ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 200
гр. Перник , 15.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500081 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. М. В., чрез пълномощника адв. В.Н.,
против определение № 261149 от 08.12.2020 г. по гр. дело № 6164 по описа за 2020 г. на
Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по
чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на определението на
районния съд като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Поддържа се, че жалбоподателката притежава единствено семейна къща с площ от 60 кв.м, а
месечните доходи на домакинството , състоящо се от нея и нейния съпруг, са в размер на
общо 1290 лева съгласно подадената от нея декларация за материално и гражданско
състояние. Според жалбоподателката тези доходи са изключително ниски за задоволяване
на основните им потребности и нужди и недостатъчни за заплащане на дължимата държавна
такса от 600 лева и разноски за производството. Поддържа, че заради извънредната
епидемична обстановка в страната за дълги периоди от време е била в невъзможност да
осъществява трудовите си задължения. Сочи също така, че процесуалното представителство
по делото се осъществява безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 ЗАдв предвид затрудненото
финансово състояние, за установяване на което твърди, че ще бъде представен договор за
правна защита и съдействие от адвокатски кочан в първото по делото съдебно заседание.
Позовава се на практика на ВКС по въпроса за доказване на обстоятелствата, от значение за
преценка на имущественото състояние на лицето в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. По
изложените съображения, жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде
отменено и да бъде освободена от заплащане на такси и разноски в производството по гр.
дело № 6164 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично
основателна по следните съображения:
1
Производството по гр. дело № 6164 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд е
образувано по искова молба, подадена от М. М. В., чрез пълномощника адв. В.Н., с която
срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД е предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от настъпило на *** г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на събитието до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба е обективирано искане за освобождаване на ищцата от заплащане
на държавна такса и съдебни разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК поради затрудненото
финансово състояние. Представена е и декларация за материално и гражданско състояние,
подписана на *** г. от ищцата.
За да постанови обжалваното определение, Пернишкият районен съд е намерил за
неоснователно твърдението на жалбоподателката, че е в затруднено материално състояние с
оглед сбора от нейните и на съпруга месечни доходи от 1290 лева, както и предвид
обстоятелството, че е ангажирала адвокат от САК да я представлява в производството.
Поради това ПРС е оставил без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 83, ал. 2 ГПК
за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Последователно и непротиворечиво в практиката си ВКС приема, че по молбата за
освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши
преценка въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства,
относими към възможността да изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне
на държавна такса в производството по делото, като след изясняване на общото материално
състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави
с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на
това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата
държавна такса или част от нея /в този смисъл- определение № 14 от 31.01.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 238/2020 г., I г. о., ГК/.
По отношение на значението на ангажирането на адвокатска защита и заплащането
на адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира, че същото не представлява
основание за отказ от освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски в
производството. Правото на защита е конституционно гарантирано и осъществяването му
чрез ангажиране на адвокат в съдебно производство не е показател за средствата, които имат
страните. Такъв извод може да бъде обоснован и при преценка на съдържанието на
законовата разпоредба на чл. 83, ал. 2 ГПК и липсата на това обстоятелството сред
предпоставките, относими към основателността на искането с правно основание чл. 83, ал. 2
ГПК. Следва да се подчертае, че при извършване на съвкупна преценка за освобождаване от
внасянето на държавни такси и разноски, съдът може да вземе предвид размера на
изплатеното адвокатско възнаграждение, както и уговорения начин на плащане, съобразено
с цената на иска и другите относими обстоятелства. Сам по себе си фактът на ангажиране на
адвокат, който да защитава интересите на страната, не може да обуслови наличие на
достатъчно средства /в този смисъл- определение № 97 от 1.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
407/2016 г., IV г. о., ГК/.
По делото не е представен договор за правна защита и съдействие на
жалбоподателката, а единствено адвокатско пълномощно. Няма данни за заплатено от нея
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, като същата твърди, че е
представлявана безплатно поради влошеното финансово състояние съгласно чл. чл. 38, ал.
1 ЗАдв. Поради това неправилно при преценка на имущественото състояние на
жалбоподателката първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че е упълномощила
2
адвокат, който да е представлява в производството по предявения от нея иск.
В настоящия случай държавната такса по предявения от ищцата иск е в размер на
600 лева, равняващи се на 4 % от цената на иска съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
От представената към исковата молба декларация за материално и гражданско
състояние от *** г., се установява, че жалбоподателката е на 59 години, в добро
здравословно състояние, омъжена. Притежава къща в *** с площ 60 кв.м., не притежава
моторни превозни средства и влогове. Доходите са от заплата в размер на 640 лева и
пенсия в размер на 365 лева. Тя и съпругът не получават доходи от наеми, рента и аренда,
не получават дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски
дружества, не са регистрирани като еднолични търговци. Съпругът на ищцата не получава
заплата, а единствено пенсия в размер на 285 лева. Общият размер на месечните доходи за
семейството на жалбоподателката е 1290 лева. Жалбоподателката е декларирала, че не
издържа непълнолетни деца.
При направена служебна справка на сайта на Националния статистически институт
се установи, че средният разход за издръжка на лице за последното тримесечие на 2020 г. е
бил 1668,71 лева, което прави 556,24 лева на месец. За двучленно семейство, като това на
жалбоподателката, средният месечен разход се равнява на 1112,48 лева. Съпоставяйки тази
сума с установения месечен доход на семейството на жалбоподателката от 1290 лева и
предвид съвкупната преценка на данните по делото, съгласно гореизложените критерии по
чл. 83, ал. 2 ГПК, следва изводът, че тя е материално затруднена, но не до степен, че да не
може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото.
Поради това се налага изводът, че искането за освобождаване от заплащане на
държавна такса е частично основателно. Жалбоподателката е в състояние да набави част от
сумата, която настоящият състав определя на 1/6 от дължимата държавна такса, или 100 лв.,
както и 1/6 от разноските.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че обжалваното
определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането по чл.
83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на разликата над сумата от 100 лева до целия
размер от 600 лева държавна такса и от заплащане на 5/ 6 от разноските, и да се потвърди в
останалата част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 261149 от 08.12.2020 г. по гр. дело № 6164 по описа за
2020 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на М.
М. В., с ЕГН **********, с адрес ***, по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на
държавна такса по делото за разликата над сумата от 100 /сто/ лева до дължимата сума от
600 /шестстотин/ лева и от заплащане на 5/ 6 от разноските, като вместо това постановява:
ОСВОБОЖДАВА М. М. В., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 83, ал.
2 ГПК от заплащане на държавна такса за разликата над сумата от 100 /сто/ лева до
дължимата сума от 600 /шестстотин/ лева и от заплащане на 5/ 6 от разноските за
производството по гр. дело № 6164 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261149 от 08.12.2020 г. по гр. дело № 6164 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в останалата му част.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4