Решение по дело №1100/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 94
Дата: 15 февруари 2021 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20207170701100
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 94

град Плевен, 15.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1100/2020 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Община – Никопол, гр. Никопол, ул.“ Ал. Стамболийски“ № 5 чрез кмет на Общината Никопол, чрез адв. П., срещу решение № 260028/05.11.2020 г. по гр.д. № 163/2020 г. на Районен съд – гр. Никопол, с доводи, че първоинстанционното решение е изцяло неправилно и необосновано. Посочва се, че в мотивите си решаващият състав е приел, че в разпоредбите на чл.4а и 46 от ЗСПЗЗ е определена поредността на действията при изменение или прекратяване на договор за наем на земеделска земя, както и че първо, следва да е налице нотариално удостоверяване на подписите на страните, след което, следва вписване в съответната служба по вписванията по местонахождението на имотите, като едва след това може да се иска от Общинската служба „Земеделие“ в Никопол да извърши дължимата се по закон регистрация. Посочва се, че съдът е приел също така, че в производството по регистрация на договорите за наем и допълнителните споразумения към тях за изменение или прекратяване на същите, началникът на ОСЗ проверява единствено налице ли е нотариално удостоверяване на подписите на страните и извършено вписване от службата по вписванията към съответния районен съд на поискано прекратяване па договор за аренда. Счита се, че след като установи, наличието, кумулативно на тези две предпоставки, то началникът на ОСЗ е длъжен да регистрира прекратяването в регистъра, който се води от общинските служби по земеделие. Излагат се доводи, че съдът никъде в мотивите си и по никакъв начин не коментира наведените от в жалбата аргументи. Твърди се, че производството по регистрация на представените договори е напълно формално и не допуска общинските служби по земеделие, в качеството на регистърен орган, да отказват извършване на предписаното административно действие, като в конкретният случай се касае за земеделски земи, общинска собственост, което обстоятелство не е отчетено по никакъв начин от решаващия състав.  Счита се, че приложимите разпоредби относно този вид собственост са в специалния закон, а именно Закона за общинската собственост. Навеждат се доводи, че в конкретния случай по „аргумент за по-силното основание“ се прилага именно разпоредбата на чл.34, ал.7 от ЗОС. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло като неправилно и необосновано решение № 260028/05.11.20 г. на Районен съд - Никопол, с което е потвърден изричен отказ № РД-12-04-55-1/ 02.06.2020 г. на началника на Общинска служба по земеделие — Никопол за извършване на административна услуга с правно основание чл. 37б, ал. 5 ЗСПЗЗ, като върне преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В съдебно заседание касаторът - Община – Никопол, гр. Никопол, ул.“ Ал. Стамболийски“ № 5 се представлява от адв П., който поддържа жалбата  и намира, че отказът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен и да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание ответникът – Общинска служба по земеделие – Никопол, се представлява от юрк М., която намира жалбата за неоснователна и счита, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева. Представя писмена защита, в която посочва, че правилно  е решението на РС Никопол, тъй като за да бъдат регистрирани договори за наем на земеделска земя, допълнителни споразумения и прекратяването им когато са за период повече от една година, следва да са оформени съгласно чл. 4б от ЗСПЗЗ, като в случая отказът е постановен именно поради представяне на допълнителни споразумения, които не са вписани в служба п вписвания по местонахождение на имота съгласно изискването на чл. 4б от ЗСПЗЗ.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Община – Никопол, представлявана от кмета И. С. срещу отказ на началник на Общинска служба „Земеделие“  - Никопол, обективиран в писмо с изх. № РД-12-04-55-1/02.06.2020 г., да впише в регистъра допълнителни споразумения за изменение и прекратяване на договори за наем на земеделски земи от ОПФ, както следва: Допълнително споразумение към договор за наем на земеделска земя№172/20.06.2016г.; Допълнително споразумение към договор за наем на земеделска земя №175/22.06.2016г.; Допълнително споразумение към договор за наем на земеделска земя № 153/26.05.2017г.; Допълнително споразумение към договор за наем на земеделска земя №118/18.05.2016г.; Допълнително споразумение към договор за наем на земеделска земя №176/22.06.2016г.; Допълнително споразумение към договор за наем па земеделска земя № 117/18.05.2016г. и Допълнително споразумение към договор за наем на земеделска земя № 152/26.05.2017г. като неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Съгласно чл. 37б, ал. 5 от ЗСПЗЗ В общинската служба по земеделие се регистрират договори за наем на земеделска земя, сключени при спазване на изискванията на чл. 4а и , както и договори за аренда, сключени при спазване изискванията на този закон и на Закона за арендата в земеделието. В случая на 20.05.2020 година е подадено заявление от кмета на Община Никопол за регистриране на един договор за наем на земеделска земя от 19.05.2020 година и 7 допълнителни споразумения.

На 02.06.2020 година е постановен отговор от Общинска служба по земеделие, в която се посочва, че се отказва вписване на допълнителни споразумения, тъй като не са вписани в съответната служба по вписвания по местонахождение на имотите.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС Никопол на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Правилно е прието, че отказът е законосъобразен, тъй като представените допълнителни споразумения не отговарят на изискванията на чл. 4б от ЗСПЗЗ. При проверка на същите се констатира, че те са към договори от  2016 година и 2017 г. т.е. договорът за наем на земеделска земя е за срок повече от една година и, за да бъдат регистрирани в Общинска служба по Земеделие следва  да  са сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните и да са вписани в съответната служба по вписванията по местонахождението на имотите.

Неоснователен е доводът на касатора, че ЗОС е специален по отношение на ЗСПЗЗ и в чл. 34, ал. 7 от ЗОС се предвижда , че договорите за придобиване на собственост и ограничени вещни права върху имоти, както и за разпореждане с имоти - общинска собственост, се сключват в писмена форма от кмета на общината и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота т.е. сделки по управление на имоти, собственост на Общината следва да бъдат сключени в писмена форма без нот. удостоверяване на подписите.

Съдът намира, че ЗСПЗЗ е специален закон по отношение на ЗОС относно сделки по управление на земеделска земя, като не е въведено разграничение относно обстоятелството, дали собственик е Община или друго лице и следва да се спазва установения ред за сключване на договори за наем на земеделска земя, собственост на Общината, независимо, че в ЗОС е предвидена само писмена норма за сделки по разпореждане с имоти общинска собственост т.е. налице е специален ред, който се съблюдава относно сключване на договори за отдаване под наем на земеделска земя за срок повече от една година, респ. споразумения за тяхното изменение или прекратяване именно с оглед спецификата им.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че Община Никопол, гр. Никопол, ул. „ Ал.Стамболийски“ № 5 следва да заплати на Общинска служба  по земеделие-Никопол разноски в размер на 250 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 260028/05.11.2020 г. по гр.д. № 163/2020 г. на Районен съд – гр. Никопол.

Осъжда Община Никопол, гр. Никопол, ул. „ Ал.Стамболийски“ № 5 да заплати на Общинска служба  по земеделие-Никопол разноски в размер на 250 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                           ЧЛЕНОВЕ 1. /п/

 

                                                                                      2. /п/