Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 856 10.07.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на десети юни две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Г.
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 107 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е
образувано по повод жалбата на Г.А.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
против Заповед № ЗСП/Д-А/4376 от 02.12.2019 г., издадена от директора на
дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, потвърдена с решение № 3 от 23.01.2020
г. на директора на РДСП- Бургас. С обжалваната заповед е отказано на
жалбоподателя отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон
2019/2020 г. (от 2 ноември до 31 март).
В жалбата и направеното допълнително уточнение към нея
са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие
с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че жалбоподателят страда от
заболявания- „Ретроградна еякулация“ и „Морбус Марион“, както и че същият
полага грижи за своята майка, която е оперирана от „карцином, тумори, кисти,
хистеректомия, киста на десен яйчник, тумор на щитовидната жлеза…..непоправима
птоза на ляво око, лазерна операция на същото- разкъсване на ретината и
отлепването и́“, които не и́ позволяват да се обслужва сама. Твърди
се също, че последната страда от артериална хипертония, енецефалопатия и
прех.-клетъч. исхемия, хроничен синузит; вестибуларни нарушения- „Синдром на
Мениер“ и е неработоспособна. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява,
редовно уведомен. Представя писмени доказателства и становище по същество, с
което моли за отмяна на обжалваната заповед.
Процесуалният представител на ответника по жалбата-
директор на дирекция „Социално подпомагане”- Бургас заявява становище за
неоснователност на жалбата. Представя административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
Производството пред административния орган е образувано
по повод депозирано от Г.А.Б. заявление-декларация с вх. № ЗСП/ДА/4376/31.10.2019
г. за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен
сезон 2019/2020 г. В нея е отбелязано, че Б.: е неженен; в тежко здравословно
състояние, с ЛКК, опериран на 1 година и 9 месеца от „Морбус Марион“- вродена
детска малформация, изписан с хроничен пиелонефрит, травмена епилепсия от
7-годишна възраст след кома, комоцио церебри и фрактура на черепа, хроничен
бронхит, ХОББ, три операции на счупен десен глезен и подбедрица, синузит, пред
операция на слабинна херния- 2 броя и на занемарена пилонидална киста на опашна
кост; настоящият му адрес е в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. 106, вх. 2,
ет. 3, ап. 33. В декларацията е посочено, че същият съжителства с Лиляна
Михнева- негова майка; че брутните му доходи през предходните шест месеца са в
размер на 0.00 лева; обитава общинско жилище; не притежава недвижими имоти и не
е прехвърлял такива през последните 5 години; не е регистриран като едноличен
търговец и не притежава дялове от капитала на търговски дружества; не е
прехвърлял собственост върху имоти срещу задължение за издръжка и гледане; не
са му налагани санкции за укрити доходи през последните три години. Приложена е
епикриза, издадена през 2015 г. от неврохирургичното отделение на
„Многопрофилна болница за активно лечение- Бургас“ АД, с отразена окончателна
диагноза „Контузио капитис Комоцио цер ебри“; епикриза от Клиника по спешна и
детска урология от м.май 1978 г.; медицинско направление от 29.05.2012 г. с
отразена диагноза „Двустранна слабинна херния“; болнични листове от 2008 г.- 2
броя.
Във връзка с постъпилата молба за отпускане на целева
помощ е извършена проверка от служители на ДСП- Бургас. С оглед твърденията в заявлението-декларация
за влошено здравословно състояние на
заявителя, е извършена служебна справка в REGIX, при която е установено че за лицето няма издадени
експертни решения. Изпратени са също запитвания до РЗИ- Бургас, ЦПЗ „Проф. д-р
Иван Темков“ ЕООД- Бургас, д-р Таня Георгиева- общопрактикуващ лекар и РЗОК-
Бургас. Извършени са посещения на адреса на 07.11.2019, 12.11.2019 г. и на
19.11.2019 г., за които са съставени констативни протоколи. Резултатите от
извършените проверки са отразени в социален доклад от 29.11.2019 г., изготвен
от социалния работник Милена Димитрова Драгиева. В него е посочено, че заявителят
е неженен, неосигурен; живее с майка си в общинско жилище при лоши битови
условия; отоплява се с електроенергия през зимния период; няма никакви доходи; няма
лица; задължени по закон да му осигуряват издръжка; няма вземания, влогове,
дялови участия и ценни книжа; не притежава недвижими имоти и движими вещи,
които да бъдат източник на допълнителни доходи; не е прехвърляло имот през
последните 5 години, вкл. чрез договор за дарение и договор за прехвърляне на
имот срещу издръжка и гледане; няма регистрация като ЕТ и не е собственик на
капитала на търговско дружество. Констатирано е, че Б. няма регистрация в дирекция „Бюро по труда“ и не попада в изключенията
на чл. 10, ал. 3, т. 2 до 5 от ППЗСП, за които не се изисква такава. В тази
връзка е отбелязано, че същият не е човек с увреждане с трайно намалена
работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50
на сто, нито полага грижи за тежко болен член на семейството или за
съжителстващо с него тежко болно лице. Констатирано е, че съжителства с майка
си Лиляна Михнева, която не е тежко болна, движи се и се обслужва сама, няма
актуални медицински документи и няма издадено експертно решение на ТЕЛК и
никога не е имала такова. Отбелязано е също, че Б. не страда от психическо
заболяване и няма медицинска документация в ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ ЕООД-
Бургас и не полага грижи за лице с психическо заболяване, по данни от
посоченото медицинско заведение. Въз основа на така изготвения социален доклад
е издаден оспореният отказ за отпускане на целева помощ за отопление с
електроенергия.
С решение № 3 от 23.01.2020 г. на директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“- Бургас жалбата на Б. срещу заповедта
е отхвърлена, като неоснователна. В мотивите на решението се сочи, че последният
няма регистрация в дирекция „Бюро по труда“ и не са налице предвидените в чл.
10, ал. 3 от ППЗСП изключения. Отбелязано е, че няма медицинско експертно
досие, от 2017 г. не е посещавал кабинета на личния си лекар по никакъв повод,
няма открита медицинска документация в психодиспансенра.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган- директор
на дирекция „Социално подпомагане”- Бургас, овластен с нормата на чл. 13, ал. 2
от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Издадена е в предвидената от закона
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни
основания за издаването и́.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В съответствие с
изискванията на чл. 27 от ППЗСП е извършена социална анкета, включваща
посещения на заявения адрес и служебно събиране на допълнителна информация от
компетентните органи. Осъществени са няколко посещения в дома на жалбоподателя,
за които са съставени протоколи (на л. 74 и сл. от делото). В тях е отразено,
че последният не е намерен на адреса, поради което са оставяни уведомления по
образец за явяване в ДСП. След изпълнение на процедурата по чл. 27, ал. 5 и ал.
6 от ППЗСП адресът отново е посетен и проверката е извършена в присъствието на
съжителстващото с Б. лице Лиляна Михнева- негова майка. С оглед въведените със
заявлението твърдения, е изискана от личния лекар д-р Таня Георгиева, от РЗИ-
Бургас, ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ ЕООД- Бургас и РЗОК- Бургас, информация
относно здравословното състояние на посочените лица.
Според дефиницията, дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗСП,
„социална анкета“ е дейност по установяване наличието на условията за
упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници
в дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в проверки в дома на
лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация.
В конкретния случай релевантните за отпускане на помощта факти са установени от
социалния работник. В съставения социален доклад се съдържат констатации, че
жалбоподателят Б. няма доходи, нито имущество, от което да реализира такива,
обитава общинско жилище, не е регистриран като едноличен търговец и не е
собственик на капитала на търговско дружество; няма вземания, влогове, дялови
участия и ценни книжа, няма сключен договор за предоставяне на собственост
срещу задължение за издръжка и/или гледане; не е прехвърлял недвижим имот през
последните 5 години, вкл. чрез договор за дарение; не е лице, чиито близки са
задължени по закон да издържат. Тези констатации сочат наличие на установените
в чл. 10, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т.6 от ППЗСП материалноправни
предпоставки. Не е изпълнено обаче изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП
заявителят да е регистриран в дирекция „Бюро по труда“ най-малко шест месеца
преди подаване на заявлението за отпускане на социална помощ, нито е налице
някое от изключенията, предвидени в чл. 10, ал. 3 от ППЗСП.
Към заявлението за отпускане на помощта не са
приложени доказателства за установена по
реда на Наредбата за медицинската експертиза степен на увреждане 50 на сто
или над 50 на сто по отношение на жалбоподателя. Експертно решение не е
издадено от компетентната комисия, видно от служебно изисканите от социалния
работник справки, а степента на увреждане не може да бъде установена с
представените медицински документи: епикриза от 2015 г. от неврохирургичното
отделение на „Многопрофилна болница за активно лечение- Бургас“ АД, с отразена
окончателна диагноза „Контузио капитис Комоцио цер ебри“; епикриза от Клиника
по спешна и детска урология от м.май 1978 г.; медицинско направление от
29.05.2012 г.; болнични листове от 2008 г. Не се установява от приложените
доказателства и наличие на хипотезата на чл. 10, ал. 3, т. 3 от ППЗСП-
жалбоподателят да полага грижи за
съжителстващо с него тежко болно лице (няма и такива твърдения в заявлението, с
което е сезиран административният орган). От данните по делото е видно, че
същият съжителства със своята майка Л.
Михнева, за която са отразени в справката от РЗОК- Бургас посещения при
общопрактикуващия лекар и в ДКЦ с различни оплаквания, но липсват каквито и да
било данни заболяванията и́ да обуславят трудна подвижност или
невъзможност да се обслужва сама, а и при посещение от социален работник в
обитаваното от двамата жилище е констатирано, че тя не е тежко болна, движи се
и се обслужва сама (обстоятелства, възприети лично и непосредствено от социалния
работник), няма актуални медицински документи и няма издадено експертно решение
на ТЕЛК и никога не е имала такова (в този смисъл е и предоставената от РЗИ-
Бургас информация- на л. 72). При извършената справка в картотеката на
диспансера в Центъра за психично здраве „Проф. д-р Иван Темков“ ЕООД- Бургас не
е открита медицинска документация и не са налице каквито и да било данни за
психични заболявания на жалбоподателя и на неговата майка. При тези данни не би
могло да се приеме, че са налице изключенията, предвидени в чл. 10, ал. 3 от
ППЗСП. Ето защо, поради отсъствие на една от изискуемите материалноправни
предпоставки, а именно: регистрация в дирекция „Бюро по труда“ най-малко 6
месеца преди подаване на заявление-декларацията, законосъобразно е отказано от
административния орган отпускане на поисканата целева помощ за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон 2019/2020 г., поради което жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Б. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, против Заповед № ЗСП/Д-А/4376 от 02.12.2019 г., издадена
от директора на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, потвърдена с решение №
3 от 23.01.2020 г. на директора на РДСП- Бургас.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
връчване на съобщението.
СЪДИЯ: