Р Е Ш Е Н И Е
№ 188 31. 05. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 14. 05. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
мл.
с-я Симона Кирилова
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия М. Величков въззивно
гражданско дело № 173 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
С решение № 1536 от 13.12.2018г.,
постановено по гр. д. № 02079/2017г. по описа на П. районен съд:
Е отхвърлен предявения иск от С.Н.Г., ЕГН: ********** от ***, с който моли да бъде
постановено решение, с което да бъдат осъдени ответницата А.И. А., ЕГН **********,
от ***, да му заплати сума в размер на 12 500лв., представляваща
половината стойност от стойността на извършените СМР - та в съсобствен имот
представляващ УПИ с площ от 620 кв.м.,
находящ се в строителните граници на ***, означено по скица като парцел ***,
кв.** по плана за регулация на ***, утвърден със заповед № ІІІ-234 от *** г.,
както и да бъде осъден ответникът Н.И.Й., ЕГН **********, от ***, да му заплати
сумата 12 500лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща
половината стойност от стойността на извършените СМР -та в посочения
съсобствения имот, като неоснователни поради погасяване на вземанията по
давност.
Е осъден С.Н.Г., ЕГН: ********** от
***, да заплати на А.И.А., ЕГН: **********
от ***, направените по делото разноски
в размер на 1130 лева.
Недоволен от така постановеното
решение е останал С.Н.Г., който чрез адвокат А. С. и адвокат Р. П., го е
обжалвал като неправилно. Основният довод, който развива в жалбата е за
неправилност на изводите на П. районен съд за началния момент, от който започва
да тече погасителната давност за вземането – от датата на извършването му, като
счита, че той следва да бъде от по – късен момент – момента на предявяване на
иска за делба, респективно датата на постановяване на решението за делба. В
съдебно заседание адвокат А. С. и адвокат Р. П. поддържат жалбата и молят да
бъде уважена и да бъдат присъдени разноски. Евентуално молят жалбоподателят да
не бъде осъждан да заплаща разноски на Н.И.Й. на два пъти – за служебен
защитник и за процесуален представител – договорен адвокат.
Насрещната страна А.И.А. не е депозирала
писмен отговор. Впоследствие в съдебно заседание, чрез адвокат А.А. е оспорила
въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъдат присъдени направените
пред Пернишкия окръжен съд разноски.
Насрещната страна Н.И.Й., чрез
особения си представител адвокат С.В., в срок е депозирал писмен отговор. С
него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Впоследствие договорения
адвокат на Н.Й. – адвокат Е. К. П., с писмена молба също оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Адвокат П. моли да
й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
П. районен съд е приел следното:
Приел е, че страните по делото са
били съсобственици на УПИ с площ от 620
кв.м., находящ се в строителните граници на ***, означено по скица като парцел ***,
кв.** по плана за регулация на ***, утвърден със заповед № ІІІ-234 от *** г.,
като съсобствеността между страните е била установена с влязло в сила съдебно решение по гр. дело №
113/2019г. по описа на ПРС, с което е признато правото на собственост на А.И.А.,
за 1/4 идеална части и Н.И.Й., за 1/4 идеална части, по отношение на ищеца по настоящето дело,
който е бил собственик на 1/2 идеални части от имота, като правото на
собственост по отношение на всички е получено по наследство. Отбелязал е, че
съсобствеността е била прекратена с влязло в сила решение по гр. дело № 6480/2012
година по описа на ПРС, в производство
по съдебна делба, като имота е бил изнесен на публична продан.
Като е изходил от свидетелските
показания на С. В. П., съдът е приел, че преди 1999г. ищецът е изградил
подпорни стени в имота и е направил насипи със пръст за заравняване на терена в
имота. От свидетелските показания на Ж. Б. Л., съдът е приел, че ищецът освен,
че е изградил подпорни стени и е направил насипи със пръст, също така е
направил и дренаж на имота, около 2000г.
Съдът е приел, че не са събрани
доказателства кладенецът в имота кога и от кого е бил изграден.
Въз основа заключението на вещото
лице Е. А., съдът е приел, че пазарната стойност на изградените подпорни стени и извършения насип
и заравняване е на стойност 21004.93
лева. Въз основа заключението на вещото лице Г. М. Г. по изслушаната втора
съдебно - техническа експертиза, съдът е направил извод, че подпорните стени са
били необходими с цел нормалното използване на имота, тъй като същият се намира
в свлачищна зона и е с много голяма денивелация.
С оглед събраните доказателства и
мотивите на постановеното решение по гр.дело № 113/2019г. по описа на ПРС, съдът
е направил извод, че до момента на постановяване на цитираното решение, ищецът
не е бил владелец, а държател на идеалните части на ответниците във връзка
наличната към онзи момент съсобственост върху цитирания имот. Посочил е, че от
влизане на посоченото решение в сила до влизане на решението в сила по делото
за делба по гр.дело № 6480, по описа за 2012 година на ПРС, с което е била
прекратена съсобствеността между страните, няма събрани доказателства в
настоящето производство, дължането на ищеца да се е трансформирало във владение
по отношение идеалните части на ответниците, с цел да свои имота за себе си
като упражнява единствено той фактическа власт върху същия. Посочил е, че претендираните
облигационни правоотношения между страните са възникнали въз основа на
съсобственост върху наследствен имот, която съсобственост в последствие е била
прекратена. Същите правоотношения нямат отношение по повод прекратяване на
съсобствеността, поради което иска е допустим, а ответниците са пасивно
легитимирани да отговарят по него, предвид направените възражения в тази насока
от ответната страна.
