№ 12121
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110114901 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ........ против Г. Б. Т., О. Б. Т. и
С. И. Т..
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 39, находящ се в гр. ............ Твърди, че за
процесния имот се дължат:
сумата 1 128, 97 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 210, 19 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.01.2020 г. –
02.12.2022 г.;
сумата 25, 24 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 5, 04 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г. – 02.12.2022
г.,
които се дължат от ответниците в условията на разделност, както следва: Г. Б. Т.
– 1/3, О. Б. Т. – 1/3 и С. И. Т. – 1/3.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.01.2023
по ч.гр.д. № 70692/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжниците са
възразили.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците съществуването на вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. Б.
Т., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за
битови нужди и наличието на облигационно правоотношение с ищеца за исковия
1
период. Счита, че не се дължи цена на дялово разпределение, доколкото в сградата не
съществува техническа възможност за извършването на такова. Оспорва исковете за
мораторна лихва. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените срещу
него искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С.
И. Т., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия
за битови нужди и наличието на облигационно правоотношение с ищеца за исковия
период. Счита, че не се дължи цена на дялово разпределение, доколкото в сградата не
съществува техническа възможност за извършването на такова. Оспорва исковете за
мораторна лихва. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените срещу
нея искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата О.
Б. Т., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия
за битови нужди и наличието на облигационно правоотношение с ищеца за исковия
период. Счита, че не се дължи цена на дялово разпределение, доколкото в сградата не
съществува техническа възможност за извършването на такова. Оспорва исковете за
мораторна лихва. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените срещу
нея искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 23.12.2022 г. ........ е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците Г. Б. Т., О. Б. Т. и С. И. Т. за:
сумата 1 128, 97 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 210, 19 лв. мораторна лихва върху
нея за периода 15.01.2020 г. – 02.12.2022 г.; сумата 25, 24 лв. главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до
изплащане на вземането; сумата 5, 04 лв. мораторна лихва върху нея за периода
31.12.2019 г. – 02.12.2022 г., които се претендират в условията на разделност, както
следва: Г. Б. Т. – 1/3, О. Б. Т. – 1/3 и С. И. Т. – 1/3 от всеки от длъжниците.
С разпореждане от 04.01.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и държавна такса в размер на 27, 39 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
С нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55 ЗПИНМ от
22.05.1971 г. О. ....... е призната за собственик, на основание покупка от СГНС-
Стопанска дирекция за изграждане на София, на апартамент № 39, находящ се в ..........,
състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с площ от 76, 99
кв.м.
Представен е акт № 428/15.04.1949 г. за сключен граждански брак между Г. Т.
......... и О. .........., което лице страните не спорят, че е идентично с лицето О. ........
Видно от представена от ищеца справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.09 г. за ......... Г.ев Т., като негов баща е посочен Г. Т. ........., за
2
когото е посочено, че е починал.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ........., том .........., дело №
22639/96 г. от 29.10.1996 г. О. ....... дарява на своя син ......... Г.ев Т. собствените си 3/4
ид.ч. от техния съсобствен недвижим имот: жилище, находящо се в гр. ............,
състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с площ от 76, 99
кв.м. Видно от представения нотариален акт, дарителката си е запазила пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване на процесния имот. Сред представените при
съставяне на нотариалния акт документи е описано и удостоверение за наследници на
Г. Т. ........., починал на 26.04.1992 г.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт от 19.06.2023 г., О. ....... е починала
на 27.12.2001 г.
Със заявление-декларация от 09.10.2008 г. ......... Г.ев Т. е поискал откриване на
партида за имота на негово име.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район
„Триадица“, ......... Г.ев Т. е починал на 04.04.2018 г., като е оставил наследници по
закон: С. И. Т. – съпруга, О. Б. Т. – дъщеря и Г. Б. Т. – син.
По делото е представен от страна на ищеца констативен протокол №
2213/28.12.2007 г., че в сградата на адрес .......... не съществува техническа възможност
за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради еднотръбна
инсталация за отопление.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която длъжниците са възразили в срока по чл.414 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
3
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установи се от представения нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл.55 ЗПИНМ от 22.05.1971 г., че О. ....... е придобила собствеността на
процесния имот, като видно от акт № 428/15.04.1949 г., към момента на придобиването
му същата е била в брак с Г. Т. ........., с оглед на което имотът е придобит в режим на
СИО. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ........., том .........., дело
№ 22639/96 г. от 29.10.1996 г., сред представените при съставянето му документи е
описано удостоверение за наследници на Г. Т. ........., починал на 26.04.1992 г., като
обстоятелството, че последният е починал, се потвърждава и от представената от
ищеца справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. за .........
Г.ев Т., в която като негов баща е посочен Г. Т. ........., за когото е отразено, че е
починал. С оглед изложеното след смъртта му съпругата му О. ....... и синът му .........
Г.ев Т. са се легитимирали като съсобственици при дялове, както следва: О. ....... – 3/4 и
......... Г.ев Т. – 1/4.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ........., том .........., дело №
22639/96 г. от 29.10.1996 г. О. ....... е дарила на сина си ......... Г.ев Т. собствените си 3/4
ид.ч. от техния съсобствен недвижим имот, с което последният е придобил
собствеността на целия имот, като си е запазила вещно право на ползване и е починала
на 27.12.2001 г., а със смъртта й вещното право на ползване се е погасило по арг. от
чл.59, ал.1 ЗС.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район
„Триадица“, ......... Г.ев Т. е починал на 04.04.2018 г., като е оставил наследници по
закон: С. И. Т. – съпруга, О. Б. Т. – дъщеря и Г. Б. Т. – син.
