Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2025г.
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI-А състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март двехиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 5162/2021г. по описа на СГС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
Решение № 20032988/13.12.2018г., постановено по гр. дело № 17524/2020 г. по
описа на СРС, 78-ми състав, е изцяло отхвърлен предявения от “Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД срещу Застрахователно акционерно дружество “ОЗК
Застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1096, 35 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди следствие на ПТП от 10.02.2018 г. С решението ищецът
“Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е осъден да заплати на
ответника Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане“ АД на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 270 лв., представляваща разноски по
делото.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца “Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, с оплаквания за неправилност, поради допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят
счита, че изводът, до който е достигнал СРС относно механизма на настъпване на процесното ПТП, не
кореспондира със събраните по делото доказателства. Поддържа, че водачът на
застрахования при ответника водач е нарушил правилото, регламентирано в
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и с поведението си е станал причина за
настъпване на ПТП. При условията на евентуалност сочи, че ударът е реализиран
при наличие на съвина между двамата водачи. Моли решението да бъде отменено,
като предявения иск бъде изцяло уважен. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемият
Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане“ АД в законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва по подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционният съд
правилно е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото
доказателства, с оглед на което е достигнал до извод за извършено от страна на
застрахования при ищеца водач на лек автомобил нарушение на правилата за
движение по пътищата. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната
част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Предявен
е за иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 1093.
35 лв., претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка. Твърди, че е изпълнил своите задължения на
застраховател по имуществена застраховка, като е встъпил в правата на
увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно
възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно
чл. 411 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно
средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на
основание чл. 494.
Предпоставките
за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане,
в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение и за увредения да е възникнало право на деликтно
вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е.,
вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на
ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Не
е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 29.06.2017г. между ищцовото дружество и П.Б.е сключен договор
за имуществено застраховане “Каско“ и “Злополука“ за лек автомобил “Ситроен С3“
с рег. № ********, със срок на застрахователно покритие от 29.06.2017г. до
28.06.2018г. По силата на процесния договор ищецът е приел да покрива риска от
повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати
застрахователна премия /която не се спори, че е била заплатена/.
Не
е спорно и че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 10.02.2018г.,
е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в гр. София,
на ул. “******с участието на горепосочения застрахован автомобил, управляван от
П.Б.и лек автомобил “Шевролет Такума“ с рег. № ******, управляван от Х.Г.;
както и че застрахователят - ищец е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата 1078, 35 лв.
Безспорно
е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между ответното дружество и лек автомобил “Шевролет Такума“ с
рег. № ******, действащ към датата на процесното ПТП, който покрива и
отговорността на водача Х.Г..
Спорен
във въззивното производство въпрос, който очертава и предмета на въззивната
проверка, е относно механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие
и относно наличието на противоправно поведение на застрахования при ответника
водач.
Настоящият
съдебен състав намира релевираните във въззивната жалба оплаквания за
неоснователни, по следните съображения:
За
да отхвърли изцяло иска, СРС е приел, че по делото не е установена вината на
застрахования при ответника водач на лек автомобил “Шевролет Такума“, а вината за настъпилото ПТП е изцяло на
застрахования при ищеца водач на лек автомобил “Ситроен С3.
Съгласно
представения по делото протокол за ПТП № 1706215, съставен от служител на СДВР
– гр. София, „участник № 1 / “Шевролет
Токума“/ при движение по ул. „Нишава“ с посока от ул. „Кюстендил“ към ул. Цар
Борис III
и до бл. 134а, при движение в насрещна лента при заобикаляне на паркирани МПС
не пропуска и става причина и участник в ПТП с насрещно движещото се МПС 2 –
автомобил “Ситроен С3“, управляван от П.Б.. От представения протокол се
установява също, че на водача на лек автомобил
“Шевролет Токума“ е наложено административно наказание за нарушаване на
разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Б.–
управлявал лек автомобил “Ситроен С3“ и свидетеля Х.Г. – управлявал лек
автомобил “Шевролет Такума“.
Съгласно
показанията на свидетеля П.Б., при управляване на собствения му автомобил през
2018г. по ул. Нишава в гр. София, му било отнето предимството от насрещно
движещ се лек автомобил – “Деу Такома“, който заобикаляйки паркираните
автомобили, навлязъл в неговата лента и остъргал със задната си част цялата
негова лява част на автомобила. Съгласно показанията на свидетеля Х.Г., при
управление на собствения му автомобил, се срещнал челно с лек автомобил
“Ситроен С3“ и тъй като в платното му имало спрели автомобили, навлязъл в
платното на насрещно движения се автомобил “Ситроен С3“. При срещата на двата
автомобила, свидетелят Г. тръгнал да отстъпва назад, като влязъл между два
паркирани автомобила, за да даде път. Спрял леко по диагонал, но изцяло в
неговото платно и тогава лек автомобил “Ситроен С3“ го ударил, тъй като тръгнал
да минава покрай него с висока скорост, поради което и ударил задната му броня
в лявата част. Съгласно показанията на свидетеля, същият бил спрял между двете
паркирани коли със стърчаща на ляво задна част на автомобила му, който се
намирал изцяло в неговата лента и за водача на лек автомобил “Ситроен С3“
съществува възможност да го заобиколи, тъй като в неговата лента нямало
паркирани коли.
За
установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са приети
заключенията на съдебно-автотехническа експертиза и на допълнителна съдебна-автотехническа
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице по допълнителната
съдебно-техническа експертиза, изготвено при съобразяване на изслушаните по
делото показания на свидетелите, описаният от свидетеля Х.Г. механизъм на
процесното ПТП е по-достоверен, отколкото описания механизъм от свидетеля П.Б..
Вещото лице е посочило, че с оглед на настъпилите щети по двата автомобила, - при осъществяване на удара лек автомобил “Ситроен
С3“ е бил в движение, докато лек автомобил “Шевролет Текума“ най-вероятно е бил
спрян на пътното платно със стърчаща задна лява част. Посочило е още и че при
наличие на препятствие – паркирани автомобили в лентата му за движение, водачът
на лек автомобил “Шевролет Текума“ е следвало да спре и да пропусне насрещно
движения се лек автомобил “Ситроен С3“, доколкото последният от своя страна при
разминаване с косо спрелия лек автомобил “Шевролет Текума“ е следвало да
осигури достатъчно странично разстояние от него и да не продължава движението
си, докато не се освободи лентата му да движение. С оглед изложеното, вещото
лице е посочило следния механизъм на настъпване на ПТП: на 10.02.2018 г. в гр.
София, около 16.40 ч. л.а. “Шевролет Такума“ с рег. № ******, управляван от Х.Г.
се движил по ул. Нишава с посока от ул. “Кюстендил“ към бул. **********, за да
заобиколи паркираните автомобили, навлиза в насрещното пътно платно и при
възприемането на насрещно движещ се автомобил, спира косо между паркираните му
автомобили, като задната му лява част “стърчи“, като в същото време водачът на
лек автомобил “Ситроен С3“ възприема л.а. “Шевролет Такума“ и продължава
движението си направо, като при разминаването не осигурява достатъчно
разстояние с него, поради което и настъпва удар межда задна лява част на косо
спрелия между паркираните автомобили и л.а. “Шевролет Такума“ и странична част
на лек автомобил “Ситроен С3“.
С
оглед изложеното, са правилни мотивите в обжалвания акт, че съгласно
констатациите на вещото лице, причина за настъпилия удар е виновното поведение
на застрахования при ищеца водач, който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната норма, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно
констатациите на вещото лице, лек автомобил “Шевролет Такума“ е бил спрял към момента на удара, а
причина за настъпилото ПТП е неосигурено разстояние за разминаване на двата
автомобила от водача на л.а. Ситроен С3.
С
оглед изложеното, констатациите в протокола за ПТП за опровергани от събраните
по делото доказателства.
Неоснователни
са доводите, че водачът на л. а. “Шевролет Такума“ с рег. № ****** е нарушил
нормата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че ако разминаването не може да се
извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за
движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или
да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В
конкретния случай водачът на лек автомобил “Шевролет Такума“ е навлязъл в
насрещното платно с цел предприемане на маневра за заобикаляне на паркираните
от дясната му страна автомобили и при възпримане на насрещно движещия се
автомобил “Ситроен С3“, е предприел спиране между паркираните автомобили. Без
значение е обстоятелството, че задната лява част на управлявания от него
автомобил е останала да “стърчи“ на пътното платно, тъй като причина за удара е
нарушението от страна на водача на лек автомобил “Ситроен С3“ на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
като в конкретния случай не е осигурил достатъчно странично разстояние със
спрелия лек автомобил “Шевролет Такума“, в резултат на което е настъпил
вредоносния резултат. Допуснатото от водача на лек автомобил „Ситроен С3“
нарушение на правилата за движение по пътищата е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
С
оглед изложеното, жалбата е неоснователна
и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора, в полза на въззиваемия – ответник на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
По
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с
оглед на цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският градски
съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20032988/13.12.2018г., постановено по гр. дело № 17524/2020г.
по описа на СРС, 78-ми състав.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Застрахователно акционерно
дружество “ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: