Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 308 19.07.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №
308 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по
жалбата на И.Г.С. и М.З.С. в качеството им на собственици на УПИ VІІІ-6319 в
кв.241 на град Казанлък против виза за проектиране от 11.03.2020г издадена от
Главния архитект на община Казанлък върху Комбинирана скица № 283/02.03.2020г
на основание чл.140 ал.2 от ЗУТ за проектиране на жилищна сграда в УПИ
ХІІІ-6322,6323, кв.241 по плана на град Казанлък въз основа на КЗСП, одобрен
със Заповед №149/1995г.
Жалбоподателите И. Г. С. и М. Зл. С.
/собственици на УПИ VІІІ-6319, съседен през улица спрямо УПИ ХІІІ-6322,6323 /
излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената виза с доводи за издаването
й при несъобразяване с изискванията за форма и съдържание и в противоречие и
при неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че са собственици на
УПИ VІІІ-6319, кв.241 и имали издадено разрешение за строеж № 68 от 11.04.2019
година за обект „надстройка на пункт за диагностика за автомобили за жилище и
пристройка към съществуваща сграда“. Строителството било започнало съгласно
протокол за откриване на строителна площадка от 30.10.2019 година. С тези
промени в обстоятелствата сградата с надстройката ставала основно
застрояване и би следвало в следващите
планове, касаещо строителството в съседни парцели или такива през улица да се
прилагат изискуемите по ЗУТ разстояния от сгради на основно застрояване. Те
били непосредствено засегнати съседи по силата на чл. 131, ал.2 т.3 от ЗУТ.
Съгласно действащия ПУП-ПЗ за тази част от квартала, одобрен със заповеди №
249/15.03.1994 г. и № 84/22.06.1995 година било предвидена застройка на два
етажа, а в КЗСП била посочена – 4 етажна застройка. На
обявената им виза за проектиране била за жилищна сграда, като контура на
застройката бил на метра пред тупика от
застройката в УПИ VІІІ-6313, която била вече за основно застрояване. Иска се от
съда да отмени виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 в кв.241
по плана на град Казанлък, издадена на 11.03.2020г. от Главния архитект на
община Казанлък и обективирана в комбинирана скица № 283/02.03.2020г като
незаконосъобразна. Претендират присъждане в тяхна полза на направените по
делото разноски.
Ответникът
- Главен архитект на община Казанлък, чрез процесуалния си представител по
делото – гл. юрисконсулт К. Б., поддържа доводи за недопустимост на жалбата на
И.С. и М.С., отделно и за нейната неоснователност. Излага съображения за
издаване на оспорената виза от компетентен орган, в съответствие и при правилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Поддържа становище, че главният
архитект бил изпълнил точно дадените задължителни указания от съда по
административно дело № 88 по описа за 2019 година на Административен съд гр.
Стара Загора.
Заинтересованата
страна – Р.Г.С., чрез процесуалния си представител адв. Ц. релевира доводи, че
жалбата е недопустима, респективно неоснователна.
Заинтересована страна В.Д.Г. редовно и своевременно призована, не се
явява, нито представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Оспорената виза за проектиране №283 от 11.03.2020г,
е издадена в изпълнение на влязло в сила Решение № 478/12.12.2019г, постановено
по адм.д.№88/2019г по описа на АС Стара Загора, с което по жалба на
собствениците на УПИ ХІІІ-6322,6323 кв.241 по плана на град Казанлък е отменена
издадената от Главния архитект на община Казанлък, и по тяхно искане, виза за
проектиране №47/18.01.2019г на жилищна сграда в собствения им УПИ
ХІІІ-6322,6232 кв.241 по плана на град Казанлък, а преписката е върната за ново
разглеждане и произнасяне по Заявление №194-Р-432-1 от 16.01.2019г на Р.Г.С. и В.Д.Г.,
съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С Решение №478/12.12.2019г
постановено по адм.д.№88/2019г на АС Стара Загора са дадени следните указания
на Главния архитект на община Казанлък: при новото произнасяне по заявлението
на собствениците на УПИ ХІІІ-6322, 6323 кв.241 по плана на град Казанлък да се
съобразят предвижданията за застрояване на имота по действащия ПУП – КЗСП,
одобрен със Заповед №149/30.10.1995г на Кмета на община Казанлък, според който
в УПИ ХІІІ-6322,6323 е предвидена жилищна сграда на четири етажа, точно
определените с този план показатели, като не следва да се определят показатели
на застрояване, които са допустими по Общия устройствен план на града, който е
одобрен с решение на Общинския съвет №579/26.10.2017г. тоест при действието на
ЗУТ, който запазва действието на влезлите в сила планове, одобрени при
прилагане на ЗТСУ. С решение №478/12.12.
2019г постановено по адм.д.№88/2019г по описа на АС Стара Загора е оставена без
разглеждане и жалбата / с идентично съдържание като настоящата/ на И.С. и М. С.