С оглед изложеното съдът намира, че ответниците са съсобственици на
процесния имот при квоти: Г. Б. Т. – 1/3, О. Б. Т. – 1/3 и С. И. Т. – 1/3. От качеството
им на съсобственици произтича и качеството им на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди за исковия период. По изложените съображения неоснователни се явяват
възраженията на ответниците в обратен смисъл.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
4
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период, поради което доводите
на ответниците в обратния смисъл не могат да бъдат споделени.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая не се спори между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че до същия е доставяна топлинна енергия през процесния период м.05.2019 г. -
м.04.2021 г. в размер на исковата сума 1 128, 97 лв.
Ответниците своевременно са заявили възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 23.12.2022 г., от която дата се счита
предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 23.12.2019 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.05.2019 г. – м.10.2019 г. (вземането за
м.10.2019 г. е станало изискуемо на 16.12.2019 г.) в размер на сумата 214, 11 лв.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г. в
размер на сумата от 914, 78 лв.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
5
съсобствеността и следователно – за по 1/3.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни вземания по
арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение
намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците за мораторна лихва
върху непогасените по давност вземания, начислена за периода 15.01.2020 г. –
02.12.2022 г., в размер на сумата 170, 33 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността и следователно – за по 1/3.
Неоснователни са доводите на ответниците във връзка с публикуване на
фактурите на интернет страницата на ищеца, доколкото такова се изисква от Общите
условия на ищеца от 2014 г., а приложение в случая намират Общите условия на ищеца
от 2016 г.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
6
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните,
който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
По делото е представен от страна на ищеца констативен протокол №
2213/28.12.2007 г., че в сградата на адрес .......... не съществува техническа възможност
за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради еднотръбна
инсталация за отопление, с оглед на което съдът намира, че претенцията за дялово
разпределение се явява неоснователна.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна в случая се явява и
претенцията за мораторна лихва с оглед акцесорния й характер.
За пълнота следва да се посочи, че дори претенцията за цената на дяловото
разпределение да беше основателна, то мораторна лихва върху нея пак нямаше да се
дължи макар и по различни съображения – предвид обстоятелството, че за това
задължение ответникът изпада в забава след покана, каквато не се установява да е била
отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 61, 32 лв. разноски за заповедното и сумата от 112, 83 лв. разноски за
исковото производство, които следва да бъдат понесени от ответниците по равно.
От страна на ответниците се претендират разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на по 400 лв. за всеки от тях.
От страна на ищеца е заявено възражение за прекомерност, което съдът намира
за основателно.
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на възражение по
чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. хипотези,
поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата възнаграждението на
пълномощника на длъжника следва да бъде определено по аналогия, което изисква
изследване естеството на извършените действия. Целта на заповедното производство е
да се провери дали едно вземане е безспорно. Това производство е формално и започва
с отправеното до съда искане за издаване на заповед за изпълнение по образец,
утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка
със заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника се
изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й. Обосноваване
на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1 ГПК, освен в случаите
по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с твърдения за плащане на
задължението, какъвто процесният случай не е.
7
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по чл. 414
ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в
посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д. № 9639/2020 г. на СГС,
II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д
състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в. гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав,
решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав,
решение № 915 от 3.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в
относимата им част относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав, определение №
3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII състав, определение от
30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА състав и др.) – в редакцията й,
приложима към датата на сключване на договорите за правна защита (20.02.2023 г.) –
след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в размер на сумата от по 200 лв.
От така посочената сума в полза на ответниците следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от по 41, 96 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете.
В полза на ответниците следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и
сумата от по 83, 93 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за исковото производство (по 400 лв. за
всеки от ответниците), доколкото същото е в размер на минималното такова по чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Б. Т., ЕГН **********, О. Б. Т., ЕГН
********** и С. И. Т., ЕГН ********** дължат на ........, ЕИК .........., на основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
всеки от тях по 1/3 от следните суми:
сумата 914, 78 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 39, находящ се в гр. ..........., за периода
м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 23.12.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 170, 33 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.01.2020 г. –
02.12.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.01.2023 по
ч.гр.д. № 70692/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на установено, че Г. Б. Т., ЕГН **********,
О. Б. Т., ЕГН ********** и С. И. Т., ЕГН ********** дължат на ........, ЕИК .........., на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
8
всеки от тях по 1/3 от:
сумата над 914, 78 лв. до 1 128, 97 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия, и за периода м.05.2019 г. – м.10.2019 г.;
сумата над 170, 33 лв. до 210, 19 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 15.01.2020 г. – 02.12.2022 г.;
сумата 25, 24 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г.;
сумата 5, 04 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г. – 02.12.2022
г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.01.2023 по
ч.гр.д. № 70692/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА Г. Б. Т., ЕГН **********, О. Б. Т., ЕГН ********** и С. И. Т., ЕГН
********** да заплатят на ........, ЕИК .........., на основание чл.78, ал.1 ГПК, всеки от
тях по 1/3 от: сумата 61, 32 лв. разноски за заповедното и сумата от 112, 83 лв.
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ........, ЕИК .......... да заплати на Г. Б. Т., ЕГН **********, О. Б. Т.,
ЕГН ********** и С. И. Т., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, както
следва: на всеки от ответниците
по
41, 96 лв. разноски за заповедното и по 83, 93 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9