Като е изходил от ТР №
85/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС и от обстоятелството, че не са събрани
доказателства подпорните стени, насипите и изравняването на имота да са били
сторени със съгласието на ответниците или пък последните да са се противопоставили
за направата им, то П. районен съд е направил извод, че отношенията между
страните, следва да се уредят по реда на чл.60 – чл.62 ЗЗД, а не по реда чл.
30, ал. 3 ЗС.
Съдът е приел, че исковете се
явяват частично основателни. Отбелязал е, че към момента на изграждане на
претендираните подобрения в имота, страните са били съсобственици на същия по
наследство, като ищецът е изградил подпорни стени, направил е дренажи и
насипвания, с които е запазил имота и го е направил удобен за нормална
употреба, с оглед релефа на имота, поради което подобренията са в полза на всички
съсобственици, както и с тях се е увеличила пазарната стойност на имота. Отбелязал
е, че ответниците дължат заплащане на ищеца на така извършените подобрения до
съответните им идеални части от ¼
от установената цена от вещото лице 21 004.93 лева, или по 5 251.23
лева, всеки един от тях, а до пълния размер
претендираните искове се явяват неоснователни.
Първоинстанционният съд е обсъдил
възраженията на ответниците, че исковите претенции са погасени по давност, като
е приел, че те основателни:
Посочил е, че претенцията на
ищеца е правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Въз основа на установеното от
вещото лице състояние на дворното място, е приел за доказано, че работата е
била предприета уместно и е в интерес на ответниците.
Посочил е, че давността по
претенцията по чл. 61, ал. 2 ЗС – започва да тече от момента на извършване на
разноските по извършените подобрения,
като вземанията се ползват с общия 5 годишен давностен срок от чл. 110 ЗЗД, и в
тази насока се е позовал на съдебната практика
- Решение № 74 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 660/2011 г. Въз
основа на събраните по делото свидетелски показания, съдът е приел, че
подобренията са били завършени в периода 1999г. - 2000г. та дори и 2002г.
съобразно първоначалните показанията на свидетеля Ж. Б. Л., поради което е
направил извод, че давностният срок е изтекъл през 2007г.
Отбелязал е, по делото няма доказателства
ищецът да е предприемал действия посочени в чл.116 ЗЗД, с които да е прекъснал
давностния срок, доколкото е могъл да предяви претенциите си в цитираното по -
горе делбено производство. С оглед изложено е направил извод, че за ищеца се е
погасило правото за принудително събиране на вземанията си с изтичането на 5 годишен
давностен срок, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Определил е направените от А.И.А.
в размер на 1130 лева, съобразно представения списк за разноските по реда на
чл.80 ГПК.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната жалба се явява редовна
и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на
разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за
валидността на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд намира следното:
Обжалваното решение не се явява нищожно, както и не се явява недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите
за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбите. Изхождайки от доводите във въззивната жалба, от доводите на насрещните
страни и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира
следното:
Страните по делото са били
съсобственици на УПИ с площ от 620
кв.м., находящ се в строителните граници на ***, означено по скица като парцел ***,
кв.** по плана за регулация на ***, утвърден със заповед № ІІІ-234 от *** г. По
отношение на това обстоятелство не се спори, а освен това се установява от
приложеното гр. д. № 113/2009г. по описа на П. районен съд и постановеното по
него Решение № 77 от 05.03.2010г., влязло в сила на 09.07.2012г. и от решение №
83 от 31.01.2014г., постановено по гр. дело № 6480/2012г. по описа на П.
районен съд, влязло в сила на 26.05.2015г. С второто решение, освен, че е признато
правото на собственост на А.И.А. за 1/4 идеална части, на Н.И.Й. за 1/4
идеална части, а на С.Н.Г. на 1/2 идеални части от имота, като правото на
собственост по отношение на всички е получено по наследство, то съсобствеността
е била прекратена, тъй като имота е бил изнесен на публична продан.
Видно от приложения протокол № 5
от ***г. на Общински съвет – П., село *** е с преобладаващ стръмен терен. От
свидетелските показания на С. В. П., съдът установява, че преди 1999г. ищецът е
изградил подпорни стени в имота и е направил насипи със пръст за заравняване на
терена в него, а от свидетелските показания на Ж. Б. Л., се установява, че
ищецът освен горните дейности, също така е направил и дренаж на имота, тъй като
поради дъждовете са се срутвали земни маси и това е станало около 2000г., като
най - късната дата на извършване на тези СМР е била през 2002г. /първоначалните
показания на Л./.
