Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 693
21.10.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Павел Жеков
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №148 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от М.М.П. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат А.Г.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Областна Дирекция на МВР – Хасково, с адрес: гр.Х., бул.„Б.“ №***.
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 150 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №989/2016 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е отменено Наказателно постановление №16-5319-000230/01.09.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, до нейното окончателно изплащане.
Ответникът по иска, Областна дирекция на МВР – Хасково, не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че с приобщените по делото доказателства не се е доказва да са направени разноски, а оттам и претърпени вреди в резултат на отмененото наказателно постановление.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Наказателно постановление (НП) №16-5319-000230/01.09.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, издадено въз основа на АУАН Г196196/09.08.2016 г., на ищеца М.М.П., за извършено на 09.08.2016 г. административно нарушение и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд –Свиленград, където е било образувано АНД №989/2016 г. по описа на съда. Видно от доказателствата, съдържащи се в това дело (приложено по настоящото в оригинал), в производството пред Районен съд – Свиленград М.М.П. е бил представляван от процесуален представител – адвокат Д. Н., който се е явил в съдебни заседания на 31.01.2017 г., 27.02.2017 г. и 20.03.2017 г.
Адвокат Д. Н.
е бил надлежно упълномощен да представлява М.М.П. по АНД №989 по описа за
На гърба на това пълномощно е попълнена (в индигирано копие) бланката на Договор за правна защита и съдействие, с вписване на „клиент М.М.П.“ и адвокат Д. Н.. В договора няма вписана дата и същият е подписан само на мястото за „клиент“. Вписано е „договорено възнаграждение: 150 (сто и петдесет) лева“ и предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в „обжалване на НП №16-5319-000230 пред РС – Свиленград“. Посочен е начин на плащане на сумата „в брой“, не е посочен срок на плащане и не е попълнена бланката за „платена сума“.
С постановеното по АНД №989/2016 г. Решение №52/29.03.2017 г., Районен съд – Свиленград е отменил Наказателно постановление №16-5319-000230/01.09.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, като видно от извършеното удостоверяване, така постановеният съдебен акт е влязъл в сила на 19.04.2017 г.
За доказване на реално заплащане на сумата от сто и петдесет лева на адв.Д. К. Н., ищецът представя по настоящото дело Декларация с дата 18.09.2019 г., подписана от М. П. Г., с която последният декларира, че на 23.11.2016 г. в адвокатската кантора на адв.Н., находяща се в гр.Х., ул.„В Д.“ №**, предал на адвокат Д. К. Н.сумата от 150 лева, предоставени му от сина му М.М.П., която била дължима от последния на адвоката като адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП №16-5319-000230/01.09.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково и воденето на образуваното по жалбата съдебно производство пред Районен съд – Свиленград.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е процесуално допустим. Предявен е от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление №16-5319-000230/01.09.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция“, срещу надлежен ответник – Областна дирекция на МВР – Хасково, която, като юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, е пасивно легитимирана да отговаря по исковата молба, съгласно чл.205 от АПК.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда от такъв административен акт; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая безспорно установено е, че с Наказателно постановление №16-5319-000230/01.09.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, на ищеца М.М.П. са наложени административни наказания и че Наказателното постановление е отменено с Решение №52/29.03.2017 г. по АНД №989/2016 г. на Районен съд – Свиленград, влязло в сила на 17.04.2017 г. Безспорно налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.
За ангажиране отговорността на държавата обаче е необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е. да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно-следствената връзка, която съществува между тях.
От приложения по АНД №989/2016 г. по описа на Районен съд – Свиленград Договор за правна защита и съдействие, който е без дата и без подпис на адвоката, може да се приеме единствено, че в него ищецът се е подписал като израз на съгласие да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева за обжалването на НП №16-5319-000230 пред РС – Свиленград.
Съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.дело №6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В конкретния случай попълнената бланка на „Договор за правна защита и съдействие“ няма характеристиките на двустранно подписан от сключилите го страни договор. Същият няма и характер на разписка, тъй като в него липсва вписване за направено плащане на сумата. Липсват и каквито и да било други доказателства, представени до приключване на АНД №989/2016 г. пред РС – Свиленград, с които да се удостоверява уговорено възнаграждение от 150 лв. за адвокат Д. Н. да е реално изплатено. С оглед на това не може да се приеме, че за защитата в производството по отмяна на Наказателното постановление ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение, с което да му е причинена имуществена вреда.
Доказателствената тежест в настоящия исков процес е на страната на ищеца, който при условията на пълно доказване, с всички допустими доказателства и доказателствени средства, следва да установи твърденията си. В случая ищецът не доказва по несъмнен начин извършване на плащане на парична сума по представения Договор за правна защита и съдействие, която се претендира като имуществена вреда.
Изводът за недоказаност на вредите не се променя от представената от ищеца в настоящото производството подписана от М. П. Г. Декларация от 18.09.2019 г., в която същият декларира, че на 23.11.2016 г. е предал на адвокат Д. К. Н.сумата от 150 лева от името на сина си М.М.П. и че тази сума била дължима от последния във връзка с обжалването на НП №16-5319-000230/01.09.2016 г.
Визираната Декларацията
представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена
сила. Тъй като същият е подписан само от автора си, с него не може да бъде
установено по несъмнен начин нито предаването на сума от 150 лева на адвокат Д.
К. Н., нито достоверността на посочената дата на предаването. При преценка на
документа в съвкупност с всички останали доказателства по делото съдът приема,
че същият очевидно е съставен за нуждите
на производството и не доказва реално причинена на ищеца вреда от
незаконосъобразното наказателно постановление, отменено с влязло в сила съдебно
решение.
Освен това трайно в съдебната практика на ВАС (напр.Решение №9038/13.06.2019 г. по адм.дело № 13044/2018 г., Решение №4325/22.03.2019 г. по адм.дело №5918/2018 г., Решение №3955/19.03.2019 г. по адм.дело №191/2019 г. и др.) по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по неговото обжалване. Представянето на писмена декларация за плащане извън рамките на производството по оспорване на наказателното постановление и след неговото приключване, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
На възстановяване подлежат единствено и само реално настъпилите за ищеца, в резултат на незаконосъобразна административна дейност вреди, а не на предполагаеми такива. Тъй като по делото не е доказано от ищеца, че е налице реално причинена му вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление, не е налице кумултивно изискуема от закона предпоставка за присъждане на претендираното обезщетение за вреди и искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.П. ***, против Областна Дирекция на МВР – Хасково, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 150 (сто и петдесет) лева, за причинени имуществени вреди от Наказателно постановление №16-5319-000230/01.09.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, отменено с влязло в сила Решение №52/29.03.2017 г. по АНД №989/2016 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: