответникът е отправил
волеизявление до ищцовото дружество за прекратяване на трудовото правоотношение
на осн. чл. 327, ал.1, т.2 от КТ – поради неизплащане в срок на уговореното трудово
възнаграждение за м 12.2020 г., считано от 16.04.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал.1 от КТ страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестието.
От ищеца се твърди, че трудовият договор между него и ответника е прекратен
от ответника без да е спазен срокът на предизвестие, чрез конклудентни действия на
ответника, а именно неявяването му на работа, считано от 29.12.2020 г. Такъв способ
за прекратяване на трудовия договор обаче не е предвиден в Кодекса на труда. Когато
прекратяването на трудовия договор се извършва от работника или служителя,
независимо дали с предизвестие (чл. 3276от КТ) или без предизвестие (чл.327 от КТ)
прекратяването е винаги с отправено от работника до работодателят писмено
изявление. Такова в настоящия случай до датата на заповедта за уволнение не е
постъпвало от ответника, за да може да се приеме, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл. 326 от КТ.
При всяко положение на прекратяване на трудовия договор работодателят е
длъжен да издаде на работника документ, който да удостоверява това прекратяване, на
приложимото основание.
В случая, от самата издадена заповед № 303/30.12.2020 г. е видно, че трудовото
правоотношение е прекратено на осн. чл. 71, т.1 от КТ (като може би работодателят е
имал предвид чл.71, ал.1 от КТ, доколкото в този член няма т.1), съгласно която до
изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие. Тъй като трудовият договор е сключен именно на при
условията на чл. 70 от КТ, работодателят до изтичане на срока за изпитване е можел
на основание цитирана разпоредба на чл. 71, ал.1 от КТ да прекрати трудовия договор
с работника без предизвестие. Възползването от това право на работодателя, било то и
по вина на работника, не влече отговорността по чл. 220, ал.1 от КТ, доколкото такава
хипотеза не е предвидена в КТ. Хипотезите, при които се дължи обезщетение за
неспазен срок на предизвестие от работника изисква именно той да е инициирал
4
прекратяването на трудовия договор, каквото в случая не е налице. Същият евентуално
не се е явил на работа на 29.12.2020 г. и 30.12.2020 г., за което обаче не бяха
ангажирани доказателства. Дори и да е така неявяването на работника на работа два
дни предоставя на работодателя два избора, или да се възползва от правото си по чл.
71, ал.1 от КТ или да извърши дисциплинарно уволнение при спазване на предписаната
в чл. 193 -195 от КТ процедура, като само в последния случай за работодателя ще
възникне правото да получи обезщетение за неспазен срок на предизвестие, съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал.2 от КТ. Работодателят обаче е избрал да прекрати
трудовия договор на основание чл. 71, ал.1 от КТ.
Заповедта е връчена надлежно на работника едва с исковата молба на 26.03.2021
г. по аналогия на чл. 195, ал. 3 от КТ, което обстоятелство съдът следва да съобрази
при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК като настъпило в хода на процеса.
Ответникът от своя страна твърди, че трудовото му правоотношение е
прекратено при условията на чл. 327, ал.1, т.2 от КТ поради неизплащане в срок на
договореното възнаграждение за м.12.2020 г. Съдът намира, че за прекратяване на това
основание не са били налице визираните от закона предпоставки, поради факта, че
ищцовото дружество е заплатило на работника възнаграждение в размер на 2490,00 лв.
на 29.12.2020 г., видно от представената разписка на л.31 от делото. Същата не е
оспорена от ответника в предоставения му от съда допълнителен едноседмичен срок от
откритото съдебно заседание, в което е представена, паради което съдът я цени като
годно доказателство.
Или от целокупния събран по делото доказателствен материал се установи, че
трудовото правоотношение между ищцовото дружество и ответника е прекратено на
осн. чл. 71, ал.1 от КТ на 26.03.2021 г., поради което на основание изложените по-горе
мотиви, на ищеца не се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие от страна
на работника.
С оглед на изложеното предявеният от ищеца иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед на изхода от правния спор на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер
на 400,00 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал.3 от
ГПК.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „17 СИРАКОВИ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „България“ 47, Търговски
5
комплекс „Орфей" 38, представлявано от управителя Росен Найденов Сираков срещу
ответника ИВ. Д. ДЮЛГ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. иск да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 800,00 (осемстотин) лева,
представляваща обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие.
ОСЪЖДА „17 СИРАКОВИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кърджали, бул. „България“ 47, Търговски комплекс „Орфей" 38,
представлявано от управителя Росен Найденов Сираков ДА ЗАПАЛТИ на ИВ. Д.
ДЮЛГ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. сумата от 400,00 (четиристотин)
лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6