Видно от заключението на вещото
лице Е. А., пазарната стойност на
изградените подпорни стени и извършения насип и заравняване е в размер
на 21004.93 лева, а видно от заключението
на вещото лице Г. М. Г., подпорните стени са били необходими с цел нормалното
използване на имота, тъй като същият се намира в свлачищна зона и е с много
голяма денивелация.
Следователно ищецът е направил
необходими разноски за нормалното ползване на имота на стойност
21 004,93лв., в наследствени имот, поради което и с оглед притежаваните
делбени части от ответниците – по ½ за всеки от тях, те дължат на ищеца
по 5 251,23 лева, всеки един от тях, а до пълния размер претендираните искове се явяват неоснователни.
Следователно за горницата над 5 251,23лв. до 12 500лв. за всеки
ответник, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни – какъвто
диспозитив липсва в решението на П. районен съд.
По отношение на дължими суми от
по 5 251,23 лева от всеки един от ответниците, следва да се разгледа
направеното възражение за изтекла погасителна давност и в тази насока
Пернишкият окръжен намира следното:
Предявеният иск е по чл.61, ал.2 от СЗ /гестия/.
По делото няма никакви
доказателства към момента на извършване на необходимите разноски, ищецът да е
владял целия имот като свой собствен, поради което той не е бил владелец, както
се твърди във въззивната жалба, а е собственик на ½ иделна част от него
и държател на останалата ½ идеална част от него, собственост общо на
двамата ответници /по ¼ идеална част за всеки от тях/. В тази насока са
обстойните мотиви на Решение № 77 от 05.03.2010г. гр. д. № 113/2009г. по описа
на П. районен съд, приложено към първоинстанционното дело. По делото няма никакви
доказателства, след постановяване на това решение ищецът да е спрял да държи съсобствената на ответниците общо ½
идеална част от имота и да е променил държането й във владение. По делото няма
никакви доказателства ответниците да са знаели за извършване на процесните СМР,
представляващи необходими разноски за нормалното ползване на имота, нито пък да
са се противопоставяли на тяхното извършване.
Следователно
с оглед цитираното от П. районен съд Решение № 74 от 21.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 660/2011 г., II г.о., препращащо към ТР №
85/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, искът е с правно основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД.
Съобразно общите правила на чл. 110
от ЗЗД - с изтичането на 5 годишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. За исковете за гестия не е предвиден друг
законов срок, поради което искът е бил погасен през 2007г., а доводите във
въззивната жалба, че срокът за погасяване би следвало да започне да тече от момента на предявяване на иска за делба,
респективно датата на постановяване на решението за делба, са неоснователни.
При това
положение П. районен съд е следвало да отхвърли исковете като погасени по
давност в размер по 5 251,23лв. срещу всеки ответник, а за горницата над
5251,23лв. до 12 500лв. срещу всеки ответник, да ги отхвърли като
неоснователни.
Въпреки,
че П. районен съд е постановил само един отхвърлителен диспозитив – като
погасени по давност, то след като е налице отхвърлителен диспозитив, решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Тъй като
адвокат С.В. е била особен представител на ответника Й., то жалбподателят е
внесъл разноски в размер на 905лв. за особения представител за представителство
пред Пернишкия окръжен съд. Същата е изготвила обстоен писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба, поради което съдът е постановил да й бъде изплатена
внесената сума от 905лв. Преди съдебно заседание въззиваемият ответник Н. Й. е
депозирал молба, че се отказва от особения си представител адвокат С.В. и ще
бъде представляват от адвокат Е. П.. Последната с писмена молба е представила
само лицевата част от договор за правна помощ между нея и Н. Й., заявила е че
оспорва въззивната жалба и моли да бъдат присъдени разноски съгласно
представения договор за правна помощ и съдействие. Въпреки, че жалбата е
неоснователна, Пернишкият окръжен съд намира, че искането на процесуалния
представител на Н. Й. за присъждане на разноски съгласно представения договор
за правна помощ и съдействие се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал.1 от ГПК страната има право на присъждане по производството и
възнаграждение за един адвокат. Адвокат Е. П. се явява втори адвокат на Н. Й.,
поради което за нея не следва да се присъждат разноски. Дори и условно да беше основателно
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат П., то от
копираната първа страница на договора за правна помощ и съдействие не би могло
да се установи нито размера на адвокатското възнаграждение, нито
обстоятелството, че уговорената сума е платена.
Въззиваемата
ответница А.И.А. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за адвокат А.А.
пред Пернишкия окръжен съд в размер на 905лв. Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие, договореното възнаграждение от 905лв. на адвокат А.
е било заплатено в брой, поради което и с оглед изхода по делото жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на А.А. тази сума.
Водим от гореизложеното и в
същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1536 от 13.12.2018г., постановено по гр. д. № 02079/2017г. по
описа на П. районен съд.
Осъжда С.Н.Г.,
с ЕГН **********, да заплати на А.И.А., с ЕГН **********, от ***, сумата
905лв., представляваща сторените от нея разноски пред Пернишкия окръжен съд
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател :
Членове : 1.
2.