/ собствениците на УПИ VІІІ-6319 – през
улица/, тъй като с оспорената виза за проектиране / №47/18.01.2019г/ на жилищна
сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323, не се допускат намалени отстояния спрямо
допуснатото с не влязла в сила виза за проектиране №46/18.01.2019г, в УПИ
VІІІ-6319 / на Стоянови/ надстрояване на второстепенна постройка и топла връзка
със сградата на основното застрояване. Разстоянието между двата урегулирани
поземлени имота е равно на широчината на улицата-тупик, което е 4.00м, а
линията на основното застрояване в УПИ ХІІІ-6322,6323 е определена с действащия
за имота КЗСП от 1995г., като с оспорената от тях виза не се променя
разположението на сградата, нито конфигурацията, нито линията на
застрояване, но се определят параметри на
застрояване по действащия от 2017г ОУП за община Казанлък, което е незаконосъобразно. Действащия КЗСП за УПИ ХІІІ-6322,6323, който
не обхваща УПИ VІІІ-6319. КЗСП от 1995г. предвижда отстояние от 4метра между
линията на застрояване в УПИ ХІІІ-6322, 6323 до имота, представляващ
кадастрална основа на УПИ VІІІ-6319, като към датата на одобряване на КЗСП
-30.10.1995г УПИ VІІІ-6319 / на Стоянови и през улица/ има друга форма, като в
източната му част не е било предвидено основно застрояване с действащия за този
имот ПУП от 1987г. Съдебното решение по адм.д.№88/2019г по описа на АС Стара
Загора е задължително за изпълнение от Главния архитект на община Казанлък, но
спрямо него по силата на чл.177 ал.2 от АПК, настоящия състав на АС Стара
Загора следва да прецени и дали е законосъобразно като издадено при спазване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, а именно дали оспорената от
жалбоподателите виза за проектиране е съобразена с действащия КЗСП за УПИ
ХІІІ-6322,6323 кв.241 по плана на град Казанлък.
Въз основа на горното и предвид указанията
на ВАС на РБ дадени в Определение № 2858/02.03.2021г по адм.д.№2078/2021г по
описа на ВАС на РБ, настоящия състав на АС Стара Загора намира следното по
допустимостта на жалбата: В изпълнение
на определението на ВАС на РБ, правния
интерес на жалбоподателите следва да се прецени
като се вземе предвид дали към датата на издаване на оспорената виза за проектиране
–11.03.2020г, е влязло в сила Разрешение за строеж №68/11.04.2019г в УПИ
VІІІ-6319г, а ако този факт не е настъпил
към 11.03.2020г, тогава да се съобрази изхода от оспорването на виза за
проектиране №46/18.01.2019г в техния УПИ на надстрояване и пристрояване на
допълващо застрояване със сграда на основното такова, послужила за издаване на
Разрешението им за строеж. Към 11.03.2020г, когато е издадена оспорената в
настоящото производство виза за проектиране, Разрешение за строеж
№68/11.04.2019г е влязло в сила, съгласно удостоверителното изявление върху
него, че на 02.05.2019г е станал окончателен съдебен акт. Следователно, предвид
декларативното изявление на Главния архитект на община Стара Загора за
признаване правото да се построи на източна, улично-регулационна граница
основно застрояване, следва да се признае, че жалбоподателите имат правен
интерес по чл.131 от ЗУТ да оспорват визата за проектиране в УПИ ХІІІ-6323,
6322 кв.241 по плана на град Казанлък. От хронологията на фактите, установени
по делото и влезлите в сила съдебни решения по адм.д№88/2019г и адм.д.№501/2019г.
по писа на АС Стара Загора, последното оставено в сила от ВАС на РБ, се налага
извода, че до намалените отстояния между надстройката върху допълващото
застрояване в урегулирания имот на жалбоподателите и предвиденото с КЗСП
основно застрояване в УПИ на ответниците, се е стигнало по причина на
незаконосъобразната виза за проектиране в УПИ VІІІ-6319 / на жалбоподателите/,
с №46/18.01.2019г, която е издадена на
основание чл.134 ал.6 от ЗУТ, без да е налице хипотезата на прилагане на
подробен устройствен план за застрояване, който е приложен с изпълнение на
основното застрояване, предвидено с план от 1987г и допълващото на източната
улична регулация, върху което незаконосъобразно с посочената виза е допуснато
надстрояване с жилищна сграда. Разполагането на сградите се определя с подробни
устройствени планове или с визи за проектиране, когато е допустимо или
задължително, поради което нормите на чл.31 от ЗУТ се съобразяват при издаване
на посочените административни актове, но съгласно чл.125 ал.5 от ЗУТ в проекта
за подробен устройствен план се отразяват разрешените строежи по предходен
подробен план, за които разрешенията за строеж не са загубили правно действие.
Промяна в предвидено застрояване, за
което има действащо разрешение за строеж, е допустима само със съгласие на
възложителя на строежа. Налага се извода, че се съобразява предвиденото
застрояване, когато се изчисляват параметрите по чл.31 от ЗУТ, при това ако за
него има и действащо разрешение за строеж. ЗУТ степенува по значение и
съобразяване актовете по устройство на територията и актовете по тяхното
прилагане, каквито се явяват разрешенията за строеж. Визата за проектиране №46/18.01.2019г
в УПИ VІІІ-6319 / на жалбоподателите/ не е действащ административен акт към 11.03.2020г,
когато е издадена настоящата оспорена
виза за проектиране, при това в изпълнение на съдебно решение. Ето защо въпрос
по съществото на спора е дали е следвало органа да се съобрази с Разрешение за
строеж, което не е издадено въз основа на предвидено в ПУП застрояване,
доколкото визите за проектиране, вън от хипотезата на чл.140 ал.1 от ЗУТ, представляват техни изменения и стават
част от техните предвиждания. Отговорът, който се налага то чл.125 ал.5 от ЗУТ
е отрицателен, поради което на това основание – не съобразяване с влязло в сила
разрешение за строеж, наведено от жалбоподателите, правото им на отмяна на
визата за проектиране от 11.03.2020г в УПИ ХІІІ-6323,6322 в кв.241 на град
Казанлък, не съществува. То не се
установява като материално право и на основание противоречие на визата за
проектиране с влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№88/2019г по описа на АС
Стара Загора, защото изцяло съобразява указанията на съда по тълкуване на
материалния закон, а именно да се издаде съобразно действащия за урегулирания
имот КЗСП.
Фактите в хронология: На 18.01.2019г са
издадени визи за проектиране в двата урегулирани имота, през улица, като са
оспорени и отменени, но визата №46/18.01.2019г не произвежда действие в нито
един момент и е окончателно отречена нейната законосъобразност с Решение №
182/25.06.2020г по адм.д.№501/19г на АС
Стара Загора, оставено в сила с Решение № 6713/03.06.2021г. на ВАС. Визата е
отменена, защото допуска намалени отстоения спрямо УПИ ХІІІ-6322,6323 кв.241 по
плана град Казанлък, обусловени от широчината на улицата –тупик между двата
имота, който е 4 метра. Междувременно влиза в сила на 02.05.2019г Разрешение за
строеж в УПИ VІІІ-6319 , Разрешение за строеж в УПИ ХІІІ-6323.6322 в кв.241 е
отменено от РДНСК поради това, че визата за проектиране / настоящата/ не е
влязла в сила. При това правно положение и като се има предвид чл.125 ал.5 от ЗУТ, недопустимо е да се приеме обратното с настоящото съдебно решение, а
именно, че същият факт, на който жалбоподателите се позовават – намалени
отстоения между сгради на основното застрояване, каквато тяхната на допълващото
не е, е допуснато с оспорената виза за проектиране. Видно от заключението на вещото
лице, прието неоспореното по делото визата от 11.03.2020г е издадена при
спазване на КЗСП, а това означава и на
указания на съда по адм.д. №88/19г по описа на АС Стара Загора, защото при издаване на визата за проектиране за УПИ VІІІ-6322,6323 в кв. 241 не
се променя конфигурацията и разположението на сградите, начина и характера на
застрояване и предназначението на УПИ-то. Посочената във визата котировка – 4
метра е в съответствие с КЗСП и отчита разстоянието от предвидената сграда на
основно застрояване в УПИ ХІІ—6322,6323 до уличната регулационна линия на УПИ
VІІІ-6319 по плана на гр. Казанлък.
С оглед на
гореизложеното обжалваната
виза за проектиране от 11.03.2020г издадена от Главния архитект на община
Казанлък върху Комбинирана скица № 283/02.03.2020г на основание чл.140 ал.2 от ЗУТ за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323, кв.241 по плана на
град Казанлък въз основа на КЗСП, одобрен със Заповед №149/1995г. се явява
законосъобразен, издадена от компетентен орган,
и в съответствие с материалния закон, а жалбата се явява неоснователна.
Предвид изхода на делото, искането на заинтересованата
страна Р.Г.С. за присъждане на направените разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.143,ал.4 от АПК И.Г.С. и М.З.С. следва да
бъдат осъдени да й заплатят съдебно деловодни разноски в размер на 540/
петстотин и четиридесет/ лева. И.Г.С. и М.З.С. *** впредвид
отхвърляне на оспорването съдебно-деловодни разноски в размер на 100/ сто лева/
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.С. и М.З.С.
против виза за проектиране от 11.03.2020г издадена от Главния архитект на Община
Казанлък върху Комбинирана скица № 283/02.03.2020г на основание чл.140 ал.2 от ЗУТ за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323, кв.241 по плана на
град Казанлък въз основа на КЗСП, одобрен със Заповед №149/1995г., като неоснователна.
ОСЪЖДА
И.Г.С.
и М.З.С. да заплатят на Р.Г.С. сумата от 540 лв. /петстотин и четиридесет
лева/, представляваща направените от заинтересованата страна по делото
разноски.
ОСЪЖДА И.Г.С.
и М.З.С. *** съдебно - деловодни
разноски в размер на 100/ сто / лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: